ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Бургас,
15.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЧАВДАР Д.
като
разгледа докладваното от съдия Д. адм.д. №894 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 60, ал.4
от АПК.
Производството е образувано по жалба,
с която жалбоподателят А.Д.Т. с ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Георги Казаков - даскала №19 е оспорил както
разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-55-0357324/30.04.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, при
дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“. Със
заповедта на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 1, павилион №83,
стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от тридесет
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед и на разпореждането за принудително
изпълнение, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска неговата
отмяна, както и това на заповедта.
Със свое определение съдебният състав
е отделил оспорването на заповедта по същество в отделно производство поради
различния ред за провеждането му, като предмет на настоящото разглеждане се
явява единствено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
Предмет на самата заповед и на предварителното й изпълнение е ПАМ – „магазин,
находящ се в гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 1, павилион №83, стопанисван от
жалбоподателя, и забрана достъпът до него за срок от тридесет дни ", обективирано в Заповед
№ФК-55-0357324/30.04.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, при дирекция Оперативни
дейности в Главна Дирекция „Фискален Контрол“ на НАП.
В жалбата се оспорват фактическите
констатации на органа. Твърди се, че оспореното разпореждане за предварително
изпълнение на ПАМ е незаконосъобразно и необосновано, тъй като от изложените
обстоятелства не се доказва наличието на коя да е от алтернативните
предпоставки на чл.60, ал.1 АПК за постановяване предварително изпълнение на
ПАМ. На следващо място се сочи бланкетност на мотивите на оспорения акт, а на
последно място се оспорва аргументът на органа за постановяване на
предварително изпълнение на ПАМ с оглед защита на особеноважен обществен
интерес. Сочи се, че предварителното й изпълнение е несъразмерно и противоречи
на целта на закона. Претендира за нарушаване правото на защита, поради
непредоставяне на възможността по чл.187, ал.4 ЗДДС за заплащане на глоба,
установена с НП с оглед избягване запечатването на търговския обект.
Направено е искане съдът да отмени
Разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка.
Съдът при извършена проверка за
редовност и допустимост на оспорването с жалбата, установи следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице с оглед обстоятелството, че оспореното Разпореждане за принудително
изпълнение на ПАМ е обективирано в Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-55-0357324/30.04.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, при дирекция Оперативни дейности в Главна Дирекция „Фискален
Контрол“ в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка – „магазин,
находящ се в гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 1, павилион №83, стопанисван от
жалбоподателя, и е забранен достъпът до него за срок от тридесет дни ".
Заповедта
е била връчена на жалбоподателя на 14.05.2020г., като жалбата е подадена в 3-дневния
срок за обжалване на разпореждането на предварителното изпълнение на адм. акт
по чл. 60, ал.4 от АПК, изтичащ на 18.05.2020г., поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От обстоятелствената част и
диспозитива на приложената към делото Заповед е видно, че на 24.04.2020г. е извършена проверка на обект магазин,
находящ се в гр. Бургас на бул. Янко Комитов № 1, павилион 83, стопанисван от
жалбоподателя. При проверката е установено, че същият в качеството си на
задължено лице съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е
монтирал и въвел в експлоатация регистриран в НАП ФУ от датата на започване на
дейността в обекта, с което е допуснато нарушение на изискванията на чл.7, ал.1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ да е монтирал, въвел в експлоатация и да
използва за посочения търговски обект ФУ.
Извършената проверка е била
обективирана в протокол за извършена проверка №0357324/24.04.2020г., представен
ведно с административната преписка. Установено било, че търговецът до 2012г. е
извършвал търговска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ А.Т. с ЕИК
*********, като през същата година се е дерегистрирал. Коментирано е, че
липсват доказателства за въведени в експлоатация и отчитащи продажбите ФУ. При
проверката не било представено свидетелство за регистрация на ФУ. Представена е
била декларация от управителя на дружеството, видно от която същият обяснява,
че извършва търговска дейност в този павилион Представени по делото са и справка
за публичните задължения на жалбоподателя и АУАН №F544567/28.04.2020г.
Въз основа на така установените факти
административният орган е приел, че жалбоподателят извършва търговска дейност,
продажба на ядки, поради което е бил длъжен да регистрира и отчита всяка
продажба чрез ФУ, с което е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 ЗДДС. Според органът извършеното
нарушение представлява основание за налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1,
от ЗДДС, затова административният орган е наложил ПАМ „запечатване на търговски
обект и забрана достъпа до него за срок от 30 дни“.
Заповедта постановява запечатването
да се извърши непосредствено с връчването на заповедта в присъствието на
представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на
търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде
прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото
лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение
глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Относими към настоящото производство
са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.
Според тези мотиви фактическите
основания за издаване на това разпореждане са две.
Първото касае бездействието на лицето
да регистрира в НАП и въведе в експлоатация фискално устрйство, което търговецът
не е сторил.
Според второто фактическо основание
за разпореденото предварително изпълнение се сочи обстоятелството, че
задълженото лице има непогасени публични задължения в размер от 760,00 лева към
27.04.2020г.
Въз основа на тези факти органът е
направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо, за да се защитят
особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват
значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че
констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това
нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е
налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е
извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса
на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните
приходи от продажби. Органът е направил извод и за това, че установяването на укрити приходи от
продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1,
предл.4 от АПК. В заключение административният орган е направил извод, че
разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така
и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с
цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.
Именно с оглед на това, според
органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените
цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и
за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение
на ПАМ.
При такаустановените факти и
обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е заинтересована
страна, като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното разпореждане
за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и непосредствено
засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок, поради което за
него е налице правен интерес и може да иска отмяна на постановеното
разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Според чл.188 от ЗДДС принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК в
административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Съгласно чл.60, ал.4 от АПК
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
Оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган и при спазване на регламентираната от закона форма.
Материалният закон е приложен
правилно.
Както вече бе посочено, по силата на
чл.188, ал.1 от ЗДДС, заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с която се
налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при
наличие на предпоставките регламентирани в чл.60, ал.1 от АПК.
Следователно, за да пристъпи към
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички
предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което
допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя
от страните-в защита на особено важен неин интерес.
В настоящият случай, изложените
мотиви на разпореждането под формата на първото от фактическите основания за
разпореждане на предварителното изпълнение на ПАМ, категорично предпоставят
извод за наличие на две от препоставките за допускане на предварително
изпълнение на акта, дефинирани в нормата на чл.60, ал.1 АПК:
1.Да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси и
2. От закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда.
За да достигне до този извод, съдът
взема предвид разпоредбата на чл.7, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, която цитирана норма гласи „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.“ Същата урежда задължението за въвеждане в
експлоатация и отчитане на продажбите с фискално устройство и изцяло обхваща в
хипотезата си, приетата за установена от административния орган фактическа
обстановка.
Ежедневното въздържане от употреба на
подобен апарат, представляващ вид фискално устройство по смисъла на §1, т.40,
б.“г“ от ЗДДС установява наличието на трайноповтарящо се поведение на избягване
на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от търговеца, което
доказва твърденията на органа, че жалбоподателят сам е създал условия за
укриване на приходи, респ. за увреждане на държавния и обществен интерес,
препятствайки възможността за осъществяване на ефективен контрол чрез въвеждане
в експлоатация на ФУ. Ясно е от нормата, че търговска дейност във всеки
търговски обект е допустима само след въвеждане в експлоатация и използване на
регистрирано в НАП ФУ. Според констатираното, процесният търговски обект не
отговаря на нормативноустановените критерии, поради което отчитането на
продажбите от търговската му дейност е в противоречие със закона, което
обстоятелство винаги застрашава сериозен обществен интерес, свързан със
защитата на фиска. Единствено решение за търговеца в подобна хипотеза е да спре
търговската си дейност до въвеждане на устройството си в експлоатация по
надлежния нормативноустановен ред.
Точно това не е сторил търговецът в
настоящата хипотеза, като е осъществявал търговска дейност в нарушение на
изискванията за съответствие на касовия му апарат с изискванията на Наредба
Н-18 от 13.12.2019г. Подобно съответствие следва да е налице във всеки момент
на осъществяване на търговска дейност. Това следва и от разпоредбата на чл.186,
ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС, според която „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;“
Отмяната на предварителното
изпълнение на ПАМ би довело до продължаване противоправната търговска практика
на жалбоподателя и генериране на допълнително количество укрити доходи.
При горните констатации, възраженията
на жалбоподателя за неотносимост на останалите, посочени в заповедта фактически
основания за постановяване на
предварителното изпълнение на ПАМ, макар и верни се явяват ирелевантни в
случая.
С оглед гореизложеното, искането за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-55-0357324/30.04.2020г.,
издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
Оперативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП, следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.60, ал.5 и 6 от АПК, Административен съд Бургас,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на А.Д.Т. с ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Георги Казаков - даскала №19,
за отмяна на разпореждане по чл.60 АПК, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-55-0357324/30.04.2020г.,
издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
Оперативни дейности, ГД Фискален Контрол в ЦУ на НАП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, с частна жалба в 7 дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ:
От обстоятелствената част и
диспозитива на приложената към делото Заповед е видно, че на 22.08.2018 г. е извършена проверка на обект апарт хотел
„Престиж Сити“, находящ се в к.к. Слънчевбряг Запад, стопанисван от
жалбоподателя. При проверката е установено, че дружеството в качеството си на
задължено лице съгласно чл. 3, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е изпълнило задължението си като при извършено
плащане в брой на 20.08.2018г. от апартамента №38 на стойност 09,00лева за
закуска и на 21.08.2018г. от апартамент
№26 – 15 лева за закуска и 10,00 лева за интернет, приети от Антонио Георгиев,
работещ на рецепцоята в обекта не са били издадени фискални бонове от наличното
в обекта фискално устройство Извършената проверка е обективирана в протокол за
извършена проверка №0264468/22.08.2018г.,
представен ведно с административната преписка. Установено било разминаване и в
касовата наличност на същия обект, след като отчетена в ЕКАФП била сума в
размер на 0,0 лв., а установени намясто в касата били 100лв. преценени от
органа като начални оборотни средства и 34,00 лв. възприети като нерегистрирани
продажби.
Сочени
като иззети като доказателства при проверката са дневен отчет за 22.08.2018г., касова
книга за месеците юли и август 2018г., обобщени оперативни справки за периода
от 16 до 19.08.2018г. изготвен опис на паричните стредства в касата, както периодични
отчети и не на последно място обяснения
на Радостина Николаева Узунова, администратор в търговския обект,
относно разликата в касовата наличност от 34,00 лева. Тези доказателства са
били представени при изискване на пълната административна преписка и са взети
предвид при постановяване на настоящия съдебен акт. Допълнително органът е
прибавил и справка за годишните обороти и финансови резултати на жалбоподателя.
Въз основа на така установените факти
административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил разпоредбата на
чл.118, ал.1, от ЗДДС във връзка чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ. Извършеното нарушение представлява основание за налагане на ПАМ по
смисъла на чл.186, ал.1 от ЗДДС, затова административният орган е наложил ПАМ
„запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 16 дни“.
Заповедта постановява запечатването
да се извърши непосредствено след връчването на заповедта в присъствието на
представител на дружеството-жалбоподател. Със заповедта още е указано на
търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде
прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото
лице, подкрепена с доказателства, че предвидената за извършеното нарушение
глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
Относими към настоящото производство
са само мотивите, касаещи разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК.
Според тези мотиви фактическите
основания за издаване на това разпореждане са шест. Първото касае описаната
по-горе като извършена покупка на стоки и услуги на 20 и 21.08.2018г., за която
не били издадени фискални касови бонове. Тази продажба била преценена като
„доказателство за „укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно
контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност“.
Според второто фактическо основание контролните
органи са констатирали от изходящи от самия жалбоподател писмени доказателства
– обобщени оперативни справки за 16.08., 17.08, 19.08. и 20.08.2018г това, че
данъчно задълженото лице е приемало извършени плащания в брой, без да издава
дължимия фискален бон, както следва: при извършени пет броя плащания в брой на
16.08.2018г., две плащания на 17.08.2018г., шест броя плащания на 19.08.2018г.
и три плащания на 20.08.2018г.
Като трето фактическо основание за
разпореденото предварително изпълнение се сочи обстоятелството, че задълженото
лице е регистрирано по ЗДДС, а декларира сравнително ниски вноски за ДДС,
предвид вида на развиваната хотелска дейност.
На четвърто място е посочен
среднодневен оборот от 357,03 лева, преценен като занижен с оглед вида на
дейността и местоположението на търговския обект.
Като пето фактическо основание за
предварителното изпълнение на ПАМ се сочи положителна разлика във фактическата
касова наличност, с което бил нарушен установения ред за регистрация и
отчетност , който имал за цел да създаде условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните с фискалното устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Според шестото основание жалбоподателят
е декларирал данъчна загуба от 89 386,37 лева за 2015г., което съобразно
разпоредбите на ЗКПО има право да приспада през следващите пет години. Сочат се
и занижените ГФР на търговеца.
Въз основа на тези факти органът е
направил извод, че предварителното изпълнение е необходимо за да се защитят
особено важни държавни интереси, изразяващи се в интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в проверявания търговски обект и за правилното определяне на
реализираните от лицето доходи и размера на неговите публични задължения, както
и че съществува опасност от закъсненията на изпълнението да последват
значителни или труднопоправими вреди за бюджета. Направени са изводи, че
констатираното нарушение води до укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани и определени по размер в тяхната съвкупност и че това
нарушение води до ощетяване на бюджета, от което следва според органа, че е
налице значим интерес както за държавата, така и за обществото. Направен е
извод, че с конкретното предварително изпълнение се осъществява защита интереса
на фиска свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните
приходи от продажби. Органът е направил извод и за това, че установяването на укрити приходи от
продажби попадат в хипотезата труднопоправима вреда по смисъла на чл.60, ал.1,
предл.4 от АПК. В заключение административният орган е направил извод, че
разпореждането за предварително изпълнение е съобразено както с характера, така
и с целта на наложената ПАМ, а именно преустановителен и превантивен характер с
цел предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчното облагане.
Именно с оглед на това, според
органа, отлагането изпълнението на ПАМ би попречило за постигане на посочените
цели. Според органа превенцията срещу нежеланите резултати за фиска, а оттам и
за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение
на ПАМ.
При такаустановените факти и
обстоятелства Съдът достига до следните правни изводи:
Дружеството-жалбоподател е
заинтересована страна, като адресат на заповедта, в която се съдържа оспореното
разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Правата му са пряко и
непосредствено засегнати. Обжалването на разпореждането е извършено в срок,
поради което за него е налице правен интерес и може да иска отмяна на
постановеното разпореждане на органа за предварително изпълнение на наложената
ПАМ.
Според чл.188 от ЗДДС принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1, подлежи на предварително изпълнение при
условията на АПК.
Според чл.60, ал.1 от АПК в
административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение,
когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да
се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес. В последния случай административният орган изисква съответната
гаранция.
Съгласно чл.60, ал.4 от АПК
разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение,
може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от
съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
Оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган и при спазване на регламентираната от закона форма.
Материалният закон е приложен
правилно.
Както вече бе посочено, по силата на
чл.188, ал.1 от ЗДДС, заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с която се
налага ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при
наличие на предпоставките регламентирани в чл.60, ал.1 от АПК.
Следователно, за да пристъпи към
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички
предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което
допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се
осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните-в защита на особено важен неин интерес.
В настоящият случай, изложените
мотиви на разпореждането под формата на първото и второто фактически основания
за разпореждане на предварителното изпълнение на ПАМ, категорично предпоставят
извод за наличие на две от препоставките за допускане на предварително
изпълнение на акта, дефинирани в нормата на чл.60, ал.1 АПК:
1.Да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси и
2. От закъснението на изпълнението
може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Очевидно е, че при наличие на
фискално устройство и приемани плащания за храна и услуги на касата на
рецепцията без издавне на фискални бонове в продължение на дни, установено от
документи и обяснения изходящи от самия жалбоподател категорично изключва
възможността за законосъобразно отчитане на приходите от продажба на стоките и
услугите предлагани от него. Установява се наличието на трайноповтарящо се
поведение на избягване на регистрирането и отчитането на продажбите от
търговеца, което доказва твърденията на органа, че жалбоподателят сам е създал
условия за укриване на приходи, респ. за увреждане на държавния и обществен
интерес, препятствайки възможността за осъществяване на ефективен контрол.
Ирелевантни са възраженията на
жалбоподателя, че наличието на други два регистрирани ЕКАФП в търговския обект
разколебавало тезата на органа, тъй като те не били подложени също на проверка.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ „Фискалната касова бележка в случаите по ал.1
се издава при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.“, т.е. става ясно,
че при извършено плащане на рецепция, в момента на приемане на съответната сума
следва да бъде издаден фискален касов бон именно от този ЕКАФП, което се
доказва, че не е сторено.
Наред с това, пак по посочената
причина, от закъснялото изпълнение на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка може да настъпи трудно поправима вреда- реализиране на
приходи, за които съответните данъчни задължения ще останат неизпълнени, тъй
като е установена и доказана трайна тенденция в правнорелевантните бездействия
на жалбоподателя, водеща и до постоянно несъответствие на фактическата с
касовата наличност на рецепцията.
При горните констатации, възраженията
на жалбоподателя за неотносимост на останалите четири, посочени в заповедта
фактически основания за постановяване на
предварителното изпълнение на ПАМ, макар и верни се явяват ирелевантни в
случая.
С оглед гореизложеното, искането за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ОП-708-0264468/23.08.2018г.,
издадена от директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.60, ал.5 и 6 от АПК, Административен съд Бургас,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Евро офис 2000
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Фондови жилища, бл.208, вх.Г, ап.91, със законен представител Радослав Борисов
Лазарков, за отмяна на разпореждане по чл.60 АПК, с което е допуснато
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №ОП-708-0264468/23.08.2018г., издадена от директор на Дирекция „Контрол“
в ТД на НАП Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд гр. София, с частна жалба в 7 дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: