№*8066
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря Д.ИВ.П.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20241110128719 по
описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба от А1 Б АД срещу Е. В. К.
с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответника
дължи сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение за незаплатена цена на предоставени електронни услуги
– сумата от 91,62 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 24,83 лева –
мораторна лихва върху тази сума за периода от 12.02.2021 г. до 14.12.2023 г.,
сумата от 117,49 лева – неустойка за прекратяване на договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 28,32 лева – мораторна лихва върху
вземането на неустойка за периода от 21.06.2021 г. до 14.12.2023 г. Ищецът
твърди, че по силата на договор № ******* от 30.07.2019 г. предоставил на
ответника през периода от 27.01.2021 г. до 04.08.2021 г. електронни
съобщителни услуги, за което издавал съответните фактури. Съгласно общите
условия на договора, задълженията, описани в тези фактури били месечни и
следвало да бъдат доброволно изплатени в петнадесет дневен срок от
издаването на всяка отделна фактура. Твърди, че ответникът не заплатил в
срок дължимите от него суми. Счита, че тези суми били дължими и моли съда
да признае за установено, че му се дължат. Претендира разноските в исковото
и в настоящото производство. Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава
отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност на иска. Не
оспорва качеството си на потребител, както и реалното предоставяне на
услугите. Твърди, че договорът бил сключен на 31.07.2019 г., а не на
30.07.2019 г. Взима становище за наличие на неравноправни клаузи, като
излага подробни юридически съображения в тази насока. Счита, че сумата за
неустойка била прекомерна. Оспорва твърдението, че ищецът бил предоставил
1
устройство, което тя не била върнала. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски. В съдебно заседание страните са редовно призовани, не
се явяват. Ищецът не изпраща представител, подава писмено становище, чрез
което поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото
също поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 177-ми състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ..
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в
обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало облигационно
между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; 2)
ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, съобразно
уговореното в договора; 3) страните да са уговорили валидна клауза за
неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора,
поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да
бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на
потребителя.
По отношение на иска за месечни абонаментни такси и потребление: по
делото са представени Договори за мобилни услуги, сключени между А1 Б
ЕАД от една страна в качеството на оператор и ответника от друга страна в
качеството на абонат. По силата на договорите операторът предоставя на
абоната електронни съобщителни услуги, съобразно уговореното в договора и
общите условия към него, а абонатът е поел задължение да заплаща
последните, съобразно уговореното.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност,
последният обвързва страните с обективирани в него изявления и
произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Представени са следните писмени доказателствени средстава във връзка
с договора за мобилни услуги: фактури на л. 5-л. 8 от делото.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по
силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни
задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на
§ 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен
и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да
осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално
от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда
задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни
услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.
Като ненуждаещ се от доказване и безспорен между страните беше
определен фактът, че твърдените мобилни услуги са били реално
предоставени. Този извод на настоящият съдебен състав се извежда и от
2
опредЕ.телната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС, според която „електронна
съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин,
която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез
мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със
съдържанието и/или контрола върху него. С оглед на това искът за заплащане
на сумата от 91,62 лева – месечни абонаментни такси е основателен и следва
да бъде уважен в цялост. Като обусловен от него и съгласно общите условия на
ищеца за периодична дължимост на главницата, основателен е и искът за
заплащане на сумата от 24,83 лева – мораторни лихви.
По отношение на иска за неустойки: с отговора на исковата молба
ответникът оспори твърдението на ищеца, че е получил от него устройство,
което в последствие е следвало да върне. Поради това, с определението по чл.
140, ал. 1 ГПК доказването на този факт беше възложено в тежест на ищеца,
както и му беше указано, че не представя доказателства за установяване на
този факт. Въпреки това указание, ищецът не представи такива доказателства,
поради което и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да счете, факта
на реалното доставяне на такова устройство, за невъзникнал. Следователно
наложената неустойка за невръщане на устройство е без основание и искът за
неустойка следва да се отхвърли в тази му част. По отношение на останалите
неустойки – в размер на три стандартни месечни такси в размер на общо 13,99
лева и за отстъпка от цената на месечната такса в размер на 3,50 лева, съдът
счита, че същите са обусловени от предоставените месечни абонаментни
услуги и се дължат. Налагането им е съобразено с постигнатите преговори и
решения на Комисията за защита на потребитЕ.те, не са прекомерни и няма
основание да не бъдат присъдени.
По отношение на иска за мораторна лихва върху неустойките, съобразно
с общите условия на ищеца, изпадането в забава на ответника е доказано и
лихва се дължи. Съдът изчисли служебно размера на мораторна лихва върху
уважената неустойка от 17,49 лева за периода от 21.06.2021 г. до 14.12.2023 г.
и установи, че той е 4,78 лева. До този размер искът е основателен и следва да
бъде отхвърлен за горницата над тази сума до пълният претендиран размер от
28,32 лева.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят и на двете страни. От ищеца бяха заплатени
50 лева – държавна такса в заповедното и настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна
сложност на делото, цената на иска и неявяването на представител в открито
съдебно заседание, съдът определя на общо 150 лева за заповедното и
настоящото производство. Общият размер на неговия интерес възлиза на
262,26 лева, а общият размер на уважената част от исковете – на сумата от
138,72 лева. Т.е. на ищеца се дължат 79,34 лева – разноски. От ответника бяха
заплатени 400 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част
от исковете, му се дължат 188,42 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. К., ЕГН: **********, със
3
съдебен адрес гр. София, ул. А, №** дължи на А1 Б ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. К №*, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във чл. 229 ЗЕС, във чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, чл. 205 ЗЗД сумата от 91,62 лева – неизплатени месечни абонаментни
такси по сключен между страните договор № ***** от 30.07.2019 г. за периода
от 27.01.2021 г. до 26.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от
14.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. К., ЕГН: ********** дължи на
А1 Б ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 2
ЗЗД сумата от 24,83 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
12.02.2021 г. до 14.12.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. К., ЕГН: ********** дължи на
А1 Б ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД сумата от 17,49 лева – неустойка за неизпълнение на сключения между
страните договор № ***** от 30.07.2019 г. ведно със законната лихва, считано
от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над 17,49 лева до пълния претендиран размер от 117,49
лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. К., ЕГН: ********** дължи на
А1 Б ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 2
ЗЗД сумата от 4,78 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
21.06.2021 г. до 14.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 4,78
лева до пълния претендиран размер от 28,32 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. В. К., ЕГН: ********** да заплати на А1 Б ЕАД, ЕИК:
****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,34 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А1 Б ЕАД, ЕИК: ****** да заплати на Е. В. К., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 188,42 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4