Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 02.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 04.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4505/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
В исковата молба против Община Пазарджик, Г.А.Г., ЕГН********** ***, С.Н.З., ЕГН********** ***, М. Н.Н., ЕГН********* ***, А. Н.К., ЕГН********** *** и К.Н.К., ЕГН********** *** ищецът М.Н.Т., ЕГН********** ***, чрез адв.З. твърди, че бил собственик на дворно място, състоящо се от 370кв.м., представляващо имот с пл.№827 в кв.113 по плана на гр.Пазарджик, за който бил отреден УПИ №XXIII-827, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 50 кв.м. Съгласно КККР на гр.Пазарджик имотът бил с идентификатор 55155.506.981 и с площ 339 кв.м. Твърди се, че в така одобрената КК относно имот с идентификатор 55155.506.981 била налична непълнота и грешка, като неправилно била заснета имотната граница и част от имота на ищците попадал в съседните имоти.
В имота имало построен гараж в съответствие с издадени строителни книжа и документи.
По предходния кадастрален план на града имот пл.№827 с площ от 370кв.м. бил заснет в КККР като имот №981 и с площ от 339кв.м. Площ от около 31кв.м. попадала в съседни имоти - площ от около 17 кв.м. попадала в ПИ с идентификатор 55155.506.1389 - общинска собственост, площ от около 11кв.м. попадала в ПИ с идентификатор 55155.506.985 - н-ци Николай Кърбанов и площ от около 3 кв.м. попадала в ПИ с идентификатор 55155.506.980 - на Г.Г..
Собствениците на посочените имоти оспорвали правата на ищеца, поради което било налице спор за материално право, който следвало да се реши по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.
Поради това моли съдът да постановите решение, с което приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от имот, която част с площ от 31.00 кв.м. неправилно е заснета и нанесена в кадастралната карта на гр.Пазарджик, както следва: 17кв.м. като част от имот с идентификатор 55155.506.1389 на Община Пазарджик, 11кв.м. като част от имот с идентификатор 55155.506.985 на н-ци Н. А.К., 3 кв.м. като част от имот с идентификатор 55155.506.980 на Г.А.Г..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пазарджик. Твърди се, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Процесната част с площ от 17.00 кв.м. била общинска собственост по силата на регулационния план. Първоначално имотът с пл.№827 в кв.134 бил нанесен в общия регулационен план и задължителните строителни линии на гр.Пазарджик, одобрен със заповед №1298/1959г.
Следвал застроителния и регулационен план на ЖР „Север", одобрен със заповед №259/14.05.1980г., в който имот с пл.№827, кв.127 попада в парцел VII - жилищно обществено строителство и магазини. По този план не бил предвиден парцел за индивидуално жилищно строителство за имота на ищеца, както и за всички останали имоти в кв.127, които били включени в парцел VII-жилищно обществено строителство и магазини, и в разширение на ул.„К= Ч=". Попадащите в разширението на улицата имоти били отчуждени, в т.ч. имоти №818, 819, 817 в кв.127. Този план от 1980г. бил реализиран относно разширението на улицата. Фактът на прилагането на регулационния план от 1980г. се установявал от картона за подготовката за следващия застроителен, регулационен и кадастрален план на ЖР „Север", одобрен със заповед №851/15.05.1992г. - върху картона номерата на отчуждените имоти били зачертани, в т.ч. и югозападната част на имот №827 /зачертана с кафяв цвят/. Затова в плана от 1992г. Имотът бил отразен с незатворени граници от юг.
В следващия план от 1992г. източната част от имот пл.№827 била включена в парцел XVII - озеленяване, а останалата част от имота - от юг - е с незатворени граници и е включена в парцел XVIII - жилищно строителство, магазини и услуги в кв.113. Процесната част с площ от 17.00 кв.м., находяща се в южната част на имота, се включвала в терен, който безспорно бил общинска собственост - поради отчуждаването. От този терен впоследствие били създадени пет парцела - общинска собственост. Северната част от имота, в която попадала паянтова жилищна сграда, била включена в улица-тупик с о.т. 56-58 за достъп до парцел XVIII - жилищно строителство, магазини и услуги от север - т.е плана не предвиждал запазване на имот №827, нито достъп до него откъм ул.„К. Ч.".
Процесната част била придаваема по силата на плана от 1992г. към парцел XVIII- жилищно строителство, магазини и услуги - общинска собственост и съгласно чл. 10, ал.1 от ЗТСУ /отм./ се смятала за отчуждена от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план. Нормата имала транслативен ефект и собствеността върху процесната част била придобита от Община Пазарджик по силата на регулационния план, за което тя дължала обезщетение.
Съгласно чл.110, ал.2 от ЗТСУ /отм./ длъжник по дворищнорегулационния план бил собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела. Но евентуалната претенция за обезщетение била погасена по давност съгласно чл.137, ал.1 от ЗТСУ/отм./ - вземания за обезщетения за недвижими имоти, отчуждени за мероприятия на общините и държавата, юридическите лица по този закон, и за недвижими имоти, отчуждени по дворищнорегулационния план, се погасяват с изтичане на петгодишна давност.
Ищецът М.Т. бил придобил имота през 1998г. при действието на ЗТСУ /отм./ и в нотариалния акт били описани съседи Мария Белнейска, Г.Г. ***. Безспорно и видно било от представената с исковата молба скица от плана, одобрен със заповед №851/15.05.1992г., че имотът нямал лице на улица от юг, а имал лице на улицата от север. По този план имотът не бил затворен от юг, поради което и в нотариалния акт не бил описан четвърти съсед, а процесната част попадала в общински терен, който бил част от УПИ XVIII-жилищно строителство, магазини и услуги.
През 2003г. със заповед №1513/12.09.2003г. била изменена регулацията за част от УПИ - жилищно строителство, магазини и услуги, като част от имота попадала в УПИ XVIII- жилищно строителство, магазини и услуги. По този план имотът от юг бил затворен с права линия - т.е. без чупка и повтарял регулацията по плана от 1992г.
От представената с исковата молба виза за строителството на гараж било видно, че имотната граница на имота от юг е права линия, без чупка. В южната част на поземления имот ищецът бил построил със строително разрешение гараж, който бил разположен на южната граница на имота му, която граница била права линия, без чупка и очертавала северната граница на общинския имот №1389 с идентификатор 55155.506.1389 по КККР на гр.Пазарджик.
Със заповед №6/13.01.2016г. било одобрено изменение на ПРЗ в УПИ XVII - озеленяване, като за сметка на същия се обособявали нови урегулирани поземлени имоти, вкл. УПИ XXXVI-981 за поземлен имот с идентификатор 55155.506.981. Изменението било изготвено въз основа на влязлата в сила през 2008г. кадастрална карта, в която процесната част правилно била заснета в общинския имот с идентификатор 55155.506.1389 по КККР на гр.Пазарджик, като била съобразена имотната граница на имота на ищеца от юг съгласно плана от 1992г. и южната фасада на гаража представлявала северната граница на общинският имот.
Поради това моли искът по отношение на Община Пазарджик да бъде отхвърлен. Сочат се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.. Твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Същият бил собственик на поземлен имот с идентификатор 55155.506.980 по КККР на гр.Пазарджик, находащ се в гр.Пазарджик, ул.„Г. Пенев" №20 по силата на два нотариални акта: НА №106, том IV, дело №1411/1965г. на Пазарджишки народен съдия и НА №154, том 8, дело №3271/1991г. на нотариус при ПРС. В конкретния случай не се касаело за попадане на част в размер на 3,00кв.м. от имота на ищеца в имота на ответника Г. /т.е. не се касаело за реално навлизане в имота/, а за грешка по смисъла на чл.54, ал. 3 от ЗКИР. Границата между имота на ответника Г. - 55155.506.980 - и имота на ищеца -55155.506.981 - била материализирана на място чрез изградена между двата имота ограда още от края на петдесетте години - първоначално паянтова, а през 2005г. ищецът изградил на нейно място масивна ограда, която до настоящия момент не била променяна.
По всички планове на гр.Пазарджик, които са действали от 1959г. до последния такъв границата между двата имота не била променяна, не били възниквали регулационни отношения, след уреждането на които границата между двата имота - на ответника Г. и на ищеца - да бъде материализирана на ново място, различно от досегашното. Поради това моли искът по отношение на ответника Г. да бъде отхвърлен. Сочат се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К.. Твърди се, че искът е недопустим, като в с.з. уточняват чрез пълномощника си, че записаното е техническа грешка и не оспорват допустимостта. Твърдят, че искът е неоснователен, тъй като площта на имота на ответниците Кърбанови не била променяна, вкл. след приемане на КККР на гр.Пазарджик. Освен това през лятото на 2007г. ищецът самоволно и не по установения ред разрушил и преместил оградна част откъм страната на недвижимият имот на Кърбанови, като по този начин завзел част от него. Поради това моли съдът да постанови решение, с което да приемете за установено, че по отношение на недвижимия имот на ищеца за част от него не е неправилно заснет и нанесен на кадастралната карта на гр.Пазарджик.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е ДОПУСТИМ. Съгласно посоченият текст непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а когато са свързани със спор за материално право - отстраняват се след решаването му по съдебен ред. От твърденията в исковата молба съдът прави извод, че такъв спор съществува.
Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е положителен установителен иск за собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество (ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС). Негов предмет може да бъде установяването на правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта (при непълнота на кадастралната карта) или установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която е заснета към съседен имот (грешка в кадастралната карта).
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и че е налице влязъл в сила кадастрален или регулационен план, в който е допусната непълнота или грешка - несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно пар.5, ал.1 от ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Поради това в производството по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни.
Установява се по делото, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт №3, том І, нот.д.№3 по описа на нотариуса при ПРС през 1998г. ищецът Т. е придобил собствеността върху дворно място с площ от 370кв.м., ведно с посторената в него жилищна сграда с площ от 50кв.м., за което дворно място е отреден имот пл.№827, кв.113 по плана на гр.Пазарджик при съседи Г.Г.,***.
Съгласно действащите КККР на гр.Пазарджик от 2008г. имотът е с идентификатор 55155.506.981 и с площ от 339кв.м.
Твърди се от ищеца, че части от собствения му имот неправилно са заснети и нанесени в кадастралната карта на гр.Пазарджик като части от съседни имоти, собственост на ответниците.
Във връзка с това по делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от ВЛ Б.. Отразено е в заключението, че по действащия кадастрален план на града имотните граници с имот с идентификатор 55155.506.985 и имот с идентификатор 55155.506.980 в КК са прави линии. Съответно в предходните кадастрални планове - от 1980г. и от 1992г. - процесният имот бил заснет с пл.№827 в кв.113, имал неправилна форма и бил отразен с площ от около 385кв.м., изчислени графически от плана.
Отразено е също в заключението, че действалите предходни регулационни планове - от 1980г. и от 1992г. - предвиждали обществени мероприятия и отчуждение на процесния имот, които мероприятия не били реализирани. Нямало и данни процесният имот да е отчуждаван за обществено мероприятие. Така регулационният план от 1980г. предвиждал парцел за мероприятие: „Търговско хранителен комплекс и жилищно строителство” в кв.127, който е променен на парцел VII, отреден за „Жилищно обществено строителство и магазини”. Съответно регулационният план от 1992г. предвиждал имотът да попада в няколко обществени мероприятия: улица с о.т. 56, 58; в парцел IX-Озеленяване в кв.113, променен на парцел XVII - Озеленяване и в парцел Х-Жилищно строителство в кв.113, магазини и услуги, променен на парцел XVIII-Жилищно строителство, магазини и услуги. Изброените мероприятия не били реализирани по отношение на процесния имот.
Същевременно се твърди в СТЕ, че в югоизточната част с имота с настоящ идентификатор 55155.506.985 - а по плановете от 1980г. и 1992г. имот с пл.№8036 - границата била изместена към процесния имот. Съответно южната част на имота била скъсена и останала в имота с настоящ идентификатор 55155.506.1389 - а по плановете от 1980г. и 1992г. съответно имот с пл.№№817 и имот с пл.№818. За имотите с пл.№№817 и
818, части от които попадали по плана от 1980г. в разширение на улица, било извършено отчуждаване и те били актувани като държавна собственост. Но за частта от процесния имот с пл.№827, попадаща в настоящия имот с идентификатор 55156.506.1389 - общинска собственост, нямало данни да е отчуждавана. Отразено е, че върху приетите като доказателства скици границите на процесния имот били очертани по различен начин - върху скиците от 2004г. и от 2005г. имотът бил изчертан без южния си край, а върху скицата от 2008г. - имотът бил изчертан изцяло, така както е отразен в кадастъра от 1980г. и от 1992г., като нямало данни да е провеждана процедура за промяна на границите му.
В тази част заключението е оспорено от ответника Община Пазарджик и съдът е допуснал повторна СТЕ, изготвена от ВЛ Г.. Установява се, че по обезсиления кадастрален и регулационен план на гр.Пазарджик от 1959г. имот пл.№827 е попадал в кв.134 и е с очертани и затворени имотни граници. Съответно по плана от 1980г. имот пл.№ 827 е попадал в парцел VІІ- жилищно обществено строителство и магазини в кв.127, като южната му част - заедно със съседните имоти - е предвидена за отчуждаване - за разширение на ул.Кочо Честеменски.
В картния лист, служещ за основа на следващия кадастрален план, върху крайната югозападна имотна граница на имот пл.№827 в кв.134 е положен кафяв кръст, означаващ очертана, но незатворена имотна граница. В следващият кадастрален и регулационен план, одобрен през 1992г. имотът отново е с незатворена граница в крайната югозападна част.
Съдът съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК обсъжда заключенията на ВЛ заедно с другите доказателства по делото. В тази връзка и съобразявайки от една страна отразеното в двете заключения, а от друга - всички събрани писмени доказателства - по спорните въпроси, наложили изслушване на повторна експертиза, съдът кредитира заключението на СТЕ, изготвена от ВЛ Г. - независимо, че същият не е геодезист, в какъвто смисъл е възражението на адв.З..
От приетите АДС № 5822А от 29.01.1978г., №7178 от 27.10.1986 и заповед №1586 от 27.08.1985г. - неоспорени от страните - се установява, че съседните на процесния имот - от южната и югоизточната страна - имоти с пл.№ 817, 818 и 819 са отчуждени съответно за улица и попадащи в парцели ХХІV-общински и ХХVІІІ-общински в кв.113 по плана на гр.Пазарджик от 1980г. По същия план процесният имот с пл. №827 в кв.127 попада в парцел VII - жилищно обществено строителство и магазини, и в южната му част заедно със съседните имоти е предвидено отчуждаване за разширението на ул. К. Ч. - това е отразено и в заключението на ВЛ Б.. Планът от 1980г. е реализиран относно разширението на ул. „К. Ч.” - в такъв смисъл е заключението на ВЛ Г., както и отразяването в картения лист, служещ за основа на следващия кадастрален план. Затова именно върху крайната югозападна имотна граница на имот пл. №827 в кв. 134 е положен кафяв кръст, означаващ очертана, но незатворена имотна граница - зачертани са границите на имотите, които не следва на намират отражение в плана. Съответно в следващия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1992г., имотът отново е с незатворена граница в крайната югозападна част. За да възприеме горното съдът съобрази и изразеното от ВЛ Б. становище в с.з., проведено на 23.04.2019г., в смисъл, че действително нямало данни на скицата от плана от 1992г. да е затворена границата в южния край на процесния имот - за който се твърди от ищеца, че неправилно е заснета като част от имот на Община Пазарджик -, но това според ВЛ било пропуск при изчертаването. Предположението на ВЛ не може да бъде основание да се приеме, че отбелязванията по останалите имоти представляват кафеви кръстчета - т.е. очертана, но незатворена имотна граница, а само в тази южна част от имота отбелязването е със знак "v" - т.е. затворена имотна граница.
За прилагането на регулацията може да се направи извод и от начина, по който имотът и съседните му такива се владеят на място - който начин съответства на отразяванията в кадастралната основа на плана от 1981г. и в кадастралната карта понастоящем. Безспорно е налице зает на място имот за улица - който е и кадастрално отразен. Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план - безспорен е факта, че този план е влязъл в сила. Що се касае до въпроса дали има или не плащане, то това представляват облигационни взаимоотношения между собствениците на двата имота - в какъвто смисъл е нормата на чл.110, ал.2 от ЗТСУ /отм./ и е неотносимо към приложението на отчуждаването в случая.
Нещо повече, в подкрепа на всичко прието по-горе следва да се има предвид и факта, че в нот.акт, с които ищецът е придобил имота, са посочени съседи само от три страни - две физически лица и улица - като видно от приетите скици очевидно улицата е откъм северната страна. Съответно имотът няма излаз на улица от юг, не е отразяван съсед в тази част, същият е с незатворена граница и процесната част попада в част от УПИ XVIII-жилищно строителство, магазини и услуги, който е общинска собственост по силата на плана.
Поради това съдът приема, че в тази част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията в останалата й част по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод за това, че 11кв.м. от имота на ищеца са заснети като част от имот с идентификатор 55155.506.985 на н-ци Н. А. К., а 3 кв.м. - като част от имот с идентификатор 55155.506.980 на Г.А.Г.. В тази връзка в заключението на ВЛ Б., която част съдът като неоспорена и непротиворечаща на събраните по делото доказателства възприема, е отразено, че са налице данни за отчуждение, актувани са като държавна собственост, а по отношение на 3-те кв.м. - налице е и допустимо отклонение съгласно действащата нормативна уредба. Затова и в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответниците разноски както следва - да заплати на Община Пазарджик сумата от 620лв, на ответника Г. - сумата от 580лв., на ответниците Кърбанови - сумата от 300лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Т., ЕГН********** *** против против Община Пазарджик, Г.А.Г., ЕГН********** ***, С.Н.З., ЕГН********** ***, М. Н.Н., ЕГН********* ***, А. Н.К., ЕГН********** *** и К.Н.К., ЕГН********** *** иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на част от имот, която част с площ от 31.00 кв.м. неправилно е заснета и нанесена в кадастралната карта на гр.Пазарджик, както следва: 17кв.м. като част от имот с идентификатор 55155.506.1389 на Община Пазарджик, 11кв.м. като част от имот с идентификатор 55155.506.985 на н-ци Н. А. К., 3 кв.м. като част от имот с идентификатор 55155.506.980 на Г.А.Г..
ОСЪЖДА М.Н.Т. да заплати сторените от ответниците разноски както следва - на Община Пазарджик сумата от 620лв, на ответника Г. - сумата от 580лв., на ответниците Кърбанови - сумата от 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: