Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 05.08.2015                 Град  Карлово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На осми юли                                              две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 359 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по иска с правно основание член 49, ал.3 от СК.

Ищцата – Т.И.О. твърди, че с ответника сключили граждански брак на **** в А.. От брака нямали родени деца. Живеели заедно в Л., В., в жилище под наем. В края на лятото на 2014г. отношенията им се влошили. Узнала, че съпругът й поддържал връзка с друга жена. Поискала обяснение, но не получила такова. Постепенно отношението му към нея се променило цялостно - изчезнало уважението, престанал да я зачита като съпруга. Прибягнал до физическа саморазправа с нея - нападение на 16.10.2014г., вечерта, в около 21.30 часа, когато той няколко път я удрял и наранил в дома в Л.. При този инцидент жената, която живеела в една от стаите, извикала полиция. С идването полицията го арестували и задържали за 24 часа, като го освободили на следващата вечер с мярка да не се доближава до нея и да не контактува с нея по никакъв начин, дори чрез трети лица. На 16.10.2014г. полицаите взели показания от нея и свидетелката, а на другия ден ходила до полицията да даде още показания и да ги подпише. На 29.10.2014г., съпругът й бил извикан в полицията и обвинен в 2 нападения (едното било 2 седмици преди това, но тогава не повикала полиция) и счупване на мобилния й телефон. На 13.11.2014г. той се явил в съда на изслушване и признал, че е счупил телефона, но казал, че не е виновен за побоя над нея. Затова трябвало да се яви на съд на 25.02.2015г. с мярка да не идва в къщата, на улицата, да не я доближава и контактува с нея. Твърди, че не могла да продължава да живее така - бракът им бил лишен от дължимото от закона и морала съдържание. Правила опити да разговаря с него, да разбере проблема и да се опитат да го разрешат заедно, но не успяла. Не виждала никаква възможност за помирение.

 МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне развода помежду им, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като приеме, че вината за това е изцяло на ответника.

Ответникът – И.З.З. намира предявения иск за развод за допустим, но частично неосно­вателен, поради което го оспорва в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Не оспорва обстоятелството, че отношенията им са влошени и че били във фактическа раздяла, но от началото на месец октомври 2014г. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което желае развод. Оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че имал връзка с друга жена, че престанал да зачитам ищцата като съпруга и имал неуважително отношение към нея, че на 16.10.2014г. й нанесъл побой, както и че същата е правила опити да разговарят по възникналите помежду им като съпрузи проблеми, както преди, така и след настъпване на фактическата им раздяла. Не възразява бракът им с ищцата да бъде прекратен с развод. Моли на основание член 49, ал. 3 от СК да постанови, че вина за разстройството на брака ни има изцяло ищцата, а при условията на евентуалност - че вината е и на двамата. Аргументите за това са следните:

През целия им съвместен живот като съпрузи отношенията им били формални. Още в началото на брака им установили, че имат сериозно несходство в характерите. Ищцата намирала непрекъснати поводи да се заяжда и да вдига скандали - дори за дребни неща. Не успели да изградят нормална връзка като съпрузи, липсвало взаимност, разбирателство и хармония в отношенията им, като финансово също били разделени. Многократно се разделяли, като ищцата поддържала извънбрачни връзки с други мъже. През 2007г. тя се завърна в България, а той останал да живее в Л.. Нямали почти никакви контакти. Това продължило до месец юни 2014г., когато тя се завърнала в Л., но отношенията им не се променили. Само съжителствали заедно, но тя се дразнела от всичко. Дал си сметка, че тя не желаела да бъдат заедно и се опитвала по всякакъв начин да го изгони от общото жилище. В същата къща живеела дъщеря му от първия му брак с приятеля си, с които също се държала грубо. В началото на месец октомври, двамата провели спокоен разговор и решили да се разделят окончателно, след което в подходящ момент да прекратят брака си по взаимно съгласие. Останали да живеят в общото жилище като съквартиранти. На 16.10.2014г. се прибрала от работа заедно с приятеля на дъщеря му. Ищцата си дошла, но по лицето й имало подутини и синини, които предполага, че били от козметична процедура, тъй като периодично си поставяла ботокс. Пошегували се, че може да извика полиция и да каже, че аз й е нанесъл побой. Още с влизането тя започнала да се заяжда за маловажни неща и да му крещи, насочила се към него с нож, който успял да й отнема. В този момент нейната приятелка, която живеела в същата къща, вероятно чула шума от поредния скандал, се обадила в полицията, след което последва процедурата по отстраняването му от жилището и образуване на делото за домашно насилие, за което били представени писмени доказателства към исковата молба. От тогова до момента нямал никакви контакти с ищцата, като същата не е правила опити да се свърже с него. Нямал претенция ищцата да му заплаша издръжка след развода.

Нямал претенция за ползване на семейното им жилище, което се намира в град Л. на посочения в исковата молба адрес.

         От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на 03.12.2003г. във В., Л., за което в Република България е издадено удостоверение за сключен граждански брак въз основа на Акт за граждански брак № ******* на Община К..

Видно от представеното Резюме на вписване в съдебния регистър на Североизточен Магистратски съд Л., съдебен район 2573, съдебен регистър за 13.11.2014 (АМ) съд Магистратски съд Баркингсайд по дело № **********, И. З. е освободен под гаранция по дело, което ще се състои на 25.02.2015г. в 10.00ч., образувано по повод на това, че на 16.10.2014г., на адрес: С. Р. 29, Дагенъм, без законово оправдание е повредел Айфон 5С, принадлежащ на Т.О., имайки намерението да повреди или унищожи това имущество или проявявайки груба небрежност, така че това имущество да бъде унищожено или повредено, както и че на 16.10.2014г. на адрес: С. Р. 29, Дагенъм, напада Т.О. и й нанася побой.

Видно от представеното Резюме на вписване в съдебния регистър на Североизточен Магистратски съд Л., съдебен район 2573, съдебен регистър за 09.04.2015 (АМ) съд Магистратски съд Баркингсайд по дело № **********, съдът, във връзка с повредата на имущество, собственост на Т.О. е издал ограничителна заповед на И. З. със следните условия: няма право да се свързва директно с Т.О., а само чрез адвокати за срок до 09.04.2020г., както да заплати обезщетение в размер на 250 паунда. Съдът във връзка с извършеното домашно насилие – нанасяне на побой на Т.О. е осъдил И. З. на 12 седмици затвор с отлагане на изпълнението на 12 месеца. Като причина за задържането му е посочено: потвърдено използване на оръжие – обут крак и стол в домашни условия, причиняващи психологически щети на жертвата и сериозни физически увреждания, като всичко това се приема оскърбително. Съдът е определил И. З. да спази следните условия по време на периода на наблюдение от 12 месеца: условие за полагане на обществено полезен труд: да положи 150 часа неплатен труд през следващите 12 месеца до 08.04.2016г.

Като доказателство по делото са представени и копия от издадената ограничителна заповед и Уведомление до И. З. за ограничителна заповед, касаеща забраната да осъществява директен или индиректен контакт с Т.О., а само чрез адвокати за срок до 09.04.2020г.

Във връзка с установяване на въведените брачни основания, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетеля Т.И.Й., брат на ищцата се установява, че съпрузите са се запознали в Л. през 2001-2002г. Първоначално И. живеел отделно и двамата се срещали като приятели, а през 2003г. заживели заедно. Разказва, че през този период живеел при сестра си и през 2003г. се преместил да живее на друго място. Познавал перфектно и двамата. Първоначално отношенията им били нормални, но преди да сключат граждански брак той непрекъснато тормозел Т., като веднъж я малтретирал много жестоко, на което станал очевидец. Тогава я видял цялата в синини, насинена по гърдите, по главата, душил я и във ваната се мъчил да я удави, но тогава не извикали полиция. След това, двамата пак заживели нормално и сключили гражданки брак в Л.. През 2005-2006г. И. се прибрал в България, защото всички негови приятели били тук и не можел да живее в А., много му липсвали. Същият  започнал работа, но като минало малко време и не можел да изкарва парите, които се изкарвали в Л., започнал да изнудва съпругата си и да й иска по 400-500 лева джобни пари. В последствие, през 2008-2009г. ответникът заминал да работи в А.. Сестра му останала в България, но поддържала непрекъснати отношения с него и почти през два месеца пътувала до Л.. През това време тя му направила ремонт на апартамента в К., в него живеели двамата. През всички тези години тя направила всичко за този човек, искала да го направи човек, искала да се държи по-нормално, да създаде семейство, гледала дъщеря му, което било проблемно дете и непрекъснато й крадяло бижутата и други неща и никой друг не искал да го гледа. И. изпращал средства на Т. във връзка с ремонта на жилището му и издръжката на дъщеря му. През 2014г. на сестра му й предложили работа в Л. и тя решила да се върне в Л., при И.. Върнала се, взели си къща под наем и заживели там. Твърди, че поддържали със сестра си веднъж седмично връзка по интернет. Когато имала проблеми тя му се обаждала. По едно време тя почувствала, че той имал връзка в България с момиче в К., с Д. П.. Забелязала, че И. имал непрекъснати отношения по интернет с това момиче, че трябвало да се вижда с него и т.н. От тогава още повече им се влошили отношенията помежду им. Всъщност сестра му се почувствала унизена, омерзена, обидена, за това което тя е направила за него, а той фактически нищо не разбрал. Във връзка с това възникнал скандал между И. и сестра му, при което при нея имало една нейна приятелка от Германия и тя извикала полицията, защото видяла, че ситуацията ставала нетърпима. Това се случило през месец октомври 2014г. в къщата в Л., в която живеели. Твърди, че И. я биел, малтретирал. Още на другия ден, тя като освидетелства тези неща пред полицията и медицинските власти, видели белезите от това нещо чрез интернет. Имала синини по очите, по устните, по лицето. Тя споделила, че настъпил скандал, той започнал да я бие много жестоко, тогава Кати (германката) се обадила на полицията. Дошла полицията и след това водели дела, като английската държава осъдила И. за малтретиране – домашно насилия и същият нямал право да я доближава до 2-3-4 години. След този инцидент, И. не живеел с Т.. От тогава двамата били разделени, не поддържали никакви отношения, сестра му не искала да го вижда. Твърди, че във времето Т. правила много компромиси, за да се изгладят отношенията си. И друг път имало такива скандали, но не чак до такава степен, до такъв сериозен побой. След побоя И. не е правил опити да й се извини.

От разпита на свидетелите, осигурени от ответната страна - М. И. З., майка на ответника и Ц.Т. З., снаха на ответника се установява следното: Свидетелят М. З. твърди, че когато Т. и И. сключвали граждански брак през 2003г. в град Л., било с цел И. да може да вземе жителство в Л., за да може да продължи да работи там, но не и да живеят заедно, тъй като тя е много по-голяма. Условието било той да й даде 5 хиляди паунда за това. Той платил тези пари на Т., защото по това време тя му поискала пари, а той й казал, че трябвало да изплати сумата на Т. и след месец, два ще й изпрати. След сключването на брака заживели заедно в Л. две, три години. Отношенията им били различни от тези на съпрузи, всеки си знаел кесията, като семейство не събирали съвместно нещата си. Не й е известно двамата да са имали някакви проблеми. В К. живеели през една улица от тях, те живеели в апартамента. Виждали са се, помагала с каквото може. След това Т. се върнала сама в България да си оправя нейния апартамент. В България живяла пет години. И. също се върнал година след нея, за да си оправи неговия апартамент. И. изкарал една година тук. Докато двамата били в България било едно такова неопределено, събирали се, живеели, той там, тя тук, той в нейния апартамент, докато стягал неговия, после тя отишла в неговия апартамент. И. се хванал на работа за една година, но взимал минималната заплата, поради което се върнал в Л.. Т. не се върнала при И. в Л., защото взели едно куче и Т. останала в България заради кучето, че там нямали условия да го гледат. Дъщерята на И. също останала в България и Т. я гледала пет години, в неговия апартамент. И. поемал пълна издръжка на детето, като тя на всяко тримесечие ходела до Л., водела си строга отчетност какво е пръскала за детето и ходела да иска пари от И. за това. Той й давал парите за тримесечие. Твърди, че внучката й започнала от 01.09.2014г. училище в А., като заминала месец преди училището. Т. също заминала за А.. Сочи, че внучката й с приятеля си живеели на друго място, не в дома на И. и Т.. През месец октомври 2014г. внучката и приятеля й живеели задно на квартира в Л., при И. и Т.. За случката през месец октомври 2014г. твърди, че Т. си е „обръщала” устните да й станат по-дебели, на някаква козметична процедура. Дошла си с обърнати устни и целите сини. Както са били И., малката и приятеля й, всички се изсмели на шега, питали я - „ти яла ли си нещо, къде си ходила, защо си такава”. Т. била малко нервна в тази насока и казала – „вие ли ще ми държите сметка къде ходя, какво правя”, взела нож и започнал инцидента. Т. въртяла ножа и викала - „ще ви избия, ще ви заколя”. Синът й и приятелят на внучката разказали, че не могли да й вземат ножа 10-15 минути. След това И. успял да вземе ножа и го хвърлил в мивката. След това тя започнала да вика, да кряка и другата квартирантка извикала полиция. От тогава били разделени. Казали му да напусне жилището веднага. Сега не знае къде е Т.. Твърди, че Т. не й се е оплаквала преди този случай И. да й е посягал. Не е ставала свидетел на техни кавги в България. И. се отнасял с нея човешки, като нормален човек, не са се карали.

         Свидетелят Ц. З. твърди, че страните сключили брак около 2002-2003г. в А.. И. заминал в А. през 2000г. И. споделил, че трябвало да си извади виза в А. и сключил брак с Т., защото тя имала жителство там. Сочи, че те живеели не като на семейни начала, а студено, всеки си делял парите, казвали моите и твоите пари. Това й се е виждало много странно, защото отсядали в техния дом, когато си идвали в България и има наблюдение за това. Твърди, че И. заминал за А., а Т. останала тук, с неговата дъщеря.  Изкарала в България от 2007-2008г. до миналата година. Сочи, че И. изпращал пари, за да гледа Т. дъщеря му. На два, три месеца ищцата ходела в Л., за да си взима пари от наемите от апартамента й, който притежавала там. И. споделял, че тя си водела всички сметки, които е давала за детето и той й плащал. През 2014г. тя се върнала в А., тъй като си намерила работа и им съобщила, че трябва да отиде и да работи. Дъщерята на ответника, с приятеля си, към момента живеели в А., при И.. Дъщерята му се обадила и казала, че Т. била нещо агресивна, баща й не можел да я укроти, станали някакви разправии. Детето било травмирано.

                   Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

         Относно вината за разстройството на брака – съдът намира, че от приетите гласни доказателства, безспорно е установено, че страните имат влошени отношения. По делото се събраха категорични доказателства относно причините, довели до фактическата раздяла, респ. дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съдът намира за безспорно установени твърденията на ищцата с исковата молба въз основа на събраните гласни доказателства, че неразбирателство на съпрузите, дължащо се на поведение на ответника е довело до настъпилата между тях фактическа раздяла. Същият, осъществявал физическо и психическо насилие върху съпругата си - факт, който безспорно се извежда от представените по делото писмени доказателства. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че инцидентно следва да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд - Североизточен Магистратски съд Л., съдебен район 2573, което е представено от ищцовата страна, предвид наличието на предпоставките по член 117 от КМЧП, както и предвид това, че между страните няма спор относно тези предпоставки. В случая, от представените писмени доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките на посочената разпоредба, а именно - чуждестранният съд е бил компетентен според разпоредбите на българското право; на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска, както и признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. Освен това между страните няма спор относно тези предпоставки. Това зачитане на правните последици на чуждестранното съдебно решение представлява инцидентно признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на член 118, ал.1 от КМЧП. Инцидентното признаване на чуждестранно съдебно решение се извършва от органа пред който се представя, без да е необходимо отделно (нарочно) исково производство за това признаване. Когато са налице предпоставките, предвидени в член 117 от КМЧП, чуждото решение се признава от съда, пред който е представено, което означава да се зачете стабилитета, силата на пресъдено нещо и конститутивното му действие. Това признаване има действие само за страните по процеса, в който е направено (Решение № 248 от 26.10.2012г., постановено по гражданско дело №241 по описа за 2012 година на ВКС, II ГО).

         Ето защо, съдът приема, че с влязло в сила съдебно решение, по време на брака между страните е установен акт на извършено домашно насилие на 16.10.2014г. над Т.О., извършен от съпруга й И. З.. Ирелвантно е в случая възражението на ответника за фиктивност на сключения брак, който между впрочем е продължил 12 години, като от приетите гласни доказателства, безспорно се установи, че ищцата  е правила всичко необходимо, за да създаде семейство, като в тази връзка е гледала пет години е дъщерята на ответника от преден брак.

Със свидетелските показания на ищцовата страна, в чиято безпристрастност съда няма основание да се съмнява и които не се оспориха от ответната страна, се охарактеризира  брачната връзка, като се установи, че ответникът е установил и извънбрачна връзка с друго лице. В последствие и в резултат на съдебното решение във връзка с извършен акт на домашно насилие, ответникът напуснал семейното им жилище. Фактическа раздяла между страните датира от месец октомври 2014г.

По делото не се установиха данни и факти, които биха могли да бъдат изтълкувани като брачни нарушения на ищцата. От ответната страна не се ангажираха безспорни и категорични доказателства за оспорване на въведените от ищцата брачни основания за прекратяване на делото с развод. Осъщественото физическо и психическо насилие върху съпругата, установената от ответника извънбрачна връзка  и настъпилата между страните фактическа раздяла и е индиция за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва извода, че брачната им връзка е формална и изпразнена от съдържание.

Предвид изложеното и установената фактическата обстановка, съдът счита, че бракът следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника.

Относно родителските права - От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца, поради което съдът не се произнася по въпросите относно упражняването на родителски права, издръжката на децата и режим на свиждане.

Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендирана и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище - по делото няма изразена претенция за предоставяне на същото на някой от страните, предвид което съдът не следва да се произнася.

Относно фамилното име - по делото няма изразена претенция от съпругата за възстановяване на фамилното име преди този брак, а и няма данни същата да е приема фамилията на съпруга си, предвид което съдът не следва да се произнася. 

Тъй като вината за развода е на съпруга, искането на ищцовата за присъждане на разноските е основателно. Ответникът следва да ú заплати направените по делото разноски в размер на 1025.00 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1000.00 лева. Същия следва да заплати и по бюджета на съдебната власт, по сметка на съда допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 20.00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание член 49, ал.3 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 03.12.2003г. във В., Л., граждански брак между Т.И.О. *** с ЕГН ********** и И.З. *** с ЕГН **********, за което в Република България е издадено удостоверение за сключен граждански брак въз основа на Акт за граждански брак № ******* на Община К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака има съпругът - И.З.З..

                   ОСЪЖДА И.З. *** с ЕГН **********, да заплати по бюджета на съдебната власт, в полза на РС-К. държавна такса в размер на 20.00 лева.

                   ОСЪЖДА И.З. *** с ЕГН ********** да заплати на Т.И.О. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1025.00 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.