В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 4549/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът В.М.А. твърди, че с първия ответник П.А.А. е бил в облигационни отношения по договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 002/21.04.2004 г. на нотариус С.К., който в последствие е развален с влязло в сила на 27.04.2007 г. решение по гр. д. № 9082/2005 г. по описа на СРС, 33 състав, поради обстоятелството, че продавачът П.А. се е легитимирал с нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН завещание. Твърди, че с това съдебно решение ответникът П.А. е осъден да му заплати и следните суми: сумата от 100,00 лева – по частичен иск за връщане на заплатената продажна цена общо в размер на 16 096 лева; сумата от 100,00 лева – по предявен частичен иск за заплатени разноски по сключване на договора, сумата от 300,00 лева – по предявен частичен иск за неустойка и сумата от 671,84 лева – разноски по делото. Твърди, че освен кредитор на тези вземания е кредитор на първия ответник и на вземанията, присъдени му с решение по гр.д. № 421/2009 г. по описа на СГС, І, 7 състав, по предявените от него искове за разликата до пълните размери на вземанията му, свързани с отговорността за евикция, както и му е присъдена сумата от 31 884 лева неустойка до пълния размер и 3 334,54 лева - разноски. Твърди, че с влязла в сила на 27.01.2012 г. по н.о.х.д. № 8038/2006 г. по описа на СРС, 99 състав П.А.А. е осъден за извършената измама.

Твърди, че на 03.10.2005 г. първият ответник П.А.А. сключил с втория ответник „Е. – 2000“ ЕООД увреждаща сделка – договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т. V, рег. № 9226, дело № 814 на нотариус М.К., с която сделка П.А.А. и неговата съпруга Ц.Н.А. са прехвърлили на „Е. – 2000“ ЕООД следния свой собствен недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, бул. „********, построен върху втора железобетонна плоча над избите на сградата, с източно изложение, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, входно и сервизни антрета, при съседи по документ за собственост: от изток – бул. „Х. Смирненски“, от юг – А. Я., от запад – стълбище, от север – И.А.Й., заедно с едно избено помещение, без посочена площ по документ за собственост, при съседи от изток – бул. „Х. Смирненски“, от юг – А. Я., от запад – стълбище, от север – И.А.Й., заедно с едно избено помещение, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: от изток бул. „Х. Смирненски“, от юг – Кр. и С.И., от запад – коридор и от север – И.Й., заедно с таванско помещение, без площ в документ за собственост, при съседи по документ за собственост: от изток – А. Д., от юг – М. Д., от запад – двор и от север – ул. „Миджур“, заедно с 20/427 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ V-428, в кв. 127, по плана на гр. София, м. Лозенец ІІІ-та част, целия с площ по докумет за собственост от 427 кв.м. и с площ по скица от 320 кв.м., при съседи: от двете страни улици и поземлени имоти с №№ VІ-434 и ІV-429 и по този начин са намалили секвестируемото си имущество, което е следвало да послужи за удовлетворяване на ищеца като кредитор на А.. Твърди, че знанието за увреждане у П.А.А. е било налице, тъй като той е знаел, че поради извършеното от него престъпление ще възникнат вземания за евикция. Твърди, че знание за увреждане е било налице и у купувача, тъй като към датата на сключване на сделката е имало вписана искова молба по гр.д. № 2943/2004 г. по описа на СРС, 79 състав – по иска за установяване на завещанието, с което А. се е легитимирал като собственик на имота, продаден на ищеца, както и по гр.д. № 9082/2005 г. по описа на СРС, 33 състав, както и срещу него е имало образувано досъдебно производство и от тези обстоятелства е можело да се направи разумно предположение, че за ответника А. може да възникне вземане в полза на ищеца, произтичащо от евикцията му. Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде обявена относителната недействителност спрямо него на договор за покупко-продажба, сключен между ответниците П.А.А., като продавач и „Е. – 2000“ ЕООД, като купувач, и обективирани в нотариален акт № 157, т. V, рег. № 9226, дело № 814 на нотариус М.К. /уточнителна молба от 09.07.2015 г. и 03.12.2015 г. и определение от 04.12.2015 г. за прекратяване на делото в частта по предявения иск срещу ответника Ц.Н.А./, касаещ Ѕ идеална част, притежавана от А.. Претендира разноски.

Ответникът П.А. не депозира отговор в срок.

Ответникът „Е. – 2000“ ЕООД оспорва у него да е било знание за кредиторовото качество на ищеца и намерение за увреждане. Твърди, че до започване на преговорите за сключване на договора за продажба управителят на дружеството не е познавал продавачите, като връзката между тях е осъществена с посредничеството на брокер на недвижими имоти. Твърди да е трето, добросъвестно лице, като във връзка със сключване на конкретния договор не са установени тежести и вписани исковимолби по отношение на имота предмет на сделката. Твърди вземанията на ищеца да са възникнали след сключване на сделката, обявяване на чиято относителна недействителност се иска. Прави възражение за погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема следното от фактическа страна:

С нотариален акт № 002/21.01.2004 г. на нотариус С.К. П.А.А. е продал на В.М.А. апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. Западен парк, ул. ********№ 2.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот нотариален акт № 157, т. V, рег. № 9226, дело № 814 от 03.10.2005 г. на нотариус М.К. П.А.А. и неговата съпруга Ц.Н.А. продават на „Е. – 2000“ ЕООД собствения си недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, бул. „********, построен върху втора железобетонна плоча над избите на сградата, с източно изложение, в едно с прилежащите му обслужващи помещение и идеални части от общите части на сградата и от дворното място за сумата в размер на 47 000,00 евро, която сума е посочено, че купувачите са получили напълно.

Установява се от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, че на 03.10.2005 г. дружество „Е. – 2000“ ЕООД е получило заем от Тодор П.П.в размер на 90 000,00 лева, който е надлежно осчетоводен, както и че дружеството към датата на сключване на договора за продажба е имало касова наличност в размер на продажната цена и плащането на продажната цена и разходите по договора също са надлежно осчетоводени.

С влязло в сила на 06.03.2007 г. по гр.д. № 2943/2004 г. по описа а СРС, 79 състав е прогласена нищожността на основание чл. 42, б. „б“ ЗН на завещание, изготвено в полза на П.А.А. по предявения от П.З.З.срещу П.А.А. установителен иск, като са отхвърлени предявените от П.З.З.срещу П.А.А., В.М.М. и др. установителни искове за собственост в полза на ищеца на апартамент № 8, в ж.к. Западен парк, ул. „******№ *, нова улица „Х.М.“ № 47, на ІІ-ри етаж в жилищен блок 47, вх. В

С влязло в сила на 27.04.2007 г. решение, постановено по гр.д. № 9082/2005 г. по описа на СРС, 33 състав е развален договор за продажба, сключен между В. И.М., като купувач и П.А.А., като продавач, обективиран в нотариален акт № 002/21.04.2004 г. като П.А.А. е осъден да заплати на В. И.М. сумата от 100,00 лева – по частичен иск за връщане на заплатената продажна цена общо в размер на 16 096 лева; сумата от 100,00 лева – по предявен частичен иск за заплатени разноски по сключване на договора, сумата от 300,00 лева – по предявен частичен иск за неустойка и сумата от 671,84 лева – разноски по делото.

С влязло в сила на 27.06.2011 г. решение, постановено по гр.д. № 421/2009 г. по описа на СГС, І-7 състав П.А.А. е осъден да заплати на В. И.М. разликата до пълните размери на исковете по чл. 189, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, както следва: сумата в размер на 15796,00 лева – заплатена продажна цена; сумата от 408,45 лева – разноски при сключване на договора; 31 884,00 лева – неустойка и 3334,54 лева – разноски по делото.

Установява се, че за принудително събиране на сумите по осъдителните решения са образувани изпълнителни дела, като липсват твърдения и доказателства за пълно погасяване на дълга.

Видно от справка по лице, издадена по персонална партида 287501 от Служба по вписванията гр. София за лицетоП.А.А., по отношение на имот с имотна партида 59247 предмет на оспорваната в настоящия процес сделка не са налице вписани възбрани, тежести или искови молби преди датата на договор за покупко-продажба от 03.10.2005 г., като същевременно към тази дата са налице вписвания по отношение на това лице като ответник по искове за други имоти.

Според писмо изх. № от 03.06.2021 г. от Агенция по вписванията, изпратено на ищеца по повод на издадено му съдебно удостоверение по делото, Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър и създаването на персонални партиди по лице е завършило през м. март 2009 г. и едва след тази дата е можело да се прави електронна справка по персонална партида.

Според показанията на свидетеля Б.С.той е приятел на ищеца и от м. май 2005 г. няколко пъти с него е ходил до апартамента, находящ се в гр. София, кв. Лозенец, пл. Журналист, който се е намирал на втория етаж с цел да разберат кой битува там. Влизането в сградата било затруднено, като на вратата не намерили индиция за обитателя, а при позвъняване никой не отварял. При второто посещение срещнали по стълбите съседи на около 70-годишна възраст, които не могли да им дадат информация за апартамента, като тогава вратата му била сменена с нова по-модерна. След средата на м. октомври 2005 г. отново отишли, не могли да влязат, но видели, че имало табела „Е.“. Свидетелят сочи, че при всичките ходения до адреса, дори и през работно време, не е имало индиция някой да го обитава.

Според показанията на свидетеля И.М.той е колега на управителя на дружество „Е. – 2000“ ЕООД г-н П. и заедно работели по различни проекти, тъй като свидетелят имал проектантско бюро и първоначално търсели общо помещение, което да е близо до Института по архитектура, строителство и градоустройство. Свидетелят сочи, че първо купили апартамент за неговото дружество и продължили търсенето за дружеството на П., като чрез брокер открили апартамент на бул. „Х. Смирненски“, който брокер им отворил апартамента за оглед. След покупката бил направен ремонт на апартамента, непосредствено след което П. започнал да го ползва за офис, в който работели окол 6-8 служители.

Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД). Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора – арг. чл. 135, ал.3 ЗЗД.

Конститутивният иск по чл. 135 от ЗЗД е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си, предназначено съгласно чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на кредитора. Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически състав: 1/ наличието на вземане, като без значение е неговия вид - парично или непарично; 2/ Извършено от длъжника действие (сделка), което да е валидно (в този смисъл и решение на ВС 993-1986-II Г. О. по гр. д. 13/1986 г.); 3/ това действие (сделка) да уврежда ищеца; 4/ когато увреждащото действие е възмездно трябва и длъжникът, и третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането 5/ когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането е необходимо не само знание за увреждане, но и насочване на действието от длъжника и лицето, с което договаря към увреждане на кредитора. В тази последна хипотеза презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД не важи. Проявните форми на увреждането на кредитора по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД могат да бъдат различни: или длъжникът да се е лишил изцяло от своето имущество; или да е намалил имуществото си; или с правните си действия длъжникът да затруднява удовлетворяването на кредитора (така Решение № 219 от 17.02.2010 г. по т. д. № 752/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като извод за несъществуване на вземането може да се направи само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо или е погасено изцяло.

В настоящия случай ищецът основава качеството си на кредитор на съдебно установени вземания, като не се твърди и доказва същите да са погасени.

Вземанията на ищеца произтичат от влезли в сила съдебни решения, с първото от които решение по гр. д. № 9082/2005 г. по описа на СРС, 33 състав, влязло в сила на 27.04.2007 г., договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 002/21.04.2004 г. е развален, поради признаване за установено, с влязло в сила на 06.03.2007 г. решение по гр.д. № 2943/2004 г. по описа а СРС, 79 състав, че завещанието, на което праводателят П.А.А. основава собственическите си права е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН.

От момента, в който със сила на присъдено нещо са отречени собственическите права на продавача, за купувача по сделката възникват правата по чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, в настоящия случай сделката, която ищецът твърди да е увеждаща предхожда възникването на вземанията, обуславящи качеството му на кредитор, поради което за основателността на иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца беше да докаже предназначаването от длъжника П.А. и третото лице „Е.“ ЕООД на договора за покупко-продажба от 03.10.2005 г. към увреждане на ищеца.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод процесната сделка да е сключена от ответниците с цел да се увреди бъдещият кредитор на първия ответник. Напротив, по делото е проведено успешно насрещно доказване, от което се установява, че ответникът „Е.“ ЕООД е търсил имот за своята дейност в близост до Института по архитектура, строителство и градоустройство, че връзката с първия ответник е направена по повод бъдещата сделка, като имотът е предложен за продажба със съдействието на брокер, който е държал ключовете до имота и го е представял за оглед.

Доводите на ищеца, че ответникът „Е.“ ЕООД е могъл да направи предположение, че в тежест на П.А.А. би могло да възникнат бъдещи задължения по вписаните срещу него искови молби съдът намира за неоснователни.

На първо място, съдът намира, че дължимата грижа на купувача при покупка на недвижим имот не изисква проверка на личните качества на продавача, както и на неговата задлъжнялост, като такова задължение не произтича нито от закона, нито от добросъвестността. Към момента на сключване на процесната сделка не е съществувала системата на вписване по персонална партида, поради което и за ответника „Е.“ ЕООД фактически е било невъзможно да проследи всички обстоятелства по вписани искови молби с ответник продавачът му, касаещи имоти извън този, който дружеството е желаело да закупи. На следващо място, знанието за увреждане у третото лице в случая не е достатъчно за основателността на иска, тъй като както е посочено по-горе, за основателността на иска е необходимо наличието на твърдения, доказани при условията на пълно доказване за сключване на сделката с цел увреждане на бъдещия кредитор.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото не е доказан субективният елемент от фактическия състав на правото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – насочване на сделката към увреждане на кредитор на първия ответник.

За пълнота следва да се отбележи, че дори и при правен извод за основателност на иска, възражението на ответника „Е.“ ЕООД за погасяването му по давност би било основателно. Искът по чл. 135 ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Начало на давностния срок тече от момента на извършване на увреждащото действие, т.е. от сключване на увреждащата сделка, когато тя следва възникване на вземането и от момента на възникване на вземането, когато този момент следва увреждащата сделка /арг. чл. 114, ал.1 ЗЗД/. От този момент, увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника (в този смисъл: решение № 147/25.07.2016 г. по дело № 645/2016 на ВКС, III ГО и решение № 7/26.01.2012 г. по дело № 456/2011 на ВКС, III ГО). Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност за предявяването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане (в този смисъл: решение № 12/11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на ВКС, III ГО, решение № 311/2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, IV ГО и решение № 342/2010 г. по гр. д. № 430/2009 г. на ВКС, III ГО/. Давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД се спира само в изчерпателно посочените в чл. 115 ЗЗД хипотези, в това число и докато трае съдебния процес за вземането / чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД/. Става въпрос обаче за същото вземане, а не за друго вземане (решение № 147/25.07.2016 г. по гр. д. № 645/2015 г. на ВКС, III ГО/. Доводите на ищеца за възникване на вземането му едва след влизане в сила на осъдителната присъда, с която П.А.А. е признат за виновен за измама са неоснователни, като този присъда не е релевантна, нито към фактическия състав на възникване на процесното потестативно право, нито има значение за погасяването му по давност.

В настоящия случай, атакуваната сделка е извършена на 03.10.2005 г., а вземанията на ищеца съдът счита, че са възникнали с отричане правата на праводателя на ищеца – с влизане в сила на 06.03.2007 г. на решението по гр.д. № 2943/2004 г. по описа а СРС, 79 състав, от която дата, по изложените по-горе съображения, е започнала да тече петгодишната погасителна давност за предявяване на претенцията по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Производство по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, заведена в регистратурата на СГС с вх. № 44911/06.04.2015 г., т.е. след изтичане на пет години.

Поради изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника „Е. - 2000“ ЕООД разноски по делото в размер на 5879,60 лева – адвокатско възнаграждение и такса за съдебно удостоверение.

Ответникът П.А.А. не ангажира доказателства за размера на уговореното и заплатено от него адвокатско възнаграждение по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.А., ЕГН: ********** срещу П.А.А., ЕГН:********** и „Е. - 2000“ ЕООД, ЕИК:********иск по чл. 135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157, т. V, рег. № 9226, дело № 814 на нотариус М.К., с който П.А.А. е прехвърлил на „Е. – 2000“ ЕООД собствената си Ѕ идеална част от следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, бул. „********, построен върху втора железобетонна плоча над избите на сградата, с източно изложение, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет, входно и сервизни антрета, при съседи по документ за собственост: от изток – бул. „Х. Смирненски“, от юг – А. Я., от запад – стълбище, от север – И.А.Й., заедно с едно избено помещение, без посочена площ по документ за собственост, при съседи: от изток бул. „Х. Смирненски“, от юг – Кр. и С.И., от запад – коридор и от север – И.Й., заедно с таванско помещение, без площ в документ за собственост, при съседи по документ за собственост: от изток – А. Д., от юг – М. Д., от запад – двор и от север – ул. „Миджур“, заедно с 20/427 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо УПИ V-428, в кв. 127, по плана на гр. София, м. Лозенец ІІІ-та част, целия с площ по докумет за собственост от 427 кв.м. и с площ по скица от 320 кв.м., при съседи: от двете страни улици и поземлени имоти с №№ VІ-434 и ІV-429.

ОСЪЖДА В.М.А., ЕГН: ********** да заплати на „Е. - 2000“ ЕООД, ЕИК:********на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 5879,60 лева - разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	266504
Дата:	11 ноември 2021 г.
Съдия:	Илиана Валентинова Станкова

Дело:	20151100104549
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	7 април 2015 г.

Решение по дело №4549/2015 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА