Р Е Ш Е Н И Е № …
17.08.2016 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в закрито заседание на 17.08.2016г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 418
по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:
Делото е
образуван по исковата молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, със седалище
гр. София, ответник по която е С.И.М. ***.
С решението си-
№ 348/25.04.2016г., съда уважи
установителния иск на дружеството, а също осъди мъжа да му заплати разноските,
направени от него както в заповедното производство, така и в установителното
исково, а искането на ответника за разноски отхвърли. В това производство
ответника бе представляван от назначен му от съда, в условията на чл.47 от ГПК,
особен процесуален представител- адвокат.
След като на
последния е връчен препис от решението, той, именно като процесуален
представител на ответника, депозира въззивна жалба против решението, а също –
отделно от нея, и молба по чл.250 от ГПК. Последната обосновава с
обстоятелствата, че съда му е определил за осъществяваната от него защита на
ответника в това му качество, възнаграждение, внесено от ищеца, в размер
150лв., докато е трябвало да е 300лв., както и че въпреки настояването му да
бъде увеличено до този размер, това не е сторено и въпреки изложените от съда
мотиви в тази връзка в решението, не се е произнесъл с диспозитив по него.
Предприетите от съда и страните фактически и
юридически, процесуални действия по делото, налагат следната констатация за
фактите:
След като съда се е уверил, че исковата молба е редовна,
е разпоредил препис от нея да се връчи, на осн.чл.131 от ГПК, на ответника по
делото. Тъй като последния не е открит нито по постоянен, нито пък по настоящ
адрес, а връчване не е било възможно и по останалите предвидени в процесуалния закон
способи, то е сторено чрез поставяне на уведомление по чл.47 от ГПК. След това
съда е констатирал, че на същия следва да се назначи особен процесуален
представител, на разноски на ищеца. Съдията-докладчик е преценил, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и предвид факта, че ответника
не е открит, т.е. контакта с него би бил невъзможен и за процесуалния му
представител- адвокат, т.е. фактическите и юридически действия на последния
биха били в ограничен обем, че възнаграждението за този последния трябва да е
150лв. Толкова са и внесени от ищеца по указание на съда.
Особеният
процесуален представител на ответника своевременно депозира писмен отговор, с
който взема становище по предявените искове, а и прави искане съда да измени
определението си от 01.07.2015г., като увеличи възнаграждението от 150лв. на
300лв. То е поддържано ив съдебно заседание.
Изложената
фактическа обстановка налага следните изводи за правото:
Искането е за
допълване на съдебно решение. Производството по същото е уредено с чл.250 от ГПК. Имайки предвид текста на същия, съда връчи на другата по делото страна
препис от молбата, в която е формулирано искането. В срок процесуален
представител на ищеца по делото депозира становище и то е в смисъл искането да
не бъде уважавано.
Искането за
допълване на решението по делото е направено своевременно. Също така,
своевременно е направено и искането за увеличаване на размера на определеното
от съда за процесуалния представител на ответника възнаграждение. Позовавайки
се отново на текста на чл.250 от ГПК, съда намира, че искането не трябва да се
уважава. То е предвидено за целите на исково производство, в което съда не се е
произнесъл по цялото заявено пред него искане. Това обаче следва да се разбира
в смисъла на непроизнасяне по иск, по предмета на делото, а не по какво да е
искане. В случая въпроса за възнаграждението на особения процесуален
представител на ответника, колкото и упорито да е поддържан той от самия него,
не може да бъде въведен и счетен като част от предмета на делото. Върху него
сила на присъдено нещо не се формира.
От друга
страна, цитираната от този процесуален представител на ответника съдебна
практика по въпроса за размера на възнаграждението на такъв представител в
исковия процес, не може да се цени повече от закон. А когато съда прилага
закона следва да се ръководи не само от буквата, но и от духа на закона. Това
ще рече, че в случаи, като настоящия, в който в началото на процеса не очертава
кой знае каква като фактическа и правна сложност на предмета на делото, а от
там – и за работата на особения процесуален представителна ответника, съда би
следвало да има възможност да прецени размера на възнаграждението, а буквално
прилага готовия размер. Защото въпроса е не само за това с колко в пари ще се
увеличи актива на адвоката-особен процесуален представител на ответника, но и с
колко ще се утежни по този начин финансовото положение на една от двете страни
поделото, в зависимост от изхода по него.
По изричната
разпоредба на процесуалния закон, това решение подлежи на обжалване- по начина,
по който подлежи на обжалване решението, което се иска да бъде допълнено.
При изложените
съображения, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на особения
процесуален представител на ответника- адв. П.М., на осн.чл.250 от ГПК съда да
измени постановеното по делото решение-№ 348/ 25.04.2016г., като увеличи
възнаграждението му по чл.47 от ГПК в това му процес,ално качество, от 150лв.
на 300лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: