Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2303                            06.06.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети януари през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6526 по описа за 2017 година.

 

Предявен е иск с правно основание 55, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 439, ал.1 ГПК.

Ищецът Д.Д.Д. твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело от ЧСИ ответник, в хода на което му бил наложен запор върху трудовото възнаграждение за сумата 166,12 лева. Същата не се дължала тъй като нямало основание да бъде събрана, защото към 14.06.2010 г. ищецът бил изпълнил дълга си, предмет на изпълнителното дело. Ето защо се иска да бъде върната сумата от 116,12 лева – дължими такси и разноски по изпълнителното дело, като бъде установено, че тя не се дължи.

Ответникът ЧСИ ***** възразява, че искът е неоснователен, тъй като събраната при запора сума от 83,06 лева е била възстановена от съдебния изпълнител на ищеца още преди получаване на исковата молба, а в останалата си част за размера над 83,06 лева наложеният запор е бил вдигнат и тя не е била събрана от трудовото възнаграждение на ищеца.

По повод твърдението на ответника, ищецът признава, че му е възстановена сумата от 83,06 лева, както и че остатъкът от запорираната сума, който също се равнява на 83,06 лева, не е бил събран.

Третото лице помагач ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД не взема становище.

Съдът намери за установено следното:

Установява се, че срещу ищеца Д. е била образувано изпълнително дело по изп. лист от 22.02.2010г. издаден общо за сумата 700 лева, представляваща деловодни разноски. Въз основа на листа е било образувано изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ ******, което е приложено в копие по настоящото дело. До длъжника  Д. било изпратена покана за доброволно изпълнение от 20.05.2010г. с която бил уведомен, че размерът на дълга му е 916 лева / лист 4 от дело 113/2017 на РС К./.  Видно от представеното по делото платежно нареждане от 14.06.2010г. Д. е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата 916 лева  / лист 4 от дело 113/2017 на РС К./.  На 14.12.2016г. на ищеца по делото била изпратена нова призовка за принудително изпълнение, с която бил уведомен, че му е наложен запор върху трудовото възнаграждение в ОУ „******“ гр. К. / лист 7 и 6/. С писмо от 26.01.2017г. работодателят на ищеца признал задължението, след което с нареждане от 03.02.2017г. по сметката на съдебния изпълнител били преведени 83,06 лв. / лист 119 и 120 от приложеното изп. дело/. Изпълнителното дело било прекратено с постановление от 16.02.2017г.  / лист 123 на изп.д. /. На 22.02.2017г. било изпратено съобщение за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение, а на същата дата с платежно нареждане била преведена по сметката работодателя събраната сума от 83,06 лв. /лист 130 на изп.д. /.

Между страните в настоящото производство не е спорно, че единствено сумата 83,06 лв. е била преведена по сметката на съдебния изпълнител, както и че тя е била възстановена. Не се спори също, че тази сума е част от сумата 116,12 лв.- която не била общо запорирана и която не е била дължима по изпълнителното дело. Тези обстоятелства са обявени за безспорни между страните с протоколно определение от 10.07.2018г. / лист 33 на делото/. 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Установи, се по делото, че длъжникът е заплатил сумата предмет на изпълнението след получаване на призовката за доброволно изпълнение. Плащането е правопогасяващ факт, който в случая е настъпил след издаване на изпълнителният лист и длъжникът може да се позове на него оспорвайки дължимостта на сумата предмет на изпълнението / арг. от чл.439 ГПК/. От друга страна недължимо събраната по изп. дело сума подлежи на връщане, като получена без основание.

В настоящото производство обаче се установи, че събраната сума е била възстановена на ищеца, както и че няма спор за дължимостта на остатъка до пълната претенция 116,12 лв. Предвид това съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските :

Въпреки отхвърлянето на иска ответникът следва да възстанови на ищеца сторените разноски, тъй като е дал повод за завеждане на делото. Действията по предприемане на принудително изпълнение – налагане на запор, събиране и разпределение на постъпилите суми са осъществени след като дългът е бил вече погасен. Освен това сумата е възстановена на ищеца след завеждане на исковата молба. Ето защо ответникът дължи на ищеца разноски от 352 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар и 52 лв. държавна такса.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** против Частен съдебен изпълнител ******************** за връщане като недължимо платена на сумата 116,12 лв. представляваща такси и разноски по изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ ******.

ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител ****** да заплати на Д.Д.Д., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 352 лв. /триста петдесет и два лева /, представляваща деловодни разноски.

 РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД