№ 110
гр. Сливен, 07.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20232200500071 по описа за 2023 година
Производството е по частна жалба против Определение № 441 от 08.02.2023г., постановено
по гр.д. № 2159/2022г. на РС – Сливен, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката
чрез пълномощника й адв. Г. Х. за освобождаване от внасяне на разноски – възнаграждение
за особен представител, в размер на 1 500 лв.
В частната жалба се сочи, че съдът е отказал да уважи искането, с мотива, че ищцата
разполага с постоянен доход и че притежава 1/2 ид.ч. от делбените имоти. Постоянният
доход на ищцата се явява нейната пенсия, в размер на 828,58 лева, с които следвало да
заплаща освен битови консумативи и лекарства ежемесечно. По отношение на притежавани
недвижими имоти, счита, че притежаването на посочените идеални части от делбените
имоти, не позволяват на Д. да се разпорежда с тях, за да добива доходи, с които да увеличи
месечните си финансови авоари. Поради това се иска да се отмени обжалваното
определение.
Подаден е писмен отговор на частната жалба от особения представител на насрещната
страна, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. В случая счита, че не е установена
невъзможност за внасяне на необходимите разноски за възнаграждение на особен
представител, тъй като ищцата е заплатила таксите за образуване на производството, както
и е заплатила възнаграждение на процесуалния си представител. Липсват убедителни
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че ищцата не притежава
възможност да внесе възнаграждението за особен представител по предявените искове за
делба, което е определено от районния съд в минималния размер.
С определение № 441 от 08.02.2023г. районният съд е констатирал, че на ответника
следва да бъде назначен особен процесуален представител, чието възнаграждение е било
определено в размер на 1 500 лв., тъй като това е минималният размер на адвокатското
възнаграждение.
1
Производството е във втората фаза на делбата. С молба от 23.01.2023 г. ищцата, чрез
процесуалният си представител, е направила искане да бъде освободена от внасянето на
разноски за особен представител и по тази молба районният съд се е произнесъл с
обжалваното определение. В определението си съдът е развил подробни съображения
обосноваващи отхвърлянето на молбата, които настоящият състав споделя.
В случая ищцата е поискала да бъде освободена от разноски на основание на чл. 83 ал. 2 от
ГПК, като е представила декларация за имущественото си състояние, като е твърдяла, че не
притежава никакви други доходи освен тези, които получава като пенсия. С разпоредбата
на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на
физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът
установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда следва да
се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние/
удостоверено с декларация/, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост,
възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК
В случая при преценка имущественото състояние на страната е съобразена
установената съдебна практика, съгласно която за да бъде освободено едно лице от
заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на имущественото му
състояние, доходи, здравословно състояние, възраст, трудова заетост и др. обстоятелства.
Следва да се вземат предвид пенсия, заплата, други възнаграждения и източници на доходи,
доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху
секвестируеми вещи и други имуществени права. От анализа на всички доказателства е
прието, че не е установена невъзможност за внасяне на дължимата държавна такса, тъй като
самата жалбоподателка е заплатила таксите за образуване на производството, както и е
заплатила възнаграждение на процесуалния си представител. Освен това е внесла и депезит
за особен представител в първата фаза на производството и тогава не е било направено
искане за освобождаване от внасянето му. Не е налице и някаква обективна промяна на
обстоятелствата от тогава до сега. Липсват убедителни доказателства, от които може да се
направи категоричен извод, че ищцата не притежава възможност да внесе
възнаграждението за особен представител по предявените искове. Възнаграждението, което
е било определено от районния съд е в минималния размер и като е отхвърлил молбата
съдът е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт.
Ръководен от изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на Р. И. Д. подадена чрез пълномощника й адв. Г. Х.
против определение № 441 от 08.02.2023г., постановено по гр.д. № 2159/2022г. на Районен
съд – Сливен.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3