№ 283
гр. Сливен, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500416 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.П., пълномощник на
Директора на СУ „Константин Константинов“, гр.Сливен, кв. „Дружба“
против решение № 631/08.07.2024 г. по гр.д. № 1911/2024г. на Районен съд –
Сливен, с което въззивникът е бил осъден да заплати на В. Г. Б. с ЕГН
********** от гр. Сливен, кв. „Сини камъни“ бл.25 вх.А ап.9 следните суми :
сумата от 2152.98 лв., представляваща неизплатено дължимо
увеличение на трудовото възнаграждение за положения труд в периода
от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. в размер на 358.83 лв. на месец, ведно със
сумата от 160.47 лв. по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава на вземането за
периода от 02.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска, до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 3947.13 лв., представляваща неплатено дължимо увеличение
на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ след придобиване на право на
1
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати в
размер на 358.83 лв. на месец, ведно със сумата от 294.19 лв. по чл.86
ал.1 от ЗЗД за забава на вземането за периода от 02.10.2023 г. до
17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
предявяването на иска, до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 358.83 лв., представляваща неплатеното дължимо
увеличение на основание чл.224, ал.1 от КТ за неизползван годишен
отпуск с 15 % от 2392.24 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението;
сума в размер на 1100.00лева. - разноски по делото.
С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и сумата от
394.01лв. – държавна такса по сметката на СлРС.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. Посочва, че страните по КТД са се договорили
осигурените средства да бъдат ползвани единствено и само за увеличение на
индивидуалните работни заплати на заетите с системата педагогически
специалисти. Към датата на подписване на анекса, ищцата нече не била заето
лице в системата на образованието и член на страна по КТД. Счита, че Анекса
от 10.08.2023г. има действие само за заетите към тази дата – 10.08.2023г.
педагогически специалисти, а датата 01.01.2023г. не представлява дата на
влизане в сила на договорните клаузи, а начален момент, от който се
увеличават работните заплати за лицата, които притежават качеството
работници и служители към момента на постигане на договореността –
10.08.2023г. Заявява, че кръгът на правоимащите лица се определя към
10.08.2023г. Осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и
само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата специалисти, т.е. тези, които към датата на подписване на анекса
имат подписан индивидуален трудов договор. Ищцата не била такова лице,
тъй като нейното трудово правоотношение било прекратено, считано от
10.07.2023г. Счита, че уговорената дата за увеличаване на трудовите
възнаграждения не можело да се приеме като уговорено „обратно действие“
2
на анекса към КТД. Въззивникът счита, че не съществува правна възможност
лица с прекратени трудови правоотношения до момента на определяне на
новите работни заплати да получат разликата от увеличението за минал
период. Посочва, че дори и да има обратно действие, то новото минимално
възнаграждение се различава от получаваното от ищцата с 4.00лв. месечно и
най-високото ново възнаграждение което може да се претендира било с 4 лева
повече на месец.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени- Претендират се деловодни разноски. Няма направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Г. Д. – пълномощник на В. Г. Б., с който въззивната жалба е оспорена
като неоснователна. В отговора е посочва, че в Анекса от 10.08.2023г. е
уговорено, че увеличението за системата на предучилищното и училищното
образование на основните трудови възнаграждения е от 01.01.2023г., поради
което правилата на анекса били приложими и към трудовите правоотношения,
прекратени преди датата на сключване на анекса, но съществували към
момента, считано от който страните по КТД са договорили началния момент
на увеличение на основните трудови възнаграждения. Посочва, че с пар.3 от
ЗР на Наредба №4/2017г е предвидено самата разпоредба на пар.2 да влезе в
сила от 01.01.2023г., като по този начин законодателят е придал обратно
действие на нормата и спрямо трудови правоотношения, съществували в
периода между 01.01.2023г. и 01.09.2023г., макар и към края на този период
вече да са били прекратени. По отношение на размера на увеличението
посочва, че разпоредбата на чл.27, ал.3, т.2 от Анекса гарантира 15%
увеличение на всички адресати, независимо колко е била работната заплата,
дали е под или над минималната работна заплата. Претендира присъждане на
направените пред настоящата инстанция разноски. Няма направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се
представлява от представител по пълномощие адв.Д. П., който заявява, че
поддържа въззивната жалба, моли тя да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и с
представител по пълномощие - адв.Д., която заявява, че оспорва въззивната
жалба, поддържа депозирания отговор на въззивна жалба и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
3
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
15.07.2024 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
22.07.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от В. Г. Б. против
СУ „Константин Константинов“ – Сливен при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на неплатено
дължимо увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата м периода
01.01.2023г. – 30.06.2023г. в общ размер от 2152.98лв. /358.83лв. месечно/, с
правно основание чл.128, т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; иск за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата в размер на 160.47лв. за периода от
02.10.2023г. до 17.04.2024г., с правно основание чл.86 от ЗЗД; иск за
заплащане на неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222,
ал.3 от КТ след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в общ размер на 3947.13лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението; иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на
294.19лв. върху втората главница за периода от 02.10.2023г. до 17.04.2024г., с
правно основание чл.86 от ЗЗД; иск за заплащане на неплатено дължимо
увеличение на обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, л.1
от КТ в размер на 358.83лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се
основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна
квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който
4
страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна
възможност за защита в производството.
Между страните е безспорно установено, че страните са били в трудови
правоотношения от 01.09.2016г. до 30.06.2023г., когато правоотношението е
прекратено, поради придобиване от страна на ищцата в първоинстанционното
производство В. Г. Б. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като Б.
е заемала длъжността „старши учител – начален етапна основното
образование“.
Не се спори, че В. Г. Б. е била член на СБУ към КНСБ в СУ „Константин
Константинов“ – Сливен, който е страна по КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с
Министерството на образованието и науката.
Не се спори, че на Б. са заплатени обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ и по
чл.222, ал.3 от КТ в размерите, посочени в заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение.
Безспорно, заплатените на ищцата – въззиваема трудови възнаграждения
през периода м.01 – м.06.2023г. и обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ и по
чл.222, ал.3 от КТ са били на база договорените с КТД от 06.12.2022г. основни
работни заплати /чл.27 от КТД/.
С Анекс от 10.08.2023г., страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили
изменение на текста на чл.27 от КТД, регламентиращ размера на основните
работни заплати, като в ал.1 изрично е посочено, че „за системата на
предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:…“.
Спорът между страните е дали Анекса е приложим и по отношение на
служителите, които км момента на сключването му на 10.08.2023г. вече са
били с прекратени трудови правоотношения със съответното учебно
заведение от системата на предучилищното и училищно образование.
Въззивната инстанция споделя изцяло становището на
първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбите на Анекса и
спрямо служителите, които са били в трудови правоотношения в периода,
влизащ в действието на анекса.
Анализирайки текста на Анекса от 10.08.2023г., съдът намира, че
5
сключилите го страни са му придали обратно действие, като неговите
разпоредби, касаещи увеличение на основните работни заплати на работещите
в системата на предучилищното и училищно образование се прилагат считано
от 01.01.2023г. по този начин е налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ
изключение от правилото за влизане в сила на разпоредбите на КТД, а именно
влизат в сила, от изрично посочения начален момент. В случая изрично е
посочено, че изменената разпоредба на чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г.
Към този момент следва да се определи и кръгът на правоимащите лица.
При това положение, съдът приема, че разпоредбата е приложима не
само спрямо правоотношенията, съществуващи към момента на сключване на
Анекса – 10.08.2023г., а спрямо всички правоотношения, съществували към
началния момент на приложение на новата разпоредба на чл.27 от КТД –
01.01.2023г. Възраженията на въззивника в тази насока са изцяло
неоснователни.
От тълкуването на Анекса и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от
КТ не следва друг извод. Тълкуването, дадено от въззивника, на текста на
Анекса е превратно. Неговите твърдения не се подкрепят и от цитирания пар.3
от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за
нормиране и заплащане на труда, изд. от МОН. Напротив, именно с посочения
пар.3 е придадена обратна сила на разпоредбата на пар.2 от същата Наредба,
определяща минималните размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти. Изрично пар.3 посочва, че пар.2 от Наредбата
влиза в сила от 01.01.2023г. – класически пример за придадено обратно
действие на нормативна разпоредба.
Следва да се посочи, че нито в Наредбата, нито в Анекса от 10.08.2023г. е
предвидено изключване на лицата, чието трудово правоотношение е
прекратено към момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на
нормативната разпоредба. Такова изключение, според съда, би било
дискриминационно.
В отношенията между страните се прилага КТД от 2022г. в редакцията на
чл.27 от 10.08.2023г., поради изричното придаденото й обратно действие,
считано от 01.01.2023г.
Тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответното учебно
заведение в периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., то спрямо нейното трудово
6
възнаграждение в този период и спрямо обезщетенията, имащи за основа
трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса от
10.08.2023г. Следователно, ищцата е следвало да получи възнаграждение за
процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от
Анекса/, каквото не й е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане
на увеличението в трудовото й възнаграждение е основателна. Във връзка с
възраженията във въззивната жалба относно размера на увеличението, следва
да се посочи, че той не е по 4 лева месечно, както твърди въззивника, а е
приложима разпоредбата на чл.27, ал.3, т.2 от Анекса – 15%.
На база увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчислят и
дължимите на ищцата обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.224, ал.1 от
КТ. Поради това и тези искови претенции за изплащане на дължимото върху
тях увеличение, са основателни и доказани в пълния претендиран размер.
Относно конкретните изчисления, съдът препраща към изводите и
направените в тях изчисления от първоинстанционния съд, които няма да
преповтаря.
Върху главниците, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане.
Основателни са и двете акцесорни претенции за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците, съответно за увеличение върху
дължимото трудово възнаграждение и върху обезщетението по чл.222, ал.3 от
КТ. Касае се за парични задължения, отправена е покана до ответното учебно
заведение за плащането им /02.10.2023г./, която поставя ответника в забава, от
който момент се дължи и обезщетението за забава – чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2
от ЗЗД. Размерът на обезщетението е правилно определен от
първоинстанционният съд.
При извършената проверка, съдът не констатира нарушение при
определяне на дължимата ДТ пред РС- Сливен.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция нацяло съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в
размер на 1266.00лв. адвокатско възнаграждение (по иска за неизплатено
7
увеличение на тр.възнаграждение за периода 01.01.2023г. – 30.06.2023г. –
422.00лв.; по иска за обезщетението по чл.422, ал.3 от КТ – 440.00лв и по иска
по чл.224 от КТ – 404.00лв.).
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 631/08.07.2024 г. по гр.д. № 1911/2024г.
на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА СУ „Константин Константинов“, гр.Сливен, кв. „Дружба“ „
да заплати на В. Г. Б. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Сини камъни“
бл.25 вх.А ап.9 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1266.00
(хиляда двеста шестдесет и шест) лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8