Определение по дело №2081/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1476
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193100902081
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…….06.2020 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 2081/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на “Евро Ин консулт”ЕАД гр.София с ЕИК ********* срещу „Био Елит Енерджи”ООД гр.Варна с ЕИК *********.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора  от ГПК „Производство по търговски спорове“.

 

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 14.08.2020г. от 13.30  часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

 

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от “Евро Ин консулт”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Синанишко езеро” № 7, ет.7, ап.33, срещу „Био Елит Енерджи”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Дебър”58, ет.9, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите, както следва:

1. сумата от 28 809.60 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за главница по фактура № **********/18.12.2014 г. по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение по фактура № **********/ 18.12.2014 г. по Договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., в размер на 58 809.60 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

2. сумата от 7 044.55 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/18.12.2014 г., за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г., в размер на 7 000 лева, до приетия от съда размер от 14 044.55 лева;

3. сумата от 7 611.14 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/18.12.2014 г. в размер на 28 809.60 лева (претендирани по настоящото дело), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;

4. сумата от 31 272.60 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за главница по фактура№ **********/18.12.2015 г. по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в размер на 30 000 лева, до пълното дължимо възнаграждение по фактура № **********/ 18.12.2015 г. по Договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., в размер на 61 272.60 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;

5. сумата от 4 411.04 лв., представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за забавено изпълнение на пълното задължението по фактура № **********/18.12.2015 г., за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., в размер на 4 000 лв., до приетия от съда размер от 8 411.04 лева;

6. сумата от 8 261.84 лв., представляваща лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/ 18.12.2015 г. в размер на 31 272.60 лева (претендирани по настоящото лева), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.

Ищецът поддържа, че се явява изправна страна по сключения между праводателя му и ответника договор за консултантски услуги от 06.03.2013г. за получаване на компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агротехнологични плащания” от ПРСР 2007-2013г., като е извършил в пълен обем всички етапи на възложената работа. Въз основа на изготвената от ищеца документация ответникът е подал заявление за финансово подпомагане по Мярка 214 и е одобрен за участие в Мярка 214 с общо одобрена площ от 1064.38 хектара (10643.80 декара). Дължимото от ответника възнаграждение е уговорено в размер на 5 лева на дка без ДДС годишно за одобрените от ДФ „Земеделие” обработваеми площи и подлежи на изплащане след получаване на компенсаторното плащане за конкретната година. Въпреки че е получил финансова помощ за 2013г., 2014г. и 2015г., ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимото възнаграждение за 2014г. в размер на 58809.60 лева и за 2015г. в размер на 61272.60 лева, за което са издадени процесните фактури. С влязло в сила решение по т.д. 546/2017г. на ВОС, образувано по предявени от ищеца частични искове, ответникът е осъден да му заплати сумите от по 30000 лева по всяка от фактурите, поради което се претендира неплатения остатък, ведно с обезщетение за забава.

В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения за липса на доказано изпълнение на възложената работа и на предаването й на ответника-възложител, като предпоставки за възникване на насрещното парично вземане. Поддържа, че единствената извършена по договора дейност е изготвяне на хартиен носител на заявление за кандидатстване. В изпълнената част от работата са били налице непълноти, които ответникът се наложило да отстранява в продължение на повече от две години. Вземането на проби е извършено от служители на ответника. Липсват доказателства за изготвен 5-годишен план за сеитбообръщението и за предоставяни консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5-годишния ангажимент, напротив, сеитбооборотите са изпращани от ответника до изпълнителя – ищец. Независимо че е обвързвана в договора с получаване на компенсаторните плащания, дължимостта на възнаграждението не може да се разглежда извън изпълнението на възложената работа и нейното приемане от възложителя, каквито в случая не са налице. В условията на евентуалност поддържа, че вземанията са погасени с изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност, считано от датата на издаване на съответната фактура, приложима поради периодичния им характер. Счита, че при процесния договор за изработка е налице повтарящ се характер на задълженията и предварително определени и известни на страните падежи, което обуславя периодичен характер на паричното задължение. С погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е изтекла, т.е. погасена по давност е и претенцията за обезщетение за забава. Евентуално твърди, че главницата за 2014г. е погасена с изтичане на общата 5-годишна давност, тъй като задължението не е възникнало на датата на издаване на фактурата, а съгласно договора – в по-ранен момент. Погасителна давност е настъпила и по отношение на всички претендирани лихви за забава до 16.12.2016г., тъй като уважените частични искове не прекъсват давността.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която  поддържа, че възраженията срещу правопораждащите факти на вземането - наличие на сключен консултантски договор и изпълнението по него, са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по частичните искове, поради което не следва да бъдат преразглеждани. Поддържа, че плащането по договора не е периодично, макар да е уговорено годишно, тъй като същото е поставено под условие (бъдещо несигурно събитие) – в зависимост от последователно/поетапно приемане на извършените дейности по мярката от страна на ДФ „Земеделие” и извършване на годишно компенсаторно плащане към възложителя. Заплащането на консултантското възнаграждение е уговорено за целия срок на договора, но е дължимо на части, поетапно при изпълняване на съответните условия, като е цитирана съдебна практика в тази насока. По изложените съображения приложима е общата 5-годишна погасителна давност, която не е изтекла, тъй като вземането за 2014г. е станало изискуемо на 18.12.2014г., денят следващ получаването от  ответника на компенсаторните плащания от ДФ „Земеделие”, а искът е предявен на 16.12.2019г.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 299 ГПК в настоящото производство е изключена преценката относно фактите, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по т. д. № 546/2017 г. на Окръжен съд Варна, в т.ч. правопораждащите факти на вземанията и правоизключващите възражения, основани на факти, настъпили до влизане в сила на решението.

 

УКАЗВА на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, на ищеца, че в негова тежест е да докаже размера на претендираните вземания по отделни пера и твърдяната дата на настъпване на изискуемостта на главното задължение, а ответникът от своя страна следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, настъпили след влизане в сила на решението по частичния иск - настъпване на предпоставките за погасителната давност, в т.ч. твърдяната дата на настъпване изискуемостта на задълженията като начало на течение на давностни срок.

 

ДОПУСКА до събиране в с.з. писмените доказателства, представени от ищеца.

 

ИЗИСКВА за послужване т.д. 546/2017г. по описа на ВОС.

 

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след запознаване с материалите по делото, проверка в счетоводствата на страните и след запознаване с административната преписка на ДФ „Земеделие",
съдържаща се в т. д. № 546/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна,
да даде заключение:

1. Какъв е броят на одобрените площи (декари), за които са извършени компенсаторни плащания по мярка 214 от ДФ „Земеделие" в полза на „Био елит Енерджи" ООД за 2014 г. и 2015 г.;

2. Да посочи размера на компенсаторни плащания по мярка 214 от ДФ „Земеделие" в полза на „Био елит Енерджи" ООД за кампании 2014 г. и 2015 г.

3. На коя дата са постъпили по сметка на ответника компенсаторните плащания за 2014 и 2015г.?

4. Да изчисли размера на договореното възнаграждение за консултанта съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора за 2014г. и 2015г.

5. Да изчисли размера на лихвата за забава върху следните суми:

- върху сумата от 58809.60 лева за периода 02.01.2015г. до 09.05.2017г. и за периода от 18.12.2016г. до 09.05.2017г.

- върху сумата от 61272.60 лева за периода 02.01.2016г. до 09.05.2017г. и за периода от 18.12.2016г. до 09.05.2017г.

- върху сумата от 28809.60 лева за периода 10.05.2017г. до 16.12.2019г. и за периода 18.12.2016г. – 16.12.2019г.

- върху сумата от 31272.60 лева за периода 10.05.2017г. до 16.12.2019г. и за периода 18.12.2016г. – 16.12.2019г.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски, свързани с изготвяне на заключението в размер на 300.00 лв., вносими от ищеца по сметка на ВОС в едноседмичен срок, считано от уведомяването, като в същия срок се представят и доказателства за извършеното плащане.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жулиета Тонева, която да се уведоми за изготвяне на заключението след представяне на доказателства за платен депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум  една седмица преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.

 

УКАЗВА на ищеца, че ако ответника не се яви в съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в отсъствието му и тъй като не е депозирал писмен отговор на исковата молба, може да направи искане за постановяване на неприсъствено решение.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: