РЕШЕНИЕ
№ 1955
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330105850 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, подадена от Г.С. срещу „Хеброс олд таун“
ЕООД, с която е предявен иск по чл. 92 ЗЗД.
В молбата е посочено, че между страните бил сключен договор за наем на
недвижим имот от ****. Правоотношението било прекратено през месец март 2020г.,
но ответникът забавил плащанията на наемите за месец януари и февруари 2020г.
Поради това се дължала неустойка по чл. 24 от договора в размер на 9105.11 лева за
периода от 16.01.2020г. до 29.02.2020г. Иска се ответникът да бъде осъден да плати
сумата от 9105.11 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на наеми за
месец януари и месец февруари 2020г. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
предявения иск. Прави възражение за наличието на непреодолима сила предвид
пандемията и обявеното през 2020г. извънредно положение. Изтъква, че в началото на
2020г. са били проведени разговори с представител на ищеца за прекратяването на
договора за наем. В крайна сметка правоотношението било прекратено на 05.03.2020г.
и имотът бил върнат. Веднага след преустановяване на мораториума за работа на
хотели и ресторанти били платени наемите на м. януари и м. февруари. Прави
възражение за прекомерност на неустойката, предвид съотношението й с основното
задължение. сита, че размерът на неустойката е бил определен неправилно. Прави
1
възражение за прихващане със сумата от 900 лева гаранционен депозит по договора за
наем, който не бил върнат от ищеца, въпреки, че били платени консумативните
разходи за имота и не били констатирани липси и щети при връщането на имота.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения договор от 01.07.2016г. се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, съгласно което ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот. Била уговорена
цена от 900 лева месечно, платима на 10-о число. В чл. 24 от договора било уговорено,
че при забава в плащането на наема се дължала неустойка в размер на 10% от
дължимата сума за всеки ден забава, след изтичането на три дни от настъпването на
датата за плащане.
Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съдът при решаването на делата да осигури
точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за
нищожност на договора, съответно клауза, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо
до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави - виж Решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010
год. на ОСТК на ВКС и др; 4.) е налице неравноправна клауза.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
2
Съгласно чл. 24 от договора при забава в плащания се дължи неустойка в размер
на 10% на ден. Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната
функция на неустойката, която се извлича от възможността тя да бъде единствено
намалена. В конкретния случай уговореният размер е 10% на ден, като само за 10 дни
забава би се натрупала неустойка равна на самото главно вземане и надвишава размера
на законната лихва 365 пъти.
Тази клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост, създава
условия за неоснователно обогатяване и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката, като не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението- Решение № 74 от 21.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК.
Поради изложеното предявената претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отговорността за разноски: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 1250 лева адв. възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. АС. С., ЕГН ********** срещу „Хеброс олд
таун“ ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждането на „Хеброс олд таун“ ЕООД да
заплати на Г. АС. С. сумата от 9105.11 лева- неустойка за забава по чл. 24 от договор
за наем от 01.07.2016 г. за периода от 16.01.2020 г. до 29.02.2020 г. върху наемните
плащания за месец януари и месец февруари 2020 г.
ОСЪЖДА Г. АС. С., ЕГН **********, да заплати на „Хеброс олд таун“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 1250.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3