№ 885
гр. Благоевград , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500361 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№361/2021г. по описа на Окръжен съд
Благоевград е образувано по жалба на М. Н. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б.,
ул. Б. №, чрез адв. Е.К. П., вписана в САК, със съдебен адрес гр.С., ул. Х.А.№, в качеството
на длъжник по изпълнително дело №857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т., против сметка №
37461/26.11.2020г. по изпълнително дело с посочения по – горе номер.
В жалбата се твърди, че извършеното действие на ЧСИ, а именно постановяване на
разноски за длъжника е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на
материалния закон.
Излага се, че съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК, разноските са за сметка на длъжника, освен
когато делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК. Твърди се, че образуваното
изпълнително дело № 857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т., на първо място е прекратено поради
настъпила перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като нарочен акт на ЧСИ не е
необходим, тъй като делото се прекратява по силата на закона. В тази връзка се посочва, че
изпълнителното дело е образувано 2014г., като през месец декември 2014г. е наложен запор
върху МПС. Твърди се, че следващото изпълнително действие, налагане на запор на банкова
сметка е извършено през месец декември 2018г., т.е 4 години след последното изпълнително
действие. Излага се, че е налице бездействие от страна на взискателя за период от 4 години,
при което към м. декември 2016г., съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпила перемция и
делото е прекратено по силата на закона, като длъжникът не дължи заплащане на разноски.
Поради това, че съдебния изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото от
взискателя на 24.01.2019г. е постъпила молба за прекратяване на делото, което само по себе
си е основание за прекратяване на изпълнителното производство, съгласно чл.433, ал.1, т.2
1
от ГПК и отново попада в обхвата на разпоредбата на чл.79 от ГПК.
На следващо място се излага в жалбата, че процесната сметка не удостоверява
извършването на фактическите действия, които частния съдебен изпълнител е предприел, т.е
по делото не са налични доказателства за извършване на действията, чието заплащане се
претендира. Заявено, че след месец декември 2016г. всички изпълнителни действия, ако
такива са предприети са обезсилени по право и длъжникът не следва да носи отговорност за
тяхното извършване.
Поддържат се доводи, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като давността е прекъсната с налагането на запор
върху МПС през м. декември 2014г., като от същия този момент започва да тече нова
погасителна давност, която обхваща не само вземането на взискателя, но и вземането за
разноски в изпълнителното производство. Посочва се, че вземането за разноски в
изпълнителното производство попада под разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която
вземането се погасява с изтичането на пет годишен давностен срок, който е изтекъл м.
декември 2019г.
Заявено е, че уведомлението и сметката за заплащане на разноски са получени от
длъжника на 10.02.2021г., т.е след изтичане на предвидения в закона давностен срок.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява съдът да отмени действията на
ЧСИ В.Т., с рег.№ 795 и с район на действие ОС Благоевград, с които на длъжника са
възложени разноски за изпълнението по и.д. 20147950400857, съгласно изпратеното до
длъжника уведомление ведно със Сметка № 37461/26.11.2020г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е подадено писмено възражение от взискателя О.Б.
В мотивите на Частен съдебен изпълнител В.Т. се излага, че изпълнително дело №
857/2014г. е образувано на 05.08.2014г. със страни О.Б – взискател и М. Н. СТ. длъжник, въз
основа на акт за установяване на задължение по декларация № ПД000064/26.04.2013г. на
О.Б. В ПДИ редовно връчена на 12.01.2015г. са описани подробно дължимите по
изпълнителното дело суми, включително и тези към ЧСИ.
Излага се, че след връчване на ПДИ е постъпила молба с вх.№ 01733/24.01.2019г. от О.Б,
че длъжникът е погасил главницата и лихвата по издадения АУЗД. Наведено е, че
длъжникът е заплатил цялата дължима сума по делото директно по сметка на взискателя,
след образуване на делото и връчване на ПДИ, поради което разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника.
В мотивите се навежда, че от доказателствата се установява, че ЧСИ е определил таксите и
разноските за извършените действия по изпълнителното дело, същите са внесени от
2
взискателя преди извършване на съответните изпълнителни действия и същите следва да
бъдат възложени на длъжника на основание т.34 от ТТР към ЗЧСИ, като размерът им е
посочен в съобщението, както и таксите свързани с прекратяване на делото, които не са
дължими авансово от взискателя, разноските са стриктно изчислени съгласно съответните
текстове от Тарифата към ЗЧСИ.
По отношение на пропорционалната такса в размер на 76,36 лв. с ДДС, ЧСИ е изложил, че
срокът за обжалване е изтекъл, размерът на таксата е определен към датата на изготвяне на
ПДИ и е съобщен на длъжника в ПДИ, редовно връчена на 12.01.2015г., от която дата е
започнал да тече едноседмичния срок. Отделно от изложеното е заявено, че е неоснователно
твърдението, че вземането за разноски е погасено поради изтекъл петгодишен давностен
срок.
С оглед изложеното се иска да бъде оставена жалбата без уважение.
От анализа на материалите по изп.д.№857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т. се установява
следното: Изпълнително производство №857/2014г. по описа на ЧСИ В.Т. е образувано с
протокол от 13.08.2014г. въз основа на възлагателно писмо от взискателя О.Б до ЧСИ В.Т. за
събиране на публични вземания от длъжника по АУЗД №ПД000064/26.04.2013г.
С молба изх.№ 41-19-119/22.01.2019г. от взискателя О.Б е уведомен ЧСИ Т, че след
образуване на изпълнителното производство длъжника М. Н. СТ. е изплатил изцяло
задълженията си на 29.12.2014г. към О.Б по АУЗД № ПД 000064/26.04.2013г., поради което
е направено искане на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК да бъде прекратено образуваното
изпълнително производство, както и да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани на
длъжника.
С молба вх.№ 06156/18.03.2019г. длъжникът М. Н. СТ. е направил искане до ЧСИ Т да
прогласи в постановление настъпилото прекратяване на изпълнително дело № 857/2014г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като изпълнителния процес е прекратен по право.
По тези молби депозирани от взискателя и длъжника, съдебния изпълнител не се е
произнесъл с нарочен акт, като вместо това е изготвил сметка №**********/26.11.2020г., с
която е начислил на длъжника такси по изпълнението в общ размер на 426,86 лв., която му е
връчил. Срещу тази сметка е депозирана жалбата предмет на производството по настоящото
дело. На основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението, респ. всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Съдът намира, че жалбата е
подадена от надлежна страна, имаща качеството на длъжник в изпълнителното
производство, като е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, с нея се атакува
действието по определяне на разноски по изпълнителното дело.
Съдът намира, че преди произнасяне по разноските и изпращане на жалбата в съда, ЧСИ е
следвало да се произнесе с нарочен акт по постъпилите молби от взискателя и длъжника,
3
тъй като той е компетентния орган, който следва да прецени наличие на предпоставките за
прекратяване, съответно да прекрати или да откаже да прекрати изпълнителното
производство. Именно от произнасянето по тези искания, според основанието на което е
прекратено изпълнителното производство зависи преценката за дължимостта на разноските,
съобразно чл.79 от ГПК. Нормата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК предвижда, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати
съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство. Т.е в случай, че изпълнителното производство бъде прогласено за прекратено
поради перемция длъжникът не дължи разноски по изпълнението. В другата хипотеза, ако
изпълнителното производство се прекрати поради плащане на задължението в хода на
процеса, длъжникът дължи разноски.
Преценката дали да бъде прекратено изпълнителното производство е на ЧСИ, който е
сезиран с нарочни искания, като липсата на произнасяне възпрепятства настоящия състав да
се произнесе по основателността на подадената жалба.
Предвид изложеното производството по настоящото производство следва да бъде
прекратено, като изпълнителното производство се върне на ЧСИ Т, която следва да се
произнесе по исканията за прекратяване на производството с нарочен акт, който подлежи на
обжалване. След влизане в сила на постановения от ЧСИ акт, делото следва да бъде
изпратено отново на ОС Благоевград за произнасяне по подадената от длъжника жалба.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№361/2021г. по описа на Окръжен съд
Благоевград.
Връща преписката на ЧСИ В.Т. по жалба на М. Н. СТ. за произнасяне по исканията, с които
е сезиран за прекратяване на производството с нарочен акт.
След влизане в сила на акта на съдебния изпълнител, изпълнителното дело да се върне на
Окръжен съд Благоевград за произнасяне по жалбата срещу разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5