Р
Е Ш E Н
И Е
№
336
гр.
Перник, 07.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния – секретар Е.В., като разгледа докладваното
от съдия Георгиева административно дело № 285/2020 година по описа на
Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във
връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Ищецът К.К.Г., с адрес ***, чрез адвокат Я.С.,*** е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ против Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“
№ 3. Претендира заплащане на обезщетение в
размер на 440 /четиристотин и четирдесет/
лева, представляващи имуществени вреди
от заплатено адвокатско възнаграждение по повод оспорване на наказателно
постановление № 6118 от 13.05.2019г., издадено от началник отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „АРОК“ при А“ПИ“, по което е образувано АНД № 655/2019г. по
описа на Районен съд-Д.. С решение № 446/17.12.2019г., постановено по АНД № 655/2019г.
е отменено изцяло като незаконосъобразно наказателното постановление. Иска да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ да
му се заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди
в размер на 440 лева, и да се
присъди законната лихва върху
претендираната сума, считано от 15.04.2020г.-дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите. Иска и присъждане на направените по
делото разноски.
В проведено съдебно
заседание ищецът не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба,
с характер на писмени бележки. Излагат се доводи, че искът е доказан по
основание и размер, и се иска същият да се уважи така както е предявен. Представя
и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Агенция „Пътна инфраструктура“ за представител
изпраща главен
юрисконсулт М.М.***. Оспорва исковите
претенции и пледира същите да се отхвърлят на посочените в отговора основания. Прави
искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск. Предлага същият да се уважи в
предявения размер.
Административен съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата
молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства
по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл.
144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че срещу ищеца е издадено наказателно
постановление № 6118/13.05.2019г. от
началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при А“ПИ“, с което е ангажирана административно наказателната му
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00лв. за извършено нарушение по чл. 53, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД № 655/2019г.
по описа на районен съд-Д.. По
това дело ищецът е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К.С.***, съгласно представено по делото пълномощно от 12.08.2019г.. В договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019г. е
визиран предмет изготвяне на жалба и процесуално представителство във връзка с
наказателно постановление № 6118/13.05.2019г. от началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при А“ПИ“. В
него е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 440лв.,
определено по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. и е
направено отбелязване, че е платено изцяло в брой при подписване на
договора. Договорът е своевременно представен в производството пред въззивния
съд. По делото са проведени четири открити съдебни заседания, на които е
присъствал адв.
К.С.*** и е осъществил
процесуално представителство и защита. С Решение № 446/17.12.2019г., постановено по АНД № 655/2019г. по описа на районен
съд-Д. наказателното постановление е отменено, като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 17.02.2020г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е
основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се
претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт издаден от ответника. Исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Съдебното производство, приключило с
отмяна на наказателното постановление е приключило преди измененията на ЗАНН, ДВ
бр. 94 от 2019г.,
поради което и ищецът разполага с възможността да предяви иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за обезщетение е
предявен пред съда по адрес на увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се
приема, че Административен съд-Перник е компетентния съд, който да разгледа и
да се произнесе по исковите претенции. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК,
във вр. с чл. 1 от , е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от отменено
наказателно постановление,
издадено от орган, в структурата на ответника. По отношение на характера на
дейността по административното наказване,
е прието Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо
от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Ищецът претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на
отменен по надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-наказателно
постановление. Основателността на искове с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 ,
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)
ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена или неимуществена и 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен
незаконосъобразен акт или незаконосъобразното фактическо действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по
посочения ред, като тежестта да докаже съответните правнорелевантни към
претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява
от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца
наказателно постановление № 6118/13.05.2019г. от началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при А“ПИ“ е
отменено с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка съдът приема, че с отмяната
му, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение наличието на втората
кумулативно предвидена предпоставка, а именно действително настъпила
имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по делото се установява
безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди. Налице са доказателства
за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие по АНД № 655/2019г. на районен съд-Д. в размер на 440.00 лева. Това
производство е образувано по повод обжалване от настоящия ищеца на наказателно постановление № 6118/13.05.2019г. от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“
при А“ПИ“. Договорът за правна защита и съдействие е
своевременно депозиран пред въззивния съд, а и в приложения към исковата молба
екземпляр от него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните
по делото, изрично е посочено, че уговорената сума действително е заплатена в
брой в момента на подписване на договора. Съгласно тълкувателно решение №
6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е
достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в
тази му част има характер на разписка. Следователно налице е и втората
предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Ищецът претендира имуществени вреди в
размер на 440лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита от постановения
незаконосъобразен акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване
на наказателното постановление, по което е било образувано АНД № 655/2019г.,
ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски
хонорар в размер на 440лв. за изготвяне
на жалба и за процесуално представителство. Според договорът за правна защита и
съдействие от 12.08.2019г. договорения размер е заплатен незабавно при
подписване на договора. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил
адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление,
което е отменено с решение на районния съд. Намаляването на неговото имущество,
поради заплащане на адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, е
предизвикано от издаването на акта и последвалото обжалване. В този смисъл,
издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договорът за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита. В случая претендираната имуществена вреда произтича пряко от отмененото
наказателно постановление. Поради изложеното съображенията в обратен смисъл в писмения отговор не
се споделят.
След като е налице отменено по съдебен ред
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което
е прието, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При това
положение е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Провеждането на производство по обжалване
пред съд е необходима предпоставка за отмяната на наказателното постановление
и единствено средство за защита на лицето, което
твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Правото на ползване на адвокатска защита в
административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита,
освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за
ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е
било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.
В случая, в производство
пред районен съд-Д. по АНД № 655/2019г., настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил
представляван от адвокат, съгласно пълномощно от 12.08.2019г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата приложени по делото. Предмета на договора е изготвяне
на жалба и процесуално представителство по делото, което ще се образува по
оспорване на наказателно постановление № 6118/13.05.2019г. от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“
при А“ПИ“ в районен съд-Д..
Съгласно
отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 12.08.2019г.
възнаграждение за един адвокат по делото пред районен
съд-Д. е в размер на 440 лева. Адвокатът е изготвил жалба и се е явил в открити
съдебни заседания. Искал е събиране на доказателства и е пледирал. Въз основа на това се приема, че във
връзка с обжалване наказателното постановление адвокатът е осъществил правна
помощ в договорения обем.
По разбиране на състава предявяването на
искове по чл. 1 от не трябва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване на ищеца. Съгласно
чл. 36, ал. 2
от ЗА размерът на възнаграждението
се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа. В случая размерът на възнаграждението е определен по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради тази причина договореното адвокатското възнаграждение се
основава на действащи правни норми
указващи начина на определяне на адвокатските възнаграждения. С оглед размера
на наложената имуществена санкция, адвокатското възнаграждение е в минимален
размер. Следователно към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и плащане на адвокатския хонорар е налице вреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която е в пряка причинно-следствена
връзка с отмененото наказателно постановление. Претендираното обезщетение е в
минимален размер и е напълно съобразено с фактическата и правна сложност на
делото. При това положение доводите на ответника за прекомерност не се възприемат.
С оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 440 лв.,
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба-15.04.2020г. е основателен и доказан.
Безспорно по делото е и се установява и от приложените по АНД № 655/2019г. по
описа на районен съд-Д., писмени доказателства, че ищецът, за да се защити е
ползвал услуги на адвокат К.С.***. Страните са
сключили договор за правна защита и съдействие от 12.08.2019г., с договорено възнаграждение в размер на 440
лева, което е заплатено веднага изцяло в брой при подписване на договора. Това
възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не се констатират
предпоставки на чл.
5, ал. 1 и ал.
2 от ЗОДОВ. Поради това искът за имуществени вреди е изцяло доказан и ще бъде
уважен в размера, в който е предявен.
Ответникът ще бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 440 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от отменения по съответен ред незаконосъобразен акт.
Основателно е и акцесорното искане за присъждане на лихва върху
претендираната сума от 440 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 440лева,
считано от предявяването на исковата молба-15.04.2020г. до датата на окончателното
й изплащане.
При този
изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Така направеното искане следва да се уважи,
тьй като е налице предвиден специален ред за присъждане на съдебните разноски
при уважаване на иска изцяло, съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /нова/ – ДВ, бр.
94/29.11.2019г. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на К.К.Г., направените по делото разноски в общ размер 310.00 лева, от
които 10 лева внесена държавна такса и 300.00 лева заплатено възнаграждение за
един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.02.2020г..
Присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер, поради което и възражението
за прекомерност е неоснователно.
На
основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, със седалище гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати
на К.К.Г., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 440.00 /четиристотин и четирдесет/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на
незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно
постановление № 6118/13.05.2019г. издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „АРОК“ при
А“ПИ“, отменено с решение № 446/17.12.2019г.,
постановено по АНД № 655/2019г. по описа на Районен съд-Д., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба –15.04.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“, със седалище гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати
на К.К.Г., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по АД № 285/2020г. по описа на Административен
съд-Перник в размер на 310.00 /триста и
десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване чрез Административен съд-Перник пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ:/п/