Р Е Ш Е Н И Е
№……… ./
. 2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иа, като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гражданско дело № 1704 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба на С.Ж.Х.
срещу решение № 2849 от 25.06.2019 г., постановено по гражданско дело № 17911
по описа за 2018г. на 33-ти състав на Районен съд – Варна, с което
упражняването на родителските права по отношение на децата Х И К., р.
25.07.2007г. и Е И К., р. 17.08.2009г. е предоставено на бащата И.Х.К., при
когото е определено местоживеенето им на адрес в с. J=, община Аврен; определен
е режим на лични отношения между децата и майката С.Ж.Х., както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 19 ч. в неделя с преспИ.е в дома на майката; за рождения ден на детето Х-25
юли- в деня, следващ рождения ден, т.е. 26 юли от 16,30ч до 19 ч. на 27 юли; за
рождения ден на детето Е от 16,30ч. на 18.06. до 19ч. на 19.06.; за рождения
ден на майката – 01.09. от 16,30 на 01.09. до 19ч. на 02.09.; всяка четна
година на новогодишните празници от 10.ч. на първия официален празничен ден до
19 ч. на последния празничен ден с преспИ.е; всяка
нечетна година на Коледните празници от 10ч. на първия празничен ден до 19ч. на
последния официален празничен ден с преспИ.е; всяка
четна година по Великденските празници- втората половина от празничните дни от
10ч. на съответния ден до 19ч. на последния празничен ден, а всяка нечетна
година- първата половина от празничните дни от 10ч. на първия празничен ден до
19ч. на съответния ден; всяка четна година – първата половина и всяка нечетна
година – втората половина от ваканционните дни от пролетната ваканция от 10ч.
до 19 ч. на съответните дни; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск; С.Х. е осъдена да заплаща в полза на децата Х и Е, чрез техния
баща и законен представител И.К. месечна издръжка в размер на по 150лв., с
падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва при забавено плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и държавна
такса в размер на 432лв. по сметка на ВРС.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановени при нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че съдът не е
събрал доказателства и не е извършил комплексна преценка на всички
обстоятелства по чл.59 СК, които са от значение за определяне кому да се
предоставят за упражняване родителските права, с оглед защита интереса на
децата. Съдът не е изпълнил задължението си за служебно събиране на
доказателства по отношение на значимите в случая обстоятелства – при какви
условия живеят и какви условия могат да осигурят на децата всеки от родителите;
емоционалната връзка на децата с всеки от родителите и кой от двамата предвид родителския капацитет, възрастта,
пола и степента на развитие на децата е способен да полага по-адекватни грижи
за тях; желание, готовност и фактическа възможност на всеки от родителите да
полага преки и непосредствени грижи за децата. Твърди се, че не са изследвани
условията при които живее майката и какви условия същата може да осигури за
отглеждането на децата, както и наличието и степента на емоционалната връзка и
привързаност между нея и децата. Изводите на съда не се потвърждават от
установените по делото факти и събраните доказателства. Оспорва като
необосновани изводите на съда, че бащата разполага с добри социални и хигиено-битови условия за отглеждане на децата и притежава
необходимия родителски капацитет, тъй като същите са основани на непълен и бланкетен социален доклад. Въпреки наведените в отговора на
исковата молба и в насрещната искова молба от страна на С.Х. твърдения за
поведение и зависимости на И.К., които биха могли да застрашат интересите на
децата, съдът не е указал на същата да ангажира доказателства в тази насока и
не е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателства,
включително чрез съдебна експертиза. По изложените съображения претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което упражняването на
родителските права по отношение на децата се предостави на майката С.Х., при
която се определи и тяхното местоживеене ***, на бащата да се определи режим на
лични отношения с децата, както е посочен в жалбата, както и бащата да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата в размер на 150лв. за
всяко от тях, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 07.12.2018г
В срока по
чл.263, ал. 1 от ГПК И.Х.К. е подал отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва и се изразява становище за потвърждаване на
така постановеното решение от ВРС.
Варненският
окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за
установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от И.Х.К. срещу С.Ж.Х., иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на
децата Х И К., р. 25.07.2007г. и Е И К., р. 17.08.2009г. да бъдат предоставени
за упражняване на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на
децата, като бъде определен предложен в исковата молба режим на лични контакти
между майката и децата, както и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка в
полза на всяко едно от децата в размер на по 150 лева месечно, считано от една
година назад от предявяване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяване на задължението за заплащане на издръжка.
Ищецът
излага, че от съвместното си съжителство с ответницата имат родени две деца – Х
И К., р. 25.07.2007г. и Е И.ов К., р. 17.08.2009г.
След раздялата на страните от м. 09.2014г., когато ответницата напуснала
съвместно обитаваното жилище, грижи за децата полагал основно ищецът, с помощта
на родителите си. Въпреки опитите от страна на ищеца, страните не постигнали
съгласие отново да се съберат да живеят и да се грижат за децата заедно.
Майката се дезинтересирала от децата и не полагала
грижи за тях, с изключение на периода от м.01.2018г. до м. юли 2018г. Твърди,
че след като напуснала съвместно обитаваното жилище, ответницата за
продължителни периоди живеела и работила извън страната, а след като се върнала
в България живеела на съпружески начала с друг мъж.
Ищецът
счита, че е осигурил е добри жилищно –битови условия, които удовлетворяват
всички потребности на децата и може да разчита на помощ от страна на родителите
си при полагането на ежедневните грижи за децата.
В срока по
чл. 131 ГПК С.Ж.Х. е оспорила предявените искове като неоснователни. Твърди, че
е полагала грижи за децата в периода 11.01.2018г. – 15.10.2018г., когато те са
живели при нея и са посещавали училище в гр.Вълчи дол. В този период бащата е
живял и работил в Германия, като навежда твърдения, че същият продължава да
работи и живее там, а грижи за децата полагат неговите близки.
С.Х. е предявила насрещен иск
с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права по
отношение на децата Х и Е за упражняване на майката, определяне на местоживеене
на децата при майката, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в полза на
всяко едно от децата в размер на по 150лв., както и да се определи режим на
лични контакти на децата с бащата. Излага, че до раздялата на родителите
ежедневните грижи за децата се полагали преимуществено от майката, като
последната продължила да се грижи за децата и да дава пари за издръжката им и
след това, подпомагана от нейните родители. Твърди, че бащата не разполага с
необходимия родителски капацитет да се грижи и възпитава децата и няма
възможност да полага лично грижите, тъй като живее и работи извън територията
на България.
С писмен
отговор, И.К. е оспорил предявените от С.Х. искове като неоснователни. Оспорва
твърденията изложени в насрещната искова молба, че С.Х. е полагала грижи за
децата след 2014г.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
удостоверение за раждане № 66430, издадено въз основа на акт за раждане №
I-1455 /25.07.2007г. и удостоверение за раждане № 92978, издадено въз основа на
акт за раждане I-1945 /24.08.2009г., страните са родители на децата Х И.ов К., р. на 25.07.2007г. и Е И.ов
К., р. на 17.08.2009г.
Не е
спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че родителите са
разделени, като от месец септември 2014г. двамата са работили за продължителни
периоди в чужбина, а децата са живяли в дома на
бабата и дядото по бащина линия, които са полагали и грижи за тях.
Не се
спори, а и от гласните и писмени доказателствата по делото се установява, че в
периода м. октомври 2017г. – м. юли 2018г. децата са живели при майката в
гр.Вълчи дол, която е полага и непосредствените грижи за тях в този период.
Видно от
представените по делото удостоверения и копие на ученическа книжка на Х К.,
през учебната 2017/2018г. децата са посещавали училище в гр.Вълчи дол, а през
учебната 2018/2019г. са посещавали училище в с. J=, като Х е бил ученик в 5
клас, а Е – в трети клас.
По делото е
представено удостоверение, издадено от МВР Главна дирекция“Гранична полиция“ от
17.10.2019г. с данни от автоматизиран информационен фонд за преминавания през
ГКПП на Р България на И.Х.К. в периода от 01.01.2010г.
– 30.09.2019г., от което се установява, че същият е бил извън страната за
периоди от по 3-4 месеца след 2015г. до м. юли 2019г. В удостоверението е посочено,
че тъй като след 2007г. българските граждани не подлежат на задължителна
проверка във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на
лицата.
В представените
пред първоинстанционния и въззивния
съд социални доклади, изготвен от
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Долни чифлик е
посочено, че към момента на проучванията децата Х и Е се отглеждат в с.J= в
дома на родителите на бащата И.К.. Жилището е едноетажна къща, състояща се от 4
стаи и коридор с външен санитарен възел. За децата е обособена една стая с
хигиена на добро ниво. Бащата работи периодично в Германия, като строителен
работник и получава доход в размер на 1000 евро месечно. Децата посещават
училище в с.J=. Подкрепа при отглеждането на децата, бащата получава от
родителите си. Децата са емоционално привързани към баща си и бабата и дядото
по бащина линия. Според социалния работник, извършил проучването бащата
притежава родителски качества. В представения пред въззивния
съд социален доклад е посочено, че при проучването бащата е отсъствал от
страната. Заминал е за Германия на 15.08.2019г. Грижи за децата полагат
родителите на И.К. – Д и Х К.. Последните работят във фирма за чистота. През
времето през което дядото и бабата на децата са на работа, за тях се грижи
сестрата на И.К. – С. К. При проведения разговор децата споделили, че не желаят
да контактуват с майка си. Разказали, че на 16.07.2019г. майка им дошла в дома
им в с. J= и поискала да ги види. Х отказал среща, а Е разговарял с майка си.
Майката поискала да ги вземе да й гостуват, но децата отказали. Майка им им
дала по 10 лева. В доклада е посочено, че основни грижи за децата се полагат от
бабата и дядото по бащина линия. Децата имат изграден приятелски кръг в с.J= и
поддържат добри взаимоотношения с роднини от разширеното семейство по бащина
линия. Учат в ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“,с.J=, като Х
е ученик в 6-ти клас, а Е в 4-ти клас. Справят се много добре с учебния
материал и имат закупени всички необходими учебни пособия, облечени са чисто и
с подходящи за сезона дрехи. Имат изграден приятелски кръг сред съучениците си.
При
проведен разговор между социалния работник и
бащата по телефона, последният е декларирал желание да се грижи за
децата си, но периодично ще работи в чужбина.
В
представения пред въззивната инстанция социален
доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Вълчи дол, след посещение в дома на майката С.Х. и разговор с нея е посочено,
че децата Х и Е живеят при баща си в с.J=. В периода от м. октомври 2017г. –
август 2018г. децата са живели при майка си в гр.Вълчи дол и са посещавали
училището в града. След м. август 2018г. контактите на майката с децата са
възпрепятствани от бащата, който не разрешавал срещи и телефонни разговори
между тях. С.Х. съжителства на семейни начала с Павел Тодоров, който изразява
съгласие, децата да живеят при тях. В семейството не се отглеждат други деца. С.Х.
живее в жилище под наем, което се състои от две стаи, кухня, баня и тоалет.
Стаите са добре обзаведени с много добро хигиена, като за децата е обособена
една стая с необходимите за възрастта им мебели. С.Х. работи като
продавач-консултант в гр.Вълчи дол с доход в размер на 700лв. и работното й
време позволява да се грижи за децата. Може да разчита на помощ от страна на родителите
си. Майката декларира желание да се грижи за децата, като е създала
необходимите условия в жилището си и е осигурила безопасна сред. Майката
притежава необходимия родителски капацитет за да се грижи за децата. Социалното
проучване не е констатирало рискове за децата в обкръжаващата среда на майката.
По делото е
представен трудов договор от 25.06.2019г., от който се установява, че С.Х.
работи като продавач-консултант с основно трудово възнаграждение- 570лв.
Видно от
представения трудов договор/л.88 от в. гр.дело № 1704/2019г. на ВОС/ и съгласно
заявеното от въззиваемия пред социалните работници и
съда, същият работи от 01.09.2015г. по трудово правоотношение в Германия и
получава трудово възнаграждение в размер на 1000 евро.
От посоченото
в приетите от въззивната инстанция социални доклади,
изготвени от ДСП Долни чифлик и Вълчи дол се установява, че децата имат редки и
кратки срещи с майката. Потребностите на децата, свързани със задоволяване на
физическите им нужди и развитие на интелектуалните им способности са
задоволени.
От
заключението на приетата пред настоящия съд СППЕ се установява, че са налице
разлики в начините на подход към децата и методите на възпитание при родителите, но и двамата разполагат с
необходимия родителски капацитет за отглеждането им. Двамата родители са
емоционално стабилни не проявяват признаци на агресивно поведение или за
алкохолна и наркотична зависимости. Не се установяват и данни за актуална
алкохолна злоупотреба. В заключение вещите лица са посочили, че и двамата
родители има родителска компетентност и годност да изпълняват своите функции.
Двете деца имат силно изградена емоционална връзка помежду си, като основната
родителска фигура за тях е бащата. Слабо е изразена емоционалната връзка с
майката. Вещите лица не са установили отбягващо или дистанцирано поведение
спрямо майката, което да сочи на отчуждаване.
При
изслушването децата /Х К. пред първоинстанционния съд
и Е К. пред въззивния съд/ са изявили желание да
живеят при баща си. Децата са споделили, че баща им работи в Германия и
отсъства от страната по 2-3 месеца, като през тези периоди живеят при баба си и
дядо си и те ги гледат. Майка им също е работила в чужбина. Споделят също, че
им е пращала колети с подаръци от Англия. За известно време са живели при майка
си в гр.Вълчи дол и там са ходили на училище. След като майка им отново
заминала за Англия, баща им ги взел и от тогава живеят в с. J=. Споделят също,
че рядко се виждат с майка си и отказват да се срещат с нея, когато тя идва да
ги търси. Детето Е споделя, че е обидено на майка си, защото тя ги е
изоставила. Децата заявяват, че се чувстват добре при баба си и дядо си.
От показанията на изслушаните по делото свидетели Л.Л., С.Д./ разпитани пред първоинстанционния
съд/, Б.А, С.С.ов, С. К
-сестра на въззиваемия, Д.Х.- брат на въззивницата /разпитани пред въззивната
инстанция/, се установява, че
докато родителите са живеели заедно и двамата полагали грижи за децата. След
2014г. двамата родители заминали да работят в чужбина, като децата останали да
живеят при бабата и дядото по бащина линия. Към момента И. продължава да работи
в Германия, ката отсъства за по 3-4 месеца, връща се за по 2-3 месеца и отново
заминава. От показанията на свидетелите се установява, че докато работела в
Англия майката редовно изпращала пари и подаръци на децата. В тази част
показанията кореспондират и с представеното удостоверение № 697/19г. /л.70 от
делото на ВОС/, съдържащо данни за изпращане на парични суми от С.Х., които е
получавала майката на въззиваемия – Д К, в периода м.
октомври 2015г. –м. септември 2017г. През учебната 2017г./2018г. децата живели
при майка си в гр.Вълчи дол и там посещавали училище. Свид.
Д.и свид. А посочват в показанията си, че през м.
август 2018г. бащата дошъл в гр.Вълчи дол и взел децата за да ги заведе на
почивка и след това не ги върнал. Майката правила опити да се вижда с децата и
да ги вземе обратно при себе си, но бащата не разрешил. В показанията си свид. А заявява, че С. взела децата при себе си през м.
октомври 2017г., защото родителите на И.ги изгонили. В този момент, И.е бил на
работа в Германия. С. взела децата и се грижела за тях в дома на свидетелката,
която й помагала. В периода, в който децата са живели в дома на свидетелката,
те и майка им били подложени на тормоз по телефона от страна на И.. Свидетелката
заявява, че той се обаждал в нетрезво съС.ие, включително и на нея и отправял обиди и заплахи, което
разстройвало децата. Свид. С. К / сестра на въззиваемия/ посочва в показанията си, че брат й работи в
Германия за по 2-3 месеца, връща се за по 10 дни и пак заминава. За децата
грижи полагат баба им и дядо им, а когато те са на работа – свидетелката. Съдът
не кредитира показанията на свид. К, в частта, в
която същата излага, че майката е биела децата и затова те не искат да отиват
при нея, както и че самата тя е помагала в грижите за децата в периода м.
август 2018г. – 2019г. В посочените части показанията са противоречиви /свид. казва, че се е върнала от Германия на 07.07.2019г., където е била в продължение на 1 година, т. е.
не е могла да помага в грижите за децата в периода август 2018г. – юли 2019г./
и не отразяват преки и непосредствени впечатления на свидетелката. Освен това показанията
в тези части остават изолирани и противоречат на останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
От
показанията на всички разпитани свидетели безспорно се установява обаче, че
контактите между децата и тяхната майка в периода след м. юли 2018г. са редки,
случайни и кратки.
Родителите
са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да
предостави упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и
интересите на детето, отчитайки: възпитателски качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пол и възраст на детето, възможността
за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
възможности. Преценката по всяко дело е конкретна. Дефиниция на понятието
"упражняване на родителски права" е дадена в т. І на Постановление №
1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която:
"Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството
на децата." Изрично е подчертано, че се предоставя само упражнението на
правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението
на родителските права, се запазват. Съдебната практика трайно приема, че
указанията в постановлението запазват силата си и тълкуването на материалния
закон с това Постановление следва да бъде зачитано и при действащия СК-2009г.
Част от критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаването на спор
за упражняване на родителски права са нормативно закрепени в разпоредбата на
чл.59, ал.4 СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и изброяването на
критериите в ППВС №1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства. Изброените в постановлението
обстоятелства обаче са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
изследване на най-добрият интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В
Семейния кодекс, приет през 2009г. е предвидена и възможност родителите да
постигнат споразумение, като сами по общо съгласие да решат въпросите относно
отглеждането и възпитанието на непълнолетните деца. Споразумение, с което
страните са постигнали съгласие за съвместно упражняване на родителските права
и алтернативно местоживеене на детето
при режим удобен за родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на
одобрение от съда. При липса на съгласие между родителите, съдът следва да
постанови решение, като предостави упражняването на родителските права на
единия от родителите и определи местоживеене на детето, като обсъди
обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе предвид
най-добрия интерес на детето.
В случая не
е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, режима на лични
контакти на децата с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните
по делото доказателства се установява, че и двамата родители желаят да им бъде
предоставено упражняването на родителските права. Двамата желаят да отглеждат и
се грижат за децата, имат изградена емоционална връзка с тях, и разполагат с
подходящи условия и финансови възможности за отглеждането им. И двамата
декларират, че децата следва да осъществява пълноценни контакти с родителя,
който няма да упражнява родителските права.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
основните грижи за отглеждането и възпитанието на децата след раздялата на
родителите са се полагали от бащата, реално и фактически чрез бабата и дядото
по бащина линия, а в периода м. октомври 2017г. – м. юли 2018г. от майката, с
подкрепа, оказвана от нейните родители и близки. След заминаването на
родителите да работят в чужбина през 205г. децата са останали да живеят в дома
на бабата и дядото по бащина линия. След раздялата на страните, децата са
продължили да живеят при тях до м. октомври 2017г., когато по споразумение на
родителите децата са живели при майката, която е полагала и преките и
непосредствени грижи за тях.
От
събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на бащата, че
майката е напуснала съвместно обитаваното от страните жилище през 2014г. и е
изоставила децата. Напротив от представените писмени и гласни доказателства се
установява, че е съществувало споразумение между родителите през времето, докато
те работят в чужбина, грижи за децата да полагат бабата и дядото по бащина
линия, като и двамата родители са осигурявали средства за издръжката на децата.
В определен период от време децата са живели при майката, която е полагала
грижите за тях.
В жилището
и на двамата родители има осигурени много добри битови условия. От лятата на
2019г. майката С.Х. се е установила да живее в България в жилище под наем, в
което има осигурени много добри хигиенни-битови условия, подходящи за
отглеждането на децата. С.Х. работи на трудов договор и получава основно
месечно възнаграждение в размер на 570лв. Същата може да разчита на подкрепа от
страна на родителите си в грижите за децата. От доказателствата по делото не се
установява работата на майката да налага отсъствия от града или страната поради
командироване или други причини.
От данните
по делото се установява, че бащата И.К. работи по трудово правоотношение в
Германия и получава възнаграждение в размер на 1000 евро. Предвид трудовата му
ангажираност и установено местоживеене извън страната и възможността да се
връща в България през 3-4 месеца за относително кратки периоди от време, същият
не е в съС.ие да полага
ежедневните преки и непосредствени грижи за децата.
При
изслушването на бащата същият е заявил, че работи в Германия за по 3-4 месеца и
се връща да види децата. Грижи за децата полагат неговите родители. Декларира
също, че е решил да работи още 4-5 месеца в Германия и да се върне в България.
Заявява, че няма контакти с майката, не я търси по телефона и не е правил опити
да заведе децата да се видят с майка си. Счита, че не е нормално децата да не
виждат майка си, но той не може да ги накара насила да я виждат. Не е
забранявал на децата да се виждат с майка си.
От
доказателствата по делото обаче се установява, че бащата и неговите близки
роднини не са насърчавали и подкрепяли желание на децата да се виждат с майка
си, а по скоро съзнателно или несъзнателно са създавали пречки за осъществяване
на контактите на децата с майката. В тази връзка, съдът има предвид заявеното
от бащата при изслушването, че не контактува с майката, а тя е намерила от
някъде номера на телефона му и се е обадила във връзка с осъществяване на
контакти с децата. Индиция в тази насока са и
показанията на свид. К, която посочва, че когато
майката е идвала да види децата, между нея и близките на бащата възникват
конфликти и скандали, децата отсъстват от дома или срещите се провеждат в
присъствие на член на семейството по бащина линия.
При
изслушване на майката същата заявява пред съда, че желае да й се предостави
упражняването на родителските права защото има силна емоционална връзка с тях,
обича ги и липсата на възможност да контактува с тях ще доведе до отчуждаване.
Счита, че предвид това, че бащата не може лично да полага грижи за децата
предвид отсъствието си от страната, а конфликтните отношения между нея и
близките на бащата, осуетяват пълноценните й контакти с децата. Счита, че тя е
по-подходящия родител за упражняването на ежедневните грижи за децата.
От всички
доказателства по делото се установява, че децата имат емоционална връзка с
всеки един от родителите. Независимо, че
пред социалния работник и пред съда, децата са заявили, че не желаят да се
виждат с майка си, от заключението на вещите лица по СППЕ се установява, че те
имат емоционална връзка с майката, независимо от това, че основната родителска
фигура за тях е баща им.
От
събраните по доказателства, включително и посоченото в приетия социален доклад,
се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при
които децата да живеят.
Относно
социална среда, при която се отглеждат децата, съдът намира, че по делото не се
установява рискова среда по отношение и на двамата родители.
Двамата
родители имат нужния родителски капацитет да ги отглеждат и възпитават. Двамата
родители са полагали грижи за децата. И двамата заявяват желание, но обективна
възможност да полага преки и непосредствени грижи за децата има майката. Обстоятелството, че бащата е трудово
ангажиран и живее в чужбина само по себе си не би могло да обоснове извод, че
бащата е по-малко подходящ или неспособен да полага грижи за възпитанието на
децата, но в случая, предвид възрастта им – 10 и 12 години, съдът намира, че
децата се нуждаят от ежедневни родителски грижи и контрол. От събраните по
делото доказателства се установява, че майката се е върнала и трайно установила
да живее и работи в България. Същата е осигурила много добри битови условия за
отглеждането на децата и има възможност да полага непосредствените ежедневни
грижи за децата, подпомагана от родителите си. Не се установяват отсъствия на
майката от дома за кратки или продължителни периоди от време по каквито и да е
причини. Установява се, че тя се интересува от развитието и поведението на
децата и е в съС.ие да
полага адекватни грижа и контрол за подготовката на децата за училище.
Следователно майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия
интерес на децата, кой от двамата родители да упражнява родителските права от
гледна точка на възможност пряко и непосредствено да полага лични грижи за
децата и за запазване и надграждане на съществуващите емоционални връзки между
децата и майката, а така и за емоционалната връзка на децата с баща им.
Бащата
живее в чужбина, връща се за кратки периоди от време, като въпреки, че
осигурява средства за издръжката на децата и
декларираното намерение, не е предприел действия да се върне в България
и да се ангажира лично с обгрижването и възпитанието
на децата. Предоставянето на ежедневните родителските отговорности фактически
да се изпълняват от бабата и дядото по бащина линия, при установена възможност
и желание, същите да се изпълняват от майката на децата, която притежава
необходимия капацитет не кореспондира с интереса на децата.
От
събраните по делото доказателства се установява, че майката има възможност да
упражнява лично преките и непосредствени грижи за децата, като по този критерий
има предимство пред бащата.
По
критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение
на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат и възпитават
децата, пол и възраст на децата, ищецът
и ответницата имат равен потенциал.
По
отношение привързаността на децата към родителите, извършвайки преценката,
съдът взема предвид обективния факт, че след м. август 2018г. децата са живяли при баба си и дядо си по бащина линия и са имали много
редки контакти с майка си, което неминуемо е довело до известно отчуждаване и
дистанциране от майката. Емоционалната връзка между тях обаче не е разрушена.
Децата се чувстват спокойни добре в нейно присъствие.
Съвкупното
обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на децата ще се
охрани най-добре, ако се определи местоживеене на децата при майката, на която
се предостави и упражняването на родителските права. Предвид изложеното
решението в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на децата на бащата И.Х.К. и е определено местоживеене на децата
при бащата следва да се отмени.
Следва да
се регламентира разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде
изгубена емоционалната връзка на децата с този родител. Настоящият състав на
съда намира, че подходящ и отговарящ на интересите на децата е следния режим с
бащата И.Х. К.: бащата да има право да вижда и взема децата Х и Е при себе си
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 17ч. в
неделя, с преспИ.е; един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, по
споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет
и първи юли всяка година; на рождения
ден на бащата – двадесет и първи юни от 10 часа до 18 часа; всяка нечетна година – дните, които са
официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са
обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ
първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от
коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които са официални
празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ
първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от коледната и
великденската ваканции.
С оглед
установените възможности на родителите да осигуряват материално и
социално-битово децата и размера на получаването от тях доходи, съдът приема,
че нужната обща месечна издръжка за всяко едно от децата е в размер на 300лв.
Майката следва да поеме по-малката част – 140лв., предвид обстоятелството, че
ще полага преките и непосредствени грижи за децата. Независимо, че С.Х. е
претендирала издръжка за децата, дължима от бащата в размер на 150лв., съдът
намира, че предвид разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е недопустимо да присъди
издръжки за децата в тези размери. Отчитайки нуждите на децата и възможностите
на бащата, същият следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
по 160лв. за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на настоящото
решение.
Първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.149 СК за
осъждане на С.Х. да заплаща издръжка на децата Х и Е за периода 26.11.2017г. –
26.11.2018г. не е обжалвано и е влязло в сила.
И.Х.К.
следва да заплати по сметка на бюджета на ВРС сумата от 461лв., представляваща
дължимата държавна такса върху размера на присъдените издръжки за децата Х и Е.
Предвид
изхода от спора, въззиваемият И.Х.К., ЕГН **********
следва да заплати на въззивницата и сторените по
делото разноски в размер на 1309,30лв., съгласно представените доказателства и
списък по чл.80 ГПК и на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2849 от 25.06.2019г., постановено
по гражданско дело № 17911 по описа за 2018г. на 33-ти състав на Районен съд –
Варна, с което упражняването на родителските права по отношение на децата Х И К.,
р. 25.07.2007г. и Е И К., р. 17.08.2009г. е предоставено на бащата И.Х.К.;
постановено е децата Х И К. и Е И К. да живеят при бащата на адрес ***;
определен е режим на лични отношения между децата Х И К., Е И К. и майката С.Ж.Х.,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. в петък до 19 ч. в
неделя с преспИ.е в дома на майката; за рождения ден
на детето Х-25 юли- в деня, следващ рождения ден, т.е. 26 юли от 16,30ч до 19
ч. на 27 юли; за рождения ден на детето Е от 16,30ч. на 18.06. до 19ч. на
19.06.; за рождения ден на майката – 01.09. от 16,30 на 01.09. до 19ч. на
02.09.; всяка четна година на новогодишните празници от 10.ч. на първия
официален празничен ден до 19 ч. на последния празничен ден с преспИ.е; всяка нечетна година на Коледните празници от
10ч. на първия празничен ден до 19ч. на последния официален празничен ден с преспИ.е; всяка четна година по Великденските празници-
втората половина от празничните дни от 10ч. на съответния ден до 19ч. на
последния празничен ден, а всяка нечетна година- първата половина от
празничните дни от 10ч. на първия празничен ден до 19ч. на съответния ден;
всяка четна година – първата половина и всяка нечетна година – втората половина
от ваканционните дни от пролетната ваканция от 10ч. до 19 ч. на съответните
дни; един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; С.Ж.Х.
е осъдена да заплаща в полза на децата Х и Е, чрез техния баща и законен
представител И.К. месечна издръжка в размер на по 150лв., с падеж от 1-во до
5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забавено
плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, както и държавна такса в
размер на 432лв. по сметка на ВРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на
родителските права по отношение на децата Х И К., р. на 25.07.2007г., ЕГН **********
и Е И К., р. на 17.08.2009г., ЕГН ********** на майката С.Ж.Х., ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.127, ал.2 СК децата Х И К., р. на 25.07.2007г., ЕГН **********
и Е И К., р. на 17.08.2009г., ЕГН ********** да живеят при своята майка на
адрес гр.Вълчи дол, област Варна, ул.“Алеко Константинов“ №20
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата И.Х.К., ЕГН ********** и децата Х И К.,
р. на 25.07.2007г., ЕГН ********** и Е И К., р. на 17.08.2009г., ЕГН **********,
както следва: бащата И.Х.К. има право да вижда и взема децата при себе си всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 17ч. в неделя, с
преспИ.е; един месец през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск, по споразумение
с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли
всяка година; всяка година на рожденния ден на бащата – двадесет и първи юни /21.06./ от
10 часа до 18 часа; всяка нечетна година
– дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните,
които са обявени за неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия
неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната
и великденска ваканция; всяка четна
година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и
Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на
последния почивен/неучебен ден; последните пет дни от коледната и великденската
ваканции.
ОСЪЖДА И.Х.К.,
ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Х И К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.Ж.Х. месечна издръжка в размер на
160лв., считане от влизане в сила на решението до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, дължима на всяко пето число на месеца, за
който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.Х.К.,
ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Е И К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.Ж.Х. месечна издръжка в размер на
160лв., считане от влизане в сила на решението до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, дължима на всяко пето число на месеца, за
който се дължи издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
до окончателното плащане
ОСЪЖДА И. Х.К.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС, сумата от 461 лв., представляваща държавна такса на основание чл7, т.2 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата и чл.78, ал.6 ГПК
ОСЪЖДА И. Х.К.,
ЕГН ********** да заплати на С.Ж.Х., ЕГН
********** сумата от 1309,30лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС,в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :