№ 4788
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221100110380 по описа за 2022 година
Предявен е иск от П. К. М. срещу СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА Б.А.З.“,
с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. –
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 06.11.2019 г. около
19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на път Е 79 км. 57+470 тежко ПТП, причинено
виновно от водач на ТИР, състоящ се от влекач Волво ФХА3С с рег. № *******, рама
YV2AG20A4EB684749 и прикачено към него полуремарке марка Tirsan с рег. № *******1,
собственост на MIS TRANSPORT NAK.INS.SAN.VE.TIC.LMTD SIRKETI, Булстат *******,
Турция, управлявана от Т. В., Турция, застрахована към дата на ПТП по застраховка ГО в
HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670, ведно със законната лихва
върху тази сума от 18.05.2020 г. /датата на предявяване на претенцията пред НББАЗ/ до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.11.2019 г. около 19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на
път Е 79 км. 57+470 настъпило ПТП, причинено виновно от водач на ТИР, състоящ се от
влекач Волво ФХА3С с рег. № *******, рама YV2AG20A4EB684749 и прикачено към него
полуремарке марка Tirsan с рег. № *******1, собственост на MIS TRANSPORT
NAK.INS.SAN.VE.TIC.LMTD SIRKETI, Булстат *******, Турция, управлявана от Т. В.,
Турция. Водачът на ТИР наруши чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2 ЗДвП, чл.
20, ал. 2 ЗДвП, чл. 67, ал. 1 ППЗДвП, чл. 68, т. 1 ППЗДвП. Водачът на композицията не се
бил съобразил със знак А40, не спазил ограничение на скоростта, не съобразил
предупреждение, че следва преминаване на опасен завой, Водачът изгубил контрол,
товарната композиция се обърнала на лявата си страна и ударил ищцата, която била излязла
от л.а. Мерцедес Е220 ЦДИ с рег. № ******* до мантинелата на около 4 метра от извън
габаритите на пътя. На ищцата били причинени средни и леки телесни повреди. На място
пристигнал екип на Център за спешна медицинска помощ Видин и транспортирал ищцата
до Спешното приемно отделение на МБАЛ Св. Петка АД – Видин. Десният й крак бил
имобилизиран с гипсова имобилизация за 40 дни и били установени разкъсно-контузни рани
1
на дясна предмишница и ляво стъпало, контузия на гръдния кош, множество охлузвания и
кръвонасядания по цялото тяло. Ищцата била освободена за домашно лечение. След като се
прибрала у дома ищцата не можела да ходи, чувствала болки, имала нужда от чужда помощ.
На 10.12.2019 г. ищцата посетила ДКЦ X I София ЕООД, където при рентгенография на
лявата раменна става се установило наличие на адхезивен капсулит в рамото и била
назначена медикаментозна терапия. На 31.12.2019 г. отново посетила ДКЦ XI София ЕООД,
където се установило, че не може да стъпва с десния си крак и невъзможност да ходи
самостоятелно. Болките не отшумявали и ищцата провела физикална терапия и
рехабилитация. Болките в гръдния кош и десния крак продължавали и след това. Имала
главоболие, световъртеж, чувствала се замаяна. Била разсеяна. Не можела да спи.
Дистанцирала се от всички. Изпитвала злоба, ярост и срам. На 20.01.2020 г. постъпила в
Специализирана болница за рехабилитация гр. Банкя, където правела курс по физикална
терапия и рехабилитация. На 10.02.2020 г. отишла на преглед в ДКЦ XI София ЕООД. При
прегледа се установили болково ограничени пасивни и активни движения в ляво рамо, била
назначена медикаментозна терапия. След направено рентгеново изследване в същия ден се
установили усложнения вследствие на ПТП – разпространена спондилоза и остеохондроза и
лекостепенна антеролистеза. Болките в гръдния кош продължавали. На 29.06.2020 г.
посетила ДКЦ X I София ЕООД при направената рентгенография се установило ограничена
пулмофиброза в лявата белодробна основа, наличието на стари фрактури на 5-то до 9-то
ляво ребро по предна аксиларна линия, както и разпространена спондилоза и остеохондроза.
На следващия ден направила консултация с кардиолог в ДКЦ X I София ЕООД, който я
насочил към специалист по нервни болести и предписал медикаменти. Няколко дни по-
късно отишла във ВМА за изготвяне на Съдебномедицинско експертно становище. Според
становището счупването на ребрата било резултат от ПТП и водило до трайно затруднение
движението на снагата за повече от 30 дни със срок на възстановяване 1-2 месеца. На
17.08.2020 г. ищцата направила и консултация в Център за психично здраве Проф. Н.
Шипковенски ЕООД, а на 28.01.2021 г. направила и психологична консултация в УМБАЛСМ
Н. И. Пирогов. Установила се депресивност и посттравматично стресово разстройство.
Имала необходимост от психотерапевтична помощ. След като изминали 2 години и 11
месеца ищцата не се била възстановила. Чувствала болки, имала ограничени движения,
емоционално не била стабилна. Към дата на ПТП товарната композиция имала застраховка
ГО в HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670, като това дружество
нямало кореспондент в Република България. На 18.05.2020 г. ищцата предявила претенция
пред НББАЗ а 80 000 лв., бюрото изплатила 25 000 лв. На 09.02.2021 г. ищцата представила
допълнителна медицинска документация пред НББАЗ и й били изплатени допълнително
още 5 000 лв. Не била съгласна с размера и не била подписвала споразумение, поради което
предявява иск за разликата над 30 000 лв. до претендирания размер пред НББАЗ. Моли за
уважаване на претенцията. Процесуалният й представител претендира възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА. Сочи банкова сметка IBAN BG*******.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва
застраховка ГО между товарната композиция и HDI SIGORTA, Република Турция с полица
№ JR/054/5451670 . Моли да се отдели като безспорно, че НББАЗ е заплатило на ищцата по
извънсъдебните й претенции сумата от общо 30 000 лв. Оспорва основанието и размера на
иска. Оспорва отговорността на водача на товарната композиция, механизма на ПТП и
причинната връзка между вредите и инцидента. При евентуалност твърди съпричиняване от
ищцата, която като пешеходец нарушила ЗДвП. Оспорва влошаването на здравословното
състояние на ищцата. Оспорва фрактурите в ребрата да са вследствие на инцидента. По
отношение на заболяванията в гръбнака и костите намира, че се дължат на дегенеративни
промени преди ПТП. Оспорва диагнозата Хипертонично сърца и Смесена хиперлипидемия
да са свързани с инцидента. Оспорва първоначалният стрес да е довел до посттравматично
стресово разстройство. Твърди, че описани вреди след ПТП са възникнали от последвали
2
събития и нямат връзка с ПТП. При условия на евентуалност прави възражение за
съпричиняване, тъй като ищцата не реагирала своевременно и адекватно и не предприела
необходимите действия за адекватно лечение, като способствала влошаване на
здравословното си състояние и удължаване възстановителния период. Оспорват и
акцесорния иск и началната дата на забавата. Обезщетението се изплащало и било дължимо
след изтичане на законоустановения срок за произнасяне. Моли, искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
На основание чл. 143, ал. 2 ГПК с молба с вх. № от 11.12.2023 г. е конкретизиран
механизмът на получаване на телесните увреди, респ. мястото, което е заемалa ищцата
спрямо пътното платно и спрямо мястото на удара на л. а. и товарното МПС.
В о. с. з. на 18.01.2024 г. ищецът е конкретизирал също, че претендираните вреди не
са от ексцес. Ищцата не е съгласна с изплатеното по доброволен път от ответника
обезщетение, като счита, че определеното и изплатено от ответника обезщетение в общ
размер на 30 000 лв. е силно занижено и не съответства на критериите за справедливост.
Сочи и, че не претендира обезщетение за вреди от ПТП-то вследствие на диагнозите
„хипертонично сърце“ и „смесена хиперлипидемия“, тъй като те не са вследствие на ПТП-
то.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ;
От фактическа страна съдът приема следното:
Представен е по делото Протокол за ПТП № 1557645 от 07.11.2019 г. и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 21.11.2019 г., съставен в гр. Белоградчик.
От изисканото и приложено по делото ДП № 342/2019 г. на РУ Белоградчик, се
установява, че ДП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т .1 НПК
вр. с чл. 9, ал. 2 НК с постановление на прокурор в РП Видин от 23.04.2020 г.
Представени са множество медицински документи, като представените към исковата
молба експертизи и становища и психологически консултации, имащи характер на частни
експертизи, а именно документите, описани в раздел доказателствата към ИМ с № –
17,19,20, 30 и 31 не са приети и не следва да се коментират от съда – частните експертизи не
съставляват годно доказателствено средство – решение № 190/18.12.2009 г. по т. д. №
364/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС.
Според СПЕ на в. л. К. липсват писмени доказателства за лечение от невролог и/ или
психиатър, а личностовата тревожност е констатирана е особеност на нейната личност и
няма връзка с ПТП. Допусната е и изготвена повторна експертиза с друго вещо лице, която
да отговори на въпросите относно психиатричния статус на ищцата. От СПЕ на в. л. С. се
установява, че във връзка с преживяното от ищцата на 06.11.2019 г ., тя е развила остра
стресова реакция, протрахирана тревожно-депресивна реакция, с изразен страхово-
тревожно-депресивен синдром. Оплакванията на ищцата продължават и понастоящем, с
неврастеноподобна симптоматика – раздразнителност, избухливост, като включват и страх
от коли, и отбягващо поведение. Тревожно-депресивната реакция причинява на ищцата
негативни преживявания и неудобства. Липсват данни за оплаквания на ищцата във връзка с
поставената диагноза „Постгравматично стресово разстройство“, предхождащи процесното
ПТП. В с. з. на 11.07.2024 г. в. л. С. разяснява, че е ищцата в резултат от преживения
инцидент на 06.11.2019г. е развила остра стресова реакция, тя е била наистина много тежка.
Качествата на личността, известна предразположеност имат значение за развитието на една
по-лека или по-тежка адаптационна реакция, но в кР. сметка тя не би възникнала, ако не
съществуваше този тежък, психотравмен фактор, какъвто в случая е налице. Съдът
3
кредитира заключението изготвено от в. л. С., доколкото същото е детайлно и обосновано,
подробно е описано в него как вещо лице е стигнало до заключението. Извършен е личен
преглед на ищцата, заключението кореспондира с останалите данни по делото. Разясненията
на вещото лице в с. з. допълват заключението. От друга страна, заключението на в. л. К.
съдържа в по-голямата си част отговори на въпроси, които не са били от компетентността на
вещото лице, поради което и съдът намира същото за необосновано.
Назначена е първоначално КСМЕ, доколкото вещото лице по СПЕ е представило и
заключение на отделен носител, то съдът е приел отделно СПЕ и отделно СМЕ в част
ортопедо-травматологична. Относно СМЕ в част ортопедо-травматологична /л. 362-371/, в с.
з. на 11.07.2024 г. /л. 397/ съдът е посочил, че доколкото в предходно съдебно заседание
съдът е приел СПЕ, то представената в един документ КСМЕ, която е подписана само от
вещото лице ортопед – д-р Д., следва да се изслуша в частта, касаеща въпросите от
ортопедо-травматологичния статус на ищеца. От приетата по делото и кредитирана от съда
СМЕ в част ортопедо-травматологична /с. 7 – 10 от заключението/, изготвена от вещо лице
Р. Д. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните
увреждания – счупване на външния/малък пищял/глезен с непълна луксация/изкълчване на
дясна глезенна става, причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузни рани на дясната предмишница
и ляво стъпало, охлузване и кръвонасядания по тялото и крайниците, причинили на
пострадалата временно разстройство за здравето; счупване от пето до девето ребра в ляво по
предна аксиларна линия; контузията в областта на лява раменна става е обострили
съществуващи преди инцидента дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния
стълб с изява на болки, ограничени движения, тръпнене на ръката н пръстите. Проведено е
консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия, болнична и амбулаторна
физиотерапия и рехабилитация. За в бъдеще ищцата може да приема периодично
обезболяващи лекарства, да провежда физио и балнеолечение. Към настоящия момент
ищцата има единствено периодични болки и дискомфорт в местата на увредите.
Възстановителният период по отношение на счупването на глезена и последваща
рехабилитация общо 3-4 месеца, по отношение на останалите травми около месец. Относно
счупените ребра, възстановителният период е около 2-3 месеца. Хипертонично сърце,
смесени хиперлипидемия, спондилоза и остеохондроза на гръбнака са придружаващи
заболявания. Ставното заболяване на ляво рамо, гръбначните заболявания са дегенеративни
възрастови промени с дълъг период на развитие.
В съдебно заседание на 11.07.2024 г. вещото лице Д. изяснява, че при механизма
посочен в САТЕ, при движение на странична компонента с 10-20 км/ч., е възможно да бъдат
получени травмите. Когато е ударена от към външния глезен и ставата е изместена, се
получава сублуксация, т. е. непълно изкълчване. Травмите според вещото лице напълно
отговарят на механизма на ПТП. По отношение на лявото рамо, което е контузено, там
съществуват възрастови промени, при момента на прегледа ищцата имала пълен обем на
раменната става, но тръпненето потвърждава диагнозата за дегенеративни, възрастови
промени на шийния отдел. Увредите, които са получени в резултат на ПТП били посочени
подробно в заключението, всички останали са обозначени като придружаващи заболявания и
те съответно си съществуват в медицинската документация и в справката от НЗОК.
Приета е САТЕ с вх. № от 03.07.2024 г. Предходно изготвената САТЕ не е изслушана
и приета, тъй като изслушването е отложено в с. з. на 28.03.2024 г. и предходно изготвеното
заключение е приложено на задната корица на делото. Съдът кредитира заключение с вх. №
от 03.07.2024 г., с което е отговорено и на поставените от ответника въпроси по делото.
Установява се от САТЕ, че процесното ПТП е настъпило в с. Медовница, област гр. Видин
на ул. „Първа” в зоната на завой. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с добра
метеорологична видимост, мокра пътна настилка и надлъжен наклон. Лек автомобил
„Мерцедес“ се е движел по ул. „Първа“ в дясната пътна лента с посока от гр. Монтана към
4
гр. Видин. Приближавайки към десен завой, водачът на автомобила е изгубил управлението
му, отклонил се е в ляво и е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение. В
следващия момент е напуснал платното за движение в ляво и се е установил върху левия
банкет на пътя, Автомобилът е навлязъл в мека почва, при което водачът не е имал
възможност да го изведе върху платното за движение. Водачът на автомобила и пътникът от
него са излезли извън автомобила и са се намирали зад него. След известно време т. а.
Волво, състоящ се от влекач и полуремарке се е движил по ул. Първа в същата посока на
движение на л .а. Мерцедес със скорост 73 км/ч. Поради движение със скорост по-висока от
критичната за преминаване по завой, водачът на т. а. Волво също е изгубил управлението на
автомобила, при което също се е отклонил в ляво и е достигнал до спрелия л. а. Мерцедес.
Реализирало се е ПТП. Товарният автомобил е ударил л. а. Мерцедес странично и се е
обърнал на лявата си страна, затискайки лекия автомобил. Субективните действия на водача
на товарния автомобил, който е навлязъл в десния завой с надкритична скорост, са причина
за настъпилото ПТП. Критичната скорост на движение на процесния автомобил за
преминаване на завоя е около 46 км/ч. Опасната зона за спиране на т. а. при скорост на
движение 73 км/ч. е около 80 м. Мястото на удара между т. а. Волво и л. а. Мерцедес по
широчината на платното за движение на ул. „ Първа”, е на около 3 м. вляво от левия край на
платното на движение по посока на движението на автомобила и по дължината на платното
за движение е на около 44 м. от линията на ориентира по посока движението на същия
автомобил. Ударът е настъпил върху левия банкет за посоката на движение на т. а. Волво.
Преди настъпването на процесното ПТП л. а. Мерцедес е бил установен върху левия банкет
на платното за движение в района на десен завой, а товарната композиция се е движила
върху дясна пътна лента на платното за движение. Към момента на удара между двете МПС,
л. а. Мерцедес е бил установен върху банкета на платното за движение, а товарната
композиция се е движила върху лентата за насрещното му движение и в района на завоя е
напуснало платното за движение и е достигнала до спрелия л. а. Мерцедес, реализирайки
удар в него. Преди настъпването на ПТП и към момента на удара, скоростта на движение на
л. а. Мерцедес е била О км/ч., той е бил спрял. Скоростта на движение на т. а. Волво преди
настъпването ПТП е 73 км/ч., а към мястото на настъпилото ПТП е била около 60 км/ч. Към
момента на удара между л.а. Мерцедес и т. а. Волво ищцата се е намирала изправена извън
л,а. Мерцедес от лявата му страна. От техническа гледна точка процесното ПТП би могло да
се предотврати от водача на т .а. Волво, като се движи със скорост по-ниска от критичната
скорост за преминаване на десния му завой и управлявайки автомобила в посоката на
платното за движение. Пострадалата пешеходка е имала възможност да предотврати
настъпването на удара по нея, като излезе от района на завой, в който е настъпило
процесното ПТП.
В съдебно заседание на 11.07.2024 г. вещото лице Т. изяснява, че при настъпването на
ПТП ищцата е била извън пътното платно, в банкета. След удара от товарния автомобил
лекият автомобил е започнал да се движи от дясно на ляво към ската вляво, като е имало
движение до известна степен напред по посоката на движение на товарния автомобил.
Ударът е страничен, приплъзващ, но има и компонента на силата от дясно на ляво, не е само
приплъзване, има и удар, тъй като товарният автомобил преди удара се е плъзгал странично,
бил е с над критична скорост и се е движел и странично. Т. е. тази компонента на странично
движение е създала вече посоката на силата на удара на лекия автомобил. Щом е отхвърлена
пешеходката в ляво и е изпаднала в дерето, значи е имало съприкосновение с автомобила.
След удара те падат в дере, преди удара лекият автомобил е бил на банкета, след удара
лекият автомобил пада в низходящия скат, товарният автомобил всъщност се е обърнал и го
е затиснал на ляво в ската. Товарният автомобил се е движил по завоя, а ударът, който е
понесло тялото на пешеходката е в страничната компонента на движение на товарния
автомобил, като скоростта на тази компонента е била не повече от 10-20 км/ч.
От разпит на свидетеля М.М.М. /син на ищцата, очевидец на инцидента/, се
5
установява, че на 06.11.2019 г. пътувал с Мерцедес с рег. № ******* от гр. София за гр.
Видин с майка му П. М., която седяла до водача на предната седалка. Към 19.20 ч.,
наближавайки с. Медовница при остър завой автомобилът му поднесъл. След поднасянето
автомобилът излязъл извън пътното платно, спирайки непосредствено в банкета на около
разстояние 4 метра извън пътното платно. Опитал се да излезе от пръста, но не успял.
Слязъл от автомобила и извикал неговата майка, за да избутат автомобила от пръста. Видял
светлини от фарове на ТИР, казал на майка му да се мръдне от автомобила. В следващия
момент били пометени от товарния автомобил. Майка му се намирала някъде в дерето, в
пропастта, била затрупана с част от компоненти на ТИР. Минувачи помогнали на майка му
да излезе от там. Дошъл патрулен екип, закарали ги в медицинска помощ в гр. Видин,
където се установили увреждания. В момента, в който автомобилът излязъл извън платното,
било тъмно, карал на фарове, движил се с около 25-30 км. Не валяло дъжд. Свидетелят и
майка му били в задна лява част на автомобила. Автомобилът, когато излязъл от платното и
преди удара от ТИР-а, не бил ударен. Излязъл от пътя и спрял на банкета. Било мокро и
автомобилът със задно предаване боксувал и не можел да излезе от банкета.
От разпита на свидетеля К.М.С. /дъщеря на ищцата/ се установява, че след инцидента
майка й не можела сама да се справя с абсолютно нищо. Кракът й бил гипсиран, боляла я и
лявата ръка, трудно дишала, гърбът я болял много. Било я страх да пътува с автомобил,
ползвала само БДЖ. Не можела сама да ходи до тоалетна. Ходила на рехабилитации, на
физиотерапии, болките били мъчителни. Помагали й да се храни, да ходи до тоалетна, да се
облича. Не можела да стъпва на десния си крак, дори след рехабилитацията трудно се
движела с патерици, куцала. При студено време и сега я боляло. Затворила се, не искала да
общува с приятели, плачела постоянно. Към момента все още изпитвала страх, нямала
доверие да се качи в автомобила на никой, освен на бащата на свидетелката.
От показанията на свидетеля Ф.И.М.а се установява, че познава ищцата от 2015-2016
г. – работили заедно. Знае за ПТП през 2019 г., търсила я по телефона, когато ми се обадила
бил минал инцидентът, но била още в гипс и много трудно й било да обясни какво е
преживяла. Казвала, че всичко я боли. Преди това тя била страхотен човек – добряк, засмян
здрав човек и приятел. Видели се много след като й махнали гипса, вече била по-плаха, по-
страхлива, по-затворена. По улицата не смеела да ходи, гледала все на тротоара да е. След
инцидента се виждали по-рядко, защото тя по-трудно се движела, затворила се.
От правна страна съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 2 KЗ, в случаите на настъпило
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
Националното бюро на Б.А.З. в случаите, когато няма кореспондент за територията на
Република България на застрахователя на виновння водач или когато има кореспондент за
територията на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или
ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се
прилага чл. 380 КЗ. В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
6
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2 КЗ, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3
КЗ, Националното бюро на Б.А.З. е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния
водач.
В тежест на ищеца е да докаже: настъпването на застрахователно събитие на
територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно
превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, липсата на кореспондент на територията на РБ, както и предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и
вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди.
В тежест на ответника е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да
докаже възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорни и признати
следните обстоятелства, че на 06.11.2019 г. около 19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на
път Е 79 км. 57+470 е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала П. К. М., наличието на
валидна застраховка ГО към дата на ПТП за товарната композиция /състояща се от влекач
Волво ФХА3С с рег. № *******, рама YV2AG20A4EB684749 и прикачено към него
полуремарке марка Tirsan с рег. № *******1/, при застраховател HDI SIGORTA, Република
Турция с полица № JR/054/5451670, липсата на кореспондент на HDI SIGORTA в Република
България, както и, че НББАЗ е заплатило на ищцата по извънсъдебните й претенции сумата
от общо 30 000 лв.
Не са спорни по делото обстоятелствата, че застраховател на товарната композиция
при настъпване на ПТП-то е HDI SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670,
както и, че липсва кореспондент на HDI SIGORTA на територията на Република България,
поради което и на основание чл. 513, ал. 1 КЗ Националното бюро на Б.А.З. е единствено
процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск. Още повече, обстоятелството, че
ответникът е платил доброволно извънсъдебно по претенцията на ищеца сумата от 30 000
лв.
Не се спори по делото, че от ищеца е отправена застрахователна претенция, получена
от ответника на 18.05.2020 г., като на 20.07.2020 г. ответникът е изплатил на ищеца сума в
размер на 25 000 лв., а на 22.04.2021 г. още 5 000 лв. Срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл
към дата на подаване на исковата молба, исковата претенция е допустима.
По делото при условията на пълно и главно доказване се установи противоправно
поведение от страна на водача на товарния автомобил, което противоправно поведение е
довело до настъпване на процесното ПТП. Причината за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на товарната композиция, със системите за управление на автомобила,
който е навлязъл в десния завой с надкритична скорост, вследствие на което е напуснал
платното за движение в ляво и е реализирал удар със спрелия лек автомобил марка
„Мерцедес“. Скоростта на движение на товарната композиция, състояща се от влекач марка
„Волво и прикачено към него полуремарке марка „Tirsan“ преди настъпването на процесното
ПТП е 73 км/ч. Към мястото на настъпилото пътно-транспортно произшествие е била около
60 км/ч., а критичната скорост на движение на процесния автомобил за преминаване по
завоя е около 46 км/ч. Водачът на товарната композиция е нарушил разпоредбите на чл. 21,
ал. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В района на ПТП е констатиран пътен знак забранено движение
със скорост по-висока от 30 км/ч. Още повече, налице е и пътен знак „Внимание! Участък с
концентрация на ПТП“, който не е съобразен при избиране скоростта на движението с завоя,
7
както не са съобразени и обстоятелствата, че е било вечер и габаритите на товарната
композиция, които са налагали дори движение със скорост значително по-ниска от
критичната за преминаване на завоя – 46 км/ч. Водачът на МПС е длъжен да избере такава
скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още
невъзприета от него конкретна опасност. Превишаването на тази критичната скорост е в
пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат.
С оглед посоченото е налице противоправно поведение на водача на товарната
композиция. Действията на водача са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за
пострадалия увреждания. Уврежданията от инцидента са причинили болки и страдания за
ищцата, неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и
страдания на ищцата и инцидентът, настъпил на 06.11.2019 г.
След като липсва кореспондент на HDI SIGORTA в Република България в процесния
период, което се установява и от служебна справка в интернет страницата на ответника, то
искът с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ е доказан по основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са
конкретни.
В отговора на исковата молба са въведени твърдения за съпричиняване поради това,
че ищцата не е реагирала адекватно на възникналата опасност, както и не е предприела
действия за адекватно лечение, което е способствало за влошаване на здравословното й
състояние и удължаване на възстановителния период.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия
и вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен
принос, без който не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по
т. д. № 887 / 2020 г., I т. о. на ВКС. Съпричиняването на вредоносния резултат може да има
единствено при доказана причинната връзка между нарушението и настъпването на ПТП.
Ответникът не доказва при условията на пълно и главно доказване възражението си.
Липсва забрана ищцата да се намира на банкета извън пътното платно. Още повече, в
8
конкретната ситуация, в която автомобилът, с който е пътувала ищцата е аварирал и е
следвало да бъде избутан. Напротив, ищцата извън МПС е била пешеходец по смисъла на
чл. 107 ЗДвП и като такъв има право да се движи по банкета на пътното платно по арг. от чл.
108, ал. 1 ЗДвП. Липсва нарушение на ЗДвП, като освен това ищцата не е могла да
предположи, че на мястото на което се намира може да се реализира ПТП. От кредитираната
САТЕ се установява, че мястото на удара е на около 3 м. вляво от левия край на платното на
движение, т. е. ищцата се е намирала на достатъчно безопасно разстояние от пътното
платно, при положение че и останалите участници в движението спазват разпоредбите на
ЗДвП. Не на последно място, по делото не се и установява, че от момента на възприемане на
фаровете на товарната композиция, за ищцата е съществувала възможност да се премести и
да предотврати настъпването на ПТП.
Оттук и съдът намира, че ищцата не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат и липсва причинна връзка между поведението й и настъпилото ПТП. Възражението
е неоснователно.
Възражението на ответника, че част уврежданията на ищцата не са свързани с
процесното ПТП, както и, че ищцата не е предприела действия за адекватно лечение, са
относими към причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и търпените
неимуществени вреди, поради което съдът ще вземе отношение по този въпрос при
обсъждането размера на търпените неимуществени вреди.
Oтносно размера на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищцата е на 52 г., в резултат на ПТП П. М. е претърпяла следните увреждания счупване на
външния/малък пищял/глезен с непълна луксация/изкълчване на дясна глезенна става,
причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни; разкъсно-контузни рани на дясната предмишница и ляво стъпало,
охлузване и кръвонасядания по тялото и крайниците, причинили на пострадалата временно
разстройство за здравето; счупване от пето до девето ребра в ляво по предна аксиларна
линия; контузията в областта на лява раменна става е обострили съществуващи преди
инцидента дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб с изява на болки,
9
ограничени движения, тръпнене на ръката н пръстите. Относно счупването на ребрата,
вещото лице и в заключението, и в съдебно заседание е дало разяснения, че се касае до
неразместени счупени ребра, поради което същите могат да не се видят на рентген
непосредствено след травмата. Не е задължително освен клиничната изява на болка да е
налице контузионен бял дроб или изливи в съответната белодробна половина. Оттук и съдът
намира, че се установява по делото, че тази травма е настъпила от ПТП. Периодът на
възстановяване е общо около 4 месеца, включително 2 месеца относно счупените
неразместени ребра. Проведена е рехабилитация, ползвана е гипсова имобилизация.
Необходима е била помощ от други лица в битов аспект /показанията на свидетеля
Стоянова/.
Съдът съобрази изживеният стрес и емоционален дискомфорт, както и доказаната
психична травма по делото, като възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
От кредитираната СПЕ на в. л. С. се установява, че във връзка с преживяното от ищцата на
06.11.2019 г ., тя е развила остра стресова реакция. Оплакванията на ищцата продължават и
понастоящем, с неврастеноподобна симптоматика – раздразнителност, избухливост, като
включват и страх от коли, и отбягващо поведение. От показанията на свидетелите се
установява и, че ищцата след инцидента е станала по-плаха, по-страхлива и по-затворена.
При определяне размера на обезщетението, съдът намира, че следва да вземе предвид,
че контузията в областта на лява раменна става е обострили съществуващи преди инцидента
дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, т. е. тази травма се явява като
провокиращ момент за обостряне на вече съществуващи дегенеративни промени.
Обусловеността на вредоносния резултат и от обективното физиологично състояние
на пострадалия следва да се вземе предвид от съда – виж решение № 18 от 09.03.2018 г. по
т. д. № 1512/2017 г. на I т. о. на ВКС.
Ищцата е конкретизирала, че не твърди заболяванията „хипертонично сърце“ и
„смесена хиперлипидемия“ да са вследствие на ПТП-то. А от кредитиранта СМЕ се
установява също, че спондилозата и остеохондроза на гръбнака са придружаващи
заболявания, като гръбначните заболявания са дегенеративни възрастови промени с дълъг
период на развитие. Оттук и между инцидента и тези заболявания липсва причинно-
следствена връзка и за тях не следва да се ангажира отговорността на ответника. От
неоспорената и кредитирана СМЕ се установяват конкрентните увреждания от инцидента,
които се посочиха от съда по-горе. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението
може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в
заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде
заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се
оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото
заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото – виж решение №
186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г.
по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС.
Действително ищцата е претърпяла множество увреждания, които й са се отразили и
психически, развила е остра стресова реакция. Въпреки това възстановителният период е
преминал в рамките на обичайния за подобни травми, липсват трайни последици за ищцата
след инцидента, като в бъдеще се очакват единствено периодични болки и дискомфорт в
местата на увредите.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. 11.2019 г. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-
10
икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. През 2019 г. годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 6592 лв., а средногодишният разход – 6214 лв. /данни на Националния
социологически институт/. За месец юли 2019 г. минималната работна заплата е в размер
560 лв. или за 1 години от юли 2018 г. до юли 2019 г. минималната работна заплата се
повишила с 50 лева или с около 10 %. Въпреки това е минимален ръстът на БВП на човек от
населението в стандарти на покупателната способност за Република България в периода
2016 г. – 2019 г. /данни Националния социологически институт/. Тези тенденции следва да
бъдат съобразени от съда, като израз на конкретни обществено-икономически отношения,
представляващ един от многото критерии при определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на общо от 45 000 лева, като следва
да се съобрази извънсъдебно платената сума, която да се приспадне от общо определеното
обезщетение. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е съобразен с
изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по делото.
Относно лихвата за забава:
В настоящия казус НББАЗ изпълнява функциите на представително национално бюро
– член на бюрата от системата „Зелена карта“ и отговаря в хипотезата на чл. 511, ал. 1 КЗ, а
не действа в качеството си на компенсационен орган, извършващ плащания в случаите по
чл. 515 КЗ. Видно от законовите разпоредби, се касае до съвсем различни функции и
правомощия на Бюрото – в първата хипотеза то плаща все едно е застраховател на виновния
водач, произнасяйки се по претенцията на пострадалите лица в тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ, като може да релевира всички възражения, с които разполага застрахователят и
делинквентът, а във втория – дейността му се ограничава само до проверка дали е отправена
претенция за обезщетение до компетентния правен субект по установения ред и в
предвидените срокове, без да прави преценка по същество – чл. 516, ал. 7 КЗ, произнася се в
двумесечен срок съгласно ал. 2 и встъпва в правата на удовлетворения кредитор – чл. 517,
ал. 1 КЗ.
С оглед на обстоятелството че в настоящия казус НББАЗ изпълнява функциите на
представително национално бюро – член на бюрата от системата „Зелена карта“, то е
компетентно да уреди претенциите на пострадалите лица – вместо чуждестранния
застраховател, за настъпило произшествие на територията на Република България,
причинено по вина на водач на МПС, който е застрахован по международната система за
автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“. Следователно, за
определяне на началния момент, от който трябва да се присъди законна лихва, за която
отговаря делинквента и която се включва в застрахователното обезщетение, е приложима
правната норма, уредена в чл. 429, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Разпоредбата на
чл. 512 КЗ, която пряко препраща към правилото на чл. 496 КЗ и на което се позовава
ответникът, е приложима само при собствената забава на НББАЗ /ако в 3 месечен срок не се
произнесе по заявената от ползващите се лица застрахователна претенция/, а не към
дължимата от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от
момента на предявяване на претенцията – виж изрично решение № 50102/20.10.2022 г. по
т. д. № 1428/2021 г., II т. о. на ВКС, решение № 17 от 10.02.2024 г. по т. д. № 2264/2022 г.
II т. о. на ВКС, определение № 1065 от 14.06.2024 г. по т. д. № 750/2023 г., II т. о. на ВКС.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи
11
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, при което
ответникът действа все едно е застраховател на виновния водач, а отговорността на
застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за забава от датата на
уведомява за настъпилото застрахователно събитие /както застрахователя при съответно
приложение на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ/. НББАЗ е уведомен на 18.05.2020 г. /видно от
представената застрахователна претенция с вх. № от 18.05.2020 г. в НББАЗ – л. 55-57/,
поради което следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Доколкото не е спорно, че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата
от 30 000 лв., то искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в размер на 15 000
лв., ведно със законната лихва от 18.05.2020 г. до окончателното изплащане, а за разликата
над уважените размери до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът ще се отхвърли, като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат по съразмерност на страните:
Ищецът е доказал направата на разноски по списък в размер на 1757.70 лв. /вкл.
допълнителен депозит за вещо лице в размер на 207.70 лв./, от които по съразмерност му се
следват 527.31 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на ДТ за сумата над 500 лв. с определение от 07.10.2022 г./, по сметка за държавни
такси на СГС, сумата от 450 лв. за заплащането на разликата от дължимата държавна такса
по делото съобразно уважената част от иска.
По делото е представен от ищца сключен между нея и адв. Б. Й. К. договор за правна
защита и съдействие – л. 25, уговорено е възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Представен е списък с разноски, в който е включен – адвокатски хонорар за
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съобразно размера на претенциите възнаграждението следва да се определи в общ размер на
4650 лв. По съразмерност от тази сума на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Б. Й. К. следва
да се присъди сумата от 1395 лв.
Ответникът претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата на разноски в общ размер на 6235 лв. От тази сума по съразмерност на ответника
се следва 4 364.50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на П. К. М., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, ул. „******* и съдебен адрес гр. София, ул. „*******, ap. 6, на основание чл.
511, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 15 000 лв. – представляваща незаплатена част от дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на
06.11.2019 г. около 19:20 ч. в с. Медовница, област Видин на път Е 79 км. 57+470, причинено
виновно от водач на ТИР, състоящ се от влекач Волво ФХА3С с рег. № ******* и прикачено
към него полуремарке марка Tirsan с рег. № *******1, управлявана от Т. В., гражданин на
Турция, застрахована към дата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в HDI
12
SIGORTA, Република Турция с полица № JR/054/5451670, ведно със законната лихва върху
тази сума от 18.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на П. К. М., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, ул. „******* и съдебен адрес гр. София, ул. „*******, ап. 6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 527.31 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на адвокат Б. Й. К. от АК -
Благоевград, личен номер *******, адрес: гр. София, ул. „*******, ап. 6, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, сумата от 1395 лв. - адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана
безплатна правна помощ на П. К. М..
ОСЪЖДА П. К. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „******* и съдебен
адрес гр. София, ул. „*******, ап. 6, да заплати на Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 4364.50 лв. – разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.“, ЕИК *******, със седалище и
адрес управление: гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка за държавни такси на
Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 450 лв. за дължима
държавна такса съобразно уважената част от иска.
Ищецът е посочил банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК – IBAN BG******* при банка
Уникредит Булбанк АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13