Р Е Ш Е Н И Е № 9
гр.София,
23.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, търговско
отделение 1-ви състав в публично заседание при закрити врати на 13.януари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Ради Йорданов
при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от съдията
Йорданов т.д.№171 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба на 17.10.2016г.
от „Е.2.” ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление,***, чрез адв. Е.П., и адрес за призоваване и връчване на
съобщения: гр.С., ул.„Ген. Суворов”, бл.41, ап.46 срещу „К.Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на управление,***,
представлявано от управителите Г.М., Г.М. и М. Х., за откриване на производство
по несъстоятелност на същото дружество и обявяване на неплатежоспособността му.
В
молбата се поддържа, че вземанията на „Е.2.” ЕООД произтичат от Договор за
цесия, сключен на 12.10.2016г. между „Д.” ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д. С.М., като цедент и „Е.2.” ЕООД, по силата, на
който „Д.” ЕООД прехвърлило на „Е.2.” ЕООД свое ликвидно и изискуемо вземане
към „К.Б.” ЕАД, ЕИК ., в размер на 6 195,73 лв., заедно с всички привилегии и
принадлежности на главното вземане, включително и обезпеченията, представляващо
неплатената цена за доставка на стоки по договор за доставка от 25.02.2009г.,
сключен между „Д.” ЕООД, като продавач и „К.Б.” ЕАД, като купувач, формирана от
цената на доставените стоки по 45 фактури, подробно описани в Приложение № 1 -
неразделна част към договора за цесия, както и в настоящата молба, в табличен
вид, по номер по ред, номер на фактура, дата на фактура и стойност.
Молителят
„Е.2.”ЕООД твърди, че в подписан между длъжника „К.Б.” ЕАД и цедента „Д.” ЕООД
протокол за прихващане, длъжникът изрично заявил, че вземането на „Д.” ЕООД е
изискуемо.
Вземането
преминало в патримониума на цесионера след изплащането на дължимата цена в
размер на 3 000 лева по банковата сметка на цедента (чл.8 то Договора за цесия), в срока по чл.2 от договора. Молителят твърди, че дължимата цена съгласно
уговореното с договора за цесия била преведена с платежно нареждане на
14.10.2016г. от „Е.2.” ЕООД по банковата сметка на „Д.” ЕООД. Длъжникът „К.Б.”
ЕАД бил уведомен за извършената цесия с нарочно уведомление от предишния му
кредитор „Д.” ЕООД, съгласно изискванията на чл.99, ал.4 ЗЗД на 14.10.2016г.,
от която дата като кредитор по посоченото вземане към „К.Б.” ЕАД се легитимирал
молителят „Е.2.” ЕООД.
Молителят
твърди още, че и към датата на завеждане на молбата в съда, плащане по
процесните фактури на дължимата сума от 6 195,73 лева не е извършено от
длъжника. Твърди, че срещу длъжника има образувани 537 производства по описа на
Софийски градски съд, които към момента са висящи, поради което поддържа, че
може да бъде направен обоснован извод, че „К.Б.” ЕАД е спряло плащанията си и
към всички свои останали кредитори. Отделно от това, молителят твърди, че срещу
длъжника има образувани и 203 изпълнителни дела, по част от които към момента
се провеждат публични продани на недвижимите имоти собственост на „К.Б.” ЕАД.
Сочи, че от обявленията на съдебните изпълнители било видно, че кредитор на
длъжника е и А.А.Е. Г., а по образуваните от този кредитор изпълнителни дела се
продавали активи на длъжника на обща стойност приблизително 29 700 000,-
лв. Като аргумент в подкрепа на твърденията си, молителят сочи и размера на
натрупаните задължения на „К.Б.” ЕАД към НАП, които възлизали на сумата от 2
203 242,51 лева. Ето защо счита, че неизпълнението на задълженията на „К.Б.”
ЕАД към неговите кредитори е трайна политика и пазарно поведение и индикация за
неплатежоспособността на длъжника.
В
молбата на „Е.2.” ЕООД се твърди още, че на практика дружеството е в
невъзможност да обслужва своите задължения и същевременно в трайно състояние на
неплатежоспособност, което продължава и към момента, поради което се поддържа,
че са налице предпоставките на чл.608, чл.625, ал.1 и чл.630 от ТЗ за откриване
на производство по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД.
Молителят твърди, че дата на
която длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност е 15.10.2016г. – датата, следващата сключването на договора за цесия
и съответно, датата на получаване на уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД с
покана за плащане. На тази дата макар и вземането да е било изискуемо по
отношение на цедента, същото станало дължимо и към молителя „Е.2.” ЕООД в
качеството му на нов кредитор.
По отношение на датата на
изискуемостта на вземането по търговската сделка, твърди, че изискуемостта е
настъпила за цедента „Д.” ЕООД на 01.04.2016г. Падежът бил определен съгласно
договореното между цедента и длъжника „К.Б.” ЕАД в раздел III „Други условия за
плащане”, т.ІІ от Търговските споразумения от 17.05.2013г. към Договор за
доставка от 25.02.2009г. или 30 дни след получаване на фактурата от „К.Б.” ЕАД,
но не по-рано от първия петък следващ падежа. В случая, последната издадена
фактура била получена от длъжника на 29.02.2016г., от която дата, молителят
твърди, че е започнал да тече и посоченият срок за плащане, който изтекъл на
01.04.2016г. (виж уточняваща молба вх.
№7639/20.10.2016г. – л.1084, том 1.2 от делото).
С
оглед на изложеното в молбата и уточнение вх. №7639/20.10.2016г. – л.1084, том
1.2 от делото „Е.2.” ЕООД, моли съда да постанови решение, с което да обяви
неплатежоспособността на „К.Б.” ЕАД, с определяне на началната й дата и да
открие производство по несъстоятелност на длъжника, като назначи временен
синдик. Предлага за такъв като отговарящ на изискванията на чл.655, ал.2 от ТЗ
да бъде назначен П. А. А., с адрес: град Х., ул. „Братя Миладинови” №1.
Преписи от молбата на кредитора „Е.2.”
ЕООД и уточнителна молба вх. №7639/20.10.2016г. – л.1084, том 1.2 от делото и
приложенията към тях са връчени на длъжника „К.Б.” ЕАД на 07.11.2016г. и същият в срок е подал писмен отговор вх.
№8202/08.11.2016г., с който не оспорва вземането на кредитора и счита
претенцията основателна в претендирания размер. Длъжникът не възразява и срещу
искането на кредитора за обявяване на неплатежоспособността на „К.Б.” ЕАД и
откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество.
Преди провеждане на първото
заседание по делото, „В.” ЕООД, с
ЕИК., със седалище ***, е подало молба вх. №7565/19.10.2016г. за присъединяване
като кредитор в производството, като към същата е представена вносна бележка за
внесена държавна такса и уведомление до НАП.
В молбата си „В.” ЕООД и в
уточнителна такава вх. №7692/24.10.2016г. (л.1091,
том1.2 от делото) твърди, че е кредитор на длъжника „К.Б.” ЕАД по ликвидни
и изискуеми парични вземания с общ размер 319 693,99 лв., произтичащи от следни
търговски сделки:
1. договор за цесия от
26.02.2016г., по силата на който молителят „В.” ЕООД в качеството си на
цесионер придобило от „Р.” ООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК .,
в качеството му на цедент, ликвидно и изискуемо вземане от длъжника „К.Б.” ЕАД
в размер на 9 638,34 лв., представляващо неплатената цена за доставка на
рекламни услуги. Вземането било признато с Договор за разсрочване на плащанията
на просрочените задължения по търговски сделки от 30.09.2015г., подписан между
доставчика „Р.” ЕООД и купувача „К.Б.” ЕАД и фактури за конкретни доставки с: №
4931 от 28.08.2014 г., с № 4,985 от 16.09.2014 г., с № 5,054 от 03.10.2014, с №
5,170 от 31.10.2014 г. и с № 5,400 от 12.01.2015 г. Съгласно чл. 9 от договора
за цесия, вземането преминало в патримониума на „В.” ЕООД на 26.02.2016 г., с
изплащане на дължимата цена в размер на 7000 лв., на която дата и договорът
произвел своето действие между страните, съответно настъпило и прехвърлянето на
вземането в полза на „В.” ЕООД. Длъжникът „К.Б.” ЕАД бил уведомен за
извършената цесия с уведомление от същата дата. Считано от 26.02.2016г.
договорът произвел действие и по отношение на длъжника и като кредитор по
описаното вземане към „К.Б.” ЕАД се легитимирал „В.” ЕООД.
2. договор за цесия от
18.05.2016г., по силата на който молителят „В.” ЕООД в качеството си на
цесионер, придобило от „Д.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ., в качеството му на цедент,
ликвидно и изискуемо вземане от длъжника „К.Б.” ЕАД, в размер на 204 992,12
лв., представляващо неплатената цена за доставка на стоки. Същото произтичало
от Договор за доставка от 29.05.2014 г. и Търговско споразумение №1479 от
29.05.2014, с доставчик „Д.” ЕООД и купувач „К.Б.” ЕАД и фактури за конкретно
извършени доставки, подробно описани в нарочен опис на фактурите дължими по
прехвърленото вземане, приложен към настоящата молба.
С подписване на договора за цесия
на 18.05.2016г., вземането преминало в патримониума на „В.” ЕООД на същата дата
(чл.10 от Договора), произвел действието си между страните и настъпило
прехвърляне на вземането в полза на „В.” ЕООД. За извършената цесия длъжникът „К.Б.”
ЕАД бил уведомен на 19.05.2016г. с уведомление от същата дата, от която
договорът произвел действие и по отношение на него, а като кредитор по
описаното вземане към „К.Б.” ЕАД се легитимирал „В.” ЕООД.
3. договор за цесия от 26.02.2016
г., по силата на който „В.” ЕООД в
качеството си на цесионер, придобило от „А.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:*** 35, с ЕИК ., в качеството му на цедент, ликвидно и изискуемо
вземане от длъжника „К.Б.” ЕАД в размер на 105 063,45 лв., от които 91 214,96
лв. - неплатената цена за доставка на стоки с доставчик „А.” ЕООД и купувач „К.Б.”
ЕАД по договор за доставка от 17.06.2013г., договор за разсрочване на
плащанията от 28.09.2015 г. и фактури за конкретно извършени доставки, подробно
описани в нарочен опис на фактурите дължими по прехвърленото вземане; 13 248,49
лв. - лихва за забава и 600 лв. – разноски за водено търговско дело.
С изплащане на пълния размер на
цената по договора за цесия вземането преминало в патримониума на „В.” ЕООД на
01.03.2016г. Длъжникът „К.Б.” ЕАД бил уведомен за извършената цесия на 29.02.2016г.
с уведомление от същата дата. Считано от тази дата договорът произвел действие
и по отношение на длъжника и като кредитор по посоченото вземане към „К.Б.” ЕАД
се легитимирал „В.” ЕООД.
Молителят твърди, че към
настоящия момент плащане към „В.” ЕООД по посочените търговски сделки от страна
на „К.Б.” ЕАД не било извършено, поради което общият размер на изискуемото
вземане, с настъпил падеж на плащане, е на стойност 319 693,99 лв.
Молителят „В.” ЕООД поддържа, че
длъжникът „К.Б.” ЕАД изпаднал в неплатежоспособност на 18.10.2016г., а изискуемостта на цедираните вземания по отделните
търговски сделки настъпила, както следва:
1. на вземането, придобито от
цедента „Р.” ООД на 15.01.2016 г., на
която дата (чл.4, от Договор за разсрочване на плащанията на просрочените
задължения по търговски сделки от 30.09.2015 г. между „Р.” ЕООД и „К.Б.” ЕАД),
длъжникът е следвало да заплати дължимата сума;
2. на вземането, придобито от
цедента „Д.” ЕООД, съгласно търговско споразумение от 29.05.2016 г., подписано
между „Д.” ЕООД и „К.Б.” ЕАД настъпвала на тридесетия ден след получаване на
фактурата, но не по-рано от последния ден на месеца, през който е настъпил
падежът. Сочи се, че от представените писмени доказателства, се установявало,
че последната фактура е била получена от „К.Б.” ЕАД на 18.06.2015г. и съгласно
договореното е падежирала на 31.07.2015г. Ето защо молителят приема, че това е
датата, на която е падежирало цялото вземане, независимо от факта, че има
по-ранно падежирали фактури.
3. на вземането, придобито от
цедента „А.” ЕООД, настъпила на 22.07.2015г, която дата е приета от длъжника за
безспорна, съгласно текста на чл. I (А) от договора за цесия от 26.02.2016 г. (виж. уточн. молба вх. №7692/24.10.2016г.)
Ето защо молителят поддържа, че длъжникът „К.Б.”
ЕАД, не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към „В.”
ЕООД и че поетите от последното задължения многократно надвишават имуществото
му.
С оглед на изложеното и на
основание чл.629, ал.4 ТЗ моли, да бъде допуснато присъединяването му като
кредитор по т.д.№171/2016г., на СОС и след установяване неплатежоспособността
на длъжника, съда да постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ, с което да бъде
обявена неплатежоспособността на „К.Б.” ЕАД със седалище и адрес на управление ***
2131, община Г., област С., ул. „21” №107, ЕИК ., с определяне на началната й
дата; с откриване на производството по несъстоятелност; да бъде назначен
временен синдик на дружество и определена датата на първото събрание на
кредиторите.
Претендира
се присъждане и на сторените разноски в производството.
С
определение №618 от 19.10.2016г., постановено по т.д.н. №171/2016г., съдът на
основание чл.629 ал.4 ТЗ е конституирал „В.”
ЕООД с ЕИК. със седалище *** като кредитор в производството по т.д.
№171/2016г. на СОС.
Преписи
от молбата на „В.” ЕООД и от уточн. молба вх. №7692/24.10.2016г. (л.1091, том1.2 от делото) са връчени на длъжника на „К.Б.” ЕАД на
07.11.2016г., който в срок е представил писмен отговор, вх. №8201/08.11.2016г.,
с който не оспорва вземането на кредитора и счита претенцията основателна в
претендирания размер.
Длъжникът
не възразява и срещу искането на кредитора за обявяване на
неплатежоспособността на „К.Б.” ЕАД и за откриване на производство по
несъстоятелност на същото дружество.
Преди провеждане на първото
заседание по делото, „А.” А.Е., със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** е подало молба вх.
№7801/26.10.2016г. за присъединяване като кредитор в производството, като към
същата е представена вносна бележка за внесена държавна такса и уведомление до
НАП.
Молителят „А.” А.Е. – Г.твърди,
че е лицензирана кредитна институция по законодателството на Г., вписана под
№147, в Списъка на БНБ на кредитните институции, лицензирани в страни от ЕС, с
уведомление за извършване на трансгранична дейност на територията на Република
Б.. До 29.02.2016г. банката осъществявала байкова дейност в Б.и чрез клона си в
Б.. На 01.03.2016 г. търговското предприятие на клона на банката, в БНБ било продадено
като от тази дата „А” А.Е. – Г. осъществявало дейността си в Б., пряко или чрез
клона си във В. - „А.- КЛОН Л.”.
Твърди, че „А.” А.Е. – Г.е
кредитор на длъжника „К.Б.” ЕАД по изискуеми парични вземания по Договор за
револвиращ кредит № 954 от 17.11.2011г., изменен с Анекс №1 от 23.04.2012 г.,
Анекс №2 от 10.01.2013г., Анекс № 3 от 16.05.2013 г., Анекс №4 от 12.08.2013г.
и Анекс №5 от 26.08.2015г.
Договорът за кредит от 17.11.2011г.
и анексите към него били сключени чрез „А.- КЛОН Б.”. Преди продажбата на
търговското предприятие на клона в Б.вземанията по Договор за револвиращ кредит
№954 били прехвърлени (преосчетоводени) в „А.- КЛОН Л.”, което изрично било
отразено в нотариално заверения Анекс №1 и съгласно чл.15 ТЗ.
Молителят твърди още, че към дата
08.04.2016г. просрочените задължения на кредитополучателя „К.Б.” ЕАД по
договора за кредит били в размер на 24 360 822,22 евро, поради което на същата
дата банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Уведомление за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем било връчено на кредитополучателя
на 28.04.2016г.
Твърди още, че към момента
изискуемите задължения на „К.Б.” ЕАД към банката по процесния кредит възлизали
на:
1. 25 000 000,00 евро –
просрочена главница;
2. 1 078 232,72 евро – просрочени
лихви;
3. 613 705,57 евро – наказателни
лихви, или общ размер на изискуемите задължения
- 26 691 938,29 евро.
Молителят твърди, че длъжникът „К.Б.”
ЕАД не може да изпълни паричните си задължения към „А.” А.Е.- Г.поради
състоянието си на неплатежоспособност и свръхзадълженост. Дружеството спряло
плащанията си по лихвите още през 2013г., а по главницата на 31.10.2015г.,
поради което поддържа, че е налице презумпцията за настъпила
неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.2 ТЗ.
Поддържа, че спрените плащания са
израз за настъпилото трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да
изпълнява паричните си задължения. Твърди, че през последната година длъжникът
затворил всичките си търговски обекти и преустановил дейността си, а срещу него
били заведени десетки искови производства от различни кредитори и били
образувани над 300 изпълнителни производства. Твърди още, че по молби за
откриване на производства по несъстоятелност, по предходното седалище и адрес
на управление на длъжниковото дружество, били образувани на 200 дела, повечето
от които висящи към момента. Ето защо поддържа, че е налице тежко общо икономическо
и финансово състояние на „К.Б.” ЕАД, което е трайно, с оглед на което твърди и
че същото е неплатежоспособно.
Поддържа се, че в случая е
приложима и разпоредбата на чл.607а, ал.2 ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност на длъжника, с аргументи, че последният е акционерно дружество,
а стойността на активите му е значително по-ниска от общия размер на паричните
му задължения.
В качеството си на кредитор на „К.Б.”
ЕАД по търговска сделка, счита, че е активно легитимиран да подаде молба по
чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника.
Молителят „А.” А.Е.- Г.поддържа,
че са налице и двете кумулативно дадени основания на чл.607а ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника „К.Б.” ЕАД. Сочи за началната дата
на неплатежоспособността/свръхзадължеността, датата 31.12.2013г.
Ето защо „А.” А.Е. – Г., моли
съда да постанови решение по реда на чл.630 ал.1 ТЗ, с което: да обяви
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на „К.Б.” ЕАД с определяне
на начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността -
31.12.2013г.; да открие производство по несъстоятелност на същото дружество; да
назначи временен синдик; да допусне обезпечение чрез налагане на запор и
възбрана върху имуществото на длъжника и определи дата за провеждане на първото
събрание на кредиторите.
С определение №645 от
27.10.2016г., постановено по т.д.н. №171/2016г., съдът на основание чл.629 ал.4 ТЗ е конституирал „А.” А.Е., със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** като кредитор в
производството по т.д.№171/2016г. на СОС.
Преписи от молбата на „А.” А.Е. –
Г.и от определение №645 от 27.10.2016г., постановено по т.д.н. №171/2015г. са
връчени на длъжника на „К.Б.” ЕАД на 07.11.2016г., който в срок е представил
писмен отговор вх. №8203/08.11.2016г. Длъжникът „К.Б.” ЕАД не оспорва вземането
на кредитора. Счита, че претенцията е основателна в претендирания размер.
Твърди и моли да бъде взето предвид, че част от вземането на кредитора „А.”
А.Е. – Г. в размер на 5 400 000 евро е прехвърлено с договор за цесия от
01.11.2016г. на „Е.” ЕООД, ЕИК ., за което длъжникът бил надлежно уведомен. На
следващо място твърди, че един от търговските обекти, собственост на „К.Б.” ЕАД
е продаден на публична продан, проведена на 04.11.2016г., като за купувач е
обявено същото дружество „Е.” ЕООД, ЕИК .. С оглед на изложеното, твърди, че
дългът на „К.Б.” ЕАД към „А.” А.Е., Г. е намален с посочената сума.
Длъжникът не се противопоставя
срещу искането на кредитора за обявяване неплатежоспособността и откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „К.Б.” ЕАД.
Преписи
от молбата на „А.” А.Е. – Г. и от определение №645 от 27.10.2016г., постановено
по т.д.н. №171/2016г. са връчени на „Е.2.” ЕООД, който в срок е представил
писмен отговор вх.№8088/03.11.2016г., с който счита претенцията на „А.” А.Е., Г.
допустима и основателна. Не възразява срещу искането на банката за обявяване на
неплатежоспособността на „К.Б.” ЕАД и откриване на производство по
несъстоятелност на същото дружество.
Преписи
от молбата на „А.” А.Е. – Г. и от определение №645 от 27.10.2016г., постановено
по т.д.н. №171/2016г. са връчени на „В.” ЕООД, който в срок е представил писмен
отговор вх.№8087/03.11.2016г., с който счита претенцията на „А.” А.Е., Г.допустима
и подкрепена с доказателства обуславящи нейната основателност. Не възразява
срещу конституирането на банката като присъединен кредитор в производството,
както и по направеното искане за обявяване на неплатежоспособността на „К.Б.”
ЕАД и откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество.
Препис от молбата на кредитора „Е.2.”
ЕООД и приложенията към нея е връчен на кредитора „В.” ЕООД на
03.11.2016г. и от същия не е постъпил
писмен отговор.
Преписи от молбата на кредитора „В.”
ЕООД и от приложенията към нея са връчени на „Е.2.” ЕООД на 10.11.2016г. и от
същия не е постъпил писмен отговор.
Преписи от молбите на кредитора „Е.2.”
ЕООД и на кредитора „В.” ЕООД и от приложенията към тях са връчени на кредитора
„А.” А.Е. Г. на 03.11.2016г., и от същия
е постъпил общ писмен отговор, с който
счита молбите редовни и допустими, подкрепени с писмени доказателства
установяващи съществуващи в полза на кредиторите „Е.2.” ЕООД и „В.” ЕООД,
изискуеми вземания към длъжника „К.Б.” ЕАД. Поддържа, че в тежест на длъжника е
да докаже евентуално твърдяно от него погасяване на вземанията.
С
писмена молба вх. №8468/16.11.2016г., кредиторът „А.” А.Е. Г. е подал писмена молба, с която на
основание чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ е поискал допускане на предварителна
обезпечителна мярка – назначаване на временен синдик на длъжника. С последваща
молба вх. №8487/17.11.2016г. кредиторът „А.” А.Е. – Г., твърди, че след проведени консултации с
останалите двама кредитори по делото и след узнаване на настъпила промяна в
обстоятелствата, на които е основана молбата вх. №8468/16.11.2016г., а именно,
че длъжникът е затворил и последният си търговски обект в „МОЛ Парадайз”, за
продажбите в който се отнасяли представените с предходната молба писмени
доказателства – фискални бонове, както и че към момента се извършва
инвентаризация на активите на длъжника и се приемат адекватни мерки за
запазване на имуществото му заявява, че оттегля молба вх. №8487/17.11.2016г. в
частта, в която е поискано допускането на предварителна обезпечителна мярка и
поддържа същата в частта, в която на основание чл.628, ал.4 ТЗ е посочил Р.П.Т.
като лице, отговарящо на условията на чл.655, ал.2 ТЗ. Прави искане посоченото
лице в случай, че бъде открито производство по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД,
да бъде назначено за временен синдик на длъжника.
Преди провеждането
на първото по делото заседание „А.Б.”
ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление *** е подал молба за
откриване на производство по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД. По молбата е
образувано т.д.№201/2016г. на СОС, като с определение №733 от 19.12.2016г.
съдът е съединил т.д.№201/2016г. към т.д.№171/2016г. на СОС. „А.Б.” ЕООД
твърди, че на 19.04.2013г. „К.Б.” ЕАД е влязло в търговски отношения с „Р.”
ЕООД с ЕИК. за доставка на стоки. С договор за цесия от 13.08.2013г. „Р.” ЕООД
е прехвърлил свое вземане на ищеца „А.Б.” ЕООД в размер на 252821,95лв. Със
съдебна спогодба по гр.д.№52604/2013на СРС 62 с-в „К.Б.” ЕАД признава дълга от
252821,95лв. като е трябвало да плати 205 от сумата на вноски а остатъка чрез
предоставяне на реклами и маркетингови услуги. Това задължение не е било
изпълнено и е заведено ново дело за несъстоятелност т.д.№5749/2015г. на СГС,
което е завършило с нова спогодба от 14.07.2016г. По силата на нея „К.Б.” ЕАД е
следвало да заплати в срок до 20.07.2016г. 36377,06лв., а остатъкът в размер на
161313лв. на 12 равни месечни вноски всяка от 13442,75лв. „К.Б.” ЕАД отново не
е спазил задълженията си и с нотариална покана от 19.10.2016г. е поканен като в
дадения му срок не е имало изпълнение и цялото задължение става изискуемо. Ето
защо кредиторът „А.Б.” ЕООД намира, че длъжникът „К.Б.” ЕАД е неплатежоспособен
спрял е плащанията на безспорно изискуемо и ликвидно парично задължение по
търговска сделка като моли да се открие производство по несъстоятелност поради
спиране на плащанията на 10.09.2016г.
Евентуално моли да се открие производство по несъстоятелност, поради
свръхзадълженост.
Преди провеждането
на първото по делото заседание „Б.К.”
ООД с ЕИК.със седалище и адрес на управление *** е подал молба за откриване
на производство по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД. По молбата е образувано
т.д.№209/2016г. на СОС, като с определение №752 от 30.12.2016г. съдът е
съединил т.д.№209/2016г. към т.д.№171/2016г. на СОС. „Б.К.” ООД твърди в
молбата си, че по силата на Рамково споразумение от 22.05.2013г. е доставял
стоки. За доставките са издавани стокови разписки и са издавани фактури. За
периода 25.09.2013г.-20.08.2014г. са издадени 40 фактури на обща стойност
15045,37лв. Сумите са присъдени по гр.д.№24873/2015г. на СРС, като е присъдена
главницата 15045,37лв., ведно със законната лихва върху нея от 30.04.2015г. до
окончателното плащане сумата 936,56лв. лихва за забава за периода 14.06.2014г.
до 01.04.2015г. и деловодни разноски в размер на 5081,77лв. Задължението е
парично, по търговска сделка изискуемо и ликвидно, като „К.Б.” ЕАД е спряло
плащанията и е свръхзадължено. Ето защо моли да се открие производство по
несъстоятелност спрямо длъжника „К.Б.” ЕАД с произтичащите последици.
Софийският окръжен
съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото се представиха
уведомления до НАП по чл.78 ДОПК, внесена е дължимата държавна такса от всеки
конституиран кредитор.
По делото се представи Договор за
цесия, сключен на 12.10.2016г. между „Д.” ЕООД и „Е.2.” ЕООД, по силата на
който първият е прехвърлил на втория ликвидно и изискуемо вземане в размер на 6
195,73 лв. спрямо длъжника „К.Б.” ЕАД. Вземането произтича от договор за
доставка от 25.02.2009г. между „К.Б.” ЕАД като купувач и „Д.” ЕООД като
продавач. Извършени са доставка на стоки за периода 09.02.2016г. до
24.02.2016г., като доставките са получени със стокови разписки от „К.Б.” ЕАД и
продавачът „Д.” ЕООД е издала фактура за всяка доставка. С протокол за
прихващане от 11.10.2016г. „Д.” ЕООД и „К.Б.” ЕАД страните са извършили
прихващане на взаимно дължими суми до размера на по-малката, след което „К.Б.”
ЕАД е останало да дължи на „Д.” ЕООД разликата от 6 195,73 лв. С банково
нареждане от 14.10.2016г. „Е.2.” ЕООД е заплатило на „Д.” ЕООД дължимото по
договора за цесия. С уведомление получено от „К.Б.” ЕАД на 14.10.2016г.
цедентът „Д.” ЕООД уведомява длъжника „К.Б.” ЕАД за извършената цесия, съгласно
чл.99 ал.3 ЗЗД.
Представена е електронна справка
от портала на Софийски градски съд за номерата на делата, по които е страна „К.Б.”
ЕАД. Представи се и справка от Камарата на ЧСИ за висящите изпълнителни дела
срещу „К.Б.” ЕАД, както и обявления на ЧСИ за насрочени публични продажби на
недвижими имоти на длъжника.
Видно от представеното
удостоверение от НАП публичните задължения на „К.Б.” ЕАД възлизат в размер на 2 203 242,51лв.
По
делото се представи договор за цесия от 26.02.2016г., по силата на който „В.” ЕООД в качеството си на
цесионер е придобило от „Р.” ООД с ЕИК., в качеството му на цедент, ликвидно и
изискуемо вземане от длъжника „К.Б.” ЕАД в размер на 9 638,34 лв.,
представляващо неплатената цена за доставка на рекламни услуги. Вземането е
признато с Договор за разсрочване на плащанията на просрочените задължения по
търговски сделки от 30.09.2015г., подписан между доставчика „Р.” ЕООД и
купувача „К.Б.” ЕАД и фактури за конкретни доставки с: № 4931 от 28.08.2014 г.,
с № 4,985 от 16.09.2014 г., с № 5,054 от 03.10.2014, с № 5,170 от 31.10.2014 г.
и с № 5,400 от 12.01.2015г. Съгласно чл. 9 от договора за цесия, вземането
преминало в патримониума на „В.” ЕООД на 26.02.2016г., с изплащане на дължимата
цена в размер на 7000 лв., на която дата и договорът произвел своето действие
между страните, съответно настъпило и прехвърлянето на вземането в полза на „В.”
ЕООД. Длъжникът „К.Б.” ЕАД е уведомен за извършената цесия с уведомление от
същата дата.
С договор за цесия от 18.05.2016г.,
„В.” ЕООД в качеството си на цесионер е
придобило от „Д.” ЕООД, с ЕИК ., в качеството му на цедент, ликвидно и
изискуемо вземане от длъжника „К.Б.” ЕАД, в размер на 204 992,12 лв.,
представляващо неплатената цена за доставка на стоки. Същото произтича от
Договор за доставка от 29.05.2014г. и Търговско споразумение №1479 от
29.05.2014г., с доставчик „Д.” ЕООД и купувач „К.Б.” ЕАД и фактури за конкретно
извършени доставки, подробно описани в нарочен опис на фактурите дължими по
прехвърленото вземане. За извършената цесия длъжникът „К.Б.” ЕАД бил уведомен на 19.05.2016г. с
уведомление от същата дата.
С договор за цесия от
26.02.2016г., „В.” ЕООД в качеството си на цесионер, придобило от „А.” ЕООД с
ЕИК ., в качеството му на цедент, ликвидно и изискуемо вземане от длъжника „К.Б.”
ЕАД в размер на 105 063,45 лв., от които 91 214,96 лв. - неплатената цена за
доставка на стоки с доставчик „А.” ЕООД и купувач „К.Б.” ЕАД по договор за
доставка от 17.06.2013г., договор за разсрочване на плащанията от 28.09.2015 г.
и фактури за конкретно извършени доставки, подробно описани в нарочен опис на
фактурите дължими по прехвърленото вземане; 13 248,49 лв. - лихва за забава и
600 лв. – разноски за водено търговско дело. С изплащане на пълния размер на
цената по договора за цесия вземането преминало в патримониума на „В.” ЕООД на
01.03.2016г. Длъжникът „К.Б.” ЕАД бил уведомен за извършената цесия на
29.02.2016г. с уведомление от същата дата.
С посочените договори за доставки,
печат на рекламни материали, договори за разсрочване на плащанията, фактури и
стокови разписки и цесии „В.” ЕООД притежава към длъжника ликвидни и изискуеми
парични вземания с общ размер 319693,99лв.,
произтичащи от търговски сделки.
По
делото се представи Договор за револвиращ кредит №954 от 17.11.2011г., изменен с Анекс №1 от
23.04.2012 г., Анекс №2 от 10.01.2013г., Анекс № 3 от 16.05.2013 г., Анекс №4
от 12.08.2013г. и Анекс №5 от 26.08.2015г. По силата на този договор „А.” А.Е. – Г.чрез
клона си в Б. „А.-
КЛОН Б.” отпуска кредит на „К.Б.” ЕАД в размер на 25 000 000евро.
Крайният срок за погасяване на дълга е 30.06.2016г. С Анекс №1 от 23.04.2012г.
страните променят условията на поръчителството. С Анекс №2 от 10.01.2013г. страните
редуцират размера на кредита до 22 670 000 евро, поради по-ниска стойност на
обезпечението. С Анекс № 3 от 16.05.2013г. страните увеличават размера на ползвания кредит
до 25 000 000евро като уговарят учредяването на нови обезпечения. С Анекс №4 от 12.08.2013г.
страните отменят действието на чл.5 от Анекс № 3 от 16.05.2013г. С Анекс №5 от 26.08.2015г.
страните отсрочват плащането на дължимите суми по главницата с падеж за
периода 24.04.2015г. до 23.08.2015г. като се отсрочат до 31.10.2015г. По
извлечение от счетоводните книги към 08.04.2016г. предоставената и усвоена от
длъжника „К.Б.” ЕАД
сума по кредита възлиза в размер на 25 000 000евро. Просрочената
главница след 31.10.2015г. главница
е в общ размер на 25 000 000евро, просрочените лихви са
1 077 116,65евро, начислени редовни лихви 1116,07евро, наказателни
лихви 613705,57евро, общ размер на задължението 26 691 938,29евро. Към датата
на справката кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. С договор за
прехвърляне на търговско предприятие „А.- КЛОН БЪ.” е продадено от „А.” А.Е. – Г.на „Ю.” АД, като
кредитът към „К.Б.” ЕАД е извън обхвата
на предмета на договора за прехвърляне на търговско предприятие. С писмо до „К.Б.”
ЕАД „А.” А.Е. – Г.уведомява, че банката е прехвърлила Договор за револвиращ
кредит №954 от 17.11.2011г. и анексите му от „А.- КЛОН Б.” към „А.- КЛОН Л.”. С
писмото „А.” А.Е. – Г. обявява договора
за предсрочно изискуем на основание чл.39.3 от ОУ на банката.
С
протокол от 04.11.2016г. по
изп.д.№20168000400845 на ЧСИ Ивелина Божилова е обявен „Е.” ЕООД за купувач на
самостоятелен обект сграда с идентификатор 07079.2.2362.1.1 по кадастралната
карта на гр.Б. с адрес на имота гр.Б. ул. Транспортна №31 ет.0 с плащ
12611,88кв.м. за сумата 12 957 010лв. С договор за прехвърляне на вземане от
01.11.2016г. „А.”
А.Е. – Г. е прехвърлила на „Е..” ЕООД вземане в размер на 5 520 534евро,
състоящо се от главница за 5 400 000евро и 120534евро присъдена
законна лихва по изпълнителен лист от 21.10.2016г. по ч.гр.д.№763/2016г. на РС
гр.Елин Пелин. Вземането е обезпечено с договорна ипотека, учредена с нот.акт
за ипотека №117 т.1 рег.1663 дело 103 от 19.07.2012г. върху самостоятелен обект
сграда с идентификатор 07079.2.2362.1.1 по кадастралната карта на гр.Б. с адрес
на имота гр.Б. ул. „Транспортна” №31 ет.0 с плащ 12611,88кв.м. С писмо по чл.99
ал.3 ЗЗД „А.” А.Е. –
Г. уведомява „К.Б.” ЕАД за извършената цесия. По делото се представи
изпълнителен лист от 21.10.2016г. по ч.гр.д.№763/2016г. на РС
гр.Елин Пелин.
„К.Б.” ЕАД е
уведомено на основание чл.33 ал.1 от Закона за особените залози за
пристъпването към изпълнение от „А.” А.Е. – Г.по особен залог вписан в ЦРОЗ с
рег.№2013071101533. Пристъпването е вписано под №2016071401692. Изпълнението е
насочено върху цялото заложено имущество и преминава в разпореждане на заложния
кредитор.
„К.Б.” ЕАД е
уведомено на основание чл.33 ал.1 от Закона за особените залози за
пристъпването към изпълнение от „А.” А.Е. – Г. по особен залог вписан в ЦРОЗ с
рег.№2013071101565. Пристъпването е вписано под №2016071401740. Изпълнението е
насочено върху цялото заложено имущество и преминава в разпореждане на заложния
кредитор. Заложените вземания се събират от заложния кредитор „А.” А.Е. – Г..
По
делото се представи спогодба от 28.10.2014г., с която „К.Б.” ЕАД
признава вземането на „А.Б.” ЕООД в размер на 252821,95лв. и поема задължението да плати
50564,39лв. на вноски, а остатъка чрез доставка на стоки. На
същата дата е сключен и договор за доставка на стоки. С нотариална покана от
07.08.2015г. „А.Б.”
ЕООД кани „К.Б.” ЕАД да заплати просрочено задължение по договора за доставка
на стоки от 28.10.2014г. Представи се и спогодба от 14.07.2016г., с която „К.Б.”
ЕАД признава задължения към „А.Б.” ЕООД в общ размер на 197690,60лв., като се
уговарят срокове за погасителни вноски. С нотариална покана от 19.10.2016г. „А.Б.”
ЕООД кани „К.Б.” ЕАД да заплати дължимата вноска в тридневен срок, като в
противен случай счита цялото задължение за предсрочно изискуемо.
По
делото се представиха съдебно решение №6645 от 16.05.2016г. по гр.д.№24873/2015г. на СРС,
заключение по ССЕ по посоченото гр.д., търговско споразумение от 22.05.2013г.,
фактури и стокови разписки, установяващи доставките от „Б.К.” ООД на „К.Б.”
ЕАД.
По
делото се назначи съдебно-икономическа експертиза, видно от която задължението
на „К.Б.” ЕАД към НАП
и НОИ е в размер на 6 624 594,22лв.
Задълженията съобразно отговорите на ЧСИ по изпълнителни дела възлизат
на 15922845,01лв., като не всички съдебни изпълнители за подали отговор до
датата на изготвяне на заключението. Стойността на наличното имущество по данни
от балансите. Не се представи счетоводен амортизационен план. На вещите лица не
е предоставена възможност да индивидуализират активите и техните наличности. Има
блокирани парични средства. Не малка част от вземанията са от свързани лица, не
обезпечени и с риск от събираемост. Материалните запаси не могат да се
индивидуализират. Не се представят описи и данни от инвентаризации. При
посещение на место вещите лица са установили, че персоналът е освободен,
дейността е преустановена след месец септември 2016г., по данни от НАП са
продадени 9 обекта. По данни от баланса на дружеството се декларира наличност
от над 1 млн. лв. но банковите сметки са с наложени запори.
По счетоводни данни
краткотрайните активи през 2011г. са 53623хил.лв., през 2012г. 86803хил.лв.,
през 2013г. 81051 хил.лв., през 2014г. 49444хил.лв., през 2015г. 26586хил.лв.
Краткосрочните задължения през 2011г. са 61971хил.лв., през 2012г.
92778хил.лв., през 2013г. 111733 хил.лв., през 2014г. 151946хил.лв., през
2015г. 71250хил.лв. Текущите задължения през 2011г. са 64201хил.лв., през
2012г. 93144хил.лв., през 2013г. 111733 хил.лв., през 2014г. 156384хил.лв.,
през 2015г. 72758хил.лв. нетния размер на приходите от продажба през 2011г. са
192685хил.лв., през 2012г. 220270хил.лв., през 2013г. 219901 хил.лв., през
2014г. 143326хил.лв., през 2015г. 58919хил.лв. Нетния оборотен капитал през
2011г. е минус 10578хил.лв., през 2012г. минус 6341хил.лв., през 2013г. минус
30682 хил.лв., през 2014г. минус 106940хил.лв. през 2015г. минус 46172хил.лв.
Към 31.03.2016г. дълготрайните активи са 68 977 810лв. Краткотрайните
активи са за 23 857 037лв. Капитала и резервите са за 90 145 437лв.
дългосрочните задължения са за 107 025
668лв. Краткосрочните задължения са за 75
954 616лв. Общо пасивите са 92 834
847лв.
Осчетоводените задължения на „К.Б.”
ЕАД към всички кредитори към 31.03.2016г. са в размер на 182 980 284лв. Общо материални активи към 31.03.2016г. са 92 834 847лева. Вещите лица установяват,
загубите през 2011г. са 6 589 000лв., през 2012г. 6 247 000лв. през 2013г. 30
677 000лв., през 2014г. 46 871 000лв., през 2015г. 46 974 000лв.
Вещите лица определят съобразно
данните коефициента на обща ликвидност в размер на 0,87 към 31.12.2011г., а към
31.12.2012г. на 0,94, към 31.12.2013г.
0,73, към 31.12.2014г. на 0,33 и към
31.12.2015г. на 0,37. Коефициентът
на бърза ликвидност е 0,52 към 31.12.2011г.,
а към 31.12.2012г. на 0,62, към
31.12.2013г. 0,56, към 31.12.2014г. на 0,31
и към 31.12.2015г. на 0,31.
Коефициентът за незабавна ликвидност е 0,12 към 31.12.2011г., а към
31.12.2012г. на 0,20, към 31.12.2013г. 0,11, към 31.12.2014г. на 0,05 и към 31.12.2015г. на 0,03. Коефициентът за абсолютна
ликвидност е 0,12 към 31.12.2011г., а към 31.12.2012г. на 0,20, към 31.12.2013г. 0,11, към 31.12.2014г. на 0,05 и към 31.12.2015г. на 0,03. Показателят за финансова
автономия е 0,51 към 31.12.2011г., а към 31.12.2012г. на 0,27, към 31.12.2013г. 0,07, към 31.12.2014г. минус 0,20 и към 31.12.2015г. на минус 0,45. Коефициентът на
задлъжнялост е 1,97 към 31.12.2011г., към 31.12.2012г. на 3,66, към 31.12.2013г. 13,54, към 31.12.2014г. на минус 4,98 и към 31.12.2015г. на минус 2,20. Съдът приема заключението на
назначената съдебно-икономическа експертиза за компетентно, задълбочено и
обосновано, като вярно отразяващо финансовото състояние на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Молбите за откриване на
производство по несъстоятелност на „К.Б.” ЕАД на „Е.2.” ЕООД, „В.” ЕООД, „А.”
А.Е. – Г., „Б.К.” ООД и „А.Б.” ЕООД са допустими и основателни. Кредиторите
доказаха съществуването на изискуеми парични вземания спрямо длъжника от
търговски сделки. По отношение на кредиторите „Е.2.” ЕООД, „В.” ЕООД, и „Б.К.” ООД „А.Б.” ЕООД вземането произтича
от покупко-продажба на стоки между търговци, чл.286 ТЗ и чл.318 ТЗ. По
отношение на кредитора „А.” А.Е. – Г. сделката търговска по силата на чл.1 ал.1
т.7 ТЗ и чл.430 ТЗ.
Не се опроверга
оборимата презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Напротив изследването на
финансовите показатели на дружеството показват ликвидна криза и големи загуби
генерирани след 2011г. Финансовите затруднения в последните шест години не са
преодолени и говорят за трайния им характер.
Дружеството „К.Б.” ЕАД след 2011г. е с лоша рентабилност, като са
реализирани загуби в размер на 182 980
284лв., които натрупаните резерви и неразпределена печалба не могат да
покрият. Показателите за ликвидност за всички изследвани периоди са далеч от
нормалните стойности (между 1 и 1,5), което говори за това, че дружеството не
разполага с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат текущите
задължения и регулярните плащания към кредитори. Дружеството е с ниска степен
на финансова автономност. Дружеството не извършва търговска дейност през
последните три месеца. Финансовите и икономически затруднения след 2011г. са
довели до състояние през 2015г., при което „К.Б.” ЕАД е в състояние на
невъзможност да обслужва паричните си задължения към банки, доставчици, персонал,
както и публичните задължения към държавата. Целият банков кредит е
обявен за предсрочно изискуем. Затрудненията на дружеството нямат временен
характер, като имуществото на „К.Б.” ЕАД не е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за
интересите на кредиторите. Съдът намира, че дружеството „К.Б.” ЕАД е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията по търговски
сделки, каквито са покупко-продажба между търговци и банковия кредит. Налице са
задължения както към кредиторите по настоящото производство, така и множество
търговски дела за присъждане на дължими суми и изпълнителни дела по събиране на
присъдени суми. Длъжникът дължи публични задължения към НАП в размер на 6 624 594,22лв.
Наличните парични средства и движимо имущество и стоки са запорирани.
Съдът
намира за доказано съобразно изслушаната и приета съдебно-икономическа
експертиза, че изискуеми и ликвидни задължения, по което не е извършено плащане
в размер на 17 448 864,75евро от 31.10.2015г. е към „А.” А.Е. – Г.по Договор за револвиращ кредит №
954 от 17.11.2011г., изменен с Анекс №1 от 23.04.2012 г., Анекс №2 от
10.01.2013г., Анекс № 3 от 16.05.2013 г., Анекс №4 от 12.08.2013г. и Анекс №5
от 26.08.2015г. Това изискуемо вземане е от структуроопределящ размер и
без рефинансирането на което е настъпило спиране на плащанията, както по този
договор, но и невъзможност да се обслужват и задълженията към други търговци.
Ето защо съдът намира че след тази дата „К.Б.” ЕАД не е в състояние да обслужва
задълженията си и същата следва да се приеме за дата на спиране на плащанията.
Ето
защо съдът намира, че молбата е основателна по чл.608 ТЗ, като дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност. Неплатежоспособността е икономическо състояние
на длъжника, в което дружеството с наличните ликвидни средства е в обективна
невъзможност да плати и погаси безспорни, установени по основание и размер
изискуеми парични вземания на своите кредитори. Длъжникът „К.Б.” ЕАД е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, ликвидна криза, в която не
разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да я
покрие със заемни средства или по друг начин, търговската дейност увеличава
задълженията на длъжника и влошава икономическото му положение. Същевременно
затрудненията в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не
разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност
за интересите на кредиторите, което прави молбата основателна. Производството
по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана неплатежоспособност,
поради което съдът не следва да се произнася на евентуално наведеното основание
за наличие на свръхзадълженост.
Същевременно длъжникът разполага
с имущество, достатъчно за покриване на разноските по производството по
несъстоятелност възнаграждение на синдика, средства за опазване на имуществото
на длъжника и осребряването на масата на несъстоятелността и т.н. Следва да се назначи
временен синдик, който е дал съгласие.
Развиваната търговска дейност
след 2011г. генерира значителни загуби за дружеството. През септември 2016г.
същата е преустановена, като е освободен персоналът на дружеството, освободени
са наети магазини, собствените са обект на индивидуални изпълнителни
производства. Продължаването на търговската дейност би генерирало нови загуби в
значителен размер и увредило масата на несъстоятелността, застрашило интересите
на кредиторите, поредността на удовлетворяване, поради което и на
основание чл.630 ал.2 ТЗ длъжникът
следва да се обяви в несъстоятелност и да се прекрати на дейността на
предприятието.
Предвид
изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608 ТЗ, чл.630 ал.2 ТЗ и
чл.710 от ТЗ, поради което дружеството ще следва да бъде обявено в
несъстоятелност с всички произтичащи от това последици.
Съдът намира, че на основание
чл.669 ал.3 т.1 ТЗ не следва да се свиква първо събрание на кредиторите. Видно
от служебно извършена справка по партидата на длъжника „К.Б.” ЕАД в търговския
регистър последното обявяване на годишен финансов отчет е от 08.08.2012г. за
2011г., като за последните три години не са заявявани за обявяване годишни финансови
отчети.
По
изложените съображения и на основание СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на основание чл.608 ТЗ „К.Б.” ЕАД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление,***, С НАЧАЛНА ДАТА 31.октомври 2015г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „К.Б.” ЕАД с
ЕИК., със седалище и адрес на управление,***.
НАЗНАЧАВА за
ВРЕМЕНЕН СИНДИК М. Г. Ш. гр.С., бул."Витоша" №19,
ет.4, ап.14 и му определя възнаграждение в
размер на 3600,-лв. (три хиляди и шестстотин лева) месечно, платимо от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за встъпване на временния синдик до 31.01.2017г. включително.
ОБЯВЯВА в
несъстоятелност „К.Б.” ЕАД с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление,***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността
на „К.Б.” ЕАД.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „К.Б.” ЕАД с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление,***.
ПРЕКРАТЯВА правомощията
на органите на „К.Б.” ЕАД.
ЛИШАВА „К.Б.”
ЕАД от правото да управлява и се разпорежда с имуществото от масата на
несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на
имуществото на длъжника „К.Б.” ЕАД, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
ДОПЪЛВА на основание чл.9 ТЗ фирмата на
ДЛЪЖНИКА с добавката – в несъстоятелност, а именно „К.Б.” ЕАД -в
несъстоятелност.
Решението
подлежи на вписване в търговския регистър чл.622 ТЗ, за което се изпрати
незабавно препис от настоящето решение на Агенцията по вписванията.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от
вписването му в търговския регистър, чл.633 ГПК.
Съдия: