Решение по дело №820/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20192230200820
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. С., 25.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №820 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на В.Д.В. против НП №19- 0804- 000417/12.03.2019 год. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.100, ал.4, т.2 от същия закон и на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.02.2019г. свидетелите В.В.В., Г.С.Г. и С.П.Ч. са участвали в специализирана полицейска операция и около 15,50 часа спрели за проверка товарен автомобил „Фиат Дукато” с рег. №…... Установили, че превозното средство се управлява от жалбоподателя В.Д.В.. При проверката установили, че задната табела с регистрационния номер е замърсена, а така също устройствата за осветяване и светлинна сигнализация отзад (стопове и мигачи) също са замърсени.  При проверката били направени две снимки на въпросния товарен автомобил като на едната автомобила е сниман от по- далечно разстояние, а на другата от по- близко разстояние като при тази от далечно разстояние на близко разстояние пред буса е заснет полицейския автомобил, чиято табела с регистрационен номер е чиста и четлива. Св. В. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.4, т.1 и т.2 от ЗДвП, съставил му акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации. За първото нарушение по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП наказващият орган наложил на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.11 от същия закон наказание „Глоба” в размер на 50 лева. За второто нарушение по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба „Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа: табелите с регистрационния номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети, материали и вещества”. Жалбоподателят В. не се е съобразил с тази разпоредба, а е управлявал моторното превозно средство със замърсена задна табела с регистрационен номер. Това се доказа по несъмнен начин, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приложения снимков материал. Видно е, че задната табела с регистрационния номер на товарния автомобил „Фиат Докато” е замърсен до такава степен, че същият е нечетлив.  

Правилно е описано в акта и второто нарушение по чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП, която гласи: „Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа: устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти, видими, регулирани и в изправност”. От снимковия материал и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели по категоричен начин се установи, че задните устройства за осветление и сигнализация (стопове и мигачи) също са замърсени. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Следва да бъде дадена вяра и на снимковия материал, който също кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. От този снимков материал категорично може да се направи извод, че действително както задните табели, така и устройствата за осветяване и светлинна сигнализация отзад са замърсени. Съдът счита това за недопустимо и намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за тези две нарушения. За първото нарушение съгласно разпоредбата на чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в размер на 50 лева и точно такова е наложил наказващия орган. Съдът счита това наказание за справедливо и отговарящо в максимална степен на нарушението и на вината на жалбоподателя. Относно второто нарушение в закона няма предвидено наказание, поради което правилно административно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, съгласно която „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева”. Това наказание също е справедливо и отговаря в максимална степен на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя В..

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Административните наказания са правилно определени и съответстват на вината на жалбоподателя и на извършените от него нарушения.

Ето защо съдът счете, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.  

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 000417/12.03.2019 год. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на В.Д.В. с ЕГН ********** *** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.100, ал.4, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: