Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. С Решение № 80 от 28.07.2004г. постановено по гражданско дело № 280 /2004г., Районен съд – гр.Кърджали е признал за установено по отношение на Крсимир Асенов Моллов с ЕГН: ********** от гр.Кърджали, ул.”Васил Априлов „ № 1, блок ГУСВ, ап.18, че Красимир Димов Антонов с ЕГН: **********, от гр.София, ж.к.Красно село, кв.Борово 214, вх.А ет.1, ап.128, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Алабин” № 50, вх.А, ет.3, ап.18 – адвокат Милчо Занев, е собственик на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация, на основание договор за продажба от 01.07.2002г. сключен между Красимир Димов Антонов и ЕТ ” Монимекс – Драганка Анадолиева” – гр.Своге, като е осъдил ответника Моллов да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото. С Решение № 244 от 30.12.2004г. постановено по въззивно гражданско дело № 440/2004г. Окръжен съд – гр.Кърджали е оставил в сила Решение № 80 от 28.07.2004г. постановено по гражданско дело № 280 /2004г. на Районен съд – гр.Кърджали. С Решение № 41 от 20.01.2006г. постановено по гражданско дело № 1267/2005г. Върховния касационен съд на Република България е отменил Решение № 244 от 30.12.2004г. постановено по въззивно гражданско дело № 440/2004г. на Окръжен съд – гр.Кърджали и е върнал делото на същия съд за разглеждане по същество. При новото разглеждане на делото въззивникът чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло подадената жалба. Посочва, че искът е неоснователен и недопустим, тъй като към датата на предявяване на исковата претенция ищецът вече е бил прехвърлил твърдяното от него право на собственост върху процесния имот на трето лице. От заключението на вещото лице се установявало още, че характера на процесния магазин бил на недвижима вещ, от което следвало, че договорът от 01.07.2002г. нямал прехвърлителен ефект. Претендира и разноски по делото. Въззиваемият - Красимир Димов Антонов, чрез своя процесуален представител, моли да бъде оставено в сила решението на Кърджалийски районен съд като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Настоящият състав на Окръжен съд – гр.Кърджали, като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и указанията на Върховния касационен съд на Република България, констатира: На 20.01.2000г. в гр.Кърджали между ответника по иска Красимир Асенов Моллов, в качеството му на купувач и ЕТ „ Монимекс – Драганка Анадолиева”, в качеството на продавач, е сключен договор за покупко – продажба на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация за сумата от 6 000 германски марки, която сума е изплатена на продавача видно от фактура № 1 / 25.01.2000г. С Определение № 390 от 25.08.2000г. на Районен съд – гр.Кърджали е наложен запор върху процесната вещ, като обезпечение на предявения от Красимир Асенов Моллов срещу ЕТ „ Монимекс – Драганка Анадолиева” иск за сумата от 6 000 лева. С Решение № 21 от 26.07.2001г. по гр.дело № 853/2000г. Районен съд – гр.Кърджали е осъдил ЕТ „ Монимекс – Драганка Анадолиева”, гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.37, вх.В, ап.50, със собстеник и управител Драганка Манолова Анадолиева, да отстъпи собствеността и предаде владението на Красимир Асенов Моллов с ЕГН: ********** от гр.Кърджали, ул.”Васил Априлов „ № 1, блок ГУСВ, ап.18, върху движима вещ магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация. Решението на районния съд е потвърдено от въззивната и касационна инстанция и е влязло в сила на 25.03.2003г. На 17.01.2002г. КРС издал изпълнителен лист в полза на въззивника Моллов, въз основа на което било образувано изп.дело № 7 от 2002г. по описа на СИС при КРС, по което на длъжника Драганка Анадолиева била изпратена призовка за доброволно предаване на владението на процесната вещ. Такова не последвало и съдия – изпълнителя насрочил въвод във владение за 06.03.02г., в последствие отложено за 13.03.2002г. С Определение от 06.03.2002г. по гр.дело № 326/2002г. ВКС спрял изпълнението на решението, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист. На 04.04.2003г. Красимир Асенов Моллов подал молба за възобновяване на производството и насрочване на въвод във владение, който му бил отказан с мотива, че следва първо да се отмени определенито, с което е спряно изпълнението. С Решение № 80 от 07.05.2003г. по в.гр.дело № 159/2003г. ОС – Кърджали е отменил отказа на съдия – изпълнителя от 07.04.2003г. След отмяната на отказа на съдия – изпълнителя, последният е насрочил въвод във владение за 29.05.2003г. На 29.05.2003г. в СИС при РС – Кърджали постъпила молба от въззиваемия Антонов, който предствил обезпечителна заповед на СРС от 28.05.2003г., с която е спряно изпълнението по изп. дело № 7/2002г. по описа на СИС при КРС На 01.07.2002г. в гр.Своге е сключен договор за покупко - продажба между Красимир Димов Антонов, в качеството му на купувач, и ЕТ „ Монимекс – Драганка Анадолиева”, в качеството на продавач, на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация за сумата от 9 500 лева. Купувачът е полуил владението върху вещта на 20.09.2002г. видно от протокол по изп. дело № 330 на СИС при РС – Кърджали. На 20.12.2002г. в гр.Кърджали е сключен договор за покупко продажба на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация със страни Красимир Димов Антонов, в качеството му на продавач, и Росица Трендафилова Момчилова, в качествто й на купувач, за сумата от 7 000 лева, преведени от купувача с платежно нареждане от 03.01.2003г. На 30.06.2003г. Красимир Димов Антонов е завел иск с правно основание чл.97 от ГПК за установяване, че той е собственик на процесния имот, който иск е предмет и пред настоящия съд. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: договор за покупко – продажба от 20.01.2000г. сключен в гр.Кърджали между ответника по иска Красимир Асенов Моллов, в качеството му на купувач и ЕТ „ Монимекс – Драганка Анадолиева”, в качеството на продавач, фактура № 1 / 25.01.2000г., договор за покупко - продажба от 01.07.2002г. сключен в гр.Своге между Красимир Димов Антонов, в качеството му на купувач, и ЕТ „ Монимекс – Драганка Анадолиева”, в качеството на продавач, договор за покупко продажба от 20.12.2002г. сключен в гр.Кърджали със страни Красимир Димов Антонов, в качеството му на продавач, и Росица Трендафилова Момчилова, в качеството на продавач, платежно нареждане от 03.01.2003г., изпълнителен лист от 09.07.2002г. по ч.гр.дело № 20/2002г. на РС – гр.Своге, фактура № 4 от 26.11.1998г., Решение № 430 от 25.03.2003г. по гр.дело № 326/2002г. на ВКС, Определние № 15 от 06.03.2002г. по гр.дело № 326/2002г., Определние от 28.05.2003г. на РС – гр.София, приложените по делото изпълнителни дела № 7/2002г. и № 330/2002г., на СИС при Районен съд – гр.Кърджали, в.ч.гр.дело № 346/2000г. по описа на ОС – гр.Кърджали, вгр.дело № 159/2003г. на ОС – гр.Кърджали, гр.дело № 860 / 2000г. на РС – Кърджали, заключението по съдебно – техническата експертиза от 24.03.2006г. на вещото лице инж.Румяна Михайлова Видинска, и свидетелските показания на Драганка Манолова Анадолиева. Настоящият състав не кредитира представената по делото пред първа инстанция съдебно- техническа експертиза, тъй като същата е непълна. Вещото лице не е изследвало в пълна степен конкретната вещ, а в становището си говори за „този вид конструкции”. В т.2 от заключението е посочено, че „ по принцип целия магазин може да бъде отделен от терена”, но следва да се открият местата на заварките, които са „ закрити от довършителни работи”, които не са изследвани от какво естество са те и как влияят върху веща. Самата задача е формулирана – „ може ли да бъде отделен от терена процесния магазин”, но не е изследвано какви допълнителни монтажни работи са извършени и имат ли същите влияние върху определянето на вещта като движима или недвижима. С оглед на това съдът кредитира втората съдебно техническа експертиза като пълна, всеобхватна, изследваща по – обстойно характерът и вида на веща. При така описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Искът е с правно основание чл. 97 от ГПК. Ищецът в исковата си молба претендира да е станал собственик на процесната вещ на основание чл.78 от ЗС, както е приел и първоинстанционният съд. За да е налице хипотезата на чл.78 от ЗС следва да са налице няколко елемента: 1.правно основание - прехвърлителна, едностранна или двустранна сделка, административен акт с вещноправни последици, решение по конститутивен иск, 2.придобиването да е възмезднo, 3.вещта да е движима, 4.да е налице предаване владението й на приобретателя, 5.намерение на последния да свои веща, субективна добросъвестност за своене на веща – да не знае, че я получава от несобственик, освен когато, както посочва закона, за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите (какъвто не е случаят). В този случай собствеността се придобива по оригинерен начин, т. е. по силата на закона, дори и да е придобита от несобственици. Настоящата инстация намира, че не са налице изискваните от чл.78 от ЗС обстоятелства за придобиване на собствеността. На първо място от представената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че процесния магазин не е движима вещ. В заключението на вещото лице се посочва, че магазинът е закрепен за терена чрез замонолитени в основите планки, за които са заварени основните носещи стоманени елементи, а премахването му не е възможно, тъй като ще доведе до унищожаването му и до неговото обезцеяване. Съгласно разпоредбата на чл.110 ал.1 от ЗС „Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.” В настоящия случай от действието на човека постройката е придобила качество на недвижима такава. В практиката безспорно се приема, че щом премахването на една вещ ще доведе до унищожаването й и до обезценяването й, същата следва да се счита за недвижима такава. Изградената разделителна стена, коминно тяло, закрепващите връзки на вещта с основата, изградената теракотна настилка, я характеризират като недвижима вещ. С оглед на това и разпоредбата на чл.18 от ЗЗД е следвало договорът от 01.07.2002г. сключен между Красимир Димов Антонов и ЕТ ” Монимекс – Драганка Анадолиева” – гр.Своге за прехвърляне правото на собственост да бъде в нотариална форма, което е основание за валидност на сделката. Съгласно чл.26 ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които лиспва предписаната от закона форма. Статутът на една вещ като недвижим имот се определя въз основа на закона и характеристиките на вещта, а не от волята на страните. При извършване на разпоредителни сделки с такива имоти те следва да спазват предвидената от закона форма, която е условие за тяхната валидност. Вещноправният ефект на договор за продажба на недвижим имот настъпва от датата на нотариалния акт. От приложеното по делото копие от процесния договор, което не се оспорва, се установява, че той е сключен в обикновена писмена форма с нотариална заверка на подписите. Въз основа на горното, КОС приема, че нищожността на продажбата на постройката води до нищожност на целия договор. Следователно, той не е породил вещноправния си транслативен ефект - ищецът не е станал собственик на активите, предмет на договора. Поради изложеното настоящият състав намира, че ищецът Антонов не е придобил вещта на основание чл.78 от ЗС. Алтернативно искът е неоснователен и поради факта, че към момента на подаване на исковата молба ищецът не е бил собственик на процесната вещ. От представеното пред ВКС, а и пред настоящата инстанция копие от договор за покупко - продажба на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация с дата 20.12.2002г., сключен в гр.Кърджали със страни Красимир Димов Антонов, в качеството му на продавач, и Росица Трендафилова Момчилова, в качествто й на купувач, за сумата от 7 000 лева, преведени от купувача с платежно нареждане от 03.01.2003г. е видно, че преди подаване на иска с правно основание чл.97 от ГПК, ищецът е бил прехвърлил собствеността върху имота. Аргументиран от гореизложеното настоящият състав намира, че искът с правно основание чл.97 от ГПК, заведен от Красимир Димов Антонов срещу Красимир Асенов Моллов за установяване собствеността на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на това жалбата като основателна следва да се уважи, а решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото следва въззиваемият Антонов да бъде осъден да заплати на въззивника Моллов направените по делото разноски в размер на 145, 75 лева, представляващи депозит за вещо лице пред двете инстанции, както и адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 28.07.2004г. постановено по гражданско дело № 280 /2004г. по описа на Районен съд – гр.Кърджали, вместо което: ОТХВЪРЛЯ предявения от Красимир Димов Антонов с ЕГН: **********, от гр.София, ж.к.Красно село, кв.Борово 214, вх.А ет.1, ап.128, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Алабин” № 50, вх.А, ет.3, ап.18 – адвокат Милчо Занев срещу Красимир Асенов Моллов с ЕГН: ********** от гр.Кърджали, ул.”Васил Априлов „ № 1, блок ГУСВ, ап.18, иск с правно основание чл.97 от ГПК за установяване собствеността на магазин № 31, находящ се в кв.Възрожденци на гр.Кърджали, с обща площ от 60 кв.м., действащ като магазин за хранителни стоки – метална конструкация. ОСЪЖДА Красимир Димов Антонов, със снета самоличност, да заплати на Красимир Асенов Моллов, със снета по – горе самоличност, направените по делото разноски в размер на 145, 75 лева. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1 |