№ 4645
гр. Варна, 09.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20253100502155 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71290/15.08.2025г. от Т. С. Т.,
ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, чрез процесуалния представител адв.
К. Д., срещу решение № 2706 от 16.07.2025г., постановено по гр. дело №
2145/2024г. на РС Варна, ХLVI-ти състав, с което e отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Община Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е
собственик на поземлен имот с идентификатор № 10135.3505.364, находящ се
в гр. Варна, район Младост, СО „Сълзица“, с площ 789 кв. м., при посочени
граници, ведно с изградената в имота жилищна сграда с идентификатор №
10135.3505.364.1, със застроена площ 16 кв. м. и жилищна сграда с
идентификатор № 10135.3505.364.2, със застроена площ 8 кв. м., на основание
изтекла в полза на ищцата придобивна давност, чрез осъществяване на
непрекъсната фактическа власт, с намеР.е за своене /владение, упражнявано
еднолично от ищцата в периода от 1985г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.02.2024г., към което е присъединено и владението на
родителите й, осъществявано в периода от 1960 г. до 1985 г./.
Въззивницата намира, че обжалвания съдебен акт е постановен при
неправилно приложение на закона /приложен е в неговия противопологжен
смисъл/, необоснован и несъобразен с приетите по делото доказателства,
както и в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че имотът никога не е
одържевяван, за да бъде заявен за реституция, както и че липсват данни кога е
включен в баланса на ОТКЗС. Счита, че имотът има статут на дворно място,
съгл. разпоредбата на чл. 105, ал. 4 от ЗТСУ. Твърди, че владението на нейния
праводател е започнало от 1978г. и до настоящия момент не е отнемано или
смущавано. Оспорва чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ да съставлява придобивен способ.
1
Намира, че въззиваемата страна се позовава на неосъществен в нейна полза
фактически състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Счита, че към датата на влизане в
сила на ЗСПЗЗ процесният имот не попада в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ, а е
останал собствен на физическо лице в реалните му граници. В обощение
намира, че по отношение на процесния имот не е налице един от
кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а
именно – да е земя, попадаща в обхвата на земите по чл. 10 от ЗСПЗЗ. Поради
това и с влизането в сила на ПНИ /28.01.2011г./ общината не е станала
собственик на имота при условията на 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1от
ЗСПЗЗ и съотвено нормата на & 1 от ЗДЗС е неприложима. Отправеното
искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и за присъждане на стоР.те
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
стоР.те разноски пред въззивната инстанция. В пространно изложение са
описани различните законови хипотези за изграждане на сезонни постройки
на земя, представляваща държавна собственост. В обобщение сочи, че
издаденото на наследодателя на въззивницата разрешение за строеж №
455/24.11.1978г., не обосновава извод, че същото е издадено за имот, който е в
строителните граници на гр. Варна. Намира, че се касае за земеделска земя по
смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, като е без значение за предмета на спора
факта, че след 29.05.2000г., с одобряване на околовръстния полигон на с.о.
„Соук солар“/„Сълзица“, същата е загубила земеделския си характер. По
отношение на останалите възражения, препраща към отговора на исковата
молба.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Квалификацията на спора, очертана в писмения доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на
книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и
не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на
допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна
такса.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
71290/15.08.2025г. от Т. С. Т., ЕГН ********** от гр. Долни чифлик, чрез
2
процесуалния представител адв. К. Д., срещу решение № 2706 от
16.07.2025г., постановено по гр. дело № 2145/2024г. на РС Варна, ХLVI-ти
състав.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2155/2025г. на ВОС за
18.11.2025г. от 13,00ч., за която дата и час да се призоват страните, както и да
им бъде връчен препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3