Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53
Гр. Пловдив, 2.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на втори юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно
гражданско дело № 168 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е
решение № 16, постановено на 10.01.2020 г. от Окръжен съд-Стара Загора по гр.д. № 1371/2019 г., с което е
отменено като незаконосъобразно постановление за разпределение от 21.05.2018
г.- по изп.д. № … на ЧСИ К. А., предявено на 13.06.2019 г. и делото е върнато
на ЧСИ К. А. за извършване на ново рапределение при съобразяване на указанията,
дадени в мотивната част на решението.
Жалбоподателят Н.Г.Б.,
присъединен взискател в изпълнителното производство, моли по съображения,
изложени в жалбата с вх. № 1522/4.02.2020 г., решението да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по жалбата Г.Д.Х.,
Г.Т.Х., „Х.т.“ЕООД-с.Г., ***, „П.и.б.“АД-гр.С., ***, Д.Т.Д., О.С.З.З. *** не са
взели становище по нея.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На
14.06.2019 г. с вх. № 6078 е подадена от присъединения взискател
„П.и.б.“АД-гр.С. жалба до ОС-Стара Загора против разпределение от 21.05.2019 г.
по изп.д. № …/… г. на ЧСИ К.А.. На 17.06.2019 г. от Г.Д.Х. и Г.Т.Х., длъжници в
изпълнителното производство, е подадена
чрез ЧСИ К. А. получената с вх. № 6285 на 19.06.2020 г. от Окръжен съд-Стара
Загора жалба против разпределение от 21.05.2019 г. по изп.д. № …/… г. на ЧСИ
К.А. С решение № 16 от 10.01.2020 г. окръжният съд отменя разпределението като незаконосъобразно
и връща делото на ЧСИ А. за извършване на ново разпределение при съобразяване
на указанията, дадени в мотивната част на решението. Окръжният съд е приел, че
ЧСИ неправилно е включил в раздел I на разпределението освен платените от взискателя
„У.Б.“АД-гр.С. обикновени такси с ДДС и допълнителни разноски, така и дължими в
производството по изп.д. …/… г. обикновени такси и допълнителни разноски, които
не са били авансово предплатени от взискателя или не са се отнасяли до реализирането
на изпълнителния способ, от което са били разпределяни постъпленията. Приел е
също така, че разпределението е неправилно и относно разпределената по реда на
чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД в полза на присъединения взискател „П.и.б.“АД-гр.С.
сума, защото не е включил пълния размер на вземането на банката (50 419,14
лв.), което са е ползвало с тази специална привилегия, съответно, с разноските
за заповедното производство, както и разноски за изпълнението в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение по изп.д.№412/2019 г. на ЧСИ А.
Жалбоподателят
Н.Б. е уведомен за решението на съда на 24.01.2020 г. На 31.01.2020 г. е
подадена жалбата до ПАС, постъпила в окръжния съд с вх. № 1522/4.02.2020 г.
Жалбата е допустима. С нея жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на ОС
е неправилно. Счита, че изготвеното разпределение е правилно, поради което
заявява искане решението да бъде отменено и да бъде оставено в сила
постановеното на 21.05.2018 г. разпределение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение. В случая ЧСИ К. А. е изготвил на 21.05.2019 г. и е
предявил на 13.06.2019 г. разпределение, след като в производството по
принудителното изпълнение по изп.д. …/… г. са били осъществени публични
продажби на два имота на длъжниците Г.Х. и Г.Х. *** с идентификатор … и гараж в гр. С. З. с
идентификатор …. Разпределена е получената от проданта на тези два имота сума в
общ размер 95 413 лв., като на първо място по реда на чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД са разпределени суми за такси и разноски на принудителното изпълнение,
съгласно чл. 136,ал.1,т.2 от ЗЗД са разпределени суми на О.С.З. за дължими ДНИ
от Г.Х. и Г.Х., съгласно чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД е разпределена сумата
49 202,28 лв. на ипотекарния кредитор и присъединен взискател по
изпълнителното дело „П…“АД-гр.С. и по реда на чл. 136,ал.3 от ЗЗД са
разпределени суми, дължими от Г.Х. и дължими от Г.Х., между хирографарните кредитори
„У.Б.“АД-гр.С. ***, както и суми, дължими от Г.Х., между хирографарните
кредитори „У.Б.“АД-гр.С., ***, Н.Г.Б. и Д.Т.Д..
Съгласно
нормата на чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД се ползват с право на предпочтително
удовлетворение на първо място вземанията за разноски по принудителното
изпълнение от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите,
които се ползват от тези разноски. В т.6 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК изрично е посочено, че с такова право са ползват разноските
на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. Не следва да се включват в
разпределението с право на привилегия съгласно тази разпоредба разноски, които
не са били направени от първоначалния взискател. В жалбата, подадена до
окръжния съд от длъжниците Г.Х. и Г.Х. се твърди незаконосъобразност на
обжалваното разпредевение от 21.05.2019 г.-, защото според жалбоподателите
посочените за дължими разноски по рездел I, т.т.1-6 са изцяло недължими.
Видно от заключението на в.л. Г. К. от 18.11.2019 г., разноските, установени с
акт на ЧСИ А., които са заплатени от взискателя „У.Б.“АД-гр.С. и се отнасят до
приложени способи на принудително изпълнение, са за обикновени такси в размер
на 288 лв. с начислен ДДС и допълнителни такси в размер на 166,25 лв. с
начислен ДДС (т.4 от констативно-съобразителната част). Видно от същото
заключение, има начислени от ЧСИ А. такси и разноски, които не са били авансово
заплатени от взискателите (т.12 от констативно-съобразителната част). Видно от
същото заключение, разноските с право на предпочтително удовлетворение по чл.
136,ал.1,т.1 от ЗЗД са в размер на 746,57 лв. за такси, които обаче не са
платени от взискателя, а за такси, платени от взискателя – 2 569,25 лв. (т.15
от констативно-съобразителната част и Приложение № 4), в които се включват
обикновени такси в размер на 288 лв., допълнителни разноски в размер на 166,25
лв., обикновени такси по т.3 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв., обикновени такси по
т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв., обикновени такси по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер
на 264 лв. и пропорционална такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 115 лв.
Не се установява следователно взискателят да е заплатил и посочените в
разпределението като привилегировани по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД обикновени
такси в посочения от ЧСИ размер 828 лв. с ДДС и допълнителни разноски в размер
на 98,57 лв. Следователно правилно окръжният съд е констатирал в обжалваното
решение, че са били включени в разпределението по този ред освен платените от
взискателя „У. Б.“АД-гр.С. обикновени такси в размер на 288 лв. с ДДС и
допълнителни разноски в размер на 166,25 лв., и дължимите, но незаплатени от
взискателя в производството по изп.д. № …/… г. или неотнасящи се до
реализирането на изпълнителния способ, от който са били разпределяни
постъпленията, обикновени такси в общ размер на 828 лв. с ДДС и допълнителни
разноски в общ размер на 98,57 лв. Налице е следователно допусната при
извършването на разпределението незаконосъобразност с оглед неспазване на
изискването на разпоредбата на чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД, както правилно е приел
окръжният съд.
Съгласно
нормата на чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД се ползват с право на предпочтително
удовлетворение в трети ред вземанията, обезпечени с ипотека – от стойността на
ипотекираните имоти. Разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД определя, че ипотеката
обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само
до размера на сумата, за която е извършено вписването, но ако е вписано, че
вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които
предшестват годината на връчването на призовката за доброволно изпълнение на
собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на
имота, и освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските
за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по
изпълнението. В жалбата против разпределението, подадена от Г.Х. и Г.Х. се
твърди, че неправилно е определен размерът на вземането на „П…“АД към
21.05.2019 г. В жалбата, подадена срещу разпределението от „П…“АД-гр.С. се
твърди, че то е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на изискването на
чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД и на чл. 174 от ЗЗД, защото в полза на банката е
разпределена сумата 49 202,28 лв. вместо дължимата сума 50 332,71
лв., която включва и разноските, направени от банката в заповедното
производство за снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжниците, като този
жалбоподател твърди, че ЧСИ не е признал на банката право на предпочтително
удовлетворение по реда на чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД за съдебните разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2264/2019 г. на РС-Стара Загора и за
разноските по изпълнението по изп.д. № …/… г. на ЧСИ А. и по изп.д. № …/… г. на
ЧСИ А. В мотивите, изложени от ЧСИ съгласно чл. 436,ал.3,изр.2,предл.последно
от ГПК, той изрично заявява, че не е включил разноски по изпълнението по двете
посочени от този жалбоподател дела (тъй като не са приложени вносни документи)
и че не е включил разноските на банката, направени в заповедното производство,
като счита жалбата в тази й част за основателна. Видно от заключението на в.л.
Г. К., вземането на банката включва и 100 лв. за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение (т.7 от констативно-съобразителната част). Установява се
следователно, че правилно окръжният съд е приел, че вземането на банката
включва и сумите за разноски в заповедното производство и разноски по
изпълнението в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Допуснато е
при изготвянето на разпределението от 21.05.2019 г. нарушение на изискването на
чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД във вр. с чл. 174 от ЗЗД.
Установява
се следователно, че правилно окръжният съд е преценил, че при изготвянето на
разпределението от 21.05.2019 г. са допуснати нарушения на нормите на чл. 136,ал.1,т.1
от ЗЗД и на чл. 136,ал.1,т.3 във вр. с чл. 174 от ЗЗД, които, съответно, водят
до допуснато нарушение и относно разпределението на суми между хирографарните
кредитори по реда на чл. 136,ал.3 от ЗЗД. При тези обстоятелства правилна е преценката
на окръжния съд, че разпределението като незаконосъобразно следва да бъде
отменено и че следва ЧСИ да извърши ново разпределение при съобразяване с
констатациите и указанията на съда. Подадената
от Н.Б. по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК жалба се явява неоснователна,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16, постановено на 10.01.2020 г. от Окръжен съд-Стара
Загора по гр.д. № 1371/2019 г., с което е отменено като незаконосъобразно
постановление за разпределение от 21.05.2018 г.- по изп.д. № … на ЧСИ К. А.,
предявено на 13.06.2019 г. и делото е върнато на ЧСИ К. А. за извършване на
ново рапределение при съобразяване на указанията, дадени в мотивната част на
решението.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)