Р Е Ш Е Н И Е
№ 443
гр.Горна
Оряховица, 07.11.2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……, разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1546/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени искове по чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр.
чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт М.М.)
твърди в молбата си, че между А.Ц.Т. и „Юробанк България“АД е сключен Договор №FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит. Съгласно чл.1 от договора „Юробанк България“АД се е
задължило да предостави по изрично посочена банкова сметка ***.2 от договора на
А.Ц.Т. парични суми в размер на 12000.00лв.(същите са предоставени с Бордеро№4789824/07.03.2008г.).
Банката изпълнила основното си задължение, а за кредитополучателя възникнало
задължението да погасява кредита съобразно уговореното в договора(чл.3 и сл. от
договора) и предоставения към него погасителен план. Съгласно чл.3 ал.1 от
договора, за усвоеният кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на базовия лихвен процент на „Юробанк България”АД за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорка надбавка в размер на 6.20пункта. Съгласно чл.3 ал.3 от договора
годишният процент на разходите по разрешения кредит е 16.23%. Съгласно чл.4 от
договора погасителните вноски за издължаване на кредита включително дължимите
лихви се заплащат ежемесечно на седмо число на съответния месец. Според чл.6 от
договора крайният срок за погасяване на кредита, вкл. и дължимите лихви, е до
07.03.2018г. Съгласно чл.18 от договора страните са се съгласили, че във всеки
един момент от действието на договора за кредит банката има право едностранно
да прехвърли вземанията си, произтичащи от него. окончателното изплащане на
вземането. Между „Юробанк
България“АД(цедент) и „ЕОС Матрикс”ЕООД(цесионер) се сключил Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. като са прехвърлени на „ЕОС Матрикс"ЕООД
вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към потвърждение за
извършената цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към
договора(в т.ч. и вземанията на банката по Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит). Считано от 18.01.2016г., „ЕОС Матрикс"ЕООД се
явява частен правоприемник на „Юробанк България“АД и нов кредитор по процесиите
вземания.
Следва да се съобрази като обстоятелство,
че между А.Ц.Т. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е било образувано исково производство по
гр.дело№1445/2016г. по описа на ГОРС. С Решение№256/20.07.2017г. съдът е
отхвърлил предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК от „ЕОС
Матрикс“ЕООД, тъй като съдът е счел за недоказан по несъмнен и безспорен начин
фактът на сключения договор-за цесия от 18:01.2016г. между цесионера „ЕОС
Матрикс”ЕООД и цедента „Юробанк България“АД, както и че длъжникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането. Моли съда да осъди А.Ц.Т. да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД: сумата 7689.99лв., представляваща
неизплатено задължение за падежирали вноски от 07.08.2013г.(№65 от погасителния
план) до 07.03.2018г.(№120 по погасителен план) по Договор №FL369511/07.03.2008г.
за потребителски кредит между А.Ц.Т. и „Юробанк България”АД, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от дата
на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане; сумата 1056.80лв.,
представляваща договорна(възнаградителна) лихва за падежирали вноски от 07.08.2015г.(№89
от погасителния план) до 07.03.2018г.(№120 от погасителния план) по
Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит между А.Ц.Т. и „Юробанк
България”АД. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата А.Ц.Т.(чрез адв.Й. М.П. от ВТАК)
оспорва предявения иск. Твърди се, че според чл.99 ал.3 от ЗЗД ответницата е
следвало да бъде уведомена от цедента, а не от цесионера, какъвто опит за
уведомяване е направен в конкретния случай. Цедентът не може да упълномощи
цесионера за извършване на това уведомяване. С оглед правната сигурност и
гарантиране правата на длъжника, единствено бившият му кредитор е този, който
следва да заяви, че се отказва от вземането си в полза на трето лице, като
уведоми длъжника кое е това трето лице. Изпратеното Уведомление за сключена
цесия, не е получено от ответницата. Не би могло да се приеме, че Т. е
уведомена от цедента за настъпилата цесия, посредством исковата молба по
гр.дело №1445/2016г. на ГОРС(в делото не се съдържало каквото и да било изрично
волеизяление, насочено от бившия кредитор към Т., с което да и се указва, че по
отношение на вземането е налице нов кредитор, на когото ще дължи плащане за в
бъдеще). Защитната позиция на ответника по същество срещу иска е, че
задължението и е погасено с изтичането на погасителната давност. В
заключението на вещото лице по
гр.дело№1445/2016г. на ГОРС се твърди, че поради „неплащане на две поредни
погасителни вноски(с падеж 07.04.2009г. и 07.05.2009г.) от страна на
кредитополучателя, на 08.05.2009г. банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Тази предсрочна изискуемост е съобщена на Т. три начина — с писмо, по
телефона, и лично от служител на банката кредитор - на гише в обслужващия център.
Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и изцяло дължим. Тези твърдения
кореспондирали и с изявление на банката взискател по заповедното производство
ч.гр.дело№1995/2012г. на ГОРС. Съгласно т.18 от ТР№4/2013г. на ВКС, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая били налице и двете предпоставки от
предвидения фактическия състав. От датата на обявяване на предсрочната
изискуемост тече и погасителната давност по отношение на задължението(същата не
била прекъсната от ч.гр.дело№1995/2012г. на ГОРС и гр.дело1445/2016г. на ГОРС,
тъй като с Решение№256/20.07.2017г. по гр.дело1445/2016г. на ГОРС, исковата претенция е отхвърлена
изцяло, а заповедта за изпълнение по ч.гр.дело№1995/2012г. на ГОРС - обезсилена). Следователно, погасителната
давност за търсеното задължение била изтекла на 08.05.2014г. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между А.Ц.Т.
и „Юробанк България“АД бил сключен
Договор №FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит. Съгласно чл.1 от договора „Юробанк
България“АД се е задължило да предостави по изрично посочена банкова сметка ***.2
от договора на А.Ц.Т. парични суми в размер на 12000.00лв.(същите са
предоставени с Бордеро№4789824/07.03.2008г.). Банката изпълнила основното си
задължение, а за кредитополучателя възникнало задължението да погасява кредита
съобразно уговореното в договора(чл.3 и сл. от договора) и предоставения към
него погасителен план. Съгласно чл.3 ал.1 от договора, за усвоеният кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент на „Юробанк България”АД за потребителски кредити за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорка надбавка в размер на 6.20пункта.
Съгласно чл.3 ал.3 от договора годишният процент на разходите по разрешения
кредит е 16.23%. Съгласно чл.4 от договора погасителните вноски за издължаване
на кредита включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно на седмо число на
съответния месец. Според чл.6 от договора крайният срок за погасяване на кредита,
вкл. и дължимите лихви е до 07.03.2018г. Съгласно чл.18 от договора страните са
се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит
банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него.
окончателното изплащане на вземането. Поради неплащане на 2бр. поредни
погасителни вноски (с падеж
07.04.2009г. и 07.05.2009г.) от страна на кредитополучателя и ответник по
делото, на 08.05.2009г.
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Между „Юробанк България“АД(цедент) и „ЕОС
Матрикс” ЕООД(цесионер) се
сключил Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. като са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ЕООД вземания, изрично посочени и индивидуализирани в
Приложение към потвърждение за извършената цесия, съдържащо списък с
индивидуализираните вземания към договора(в т.ч. и вземанията на банката по Договор №FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит). Считано от 18.01.2016г., „ЕОС
Матрикс" ЕООД се явява частен
правоприемник на „Юробанк България“АД и нов кредитор по процесиите вземания. Приложено е уведомление от
06.07.2018г. от страна на представител
на „ЕОС Матрикс“ЕООД, действуващ и от името и за сметка
на „Юробанк България“АД, с което се уведомява А.Ц.Т. за извършеното прехвърляне на вземания Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г.
Във връзка
с образувано ч.гр.дело№1995/2012г. на ГОРС е била издадена Заповед№2733/02.10.2012г. за изпълнение на парично задължение и изп.лист
в полза на „Юробанк България АД” срещу А.Ц.Т.
за: сумата 11465.20лв. – неиздължена главница по Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит, сумата 2322.88лв.
– договорна възнаградителна лихва за периода: 07.04.2008г.-23.08.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2012г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 275.76лв., представляваща направени по делото
разноски за заплатена държавна такса; сумата 630.91лв., представляваща направени по делото
разноски – за адвокатско възнаграждение;
сумата 5.54лв., представляваща направени по делото разноски – разходи за
куриер. На 01.08.2016г. в ГОРС постъпило възражение от А.Ц.Т., на основание
чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, с което е оспорила надлежното връчване на заповедта. С
Определение№530/23.11.2016г. по ч.гр.дело№811/2016г. на ВТОС възражението на
ответницата било прието. С Решение №256/20.07.2017г. по гр.дело №1445/2016г.
ГОРС е отхвърлил предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против А.Ц.Т. за приемане за установено, че същата дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД: сумата
3401.45лв., частично претендирана от цялата сума 10237.32лв. – главница по
Договор №FL369511/07.03.2008г. за потребителски
кредит сключен между А.Ц.Т. и „Юробанк и
Еф Джи България”АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.10.2012г до окончателно изплащане на вземането,
сумата 2322.88лв. – договорна(възнаградителна) лихва за период: 07.04.2008г.-23.08.2012г.,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение№2733/02.10.2012г.
по ч.гр.дело№1995/2012г. на ГОРС. Със същото решение са отхвърлени предявените
от „ЕОС Матрикс“ЕООД против А.Ц.Т., осъдителени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, за: сумата
5547.02лв., представляваща дължима за периода: 07.10.2012г.-07.09.2016г.
главница по Договор №FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит, сключен между
ответника и „Юробанк и Еф Джи България”АД, ведно със законната лихва от
09.09.2016 г. до погасяването, сумата 3552.82лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 07.10.2012г.-07.09.2016г.; сумата 3051.53лв.,
представляваща дължима за периода: 07.10.2016г.-07.03.2018г. главница по Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит, сключен между
ответника и „Юробанк и Еф Джи България”АД, ведно със законната лихва от
09.09.2016г. до погасяването; сумата 360.73лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода: 07.10.2016г.-07.03.2018г., представляващи неплатени и
предсрочно изискуеми вноски с ненастъпил падеж.
По делото
е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че на
кредитополучателя А.Ц.Т. е изплатена договорената по Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит сума 12000.00лв.,
която била усвоена и осчетоводена на 07.03.2008г. По договора били правени
плащания както следва: -в периода: 2008г.-2009г. общо 2399.95лв.(534,80лв.
– главница, 1865.15лв. – лихва); -в периода: 2009г.-2016г. 1160.89лв.(осчетоводена като главница. Размерът
на просроченото плащане е: за м.април.2009г. – 189.58лв с падеж 07.04.2009г.;
за м.май.2009г. - 189.58лв с падеж 07.05.2009г.Вещото лице изчислило взиманията
на банката към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК(01.10.2012г.): главница в размер на 11465.20лв.;
лихва в размер на 2322.88лв., или в общ
размер – 13788.08лв.; Вземанията към датата на подаване на
исковата молба(30.07.2018г.) са както следва: главница
– 10304.31лв.; възнаградителна лихва – 2322.88лв.;
законна лихва за забава – 6395.20лв., или общ размер на дължимото вземане -
19 022.39лв. Вещото лице установило съществуването на неизплатено задължение за падежирали вноски от
07.08.2013г.(№65 от погасителният план) до 07.03.2018г.(№120 от погасителният
план), както следва: главницата – 7689.98лв. (от вноска№65 до вноска№120); възнаградителна лихва – 2926.51лв.(от
вноска№65 до вноска№120), или общ размер
на задължението - 10616.49лв.
По делото от страна на ответницата са
ангажирани гласни доказателства. Св.Т. Ив.К. и св.Й. А.Б. твърдят, че ищцата А. Цв.Т.
живеела на квартира от 2005г. до средата на 2009г. Била теглила голям заем от „Пощенска банка“АД, като впоследствие имала финансови проблеми (била
самотна майка с дете, без работа и спряла да погасява вноските по договора). През
м.април. или м.май.2009г. получила писмо
от банката, с което заемът бил обявен за предсрочно изискуем.
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се
определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета
на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното
материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на
страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на
материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като
неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната,
процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на
правото на иск се определя от твърденията в исковата молба.
От събраните по писмени
доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно
сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Юробанк и Еф Джи
България”АД сключило с А.Ц.Т. договор за
потребителски паричен кредит. Процесният
договор за кредит не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на
ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответницата Т. - отразените в него неизгодни за
страната факти са верни. Относно характера на сключения договор, съдът намира
за необходимо да изложи, че договорът е
неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между
страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем
пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари
или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е
в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК, който следва да установи
възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която
претендира изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както
и че ответника-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за кредит, респ. да наведе в процеса правопогасяващи/правоизключващи
възражения.
След издаване на Заповед №2733/02.10.2012г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело
№1995/2012г. на ГОРС на ГОРС в полза на
„Юробанк и Еф Джи България”АД (бивше „Юробанк България АД”) против А.Ц.Т., с
Договор за цесия от 18.01.2016г., цедентът А.Ц.Т. е прехвърлила на цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за потребителски кредити,
в т.ч. и Договор №FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит. Относно частното
правоприемство и противоречието в практиката е досежно легитимацията на ищеца в
производството по иска, предявен по реда на чл.415 ал.1 от ГПК респ. чл.422 от ГПК, при цедиране на вземането след издаване на заповедта за изпълнение е
намерено решение в т.10б от Тълкувателно
решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. на ОСГТК ВКС. В хипотезата на
частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител
и указанията по чл.415 ал.1 от ГПК се дават от съда на цедента, който е
легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на
исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът
е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред
съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и
първоначална страна по смисъла на чл.226 ал.1 от ГПК. По тези съображения искът
би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415 ал.1 от ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на
съда на цедента. В случая, изпълнявайки процедурата по чл.415 от ГПК и
следвайки указанията на въззивната инстанция по приетото подадено
възражение по чл.423 ал.1 от ГПК, заповедният съд е
указал на заявителя възможността да предяви установителния иск в месечния срок,
уведомявайки за това цедента „Юробанк България”АД. В същия срок искът по
реда на чл.415 ал.1 от ГПК е предявен от цесионера „ЕОС Матрикс”ЕООД, който се
явява и надлежна страна в настоящото производство.
Спорно между страните(предвид
направените от процесуалния представител на ответницата възражения) е: -бил ли е
надлежно уведомен ответницата-длъжник за извършеното прехвърляне на вземането
по отношение на него от страна на „Юробанк
България”АД(цедент) към „ЕОС Матрикс”ЕООД(цесионер) по Договора за цесия от 18.01.2016г.(в предмета
на договора за цесия да е включено и вземането по Договор№FL369511/07.03.2008г. за
потребителски кредит) и съответно дали съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето/прехвърлянията имат действие спрямо ответника; -дължи ли
ответницата на ищеца претендираните от него суми и предвид направеното
възражение за погасено по давност вземане в хода на исковото производство.
Всяко задължение възниква в момента
на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент
длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се
счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение,
което право е гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието
на държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение
означава не само че то е възникнало, но и че са били настъпили други юридически
факти, след настъпването на които носителят на субективното право има право на
иск за изпълнение на задължението. Иначе
казано, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а ал.2
от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия
iure et facto - да се върне заетата
сума) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че
предсрочната изискуемост настъпила автоматично на 08.05.2009г.(неплащане
на две поредни погасителни вноски), като на същата дата банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г.
- ОСГТК на ВКС, които съдът счита, че намират приложение и при финансовите
институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична предсрочна
изискуемост ще породи действие, ако заемодателят е уведомил ответника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че
съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата
институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора
и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответницата по иска, предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, то вземането не е
изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. След като ищецът се е
позовал само на предсрочната изискуемост,
настъпила автоматично по смисъла
на клауза от договора, съдът не разполага с възможността да изследва дали общо
заявеното задължение за цялата сума по договора, съществува на друго договорно
основание и в различен размер, тъй като би излязъл извън предмета на очертания
спор/Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС/. Уведомяването
на длъжника, че кредитодателят счита кредита за предсрочно изискуем, направено
с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на
заявлението в рамките на заповедното производство, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент. В този смисъл, към датата на образуване на настоящото исково
производство - 30.07.2018г. е налице е
налице настъпил краен падеж на цялото задължение на 07.03.2018г.(датата
на последната погасителна вноска). Тъй като длъжникът е неизправен, какъвто
безспорно е настоящият случай, на падежа на задължението длъжникът дължи
връщане на заетата сума, както и обезщетение за забавата.
По отношение на спора, дали
извършената цесия е породила своето действие и в частност по отношение на
ответницата-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД, следва да се направи следното уточнение.
С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 18.01.2016г. носителят на едно вземане, в случая „Юробанк
България“АД го отстъпва на „ЕОС Матрикс“ЕООД, като за валидността му не се
изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното прехвърляне действие
по отношение на длъжника, следва да е уведомено за цесията. Съгласно чл.99 ал.3
от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според
цитираната разпоредба предишния кредитор е задължен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват
вземането. Изрично в разпоредбата е посочено, че прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено
от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Съдът споделя
изразеното становище на ВКС(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. IIт.о.
ВКС, Решение№137/02.06.2015г. по
гр.дело№5759/2014г. IIIг.о. ВКС, макар същите да не са задължителна съдебна
практика - чл.290, чл.291 от ГПК(Доп.изм. - ДВ бр.86/2017г.)), където е прието, че уведомяването за цесията
трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор и затова съобщението
от новия кредитор няма предвиденото в чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД действие. Също
така, уведомяването на длъжника по реда на чл.99
ал.3 от ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното производство и следва да
бъде съобразено при решаване на делото с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Това обаче не означава, че предишният кредитор
няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД. Уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 предл.I от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска съгласно чл.235 ал.3 от ГПК(Решение№3/16.04.2014г. по
т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС). Съобразявайки
представените по доказателства за извършената цесия и предвид съдебната
практика, настоящият състав намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство
цесията има действие спрямо ответницата-длъжник.
Вземанията се погасяват чрез различни правни способи, но не и чрез
изтичане на определен период от време, какъвто е изрично предвидения в закона
институт на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД с тригодишна давност се
погасяват вземания от наем, лихви и други периодични плащания. Под периодични
плащания съгласно задължителната практика(Тълкувателно решение№3/18.05.2012г.
по тълк.дело№3/2011г. - ОСГК ВКС) се приемат вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Такива обаче не са вземанията по договора за кредит, по който
е налице неделимо плащане. Това че между страните по договора за кредит е
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на фиксирани дати
като падеж, не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане
на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение
от страна на длъжника на части(по аргумент
за противното основание от чл.66 от ЗЗД), но договора не е такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Ето защо,
вземанията по договора за кредит се погасяват с изтичането на петгодишна
давност(Решение№261/12.07.2011г. по гр.дело№795/2010г. - IVг.о. ВКС).
В чл.116 б.”в” от ЗЗД изрично е предвидено, че давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Според чл.116
от ЗЗД, давността се прекъсва: - с признаване на вземането от длъжника; - с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; - с
предприемане на действия за принудително изпълнение. При прекъсване на
давността изтеклият до настъпване на определен в закона юридически факт, срок
се счита за правно ирелевантен и се започва броенето на срока отново. В чл.114 ЗЗД се урежда началото на давностния
срок. Давността не може да започне да тече преди вземането да е станало
изискуемо, т.е. преди кредиторът да е имал право да си търси вземането не може
да се приеме, че той бездейства. Така, погасителната давност започва да тече от
деня, в който задължението е станало изискуемо.
В случая, от датата на обявяване на предсрочната изискуемост тече(08.05.2014г.) и погасителната давност
по отношение на задължението. Съобразявайки
се с факта, че давността не
е прекъсната от заповедното производство по ч.гр.дело№1995/2012г.
на ГОРС и последващото исково
производство по гр.дело1445/2016г. на ГОРС, тъй като с
Решение№256/20.07.2017г. по гр.дело1445/2016г. на ГОРС, исковата претенция е
отхвърлена изцяло, а заповедта за изпълнение по ч.гр.дело№1995/2012г. на ГОРС е
обезсилена. Следователно, погасителната
давност за търсеното задължение е изтекла на 08.05.2014г. Поради това, съдът приема за основателно възражението
на ответницата, предявено надлежно в срока за отговор на исковата молба по
настоящото дело, че към датата на предявяване на настоящата искова молба, правото на кредитора „ЕОС Матрикс“ЕООД, с
което претендира изпълнение на горепосочените парични задължения от ответницата,
е погасено поради изтекла петгодишна давност(в т.ч. и вземанията за лихви –
чл.119 от ЗЗД) и което обосновава и извод за неоснователност на предявените
претенции, които следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.2 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответницата Т. направените по делото разноски –
850.00лв.(заплатено адвокатско възнаграждение - според договора за правна
защита и съдействие с характер на разписка с отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на
ВКС).
Водим от
горното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
страна на ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина”
ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI),
представлявано от Управител Р. Ив.М.-Т., против А.Ц.Т. с
ЕГН**********, постоянен адрес: ***, за: сумата
7689.99лв., представляваща неизплатено задължение за падежирали вноски от
07.08.2013г.(№65 от погасителния план) до 07.03.2018г.(№120 по погасителен
план) по Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит между А.Ц.Т. и
„Юробанк България”АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от дата на депозиране на
исковата молба до окончателното и изплащане; сумата 1056.80лв., представляваща
договорна(възнаградителна) лихва за падежирали вноски от 07.08.2015г.(№89 от
погасителния план) до 07.03.2018г.(№120 от погасителния план) по
Договор№FL369511/07.03.2008г. за потребителски кредит между А.Ц.Т. и „Юробанк
България”АД, като погасени по давност вземания.
ОСЪЖДА ”ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда
„Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р. Ив.М.-Т., да заплати на А.Ц.Т. с
ЕГН**********, постоянен адрес: ***, сумата 850.00лв./осемстотин
и петдесет лева/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№1546/2018г.
на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
Районен
съдия: