РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1624
27.09.2022 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, трети състав, в публично заседание на двадесети септември, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
при
секретаря М.Г. разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 867 по описа за 2022
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета от АПК във връзка с чл.87, ал.3 и чл.83, ал.6 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на П.Н.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № 441з-75 от 11.03.2022г. на Началника на IV РУ на МВР-Пловдив, с която на основание чл.
58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е отказано издаване на разрешение за
съхранение и продължаване срока на разрешение за носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие на П.Н.К.. Заповядано
е да се изземе личното огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18, с №
УР7416, боеприпасите и разрешението за него.
Твърди се в жалбата, че отказът е
незаконосъобразен, неправилен и немотивиран. Сочи се, че не е имал нарушения
при носенето и ползването на оръжието, няма наказания или присъди.
В съдебно заседание твърди, че от 15 години
има разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, бивш военнослужещ е
и няма нарушения за тези 15 години. Работата му е свързана с постоянни заплахи,
защото работи в „Синя зона“.
Претендира отмяната на оспорената заповед.
Ответникът
по жалбата – Началникът на IV РУ на МВР-Пловдив в писмо с вх. № 6329 от
01.04.2022г. намира жалбата за неоснователна и претендира потвърждаване на
оспорената заповед. В Становище с вх. № 9002 от 26.04.22г. ответникът, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира
отхвърляне на същата и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив
намира жалбата за неоснователна
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е от имаща право и интерес от обжалването
страна.
За да се произнесе по същество, прие за установено
следното:
Административното
производство е започнало по заявление с вх. №441000-1398/2022г.за издаване на
разрешение за съхраняване и продължаване срока на разрешение за носене и
употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели /самоотбрана/ от П.Н.К.
с ЕГН **********, притежаващ един брой късо нарезно оръжие-пистолет „Макаров“,
кал. 9х18, с № УР7416 и разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие № 20170298011.
Към заявлението са
приложени: Медицинско свидетелство и удостоверение от ЦПЗ-Пловдив ЕООД (лист 16);
Справка за съдимост от 15.02.22г.;
Протокол за изстреляни боеприпаси; удостоверение от началника на военно окръжие
–Пловдив; Декларация по чл. 98 от ЗОБВВПИ.
Във връзка с писмо с рег. № 441000-1801 от
28.02.22г., с което Началникът на IV РУ на МВР-Пловдив е изискал обяснения и
документи, обосноваващи необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно
оръжие, са представени допълнителни мотиви от П.К.. Посочил е в същите, че работи в ОП „Паркиране
и репатриране и при изпълнение на служебните си задължения е получавал заплахи
за отмъщение. Оръжието му е необходимо за самоохрана. Излага още подробни
съображения относно това, че не е имал нарушения през годините и че всяко лице
може да придобие по реда на чл. 41, ал.2 от ППЗКВВСОБ огнестрелно оръжие за
самоохрана, ако отговаря на останалите
изисквания на закона.
Изготвена е Докладна записка от
22.02.2022г. , в която се сочи, че провереният обект отговаря на изискванията
на чл. 98 от ЗОБВВПИ. Изготвена е също Докладна записка от 21.02.2022г., в
която се сочи, че срещу лицето П.К. няма водени съдебни дела и няма извършени
криминалистически регистрации, не фигурира като извършител на престъпления от
общ характер. В Докладна записка от 24.02.22г. е отбелязано, че е извършена
служебна проверка по чл. 58, ал.1 т.5-8 и чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Последвало е издаването
на оспорения административен акт – Заповед № 441з-75 от 11.03.2022г. на
Началника на IV РУ на МВР-Пловдив, с която на основание чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение и продължаване срока на
разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на П.Н.К.. Заповядано е да се изземе личното огнестрелно
оръжие – пистолет „Макаров“, кал. 9х18, с № УР7416, боеприпасите и разрешението
за него.
Решаващият орган е изложил подробни мотиви като
е приел, че лицето по никакъв начин не доказва основателна причина от издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел
самоохрана за граждански цели, съгласно чл. 6 на ЗОБВВПИ..
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът стига до следните правни
изводи:
При извършената служебна проверка на
валидността и законосъобразността на отказа, съдът установи, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 76, ал. 1,
предложение второ и чл. 83, ал. 5, предложение второ от ЗОБВВПИ, а именно
началникът на Четвърто РУ – Пловдив, в
кръга на предоставените му от закона правомощия.
Съдът намира, че в хода на
административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Констатира се, че отказът е издаден в
едномесечния срок от подаване на заявлението регламентиран в чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ.
Относно съответствието с материалния закон
на първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2 , лицето, получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава заявление по образец за
подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, придружено с конкретно посочени документи. Съгласно ал.3
на същата разпоредба разрешението за подновяване се издава по реда на чл. 83. Нормата
от своя страна урежда първоначалното издаване на разрешение, поради което е логично
и при искане за подновяване на разрешението да не е налице някое от
обстоятелствата по чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Административният акт притежава
необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число и реквизита по т.
4 от същата норма. Административният орган се е позовал на нормата на чл. 58
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като в обстоятелствената част на акта е приел липса на
достатъчно доказани от заявителя мотиви за необходимостта от издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
В тежест на заявителя, в административното
производство, е да обоснове необходимостта от издаване / подновяване/ на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Недоказването на необходимостта е дефинирано от чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ
като отрицателна материалноправна предпоставка за издаване / подновяване/ на
разрешението. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата,
установяващи потенциалната необходимост на заявителя от носене и съхранение на
огнестрелно оръжие. Разпоредбата на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, регламентира,
че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране,
която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Следователно основна предпоставка за
издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от
ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели по чл.6 от ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на
отказ да се издаде / поднови/ разрешение, без значение, дали са изпълнени
останалите критерии от закона. Именно, защото снабдяването с огнестрелно оръжие
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в законодателството е
установен разрешителен режим, при който императивно, за всеки конкретен случай,
трябва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази
мярка. Законът не въвежда специални изисквания или отклонения от общия ред и
условия за издаване на разрешение по този закон. Видно от представените
доказателства, Петнко К. е депозирал заявление в качеството на физическо лице и
е поискал продължаване на срока на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Физическите лица
могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели,
така, както са посочени в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват
оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и
юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска
дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
По отношение на твърденията, че е бивш военен служител, следва да се
посочи, че тези обстоятелства не са спорни, но същите са ирелевантни за правния
спор. Законът не дава предимство на бившите военни служители, те също следва да
ангажират убедителни доказателства от необходимостта за носене и съхраняване на
огнестрелно оръжие.
В допълнителните мотиви заявителят
твърди, че оръжието му е необходимо за самоохрана, тъй като работи в ОП
„Паркиране и репатриране“ и при изпълнение на служебните си задължения получава
заплахи, и за защита на членовете на семейството му /съпругата и двете му
деца/, но към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси за него няма
данни за посегателства върху живота и здравето на К. или за посегателства върху живота и здравето за
на членове от семейството му.
Обстоятелството, че е бивш военен служител и че в момента работи В ОП „Паркиране
и репатриране“ по никакъв начин не обосновава необходимостта от издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, в противен
случай на всички бивши военни служители
/ или работещи в ОП „Паркиране и репатриране“ / следва да им се разреши да
употребяват огнестрелно оръжие.
Съдът намира, че доводите, които
жалбоподателят изтъква не са доказани, освен това ако се касае до охрана на
членовете на семейството му, то такава може да се осъществява по начина, уреден
в чл.7 и чл.9 от Закона за частната охранителна дейност и по реда на наредбата,
към която препраща сочения текст на закона.
Въведеният със закона разрешителен
режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а
не изследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития като
евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на
жалбоподателя. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за
всеки гражданин на страната и разширителното тълкуване на необходимостта да се
притежава оръжие като необходимост за предотвратяване на бъдещи несигурни
събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би
обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на
основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие и целта на самия
разрешителен режим. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от
издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън намеренията и
теоретичните предположения на заявителя.
Следва да се посочи, че наличието на предходни издадени разрешения не
освобождава лицето от задължението да докаже необходимостта от носене на оръжие
във всеки един случай на подаване на заявление, тъй като в ЗОБВВПИ не са
предвидени различен ред и условия, при които се издава исканото разрешение за
първи път и при всяко последващо подаване на заявление. Също така, не
съществува законово задължение за органа, при веднъж издадено разрешение,
задължително да продължава срока му на действие.
В случая не е налице и отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не
противоречи на целта на закона. Началникът на Четвърто РУ-Пловдив е
административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите
и при правилно установеното наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след
изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с
целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока
степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на
множество граждани.
Ето защо Съдът намира, че административният
орган е постановил административен акт, съобразен с материалноправните
изисквания и при спазване на административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира съда да
отхвърли оспорването като недоказано.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като
основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100
лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр.
8/24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2
предл. последно от АПК, Пловдивският административен съд, III състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед № 441з-75 от 11.03.2022г. на Началника на IV РУ на МВР-Пловдив.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН **********
да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи сумата в размер от
100лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред
Върховния административен съд.
Административен
съдия: /п/