№ 237
гр. Варна, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600290 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 11:55 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА.
ЖАЛБ.ПОДС. М. К. П., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. М. Б. Р. от АК – Варна и адв. Н. В. В. от АК -
Варна, редовно упълномощени.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Р.С. П.А, редовно призована, не се явява.
С.Б. П., редовно призован, не се явява.
М. Б. ИВ., редовно призована, не се явява.
Не се явява и повереникът адв. В. Й. Н. от АК – София, редовно
упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ. Р. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Р. – Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви моля да споделите
доводите ни във въззивната жалба, да я уважите, като при постановяване на
Вашия съдебен акт, извън доводите развити в писменото изложение и
допълнение към въззивната жалба, да съобразите и следното, което ще
акцентирам:
Делото е за втори път обект на внимание на ВАпС, като се е оказало, че
дадените при предходно разглеждане на делото от Апелативния съд
задължителни указания свързани с констатираните пороци на
първоинстанционния съдебен акт и най-вече липсата на мотиви, не само не са
били съобразени, но на практика са и били преповторени. Това обаче с оглед
етапа, на който се намира производството, не може да доведе до повторно
връщане на делото пред първоинстанционния съд и затова ще се наложи този
пропуск да бъде отстранен от Вас, като Вие ще следва да изложите собствени
фактологични и правни изводи в тази насока.
Ще Ви моля да съобразите, че ОС не е имал правно основание да постави
в основа на решаващите си изводи, относно механизма на настъпване на ПТП,
показанията на К.П., Д.П., К.К. и всички техни други спътници. Разбира се
защитата достига до констатация, че на тези показания са основани
фактологичните изводи на първата инстанция по тълкувателен път, защото
имаме две противостоящи групи показания на свидетели, които взаимно се
изключват от гледна точка на механизма на ПТП. Аргументите ми са в
няколко насоки:
Освен, че тези показания са в открито противоречие с обясненията на
М.П., с показанията на свид. К. П. и Х.Х., но и по причина те са от една
страна вътрешно противоречиви, съдържат констатации, които взаимно се
изключват, от друга страна те са опровергани категорично от констатациите в
огледния протокол и най-вече от заключението на АТЕ в състав проф. К., И.,
С.. В тази връзка свид. П. и някой от техните спътници твърдят, че видите ли
микробусът, в който са се намирали, в момента на удара се е намирал в
покой, в лентата предназначена за завиване наляво в Смядово. В същото
време повторната АТЕ е категорична, че автомобилът не е бил в покой, бил е
в движение с остатъчна скорост от 24 км/ч. За това и съдът не е имал право от
една страна да кредитира тази АТЕ и в същото време да кредитира и тези
показания защото те си противостоят.
На следващо място ще Ви моля да съобразите, че техните показания на
тази група свидетели са отречени от констатациите в огледния протокол.
Може ли един автомобил, който се е престроил и е спрял в последния момент
за завиване наляво да има предни гуми завити надясно така, както са
установени при огледния протокол където е фиксиран автомобил,
2
констатация, която еднозначно е дала основание и на цитираните преди малко
експерти да заключат, че е точно толкова вероятен и механизмът на
настъпване на пътния инцидент по начина, по който се описва от
подзащитния ми. В крайна сметка са налице и множество други констатирани
противоречия в техните показания, които са отречени по експертен път –
всеки един от намиращите се на предната седалка например твърди, че видите
ли те били с колани, което ШОС не е споделил като констатации и е отрекъл
като възможност. За това и аз Ви моля в основата на механизма, който Вие ще
приемете, по който е настъпил пътния инцидент, да споделите изцяло
позицията застъпена от самото начало и то непротиворечиво от подзащитния
ми като приемете, че тя е в унисон с констатациите в огледния протокол, с
АТЕ, ако щете и с логиката на живота. Така и не можахме да разберем защо
след като ние се движим по лентата си, ако тя действително не е била заета от
срещуположно движещ се автомобил кое ще наложи да се предприеме тази
спасителна маневра, свързана с бягане вляво. Бързам да отбележа, че
действително предприетата спасителна маневра, макар и да е предприета в
рамките на опасната зона за спиране, в никакъв случай не твърдим, че дава
основание за екскулпиране на водача, защото с оглед противоправния
резултат и принципните постановки на Тълкувателно решение № 106/83 г.
важно е да се отбележи, че преценката на механизма на настъпване на пътния
инцидент ако не дава основание за оневиняване на подзащитния ми е от
съществено значение за да се установи противоправното поведение на
срещуположния водач, който е тръгнал да завива вляво в много по-ранен
момент, като е заемал част от нашата лента, което е дало основание за
предприемането на тази маневра от страна на нашия клиент. Това на първо
място.
Ще Ви моля да приемете, че подзащитният ми следва да бъде оправдан
да е причинил смъртта на Б. П.. По делото на етап досъдебно производство са
били назначени три СМЕ, неясно по какви причини. Защо три. Всички те
обаче са еднопосочни и констатациите на трите групи експерти съдържат
следните изводи, че поради невъзможност да се установи точната причина за
смъртта на Б. П., с оглед неизвършването на аутопсия, не е възможно да се
установи наличието на пряка причинно-следствена връзка между травмите от
инцидента и леталния му изход. Въпреки тези доводи на защитата, които не
са били обсъдени, те са били и подробно аргументирани пред първата
инстанция и при превратно тълкуване изводите на тези експертизи съдът е
достигнал до противоположния извод, който като необоснован следва да бъде
коригиран от Ваша страна и макар и да няма СМЕ относно квалификацията
на медико-биологичните признаци на травмите получени от Б. П., то аз
смятам, че те са достатъчно подробно описани за да можем и без експертни
знания да ги квалифицираме с оглед липсващата слезка отстраняването й като
такава свързана с причинена тежка телесна повреда, за която следва да носи
отговорност П.. За мен отново е напълно непонятно с оглед безусловно
приетото и кредитирано от съда поведение на подзащитния ми след пътния
3
инцидент насочено към оказване реална и адекватна помощ на пострадалите,
свързано със звъненето на тел. 112, той първи се е обадил, обезопасяването на
пътния участък чрез изпращането на Х. да спре потока от коли, което е
криело реални рискове от настъпване на нов пътен инцидент – в справка
казаното от свидетеля – водач на товарния автомобил, включително и пряко
действията му, в които той се е насочил да извършва и те са били
възпрепятствани от една друга група хора, чието поведение няма да
коментирам е давало основание да бъдат възприети принципните постановки
на ППВС 81 и да се преквалифицира деянието с оказал помощ на
пострадалите. В тази връзка незаконосъобразните изводи на първата
инстанция съм уверен, че ще бъдат коригирани от настоящия съдебен състав.
Няма как да е в причинна връзка с резултата – нарушението по чл.21, ал.2
след като имаме една АТЕ, която казва, че и с тази скорост, ако не беше
предприетата маневра, свързана с навлизане в срещуположната лента, нямаше
никакъв проблем водачът П. да премине по кривата на завоя, който е
предстоял и да продължи движението си към гр. Шумен. Това изключва
безспорно установеното превишение величината на скоростта да е в причинна
връзка с резултата за това и поддържаме, че единствено и само
преминаването в срещуположната лента за движение следва да бъде прието
като нарушена норма на материалния закон.
В заключение ще Ви помоля да споделите и доводите ни, че са налице
пороци и при индивидуализация на наказанието и те са в резултат от една
страна от неотчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от П.
свързано с нарушение на разпоредбите на чл.132, чл.133 и чл.15 от ЗДвП, а не
само по чл.137, както е приела първата инстанция, включително и свързано с
нуждата да бъде оправдан П. да е причинил смъртта на Б. П. ни дават
основание да считаме, че ако съдът беше преквалифицирал деянието с оказал
помощ и не беше допуснал цитираните по-горе пороци, и бе приложил
същите критерии при индивидуализация на наказанието, следваше да приеме,
че същото би било адекватно на тежестта на извършеното и на резултата, ако
бъде определено в един значително по-нисък размер, а именно не по-голям от
една година, независимо от броя на пострадалите. Няма да отнемам
процесуално време за да посочвам те от своя страна в каква степен са
съпричинили резултата и тя е в значителна степен бих казал. Рядко по дела с
транспортен инцидент имаме такова еднозначно и категорично заключение на
АТЕ, което казва еднозначно – нито един от намиращите се в товарния отсег
на автомобила не би пострадал, ако автобусът беше не с товарен отсег, а със
седалки и ако те се ползваха с обезопасителни колани – нямаше въобще да
пострадат. За това считам, че освен преквалификация на деянието и редукция
на наказанието следва да намери приложение и разпоредбата на чл.55, ал.3,
респективно допълнително кумулативното наказание лишаване от
правоуправление също да бъде намалено с оглед данните за личността на
подзащитния ми, включително като водач. Аз не считам, че те сочат на
някакви драстични или многобройни нарушения. Все пак налице са
4
доказателства за годишния пробег, който той изминава като водач с
автомобил. За това Ви моля да уважите жалбата и да уважите нашите
съображения. Поне за мен не е и без значение при преценка
индивидуализация на наказанието и неоправдано дългия срок на разследване.
Нямаше нито една причина досъдебното производство да продължи шест
години. В същото време подзащитният ми няма никаква вина за това, че
съдебното следствие продължи един не малък период от време, което следва
да бъде отчетено като допълнително основание към настоящия момент да
бъде смекчена наказателната отговорност.
Ще Ви моля да съобразите и още едно обстоятелство. Сигурно Ви е
направило впечатление, че почти до финалната права на досъдебното
производство обвинението срещу М.П. е било с оказана помощ. При липсата
на събрано нито едно ново доказателство по делото неясно защо позицията на
същия този прокурор, вносител на обв. акт и поддържал обвинението и пред
ШОС, тази помощ отпадна, аргументи не бяха изложени нито пред първата
инстанция, защото нямаше какви да бъдат излагани, но мисля, че е дошъл
момента, в който този пропуск на обвинението ще намери адекватен отговор
във Вашия съдебен акт по същество на делото.
Моля Ви за изводи и произнасяне в тази посока.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, колегата Р. беше изключително
подробен и с цел процесуална икономия няма да преповтарям пледоарията му
по отношение на това, което сме поискали във въззивната жалба и в
допълнението към нея. Ще се спра само на няколко пункта:
Безспорно е доказано и установено от първоинстанционния съд мястото
на настъпване на удара на инцидента, именно лентата за движение на
микробуса от неговата посока на движение. От изключителна важност и
особеност е изследването на причините, които са довели до това поведение на
подс. П.. Веднъж П. е навлязъл в лентата за насрещно движение за да избегне
съприкосновението с насрещно движещия се автомобил управляван от на
свид. П., а на второ място П. се върнал в своята лента за движение също
толкова необяснимо като е излязъл от нея. Логиката на действията на П.
изцяло съответстват на неговите възприятия по време и малко преди самия
инцидент по отношение на движението на МПС в участъка, в който е
настъпил пътния инцидент. Тези действия са логични от всяка една гледна
точка и изцяло кореспондират с обясненията на моя подзащитен и
показанията на баща му, както и с констатациите намерили отражение в
протокола за оглед на местопроизшествието и заключенията на вещите лица
К., И. и С..
На следващо място, на което искам да заостря вниманието Ви, че смъртта
на Б. П., по повод неговата смърт, не е била извършена аутопсия. Той е
престоял няколко дни след настъпване на произшествието в болнично
заведение в Окръжна болница Шумен и в последствие в Университетска
5
болница „Св. Марина“ – Варна. Непосредствено след това той е бил изписан
в добро здравословно състояние, като същият е оставен на домашно лечение в
дома си. Чак след 40 дни същият е починал. Тук следва да се отбележи
пропуска на разследващите органи, че непосредствено след смъртта му не е
назначена аутопсия, от която да е видна причината за настъпване на смъртта
и дали е налице пряка причинно-следствена връзка. Всички вещи лица
изготвили първоначалната единична, тройна, повторна и последваща още
една тройна експертиза с ръководител доц. Л. от Катедра СМ – Плевен, са
установили и приели за безспорно, че не може да отговорят категорично на
поставения въпрос за причината за настъпване на смъртта на свид. П..
На следващо място е установено по безспорен и категоричен начин,
което първоинстанционният съд не е изложил в мотивите си, че моят
подзащитен П. непосредствено след инцидента пръв е позвънил на тел.112 за
оказване на помощ на пострадалите лица. Дори същият е заявил, цитирам:
„Изпратете повече линейки защото има доста пострадали.“ С оглед неговото
състояние, тъй като същият е получил нараняване в областта на гръдния кош,
вследствие на удара и отваряне на въздушната възглавница е имал намерение
и желание да окаже помощ чрез своите действия и е бил възпрян от
арогантното поведение на пострадалите лица. Тук първоинстанционният съд
не е отчел, че е налице оказване на помощ на пострадалите, дори с
телефонното обаждане на тел.112 по отношение на живи лица, както е и
Постановлението на ВКС, с оглед Тълкувателно решение № 2/2018 г. Още
нещо, в стремежа да окаже помощ на пострадалите подс. П. е сигнализирал
чрез свид. Х., че е настъпило ПТП, като е отишъл на 200 м разстояние от ПТП
за да направлява движещите се товарни автомобили да спрат защото има
препятствие на пътя, с цел избягване на други ПТП.
На последно място следва да се отбележи и виновното независимо
съпричиняване от страна на водача П., което не е отчетено от
първоинстанционния съд. Както спомена колегата Р., видно от назначената
СТЕ, че движещите се в товарния автомобил–микробус не биха получили
травматични увреждания, ако е имало поставени седалки и обезопасителни
колани, за което считам, че също първоинстанционният съд в мотивите не е
изложил съображения защо не приема, че имаме виновно съпричиняване от
другия водач.
Искам да отбележа, че в хода на досъдебното производство, когато то
стартира, бяха разделени материалите и спрямо другия водач П. беше
образувано досъдебно производство по чл. 343, ал.1, б. „б“ и следващите от
НК. По неясни причини наблюдаващия прокурор от ШОП прекрати това
производство спрямо П..
С оглед гореизложеното Ви моля да уважите въззивната ни жалба и
мотивите към нея, като признаете за невиновен по така възведеното
обвинение П. и деянието му да бъде преквалифицирано, че същият е оказал
помощ на пострадалите и че не е налице причинно-следствен резултат във
6
връзка с настъпилата смърт на П.. Благодаря Ви.
ПОДС. П. – Няма какво да допълня към казаното от моите адвокати.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите
жалбата без уважение и да потвърдите първоинстанционния съдебен акт, като
правилен и обоснован.
Делото се гледа за втори път пред ВАпС. Второто въззивно производство
е поради това, че при предходното разглеждане на делото Апелативният съд е
намерен дефицит на мотиви, това е негово решение, но считам, че в
настоящата ситуация не може първоинстанционният съд да бъде упрекнат в
такъв дефицит. Съдът е изложил своите правни изводи и съответно ги е
аргументирал. Не можем да говорим за дефицит на мотиви, тъй като не се
изисква нито от закона, нито от съдебната практика точния обем, в който те
трябва да бъдат изложени. Достатъчно е такива да са налични. Считам, че
Вашият извод би следвало да бъде в тази посока, че в достатъчна степен
наличните мотиви аргументират изводите на съда.
На второ място считам, че и двете нарушения на ЗДвП, както и движение
с неразрешена скорост, така и навлизането в насрещната лента се намират в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Това навлизане в насрещната лента е било именно поради ситуацията, че той
се движи с неразрешена скорост и движейки се с неразрешена скорост той
сам себе си поставя в ситуация, която създава опасност за извършване на
ПТП. Навлизането вече в насрещната лента е последица от тази скорост
защото той по този начин си е направил спасителната маневра, тъй като в
неговата преценка е било, че с тази скорост няма да избегне ПТП и затова
именно навлиза в тази лента за движение, като нарушава ПЗДвП с
навлизането в насрещната лента и там именно е настъпил сблъсъка между
двете МПС-та. В самото управление на самото МПС на другия водач, в
самото управление, ние не можем да намерим каквито и да е нарушения на
правилата за движение по пътищата и каквото и да е неправомерно поведение
– нито в избор на скоростта, нито някакво друго нарушение. Това, че са
пътували лица, които по неправилен начин са били без седалки и че са били
без колани считам, че е отчетено от първоинстанционния съд дотолкова,
доколкото в определяне и избора на наказание на подсъдимия съдът изрично
е изготвил такива мотиви и е посочил, че е налице съпричиняване с оглед на
това обстоятелство, че пострадалите са се движили без колани и по този
начин и това се е отразило на наказанието. Не може да бъде упрекнат съдът в
това, че не е преценил съпричиняване.
По отношение смъртта на пострадалия. Да, действително не е извършена
аутопсия и действително не е типичния случай като при други ПТП, като в
по-големия случай или смъртта настъпва веднага по време на произшествието
или часове или до дни. От назначените СМЕ и установяването на наличие на
травмена болест може да се направи извод, въз основа на експертните
7
заключения, че именно развитието на тази травмена болест е довела до
смъртта на пострадалия – тя се развива във времето и съответно се стига до
този съставомерен резултат. Тази смърт не е причинена от някакво друго
обстоятелство или от някакво друго заболяване, а именно от така
установената травмена болест.
По отношение на оказването на помощ. Преценявайки доказателствата по
делото мисля, че правилна е преценката, че не може деянието да се
квалифицира по този по-лек състав. Да, действително той е бил
възпрепятстван не по съвсем редния и не по съвсем правомерния начин. Да не
е било редно поведението на лицата, които са го обградили, но това е било
последица от самата ситуация, може би емоционална ситуация от тяхна
страна, но е факт, че с тези си действия не казваме, че това са правилни
действия или необходими, но е факт, че тези действия обективно са
препятствали възможността на подсъдимия да окаже действителна и
необходима помощ именно на пострадалите. В конкретната ситуация се
изисква да окаже помощ на пострадалите, каквато той обективна възможност
е нямал, независимо колко е редна или нередна причината.
По тези съображения Ви моля да приемете, че първоинстанционният съд
е издал присъда, която е правилна, в достатъчна степен обоснована и
съответно избраното наказание е съответно на обществената опасност на
извършеното и на извършителя. Съдът е отчел също и това, че е изминал един
голям период от време, пет години е посочен в съдебния акт, с оглед
настоящото съдебно заседание тези години са приблизително седем, тоест
няма някакво обстоятелство и при определяне на наказанието, което да е
извън погледа, извън коментара на първоинстанционния съд.
Моля в този смисъл да постановите решението си.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. П. – Съжалявам за това, което се случи преди седем години
близо. Тази маневра, която предприех тогава беше с оглед на това, че
отсрещно движещия се автомобил беше срещу ми. Виновен съм, че съм я
предприел, но просто нямаше какво друго да направя в този момент. Ще
помоля за намаляване на наказанието.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30
часа.
Председател: _______________________
8
Секретар: _______________________
9