№ 26
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000038 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260027 от 20.12.2024 г., постановено по т.д. № 161/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлена молбата на Л. И. К. за
възстановяване на осн. чл. 474 и сл. ТЗ на правата му като ЕТ “Корал - Л. И.,
ЕИК *********, и за заличаване и отменяне занапред на последиците, които
законът свързва с обявяването на търговеца в несъстоятелност.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от молителя Л. И. К..
Поддържа се в жалбата, че е допуснато от окръжния съд процесуално
нарушение, тъй като по делото имало произнесени съдебни актове не от съдия
Янко Новаков, на когото то било разпределено, преди делото да бъде
преразпределено на 11.11.2024 г. по повод молбата по чл. 747 ТЗ.
По съществото на спора съдът неправилно приел, че не е доказана
втората предпоставка на чл. 748, ал. 2 ТЗ. Ноторно било, че световната
епидемия от Ковид 19 предизвикала неблагоприятно изменение на
стопанските условия и това не подлежало на доказване. Обстоятелството, че
именно епидемията е обусловила настъпилата несъстоятелност, било доказано
по делото. Аргумент в тази посока въззивникът намира в обстоятелството, че е
имал възможност да изплати задълженията си, макар и непълно, след
преминаване на епидемията и отмяна на съпровождащите я мерки.
Ако установеното по делото не е било достатъчно, с оглед засиленото
служебно начало съдът е следвало да назначи служебно СИЕ и/или
техническа експертиза, която да даде заключение относно разминаването
1
между прогнозните очаквания за развитие на пазара преди пандемията и
реалния спад на пазарното търсене, понижението на БВП и причините за това,
и пр.
Иска се отмяна на решението и уважаване на молбата.
Иска се допускане на експертиза с формулирани въпроси за
установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с причинната връзка
между неблагоприятно изменилите се стопански условия и несъстоятелността
на търговеца.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от кредитор с прието
или установено по съдебен ред вземане.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията на
жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с молба на осн. чл. 747, ал. 1 ТЗ от
Л. И. К.. Молителят заявил, че с решение № 142 от 26.05.2020 г. по т.д. №
161/2020 г. на БОС е обявена неплатежоспособност на ЕТ “Корал – Л. И.”,
ЕИК *********, с начална дата 11.02.2020 г., а с решение № 260047 от
16.05.2022 г. производството по несъстоятелност било прекратено и било
постановено заличаване на търговеца. Молителят заявил, че
неплатежоспособността му и изпадането му в несъстоятелност не се дължи на
негови действия или бездействия, а на неблагоприятно изменилите се
стопански условия вследствие на пандемията от COVID-19 от края на 2019 г.
Стопанските цели на търговеца за производство на метални конструкции не
успели да се реализират, тъй като противоепидемичните мерки попречили да
има поръчки за производство, а и изпълнението на тези поръчки не би било
възможно поради липса на материали, работна ръка и други предпоставки за
реализиране на производството. Били въведени контролно-пропускателни
пунктове, задължително носене на маски, тестове, ограничения на
пътуванията в страната и извън нея. Пандемията предизвикала икономическа
криза. Поведението на търговеца било добросъвестно, но не било достатъчно
за преодоляване на неплатежоспособността. Длъжникът погасил част от
задълженията си, но тъй като изпадането му в несъстоятолност се дължало
единствено на неблагоприятната промяна в стопанските условия, били налице
предпоставките за възстановяване на правата му и за заличаване на
последиците, произтичащи от обявяването в несъстоятелност.
Молбата е била обявена в търговския регистър, като в законовия
едномесечен срок не са постъпили възражения от кредитор с прието или
установено по съдебен ред вземане.
С обжалваното решение съдът отхвърлил молбата.
2
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е
правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите му,
които не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователно е оплакването, че е допуснато от окръжния съд
процесуално нарушение, тъй като по делото имало произнесени съдебни
актове не от съдия Янко Новаков, на когото то било разпределено, преди
делото да бъде преразпределено на 11.11.2024 г. по повод молбата по чл. 747
ТЗ.
Т.д. № 161/2020 г. при образуването му е било разпределено на съдия
Янко Новаков, който е разгледал молбата на осн. чл. 625 ТЗ, постановил е
решение № 142 от 26.06.2020 г. на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ, а след това и решение
№ 260047 от 16.05.2022 г. на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ. Две години по-късно, на
20.08.2024 г., по делото е постъпила молбата на осн. чл. 747, ал. 1 ТЗ. Към този
момент съдия Янко Новаков е командирован в Апелативен съд – Бургас. След
постъпването на молбата по чл. 747 ТЗ по делото са постановени
разпореждания от съдия Дарина Костова (л. 95) и съдия Ивелина Мавродиева
(л. 105 и л. 110), с които е разпоредено извършване на служебна справка за
адм.д. № 2726/2023 г. на Административен съд – Варна, изискано е т.д. №
161/2020 г. на БОС, което и било приложено към административното дело и
след връщане на делото е разпоредено обявяване на молбата в ТР. След това
делото е разпределено с протокол от 11.11.2024 г. на съдия Галя Русева, която
е разгледала молбата и е постановила обжалваното решение.
Постановените от с. Костова и с. Мавродиева съдебни актове не са по
съществото на спора. Те са били необходими, за да се върне делото в Окръжен
съд – Бургас и за да има произнасяне по същество по молбата. Всички
процесуални действия, които имат отношение към същинското произнасяне,
са извършени от съдия Галя Русева, след като делото е било разпределено,
при което процесуалните права на молителя не са били по никакъв начин
накърнени.
Неоснователно е и второто оплакване на въззивника, че съдът
неправилно приел, че не е доказана втората предпоставка на чл. 748, ал. 2 ТЗ.
Съгласно чл. 748, ал. 1 ТЗ се възстановяват правата на длъжник, който
изплати напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания
заедно с лихвите и разноските по тях. Съгласно чл. 748, ал. 2 ТЗ правата на
длъжника се възстановяват дори тогава, когато той не е изплатил напълно
всички задължения, но при условие, че несъстоятелността се дължи на
неблагоприятно изменили се стопански условия.
В случая длъжникът е изплатил част от задълженията си. Няма спор, че
не са изплатени задълженията към кредиторите “Еффект” ЕООД и К.С.С.
Следователно възстановяване в правата е възможно само в хипотезата на чл.
3
747, ал. 2 ТЗ – ако се установи, че несъстоятелността се дължи на
неблагоприятно изменили се стопански условия.
В производството по възстановяване на права не намира приложение
засиленото служебно начало по чл. 621а, ал. 1 , т. 2 ТЗ. Съдът може по свой
почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за
тези негови решения и определения, които се постановяват в производството
по несъстоятелност. Ясна е целта, която тази законова разпоредба преследва:
да се защити публичния интерес, оборота, търговските отношения, правата на
кредиторите на изпадналия в затруднение търговец. Производството по чл.
747 и сл. ТЗ цели единствено да се даде възможност на длъжника да защити
частния си интерес. Това производство няма за предмет
неплатежоспособността и несъстоятелността на длъжника, нито попълването
на масата на несъстоятелността и осребряването . Възстановяването на
правата се развива в отделно производство и след приключване на
производството по несъстоятелност. При това положение съдът не е имал и
няма основания да назначава служебно експертиза за изследва на въпроса за
причините за несъстоятелността и в частност за това, дали несъстоятелността
се дължи единствено и само на неблагоприятно изменили се стопански
условия. Въпреки дадените му изрични указания с определение от 12.11.2024
г. молителят не е ангажирал доказателства, че несъстоятелността му се дължи
на неблагоприятно изменили се икономически обстоятелства.
В допълнение въззивният състав констатира, че въз основа на
фактическите твърдения на молителя искането му е неоснователно, защото
при така заявените от него факти несъстоятелността не би могла да се дължи
на неблагоприятно изменили се стопански условия вследствие на пандемията.
С решение № 142 от 26.05.2020 г. по т.д. № 161/2020 г. на БОС е обявена
неплатежоспособност на ЕТ “Корал – Л. И.”, ЕИК *********, с начална дата
11.02.2020 г. По отношение на началната дата на неплатежоспособността е
формирана сила на пресъдено нещо, т.е. в настоящото производство съдът не
би могъл да приеме, че неплатежоспособността е настъпила в друг, различен и
по-късен момент.
Във връзка с пандемията от COVID-19 от Народното събрание с
решение от 13.03.2020 г. беше обявено извънредно положение и беше приет
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, (Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) Ноторно е, че всички сочени
от молителя мерки (контролно-пропускателни пунктове, задължително носене
на маски, тестове, ограничения на пътуванията в страната и извън нея) бяха
наложени след обявяването на извънредно положение, т.е. след 13.03.2020 г.
Ето защо противоречи на формалната логика твърдението на ищеца, че
единствена причина за изпадането му в несъстоятелност вследствие на
неплатежоспособност, която е факт към 11.02.2020 г., са мерки, наложени след
13.03.2020 г. След като към 11.02.2020 г. търговецът е бил неплатежоспособен,
4
причините за несъстоятелността му следва да се търсят преди тази дата, а
икономическите последици от пандемията са без отношение.
По тези съображения молбата на осн. чл. 747, ал. 1 ТЗ е неоснователна.
Обжалваното решение следва да се потвърди поради съвпадане на крайните
изводи на инстанциите.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027 от 20.12.2024 г., постановено по
т.д. 161/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5