№ 15356
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110166886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от М. А. С. срещу „Буллтех Фешън“ ЕООД
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от
ответника със Заповед от 11.09.2024 г. за прекратяване на трудов договор №
007/24.03.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, и възстановяване ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „управител, магазин“, с код по НКПД
14203004, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 40248,84 лв.
за времето, в което ищецът е останал без работа за периода от 11.09.2024 г. до
11.03.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 11.11.2024 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Ищецът имал сключен трудов договор № 007/21.03.2024 г. с
ответното дружество, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл.70, ал. 1 КТ, за
заемане на длъжност „мениджър покупки/продажби“ с код по НКПД:
12216003. На 03.04.2024 г. страните сключили анекс към посочения трудов
договор, с който допълват уговорката за срока за изпитване, като се договарят
срокът да е два месеца, считано от 21.03.2024 г. На 03.06.2024 г. страните
сключили допълнително споразумение, с което ищецът бил назначен на нова
1
длъжност при ответника, а именно - „управител, магазин“ с код по
НКПД:14203004. Доколкото изрично не било уговорено друго, трудовият
договор се смятал сключен за неопределен срок, според чл. 67, ал. 2 КТ.
Брутното месечно трудово възнаграждение на ищец било в размер на 6708,14
лева. От 14.08.2024 г. до 29.10.2024 г. ищецът бил в болничен отпуск, за което
уведомил ответника по пощата чрез обратни разписки. Въпреки това
ответникът изискал от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1
от КТ – за твърдяно от ответника нарушение на трудовата дисциплина на
21.08.2024 г., а именно – неявяване на работа. Ищецът предоставил писмените
си обяснения на 23.08.2024 г. и получени видно от известие за доставяне от
ответника, на 27.08.2024 г., с които посочва, че е в продължителен болничен
отпуск, като за горното обстоятелство разполагал с болничен лист. Ищецът се
явил на работното си място на 30.10.2024 г., където не бил допуснат, тъй като
трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът отишъл до офиса на
ответното дружество, където служител на дружеството му заявил, че
трудовото му правоотношение е прекратено, като го инструктирал да дойде
отново в офиса на 05.11.2024 г., за получаване на оформена трудова книжка и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение от 11.09.2024 г., била връчена на
ищеца на 05.11.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като се основавали на
документ с недостоверна дата. Твърди се, че представеният с исковата молба
Анекс от 03.04.2024 г. към трудов договор № 007/21.03.2024 г., не бил
подписан на тази дата – 03.04.2024 г., а на дата, следваща напускането на
управителя на ответното дружество В. С.а, респ. този документ не обвързвал
ответното дружество, тъй като бил подписан от лице без представителна
власт. Сочи се, че такъв документ – посоченият анекс, не е изготвян от
ответното дружество, не е получаван от същото и не се съхранява при него,
като целта на съставянето му било облагодетелстването на ищеца, доколкото
същият бил роднина на В. С.а. По отношение на основателността на
предявените искове заявява, че не оспорва, че между страните е сключен
твърдения трудов договор със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на
2
работодателя, както и че трудовият договор е изменен с допълнително
споразумение от 03.06.2024 г. Оспорва представения с исковата молба Анекс
от 03.04.2024 г. Твърди се, че посоченият анекс действително е бил сключен на
25.07.2024 г., респ. В. С.а от 23.07.2024 г. вече не е била управител на
ответното дружество, като това обстоятелство било обявено в ТРРЮЛНЦ на
24.07.2024 г. Твърди, че към 11.09.2024 г. срокът за изпитване не бил изтекъл.
Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна следното:
Представен е трудов договор № 007/21.03.2024 г., сключен между
ответника като работодател и ищеца като работник/служител на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 70, ал. 1 КТ в полза на работодателя, по силата на
който ищецът е заемал длъжността „мениджър покупки/продажби“ с код по
НКПД: 12216003. Страните са уговорили основно месечно трудово
възнаграждение на работника в размер от 4962,00 лв., платимо до 20-то число
на месеца, следващ месеца на положения труд и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6 % годишно за всяка година трудов стаж при същия работодател.
Отбелязано е, че служителят е постъпил на работа на 21.03.2024 г.
Представен е Анекс от 03.04.2024 г. към трудов договор №
007/21.03.2024 г., сключен между ответника като работодател, представляван
от В. М. С.а като управител и ищеца като работник/служител, съгласно който
страните са постигнали съгласие срокът за изпитване да бъде 2 месеца,
считано от 21.03.2024 г.
Представено е допълнително споразумение от 03.06.2024 г. към трудов
договор № 007/21.03.2024 г., сключено между ответника като работодател,
представляван от В. М. С.а като управител и ищеца като работник/служител,
съгласно което страните са постигнали съгласие ищецът да бъде преназначен
на длъжност „управител, магазин“ с код по НКПД: 14203004.
Представена е платежна ведомост за месец юли на 2024 г., от която се
установява, че ищецът е получил брутна заплата в размер на 6708,14 лв., от
които 4962,00 лв. за отработени дни и 1746,14 лв. като еднократна надбавка.
3
Представено е извлечение от трудовата книжка на ищеца, от което се
установява, че основното месечно трудово възнаграждение на същия е било в
размер на 4962,00 лв., респ. че трудовото правоотношение между страните по
делото е прекратено на 11.09.2024 г. на основание чл. 71 КТ, след което в нея
няма други вписвания. В проведеното на 18.03.2025 г. о. с. з. ищецът
представи оригинал на трудовата книжка, като съдът извърши констатация, че
приложеното по делото копие е идентично с представения оригинал.
Представена е Заповед за прекратяване на трудов договор №
007/21.03.2024 г. от 11.09.2024 г., съгласно която трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2024 г., с
отбелязване, че същата е връчена на ищеца на 05.11.2024 г.
Представени са товарителница от 11.09.2024 г., извадка от сайта на
куриерската служба относно движението на пратката, от които се установява,
че пратката е доставена на 17.09.2024 г.
Представена е електронна кореспонденция между Г.Х. Г. – управител на
счетоводната фирма, обслужваща ответника, а именно „Юнайтед Консултинг
Къмпани“ ООД, и ищеца, от 16.09.2024 г., във връзка с изпратена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и покана за оформяне
на документи.
Представена е извадка от електронна кореспонденция по Вайбър между
В. М. С.а и Г.Х. Г. от 25.07.2024 г. във връзка с трудовия договор на ищеца.
Представена е извадка от портал за електронни услуги на НАП от
20.12.2024 г.
От показанията на свидетеля Г.Х. Г. се установява, че същата води
счетоводството на ответника от януари 2024 г., като счетоводната фирма, в
която работи, била предоставила на ответника услуга пълно счетоводно
обслужване. Познава В. С.а от работата й с ответника, доколкото същата била
управител на ответника. В. С.а била записана в телефона на свидетеля Г. като
„Васи нова фирма“. На 25.07.2024 г. свидетелката получила съобщение по
Вайбър от В. С.а, с което последната помолила да направят договорите на
ищеца и на още един от управителите на магазин безсрочни със задна дата без
срок за изпитване, тъй като към момента били срочни със срок на изпитване.
Тази комуникация била първа по този въпрос, респ. последният не бил
обсъждан лично от В. С.а и свидетелката. Не били коментирали анекс от
4
03.04.2024 г. По молба на новия управител А.Р. свидетелката се обадила на
ищеца и на другия управител на магазин и им съобщила, че от тази дата А.Р.
ще бъде управител и от тук нататък комуникацията ще минава през него. Към
момента, когато била управител, В. С.а подписвала договорите.
Представени са още: болничен лист № Е20241689778 от 07.08.2024 г.,
съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 07.08.2024 г. до 13.08.2024
г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника на 09.08.2024 г.;
болничен лист № Е20241689785 от 13.08.2024 г., съгласно който ищецът е бил
в отпуск по болест от 14.08.2024 г. до 20.08.2024 г., ведно с обратна разписка
за получаването му от ответника на 16.08.2024 г.; болничен лист №
Е20242035151 от 27.08.2024 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по
болест от 21.08.2024 г. до 09.09.2024 г., ведно с обратна разписка за
получаването му от ответника; болничен лист № Е20242035249 от 10.09.2024
г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест от 10.09.2024 г. до
29.09.2024 г., ведно с обратна разписка за получаването му от ответника;
болничен лист № Е20242964550 от 07.10.2024 г., съгласно който ищецът е бил
в отпуск по болест от 30.09.2024 г. до 29.10.2024 г., ведно с обратна разписка
за получаването му от ответника; искане на работодателя до
работника/служителя за даване на обяснения по чл. 193 КТ, ведно с обяснения
и обратна разписка за получаването им от работодателя.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е било да
установи законността на уволнението, т. е. че е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца в уговорения срок за изпитване, респ. каква е била
продължителността на този срок.
5
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства категорично се
установи следното: между страните по делото е било налице трудово
правоотношение, породено от безсрочен трудов договор от 21.03.2024 г., с
шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, по силата
на което ищецът е заемал длъжността „мениджър покупки/продажби“ с код по
НКПД: 12216003; по силата на допълнително споразумение от 03.06.2024 г.
страните са уговорили изменение на действащия между тях трудов договор,
по силата на което ищецът е заемал длъжността „управител, магазин“ с код по
НКПД: 14203004; със Заповед от 11.09.2024 г. трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2024 г.,
както и че лицето подписало този акт на работодателя е разполагало с
работодателска власт да стори това.
Основният спорен между страните въпрос е дали работодателят е
прекратил трудовото правоотношение в срока за изпитване, респ. каква е била
продължителността на същия и дали анексът от 03.04.2024 г. обвързва
ответника.
За да се отговори на този въпрос, първо следва да се анализира
доказателствената стойност на анекса от 03.04.2024 г.
Посоченото писмено доказателство представлява частен диспозитивен
документ, респ. като такъв същият се ползва с обвързваща съда формална
доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, а именно той съставлява
доказателство, че обективираното в него изявление изхожда от лицето,
подписало документа. Ответникът по същество не оспорва формалната
доказателствена сила на анекса от 03.04.2024 г., съответно не оспорва, че
същият за работодател е подписан от В. С.а и от ищеца от друга като
работник/служител. Оспорва обаче, че този документ е съставен в изискуемата
форма, че е подписан на посочената в него дата и твърди, че същият е
подписан от лице без представителна власт – от В. С.а, в момент, когато
същата вече не е била управител на ответното дружество.
Съдът намира, че при съставянето на процесния анекс е спазена
изискуемата от КТ писмена форма. Наименованието (анекса или
допълнително споразумение) на документа е без правно значение, важно е
неговото съдържание, от което недвусмислено личи волята на подписалите го
6
лица за изменение на действащото между тях трудово правоотношение,
възможност, която изрично им е призната с разпоредбата на чл. 119 КТ.
Съдът намира, че анексът от 03.04.2024 г. не е подписан на тази дата по
следните съображения. Предвид разпоредбата на чл. 181 ГПК обсъжданото
писмено доказателство няма достоверна дата, доколкото същото е частен
документ. На следващо място, съдът намира за безспорно установено по
делото от показанията на свидетеля Г. и от представената извадка от
електронна кореспонденция във Вайбър, че между свидетеля Г. и В. С.а на
25.07.2025 г. е проведена комуникация по Вайбър относно изменение
трудовото правоотношение на ищеца относно уговорения срок за изпитване.
Съдът намира, че тази комуникация касае именно срока за изпитване,
доколкото още в самото начало процесният трудов договор е сключен като
безсрочен. Ако приемем, че представеният анекс от 03.04.2024 г. е сключен
именно на тази дата, то предвид постигната в него уговорка, срокът за
изпитване щеше да изтече на 21.05.2024 г., респ. няма логика на 25.07.2024 г.
да се обсъжда промяна в насока трудовият договор на ищецът да бъде изменен
в такъв без срок за изпитване, ако на 21.05.2024 г. последният вече е бил
изтекъл. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г., с уточнението,
че кореспонденцията от 25.07.2024 г. касае само и единствено срока за
изпитване, тъй като трудовият договор изначално е бил сключен без
определен срок, т. е. като безсрочен, доколкото същите са логични,
последователни, безпротиворечиви, дадени под страх от наказателна
отговорност в съответствие с останалите доказателства по делото.
Ето защо съдът приема, че анексът от 03.04.2024 г. е сключен след
25.07.2024 г. Същевременно обаче с него страните са въвели изменения, които
пораждат действие от минал момент, което е допустимо с оглед свободата на
договаряне и с оглед разпоредбата на чл. 119 КТ.
В тежест на ответника е било да установи, че анексът от 03.04.2024 г. е
подписан от лице без представителна власт, т. е. че към момента на
подписването му В. С.а не е била управител на ответното дружество. Както бе
посочено, по делото е безспорно, че В. С.а е била управител на ответното
дружество.
Ответникът по правно организационната си форма е дружество с
ограничена отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ негов
7
законен представител е управителят. По арг. от разпоредбата на чл. 141, ал. 6
ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по
отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, а съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че
е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че промяната в управлението на
ответното дружество е вписана на 30.07.2024 г., респ. до 29.07.2024 г. за
третите добросъвестни лица управител на ответното дружество е била В. С.а.
Ищецът се явява трето лице касателно отношенията между В. С.а и ответното
дружество. Същевременно от събраните по делото доказателства не се
установи по безспорен начин, че ищецът е бил недобросъвестен, т. е. че е
разбрал за промяната в управлението на неговия работодател преди датата на
вписването на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Такъв безспорен извод не
може да бъде изведен и от факта, че В. С.а е леля на ищеца. Ето защо по
отношение на ищеца до 29.07.2024 г. включително управител, респ. законен
представител на ответника работодател се явява В. С.а.
С оглед приетото от съда, че процесният анекс е сключен след 25.07.2024
г., напълно възможно е същият да е бил сключен в периода от 25.07.2024 г. до
29.07.2024 г. вкл., когато в отношенията с ищеца управител на ответното
дружество все още се е явявала неговата леля.
При това положение следва, че от страна на ответника не се установи
при условията на пълно и главно доказване, че анексът от 03.04.2024 г. е
подписан от В. С.а от името на ответното дружество, когато същата вече не е
била управител на последното, респ. постигнатата с този анекс уговорка за
изменение на процесния трудов договор валидно обвързва работодателя. При
това положение следва, че действащият между страните срок за изпитване е
бил в размер на 2 месеца, считано от 21.03.2024 г., респ. същият е изтекъл на
21.05.2024 г.
Управителят е изпълнителният (волеизявяващият) орган на дружеството
с ограничена отговорност, респ. същият изпълнява волята на общото
събрание (волеобразуващ орган) на последното. Подчинеността на управителя
на решенията на общото събрание обаче има действие само и единствено във
вътрешните отношения между него и дружеството, но по отношение на трети
лица представителните му правомощия са неограничени. Този извод следва от
8
разпоредбата на чл. 141, ал. 2, изр. 2 и 3 ТЗ, съгласно които при няколко
управители всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако
дружественият договор предвижда друго, като други ограничения на
представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети
лица. В разглеждания случай от справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че
ответното дружество в периода от 25.07.2024 г. до 29.07.2024 г. е имало двама
управители, които са представлявали същото заедно и поотделно. Т. е.
достатъчно е, че само единият от тях е изявил воля от името на ответното
дружество за валидността на сключения анекс.
Евентуалното несъответствие на сключения на 03.04.2024 г. анекс с
действителната воля на ответното дружество не влияе върху валидността на
този акт, респ. ако вследствие на него ответникът е претърпял някакви вреди,
същият може да реализира отговорността на управителя съгласно
разпоредбата на чл. 145 ТЗ.
За пълнота следва да се посочи, че закрилата при уволнение не се
прилага, когато прекратяването на трудовото правоотношение е на основание
чл. 71, ал. 1 КТ. В последния случай работодателят следва да установи само,
че уволнението е извършено в уговорения между страните срок за изпитване.
Не може да се приеме, че с допълнителното споразумение от 03.06.2024 г.
страните мълчаливо са приели уговорката относно срока за изпитване да
отпадне. Трайна е съдебната практика, че по взаимно съгласие на страните
може да се изменя съдържанието на трудовия договор, включително относно
срока за изпитване, изменението обаче може да бъде само изрично.
От изложеното следва, че по делото не се установи по безспорен начин,
че ответникът е прекратил трудовото правоотношение на ищеца в уговорения
между страните срок за изпитване, доколкото последният е изтекъл на
21.05.2024 г., а трудовото правоотношение е прекратено на 11.09.2024 г.
По изложените съображения съдът намира за незаконно уволнението,
извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, поради което същото следва да се
отмени от съда.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено със
Заповед от 11.09.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 007/24.03.2024 г.
на основание чл. 71, ал. 1 КТ, се извежда и основателността на иска по чл. 344,
9
ал. 1, т. 2 КТ.
Ето защо исковата претенция се явява изцяло основателна и следва да
бъде уважена.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 11.09.2024
г. до 11.03.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките
по т. 2 и 4 е следвало да се установят от ищеца при условията на пълно и
главно доказване – оставането на ищеца без работа е следвало да бъде
установено в процеса на доказване от ищеца.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от
15.07.2014 г. по тълк. д. № 6 / 2013 г. на ОСГК на ВКС при предявен иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи
факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. Съгласно мотивите към това решение
доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез
съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за
доказателствени изводи относно отрицателния факт. Фактът на безработица
може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
10
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в
него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл.
1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в
тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно
доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
От представеното по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца
се установи, че след вписаното прекратяване на процесното трудово
правоотношение не са вписани други трудови правоотношения. В
проведеното на 18.03.2025 г. о. с. з. ищецът представи трудовата си книжка в
оригинал, като съдът извърши констатация, че представеното по делото
извлечение от нея е идентично с оригинала. От преценката на посоченото
писмено доказателство следва категоричен извод, че в исковия период ищецът
е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, което от своя
страна се дължи на незаконното уволнение.
От представените писмени доказателства – трудов договор, платежна
ведомост и извлечение от трудовата книжка на ищеца, неоспорени от
ответника, се установи, че последното брутно трудово възнаграждение на
ищеца е било в размер на 4962,00 лв., респ. за заявения период от 11.09.2024 г.
до 11.03.2025 г. на оставане без работа трудовото възнаграждение на ищеца
възлиза общо на 29772,00 лв. В размера на обезщетението не следва да се
включва сумата от 1746,14 лв. по платежната ведомост за м. юли на 2024 г.,
доколкото същата има еднократен характер, същевременно уговореното с
трудовия договор допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 %
годишно се отнася за всяка година, прослужена при ответника, респ. по делото
се установи, че ищецът не е прослужил нито една пълна година.
Ето защо исковата претенция следва да се уважи за сумата от 29772,00
лв., респ. следва да се отхвърли за разликата над сумата от 29772,00 лв. до
пълния предявен размер от 40248,84 лв.
Следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
По отношение на разноските:
11
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в
размер на 6900,00 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5103,92 лв.
Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства, от
които да се установява, че реално е извършил такива.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 1190,88 лв. – държавна такса за предявените искове в полза
на държавата по сметка на Районен съд София, съразмерно на уважената част
от предявените искове.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед от 11.09.2024 г. за
прекратяване на трудов договор № 007/24.03.2024 г., с която на основание на
основание чл. 71, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение на М. А.
С., ЕГН **********, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. А. С., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „управител, магазин“, с код по НКПД 14203004 при
работодателя „Буллтех Фешън“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Буллтех Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на М. А. С., ЕГН **********
сумата от 29772,00 лв., представляваща обезщетение за времето, в което
същият е останал без работа за периода от 11.09.2024 г. до 11.03.2025 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.11.2024 г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 29772,00 лв. до размера от 40248,84 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Буллтех Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на М. А. С., ЕГН ********** сумата от 5103,92 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство за адвокатско
възнаграждение.
12
ОСЪЖДА „Буллтех Фешън“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата от 1190,88 лв. – държавна такса за предявените
искове.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено обезщетение за
оставане без работа.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13