№ 25
гр. гр.Велинград, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200053 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. С. М. /Х./ срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който за нарушение на чл.
139, ал. 5 и, ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 187а, ал. 1 и, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.
Излагат се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения относно формата и съдържанието на обжалвания акт. Твърди се,
че не се съдържат данни за неговия издател /имена и длъжност/, за се направи
обоснована преценка дали е компетентен да го издаде. Оспорва се, че
нарушението е извършено, тъй като винетка за автомобила била закупена и
сумата, която била заплатена за нея постъпила като приход в държавния
бюджет. Представя писмени доказателства за заплащане на винетна такса.
Сочи се, че дори да е допусната грешка при изписване на номера на
превозното средство, след като сумата за винетна такса е била платена,
липсва субективната страна на нарушението, евентуално, че е налице
маловажен случай.
Административнонаказващият орган, чрез юрисконсулт В., оспорва
жалбата. Счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди. Излага, че когато е допусната
техническа грешка при изписване на данни за превозното средство /в
1
конкретния случай на номера/, макар сумата да е постъпила в държавния
бюджет, таксата не се отчита, като платена.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, във вр. чл. 59, ал. 2
ЗАНН / екземпляр от обжалвания акт е връчен на жалбоподателката на
18.01.2023 г., а жалбата е подадена на 01.02.2023г., /по пощата/, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Д. С. М. /Х./ е ползвател /лизингополучател/ на МПС
лек автомобил „Тойота C HR“ с рег. номер *****. На 19.09.2020 г., в 11,21 ч. с
устройство № 10960, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано
движението на лек автомобил с рег. № *****, с обща техническа допустима
маса 1 860 по път 842 км. 1+139 на територията на Община Велинград, с
посока на движение намаляващ километър, за която не била платена пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП, според категорията на превозното средство.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа. За превозното средство
била закупена годишна електронна винетка, със срок на валидност
02.10.2019г.-01.10.2019г, но поради грешка при въвеждане на
регистрационния номер на автомобила, като вместо цифрата „0“ била
изписана буквата „О“, въпреки че сумата за таксата била платена,
извършеното плащане не било отчетено.
При закупуване на електронната винетката била генерирана разпечатка
за извършената операция, в която били посочени дата на издаване на
електронната винетка и срок на валидност, номер на документ, категория и
регистрационен номер на превозното средство.
Административнонаказващият орган приел, че няма заплатена винетна
такса за ППС, чието движение е било регистрирано на съответния пътен
участък, поради което е издаден процесният електронен фиш. С него на
жалбоподателката за нарушение на чл. 139, ал. 5 и, ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и, ал. 3 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства:
представените по делото разписка за електронна винетка, преводно
нареждане от 03.10.2019г., копие от свидетелство за регистрация част II,
снимков материал 3 бр., справка за нарушения, справка за собственост на
автомобил, информация за МПС, протокол № 24400/20 от 16.01.2020г.,
Заповед РД-11-4/23.01.2020г., справка от ИС на АПИ, които кредитира, като
изготвени в съответствие със закона.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
2
на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
му. В него са посочени: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението-Община Велинград, път 842 км. 1+139, 19.09.2020г., 11,21 часа;
регистрационния номер на пътното превозно средство- *****; имената на
вписания ползвател; описание на нарушението-че е управлявано моторно
превозно средство по път, който е включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не е платена такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, нарушените
разпоредби-чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините
за доброволното ѝ заплащане.
Изискванията за съдържанието на електронния фиш са посочени в чл.
189ж, ал. 1 ЗДвП. Тези задължителни реквизити са изчерпателно изброени.
Посочените в жалбата обстоятелства – издател (имена и длъжност), не
попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от
нормативно установено задължително съдържание на електронния фиш, не
представлява процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
обжалвания акт. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и изключва тяхното приложение в
производството по издаване на електронен фиш. Липсата на данни – имена и
длъжност, за издател на електронния фиш не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като електронният фиш не носи подпис на
издателя си и поради това въпросът за компетентността на определено лице
не се поставя.
Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателката теза не
могат да се извлекат и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, която
приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно
постановление само относно правните последици, но не и досежно
процедурата по издаването на двата акта. При наличието на изрична правна
уредба за реквизитите на съдържанието както на електронните фишове, така и
на наказателните постановления не може по тълкувателен път да се извеждат
и други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните фишове.
Действащата подробна и ясна правна регламентация за издаването на
електронните фишове прави неприложима процедурата съставяне на АУАН и
наказателно постановление. В случая не намира приложение правилото на чл.
46, ал. 2 от ЗНА, тъй като Законът за движението по пътищата не е непълен
нормативен акт досежно правната уредба на съдържанието на електронните
фишове. Напротив, има нарочна и изрична правна регламентация на тази
материя. Затова съдът приема за неоснователни възраженията за пороци,
свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа от моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела
и са предназначени за превоз на пътници, от моторните превозни средства,
които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари
и от моторни превозни средства с повишена проходимост, с обща технически
3
допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, се заплаща винетна
такса.
В чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство,
освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай се установи, че към датата на нарушението
жалбоподателката Д. С. М. е ползвател по договор за лизинг на лек автомобил
ТОЙОТА CHR, рег. № ******, за което, съгласно 10, ал. 1, т. 1 от ЗП се
дължи винетна такса, в случай че полза платената пътна мрежа.
Жалбоподателката е задължено лице по смисъла на чл. 102, ал. 2 ЗДвП да
заплати дължимата винетна такса и следователно субект на нарушение на чл.
139, ал. 6 ЗДвП, неизпълнението на което се санкционира с административно
наказание по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Установено е по безспорен начин, че ползваният от нея автомобил на
02.10.2019г. се е движил по път, включен в Списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура.
Установи се също и че Д. М. /Х./ е заплатила винетна такса за ППС с
рег. номер ****** (т.е. вместо цифрата "0" е била посочена буквата "О"),
който е близък до горепосочения и че след заплащането е получила документ,
който удостоверява, че електронна винетка със срок на валидност е закупена.
Ответникът не оспорва, че сумата е постъпила в бюджета.
Ето защо съдът намира, че твърдяното за извършено административно
нарушение е несъставомерно.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство, след правилно деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му.
4
Според чл. 5, ал. 2 и, ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС е при
заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и
периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.
4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице.
Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на
валидност на винетната такса, е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Съвкупният анализ на тези разпоредби налага извод, че към
19.09.2020г., когато се твърди, че е извършено нарушението не е
регламентиран редът, по който собственикът или ползвател на ППС следва да
декларира релевантните за закупуване на електронна винетка обстоятелства,
сред които е и регистрационният номер на автомобила. Не е регламентирана
и възможността при констатиране на грешно посочване на цифра или буква
от регистрационния номер, тя да бъде коригирана, което впоследствие е
сторено с чл. 10а, ал. 3 ЗП /обн. в ДВ бр. 23/2021 г./. На следващо място,
според чл. 5, ал. 3 от Наредбата за таксуване на ППС е видно, че
собственикът или ползвател на ППС носи отговорност при неправилно
декларирани данни, като се презумира, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса. В случая обаче
административнонаказващият орган не е установил какъв е начинът на
деклариране по чл. 5, ал. 2 от Наредбата в съответния търговски обект,
респективно налице ли е неправилно деклариране от страна на задълженото
лице, което да е предпоставка за ангажиране на отговорността му. Липсват
доказателства, че се касае за съзнателно неправилно деклариране от страна на
нарушителя, още повече, че сумата постъпила като приход. Установено е, че
дължимата винетна такса е платена и че ТОЛ системата е приела плащането
като редовно за автомобил с рег. № ******, какъвто регистрационен номер на
ППС не може да съществува съгласно действащата нормативна уредба /чл.
24, ал. 1, т. 2 - т. 3 от Наредба№ I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства/. След като е прието за редовно
плащането на годишна винетка за така въведения регистрационен номер
съдържащ комбинация от три цифри и една буква и за това е издадена
разписка за електронна винетка у жалбоподателката е съществувала
субективната увереност, че е изпълнила задължението си и е заплатила
винетната такса, за да ползва правомерно платената пътна мрежа.
Следователно соченото за извършено административно нарушение е
несъставомерно от субективна страна. Административнонаказващият орган
5
носи доказателствената тежест да установи, че данните относно
регистрационния номер на превозното средство са били неправилно
декларирани от наказаното лице. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. Следователно не може да се приеме за установено, че
ползвателят неправилно е декларирал регистрационния номер на процесното
ППС.
Доколкото в случая винетната такса е платена, целта на закона е
постигната, т. е. нарушението е и обективно несъставомерно.
По изложените съображения съдът приема, че жалба е основателна,
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
По този изход на правния спор, на жалбоподателката се дължат
разноски, на осн. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл.
78, ал. 1 ГПК.
Искането за заплащането им е своевременно заявено-с писмено
становище преди открито съдебно заседание, а от представените по делото
доказателства е видно, че в производството по делото Д. М. /Х./ е
представлявана от адв. В. К.-АК Пловдив, за което е заплатено
възнаграждение в размер на 500 лв., в брой, видно от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие. Ето защо съдът намира претенцията
за разноски за основателна и доказана, поради което следва да се уважи.
По изложените съображения и на осн. чл. 63, ал.1, т. 1, във вр. чл. 63,
ал.3, т. 3 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона по пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура", с който на Д. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Асеновград, ул. ******* № 22, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр.
102, ал. 2 ЗП, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. С. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Асеновград, ул. ******* № 22, разноски по а. н.
дело № 53/2023 г. на Районен съд Велинград в размер на 500 лв. /петстотин
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Пазарджик, в четиринадесетдневен срок от връчване на съобщение до
страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7