№ 219
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20221100500493 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК
Образувано е по жалба с вх. № 45160/09.12.2021 г. по описа на ЧСИ
Б.Б., подадена от длъжника Кр. П. Н. срещу разпореждане на ЧСИ Б.Б. от
25.11.2021 г., постановено по изп.д. № 20218560401736 по описа на ЧСИ Б.Б.,
с рег. № 856 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с което
разпореждане е оставено без уважение възражение с вх. № 37889/29.10.2021 г.
на длъжника К.Н. относно размера на приетите разноски по изпълнението за
юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело и
размера на начислените такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата и уточнителната молба са развити съображения за
прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение, както и за
неправилно изчисляване на дължимите такси в изпълнителното производство.
Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело не се отличавало с
фактическа и правна сложност, че не било отчетено от съдебният изпълнител,
че задължението бъло доброволно изпълнено, както и че размерът му бил
малък. С оглед на горното, поддържа, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение следвало да бъде определено в размер на 50 лева. На
следващо място, поддържа, че определеният размер на таксите по ТТРЗЧСИ
бил неправилен, тъй като с оглед на доброволното изпълнение от страна на
длъжника дължими били такси в размер на 70 лева общо – за образуване на
изпълнително дело, 20 лева, и за проучване имуществото на длъжника, 50
лева. Неоснователно съдебният изпълнител определил, че дължими били
такси по ТТРЗЧСИ в размер на 180,70 лева. Претендират се разноски.
Взискателят по изпълнителното дело "Топлофикация София" ЕАД е
получил препис от жалбата на 20.12.2021 г., като не е изразил становище по
нея в законоустановения срок по чл. 436, ал. 2 ГПК.
1
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата. По
отношение на оплакването относно размера на определеното юрисконсултско
възнаграждение поддържа, че то било определено в съответствие с чл. 27
Наредба за заплащане на правната помощ, поради което искането за
намаляването му било необосновано. Излага съображения, че таксите в
изпълнителното производство били определени правилно. Изчерпателно
изброява основанията за начисляването на обикновените такси по ТТРЗЧСИ.
Излага аргументи за дължимостта на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и за
правилност на определения й размер.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, срещу подлежащи на обжалване действия на ЧСИ съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК и същата е редовна. Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения едноседмичен срок считано от датата, на която длъжникът
е редовно уведомен за постановлението с връчване на препис от него на
02.12.2021 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваните такси и разноски са определени в съобщение за
образувано изпълнително дело с изх. № 31701/15.10.2021 г., връчено на
роднина на жалбоподателя на 19.10.2021 г. На 29.10.2021 г. жалбоподателят е
подал възражение срещу разноските, като е оспорил същите като неправилно
изчислени и прекомерни. С разпореждане от 29.11.2021 г., съдебният
изпълнител е оставил искането без уважение. Междувременно, на 21.10.2021
г. длъжникът доброволно е изпълнил задължението си.
При подадена жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, предмет на разглеждане
са всички начислени по изпълнителното дело такси и разноски. В тази връзка
съдът намира следното.
Оплакването на жалбоподателя за прекомерност на определеното от
съдебния изпълнител юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл. 27 НЗПП, за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 до 100 лв. С така посочената разпоредба са
определени минималният и максималният размер на възнаграждението, а
конкретният размер се определя от компетентния орган във всеки отделен
случай при спазване правилото на чл. 1 от Наредбата, според което
заплащането на правната помощ се определя в зависимост от вида и
количеството на извършената дейност. С оглед на това възнагражденията по
НЗПП се дължат за определена извършена дейност, а не за хипотетична
бъдеща такава. В конкретната хипотеза изпълнителното дело е образувано по
молба от 29.09.2021 г., подадена от взискателя "Топлофикация София" ЕАД
чрез юрк. К.М., за който е представено пълномощно. С молбата се иска
образуване на изпълнителното дело, като е направено и искане за извършване
на справки и налагане на запори, евентуално – насочване на изпълнението
към движими вещи, собственост на длъжника. Взискателят е възложил на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител изцяло да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.
Същевременно, от приложения препис от изпълнителното дело не се
установява взискателят да е проявил каквато и да било активност по делото
2
след подаване на молбата за образуването му – липсват данни за искани
обезпечителни мерки и посочване на способи за изпълнение (независимо от
възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), за осигуряване на съдействие за
изпълнението от страна на взискателя и прочее. Индиция за липсата на
осъществявано представителство по делото е и процесуално поведение на
взискателя в настоящото частно производство, изразяващо се в неподаването
на становище.
Поради изложените съображения съдът намира, че представителството
на взискателя по изпълнителното дело се изчерпва с подаването на молба за
образуването му. Тъй като в НЗПП не е предвидено разграничение на
възнагражденията за образуване на изпълнителното дело и за
представителство по него, каквото е проведено в отделните точки от чл. 10
НМРАВ, налага се заключението, че на взискателя се дължи възнаграждение
в размер на 50 лева, който размер е пределен в съответствие с чл. 27 НЗПП .
Обжалваното разпореждане от 29.10.2021 г., с което съдебният изпълнител е
отказал да намали разноските за юрисконсултско възнаграждение, следва да
бъде отменено и възнаграждението следва да бъде намалено до размера от 50
лева.
По отношение на начислените такси в изпълнителното производство,
съдът намира следното. Следва да се отбележи, че преди да изтече законният
срок по чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител не дължи предприемане на
действия по принудително изпълнение. Това е така, предвид съществуващата
възможност длъжникът доброволно да изпълни задължението си, предмет на
изпълнението. Щом това е така, към момента на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение не са налице основания за определяне на
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В същото време, според
настоящия състав, съществува разлика в начина, по който нормативно е
определено дали длъжникът дължи такса върху събраната сума, ако същата
постъпи в срока за доброволно изпълнение.
Така според чл. 53, т. 2 от ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Приета
с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от
1.03.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм. и доп.,
бр. 24 от 12.03.2013 г., изм., бр. 35 от 2.05.2017 г., в сила от 2.05.2017 г. (2)
Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение,
такса не се събира.
Според ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, Приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35
от 28.04.2006 г., изм. и доп., бр. 24 от 12.03.2013 г., доп., бр. 63 от 1.08.2014
г., в сила от 1.08.2014 г.; изм. с Определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС
на РБ - бр. 90 от 31.10.2014 г.; Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на
РБ; Решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр. 100 от 18.12.2015 г.
За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
определена пропорционално в тарифата.
В случая се касае за такса върху сумата, погасена от длъжника
доброволно, в срока за доброволно изпълнение. В този случай вземането се
удовлетворява изцяло, без да е необходимо да се извършват изпълнителни
действия от частния съдебен изпълнител по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1
3
ЗЧСИ. Следователно, тази начин на погасяване на парично вземане не
представлява част от предвидените в цитираната разпоредба основания за
събиране на такси по изпълнението. При липсата на законово ограничение,
компетентният да определи размера на таксите, административен орган по чл.
78, ал. 2 ЗЧСИ, е компетентен да определи и случаите, в които размер на
таксата не се определя.
От тълкуването на законовата разпоредба следва, че таксите в
изпълнителното производство се дължат срещу извършването на насрещна
престация или за определена услуга, представляващи изпълнителни действия
по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 или други действия съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2
ЗЧСИ. В т. 26 от Тарифата е посочено, че таксата се събира за изпълнение на
парично вземане, в процент от събраната сума. Така определената такса е
дължима срещу извършени от ЧСИ процесуални действия по принудително
събиране на паричното вземане. В случая с § 1 от ПМС 215/2014 г. се
допълват забележките към т. 26, като се посочва, че върху самата, платена от
длъжника в срока за доброволно изпълнение установената в тарифата такса
не се събира. В този срок по аргумент от чл. 428 от ГПК не се предприемат
действия по принудително събиране на вземането, предмет на
изпълнителното производство, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, т. 1
от ЗЧСИ, такса не се дължи. С оглед на изложеното § 1 от оспореното
постановление изцяло съответства на посочената законова разпоредба.
С решение Решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
4389/2015 г., 5-членен състав, Обн. "Държавен вестник", бр. 100/2015 г. е
отменено изцяло Решение № 15565 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. №
10545/2014 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав
на първо отделение, вместо което е обявявена нищожността на разпоредбата
на т. 6 от т. 26 "Забележки" от Тарифата за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 215 от 24 юли
2014 г. на Министерския съвет на Република България за допълнение
на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, приета с Постановление № 92 на Министерския съвет на
Република България от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 24
от 2013 г.). В изложените мотиви се приема, че "оспорената разпоредба на т. 6
от т. 26 "Забележки" от тарифата е приета при липса на материална
компетентност за Министерския съвет, поради което е нищожна".
Мотивите на ВАС по отмененото решение следва да бъдат споделени.
Тричленният състав приема, че: "С оспореното допълнение на Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ се осигурява спазване на принципа за
равнопоставеност по чл. 5, ал. 2 от КРБ по отношение на длъжниците на
парични задължения, които са погасили задължението си доброволно, в срока
по чл. 428 от ГПК в производството пред частните съдебни изпълнители с
това на длъжниците, в същото положение в производството пред държавния
съдебен изпълнител, които съгласно чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните
такси събирани от съдилищата по ГПК не дължат такса, върху сумата,
погасена в срока за доброволно изпълнение. "
Наличието на празнота в уредбата на хипотезата дължи ли длъжникът
заплащане на ЧСИ на такса върху сума, заплатена в срока за доброволно
изпълнение, води до неравноправност в третирането. Практически за
4
длъжника не съществува яснота за дължимите такси в производството по
принудително изпълнение и изцяло от волята на взискателя зависи какъв ще е
техният размер - в зависимост от избор на частен или държавен съдебен
изпълнител. Така се стига до нарушение на принципите на правна сигурност и
защита на оправданите правни очаквания.
Нещо повече, таксата се дължи срещу предоставяне на конкретна
услуга. В случая съдебният изпълнител е събрал такси за образуване на
изпълнителното производство, за налагане на запор и за установяване
имуществото на длъжника, за изпращане на покана за доброволно
изпълнение. Няма основание да се начислява и такса за събиране на суми, тъй
като това "събиране" не е по повод действия на принудително изпълнение, а в
резултат на доброволно заплащане от страна на длъжника. Практически
бездействието на органа, на когото е делегирана уредбата на таксите по
ЗЧСИ, да уреди изрично недължимостта на тези такси при доброволно
изпълнение, има за последица начисляването им за услуга, която съдебният
изпълнител не е предоставил.
Същевременно в съобщението за образуване на изпълнително дело с
изх. № 31701/15.10.2021 г., нито в друг акт на съдебния изпълнител, изпратен
на длъжника, е посочено, какви точно такси по ТТРЗЧСИ са включени в
сумата от 180,70 лева. Съобразно разпореждане от 29.09.2021 г. на съдебния
изпълнител за образуване на производство към този момент длъжникът
дължал сумата от 180,70 лева такси по ТТРЗЧСИ. Доколкото, от една страна,
до изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК не е
необходимо извършването на действия за принудително събиране на дълга, а
от друга страна – от представените писмени доказателства е видно, че
задължението е погасено изцяло в рамките на 2 дни от получаването на
съобщението за образуване на изпълнителното дело, то не следва да се
възлага в тежест на длъжника заплащането на такси за действия, чието
извършване не е било действително необходимо за удовлетворяването на
взискателя. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в
дължимата сума следва да се включват единствено таксите за образуване на
изпълнителното дело и за връчване на съобщението за образуване на
изпълнителното дело, съответно по т. 1 и 5 ТТРЗЧСИ. Изброените такси се
дължат от длъжника и са в размер на 48 лева с ДДС. В тази връзка
начислените от съдебния изпълнител такси в размер на 180,70 лева следва да
бъдат намалени до тази сума от 48 лева.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните
изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящото
производство се следват на частния жалбоподател. Доказано направените от
жалбоподателя са в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса, както и 150
лв. – адвокатско възнаграждение за упълномощения процесуален
представител. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК тези разноски следва да се
възложат в тежест на насрещната страна.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Кр. П. Н., ЕГН **********, разпореждане от
25.11.2021 г. по изп. д. № 20218560401736 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856
на КЧСИ, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя и размера на начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника Кр. П. Н., ЕГН **********, на
взискателя „Т.С.“ ЕАД адвокатско възнаграждение по изп. д. №
20218560401736 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, както следва: от
100 лв. на 50 лв. (петдесет лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника Кр. П. Н., ЕГН **********, сума
от 180,70 лева, представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20218560401736, на 48 лв. (четиридесет и
осем лева).
ОСЪЖДА "Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, да заплати на Кр. П. Н., на основание чл. 81, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 175 лв., представляваща разноски за настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6