№ 744
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание
на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110210055 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви
състав, в публично заседание на 06.10.2021 г. в състав:
Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА
при секретаря А.Л. като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№10055 по описа за 2021 г. на РС-София , за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „ЗФИРМА гр. АДРЕС, представлявано
заедно от С.С.П и К.Д.К, с ЕИК ********* против наказателно постановление
№Р-10-509/17.06.2021 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което му е наложена имуществена санкция в
размер 3 000 лв. на основание чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ
/Кодекс за застраховането/, вр. с параграф 1 т. 51 от ДР на КЗ вр. чл.648 ал.1
КЗ за нарушение по чл.108 ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати
процесуални нарушения – нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН,
поради непосочване на нарушените законови разпоредби, неправилно
определена дата на извършване на нарушението, за първи път в НП е
въведена квалификация за повторност, наложеното наказание не съоветства
на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, правят се възражения за неправилна
квалификация по смисъла на чл.108 ал.1 КЗ, алтернативно се иска
приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да отмени
изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно
призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт ГЬОРЧЕВ, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с
2
жалба с вх. № 91-02-511/21.04.2021 г. от В.Л.И, с оплакване от забавеното
изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция №
**********.
На 29.10.2020 г. пред „ЗФИРМА е предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение вследствие на подадено от Владислав
Иванов уведомление за щета. Преписката е образувана по повод на настъпило
застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат
на което са причинени увреждания на лек автомобил „БМВ 320Д” с peг.
№Н9594ВС, собственост на В.Л.И. Завеждането на претенцията е
удостоверено с № ********** на основание на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120002860346.
На датата на завеждане на претенцията (29.10.2020 г.) пред
застрахователя са представени всички писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието и размера й. На същата дата е извършен оглед
на увреденото моторно превозно средство (МПС).
На 10.11.2020 г. ползвателят на застрахователни услуги е направил
изявление за отказ от предвиден допълнителен оглед на автомобила. След
тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства или
изискуеми по силата на закон документи.
На 27.04.2021 г. „ЗФИРМА се произнася по претенция № **********
чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 740,08 лв. по
банкова сметка на Иванов.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ,
на дата 02.12.2020 г. в гр. София.
На дата 20.05.2021 г. свидетелката СВ. В. АЛ., на длъжност „старши
експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”,
управление „Застрахователен надзор” на КФН, съставила и връчила надлежно
на пълномощник АУАН № Р-06-418 от 20.05.2021 г.
Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
3
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелката Диана Стойнева Николова - актосъставител и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, в които не се наблюдават противоречия.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка.
Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл.
305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не
дължи да излага.
При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при
тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите
съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни
органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в
жалбата са неоснователни.
Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН,
така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му
правна квалификация е налице пълно съответствие.
Императивната разпоредба на чл. 108 ал. 1 КЗ е в Глава 7, раздел VII на
КЗ „Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции”,
като част от дял втори „Изисквания към управлението и дейността на
застрахователи и презастрахователи”. Това е нормата, относима и приложима
към приключването на всяка една претенция, предявена към застраховател.
Съгласно чл. 108 ал. 1 КЗ, застрахователят е длъжен в срок от 15 работни дни
4
от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ да определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано да откаже плащането на потребителя на застрахователната
услуга. В случая, се касае за императивна норма, която застрахователното
дружество е длъжно да спазва. Законодателят е предвидил задължение за
застрахователя да спазва определено поведение за защита правата на
потребителите. Нормите на КЗ, касаещи застраховки на автомобилистите, са в
защита правата и интересите на потребителите на този вид застрахователни
услуги.
Съгласно чл. 108 ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3,
8-10 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, като определи и изплати размера на обезщетението
или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.
Правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение на горната разпоредба. Процесното нарушение е формално и в
неговия фактически състав не се включва настъпването на вреди.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че нормата на чл.
108 КЗ е неприложима в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 108 КЗ
установява задължение за застрахователите да се произнесат по заведените
претенции за получаване на застрахователно обезщетение в срок от 15
работни дни от представяне на всички доказателства, които са относими към
основанието и размера на претенцията. Тази разпоредба се прилага за всички
видове застрахователни договори, с изключение на претенциите по
застраховки на големи рискове, които са дефинирани в § 1, т. 31 ДР на КЗ.
Предвиденият в чл. 496 ал. 1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне
на застрахователя по претенция, свързана със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, не го освобождава от
задължението му да определи и изплати, респективно откаже изплащането на
застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Това е видно от разпоредбата на чл.
108 ал. 3 КЗ, която изрично постановява, че срокът по чл. 496 ал. 1 КЗ се
5
прилага само, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя и по отношение на
обстоятелството, че повторността на нарушението е следвало да бъде
посочена още при съставяне на АУАН. Видът и размерът на наказанието са
реквизити на НП съгласно чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, а в акта трябва да съдържа
само описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
/арг. Решение №4369 на АССГ Х кас.с-в по к.н.а.д. №3870/2013 г., Решение
№5071 на АССГ, Х кас. с-в по к.н.а.д. №12299/2012 г. и др./.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифицирането на
случая като маловажен, каквито са исканията в жалбата, доколкото
процесното нарушение се явява повторно по смисъла на параграф 1, т. 51 от
ДР на КЗ, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление № Р-10-714/23.07.2019 г. (в сила на 31.12.2019 г.),
с което на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” за нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ. Ето защо размерът
на имуществената санкция следва да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл. 644 ал. 2 КЗ.
Искането в жалбата за приложение ан чл.28 ЗАНН е неоснователно.
Нарушението не може да се определи като маловажно. В случая се касае за
регулиране на обществени отношения е финансов характер.
Застрахователните дружества изпълняват особено важна компенсаторна
функция, като акумулират финансов ресурс, чрез който по определени
правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди.
Неизпълнението на тази основна функция от страна на застрахователите в
законоустановените срокове ще засегне имуществената сфера на тези лица и
ще обезсмисли в по-малка или по-голяма степен целта на застраховането -
обезщетяване на вреди, настъпили в следствие на предвидени в съответните
договори застрахователни събития. Наказанията по чл. 644 КЗ са насочени
именно към стимулиране на застрахователите да спазват предвидените в
кодекса срокове за изпълнение на задълженията им, възникнали във връзка е
поетите рискове. Застрахованото лице има интерес да получи отговор или
своевременно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, в
следствие на което то е претърпяло имуществени вреди. Необоснованото
забавяне в произнасянето на жалбоподателя по предявената претенция и
6
наличието на повторност на извършеното нарушение са отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което се налага извода, че конкретното
нарушение не е е по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други нарушения от този вид и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил
имуществена санкция в размер на 3 000 лв., т.е., близък до минималия,
предвиден в чл. 644 ал. 2 пр.2 КЗ на имуществената санкция /от 2 000 лв. от
40 000 лв./, поради което обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-509/17.06.2021 г.
на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което на „ЗФИРМА гр. АДРЕС, представлявано заедно от С.С.П и
К.Д.К, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер 3 000
лв. на основание чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ /Кодекс за
застраховането/, вр. с параграф 1 т. 51 от ДР на КЗ вр. чл.648 ал.1 КЗ за
нарушение по чл.108 ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗФИРМА гр. АДРЕС, представлявано заедно от С.С.П и
К.Д.К, с ЕИК *********, да заплати на Комисия по финансов надзор сума в
размер на 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РЕШИ:
7
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-509/17.06.2021 г.
на зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което на „ЗД БУЛ ИНС” АД гр. АДРЕС, представлявано заедно от
С.С.П и К.Д.К, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер
3 000 лв. на основание чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ
/Кодекс за застраховането/, вр. с параграф 1 т. 51 от ДР на КЗ вр. чл.648 ал.1
КЗ за нарушение по чл.108 ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС” АД гр. АДРЕС, представлявано заедно от
С.С.П и К.Д.К, с ЕИК *********, да заплати на Комисия по финансов надзор
сума в размер на 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8