и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.374 от ГПК. Настоящото търговско дело е образувано по предявен от „РАСТЕР КОРП.”, Република Сейшели, против "Пълдин Вакейшън" АД, гр.Пловдив и „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр.Кърджали, иск с правно основание чл.694, ал.1 от Търговския закон за установяване несъществуване на вземане в размер на 19 105 900 лв. на ответника „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН", гр.Пловдив от ответника „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали, произтичащо от Споразумение за начин на плащане на задължение от 20.12.2009 г., сключено във връзка с Договор за съвместна дейност от 28.01.2007 г. между същите страни от 28.01.2007 г. , вписано в списъка на приетите от синдика предявени вземания от „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД. С исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с посочена задача. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН” АД, гр. Пловдив е подал писмен отговор, в който е взел становище по допустимостта и основателността на предявения иск, и относно обстоятелствата, на които същия се основава. С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали е подал писмен отговор, в който е взел становище по допустимостта, основателността и относно обстоятелствата, на които се основава иска. С отговора са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания, както и е направено искане за привличане на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София като ТРЕТО ЛИЦЕ -ПОМАГАЧ в производството. В срока по чл.372, ал.1 от ГПК, ищецът „РАСТЕР КОРП.”, Република Сейшели, е подал допълнителна искова молба. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН” АД, гр. Пловдив, с който са направени доказателствени искания, като също е направено искане за привличане на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София, като трето лице. В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор и от ответника „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали, с който се представят писмени доказателства и се прави доказателствено искане. Съобразно разпоредбата на чл.374, ал.1 от ГПК, след като провери редовността на разменените книжа, съдът извършва проверка и относно допустимостта на предявения иск. В аспекта на това си задължение, съдът съобрази следното: Настоящото производството е образувано по повод, предявен от „РАСТЕР КОРП.”, Република Сейшели, против „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН” АД, гр. Пловдив и „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали, иск с правно основание чл.694, ал.1 от Търговския закон, за установяване несъществуване на вземане в размер на 19 105 900 лв. на ответника „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН", гр.Пловдив от ответника „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали, произтичащо от Споразумение за начин на плащане на задължение от 20.12.2009 г., сключено във връзка с Договор за съвместна дейност от 28.01.2007 г., вписано в списъка на приетите от синдика предявени вземания от „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.694, ал.1 от ТЗ, кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. Разпоредбата на ал. 3 на цитирания чл.694 от ТЗ предвижда, че правото да предяви такъв иск има и кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4, както и кредитор и длъжникът за вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4. Съгласно посочените разпоредби, процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане на друг кредитор, е ищецът да има качеството на кредитор по смисъла на тази разпоредба – същият следва да е предявил вземането си, това вземане да е включено от синдика в списъка на приетите вземания, като без значение за правото му да предяви иск по чл.694, ал.1 от ТЗ е последващо изключване на вземането от този списък с определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4, или макар и неприето от синдика, вземането му да е включено в списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 от ТЗ. В казуса, както от приложените от страните доказателства, така и от направената от съда справка в Търговския регистър по партидата на „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали, е видно, че ищецът е предявил вземане срещу това дружество в размер на 195 583 лева, което нито е било прието от синдика в списъка на приетите вземания, нито същото е било включено в този списък с определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 от ТЗ. В тази връзка, служебно известно е на съда обстоятелството, че ищецът „РАСТЕР КОРП.” е предявил срещу „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване съществуването на неприетото от синдика вземане в размер на 195 583 лева, въз основа на който е образувано търговско дело № 27/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. При това положение, настоящият състав намира, че решението по търговско дело № 27/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е от значение за правилното решаване на спора по настоящото дело, тъй като предмет на цитираното търговско дело е именно установяване съществуването, респективно – несъществуването на вземането на „РАСТЕР КОРП.” от „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, гр. Кърджали. Съдът намира, че това обстоятелство има преюдициално значение за настоящия спор, доколкото от него зависи дали в случая ищецът има право на иск, което е абсолютна процесуална предпоставка от значение за допустимостта на предявения иск. Това е така, тъй като само в случай, че бъде установено съществуването на вземане на „РАСТЕР КОРП.” от „ВИЕСТЕЙТ” ЕООД, ищецът, като кредитор по смисъла на чл.694 от ТЗ, ще има право на настоящия иск за оспорване прието вземане на друг кредитор, и обратно – в случай, че не бъде установено съществуването на претендираното вземане, респективно – не се установи качеството на кредитор на ищеца, същият няма да има право на така предявения иск. Или, съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно – пред Кърджалийския окръжен съд има образувано търговско дело № 27/2014 г., решението по което ще има значение за допустимостта на настоящия иск, респективно – ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Поради изложеното, следва да се спре производството по настоящото търговско дело № 24/ 2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд до решаването с влязъл в сила акт на търговско дело № 27/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по търговско дело № 24/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд до решаването с влязъл в сила акт на търговско дело № 27/2014 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|