Решение по дело №42/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260044

гр.Пловдив, 22.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 01.03.2021г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

секретар:Стефка Тошева

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 42/2021г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.

С Решение № 20183/23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 20205100100067 по описа на ОС - К., се признава по отношение на Н.А.А., ЕГН **********,***, че съществува вземането на М.Р.А., ЕГН **********,***, произтичащо от Договор за заместване в дълг от 18.01.2019г. в размер на сумата от 100 000лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за паричен заем от 05.03.2008г. и Анекс към същия от 18.01.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.01.2020г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 7 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.01.2020г. по ч.гр.д. № 17/2020г. по описа на РС - Момчилград и се осъжда Н.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.А., ЕГН **********,***, сумата в размер на 3 765лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер на 2 000лв., представляваща разноски в исковото производство.

Против Решение № 20183/23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 20205100100067 по описа на ОС - К., е постъпила въззивна жалба, вх.№ 2127/15.12.2020г., от ответника Н.А.А., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Я..Въведените в жалбата оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.

В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 210242/20.01.2021г. от насрещната въззиваема страна, ищеца М.Р.А., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И.Т., въззивната жалба се оспорва, моли се за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски.

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата за отговор до насрещната въззиваема страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Производството пред съда е образувано по искова молба/ИМ, вх.№ 1544/21.05.2020г., подадена от ищец М.Р.А., ЕГН **********, срещу ответник Н.А.А., ЕГН **********.

В ИМ са въведени следните твърдения: Между ищеца М.Р.А. и трето неучастващо по делото лице - Е. Р.А. бил сключен писмен договор за паричен заем от 05.03.2008г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, по силата на който (чл. 1 от договора за заем) ищецът предоставил на третото лице Е. Р.А. паричен заем в размер на 100 000лв.-  изцяло и в брой при подписване на договора за заем.Договорът за заем от 05.03.2008г. бил изменен по взаимно съгласие на страните с писмен анекс от 18.01.2019г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, с който се изменя чл.2 от договора за заем и изрично се удостоверява предоставянето от ищеца на Е. Р.А. на заемната сума в размер на 100 000лв.- изцяло и в брой при подписване на договора за заем, както и се изменя чл. 3 от договора за заем се определя срок за връщане на заемната сума в размер на 100 000лв. най-късно до 15.01.2020г. Съгласно писмен Договор за заместване в дълг от 18.01.2019г. с нотариална заверка на подписите от същата дата, ответникът Н.А.А. заместил първоначалния заемател, трето лице Е. А., в дълга му към ищеца М.Р.А., възникнал по договора за заем от 05.03.2008г. Тъй като ответникът Н.А.А. не изпълнил задължението спрямо ищеца да върне дължимото по договора за заем, (въз основа на посочените в ИМ писмени договори с нотариална заверка на подписите, документи по см. на чл.417, т.3 ГПК ) ищецът депозирал на 16.01.2020г. пред РС - Момчилград заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 100 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение до окончателното й изплащане, както и за разноски в заповедното производство в общ размер на 5 530лв., включваща 2 000лв. за държавна такса и 3 530лв. за адвокатско възнаграждение, по което било образувано ч.гр.д.№ 17/2020г. по описа на РС – Момчилград, което било уважено  и заявлението било уважено със Заповед за незабавно изпълнение от 17.01.2020г., но срещу нея било депозирано от ответника в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В първото редовно съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 28.08.2020г., във връзка с подадения отговор на ИМ, ищецът, чрез процесуалния си представител, е пояснил ИМ така:Ищецът, който от началото на деветдесетте години живеел със съпругата си в Кралство Ш., предоставил на брат си, Е. А., два парични заема за финансиране на бизнес начинанията му, като първата заемна сума в размер на 100 000лв. ищецът предал на брат си Е. А. на ръка, а не по банков път, а втората заемна сума в същия размер от 100 000лв. ищецът предоставил на ответника Н.А..

Заявеният петитум е за признаване за установено оспореното парично вземане в заповедното производство, както и за присъждане на разноски.

В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ответника Н.А.А. писмен отговор на исковата молба, вх.№ 2081/01.07.2020г., искът се оспорва като недопустим с довод, че претенцията за претендираното вземане е била погасена по давност към датата на подаване на заявлението - 16.03.2013г., а, при условия на евентуалност, като неоснователен.Заявени са в отговора на ИМ следните възражения: Договорът за заместване в дълг от 18.01.2019г. бил нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл.1-во от ЗЗД, поради липса на предмет, поради погасяване по давност към момента на сключването му на претенцията за вземането на ищеца, произтичащо от договора за заем с третото неучастващо лице. Анексът към договора за заемсъщо бил нищожен, тъй като, в противоречие с чл.115 ЗЗД, с него са удължавал давностният срок за претенцията за вземането по договора за заем. Договорът за заместване в дълг не съдържал изявления на страните за изменения в договора за заем, поради което се явявал неадресиран, респективно липсвало съгласие на ответника за заместването, поради което ответникът не придобивал качеството на длъжник по заемното правоотношение, още повече, че същото не е съществувало към момента на подписване на договора, поради което липсвало обвързване от ответника за получаване на паричната сума и за падежа. По отношение на договора за заем е заявено възражение, че не било установено предаване на заемната сума, като в тази връзка се поддържа, че в договора за заем се съдържало само обещание за предаване на сумата, което означавало, че сумата не е била предадена при сключване на договора и към нотариалното удостоверяване на подписите, а анексът от 18.01.2019г. не следвало да се възприема като доказателство за предаване на сумата, тъй като не съставлявал издаден от длъжника документ за съгласие за получаване на сумата, още повече, че анексът бил съставен 11 години след сключване на договора за заем.Въведено е и възражение, че ищецът не е разполагал със заемната сума в брой към датата на подписване на договора за заем, каквото възражение е поддържано и по отношение на представения с отговора на ИМ договор за паричен заем,сключен между страните по делото, от същата дата като договора на ищеца с третото неучастващо лице, 05.03.2008г., за същата заемна сума от 100 000 лева и с идентично съдържание.

За да уважи иска с обжалваното решение, е прието следното:Предявени са обективно съединени установителни искови претенции с правно основание чл.422, във вр. чл.415 , ал.1 ГПК.Налице са всички положителни процесуални предпоставки за допустимост, тъй като е било депозирано от ищеца заявление по чл.417 ГПК до компетентния съд, по което е била издадена заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, но срещу заповедта за изпълнение е постъпило в срок възражение от ответника и искът за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения срок.С договора от 18.01.2019г., при условията на субективна пасивна новация- заместване в дълг, ответникът е заместил третото неучастващо лице Е. А. в дълга му по отношение на ищеца, произтичащ от договор за заем от 05.03.2008г. и анекс към него от 18.01.2019г. в размер на сумата 100 000лв., предадена в брой от ищеца на Е. А. при подписване на договора от 05.03.2008г., ведно с лихви и разноски и с падеж 05.01.2020г.Ответникът има право да противопостави на ищеца възраженията на стария длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение, каквото е възражението за погасителна давност, но същото е неоснователно, тъй като давностният срок за погасяване по давност на претенцията за принудително осъществяване на вземането е общият 5- годишен, същият е започнал да тече от уговорения в анекса към договора за заем падеж -15.01.2020г. и не е изтекъл към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 16.01.2020г. Ответникът обаче няма право да противопостави на ищеца възражението за нищожност на договора за заместване в дълг от 18.01.2019г., на поддържания довод, че към този момент претенцията за вземането е била погасена по давност, тъй като от това възражение старият длъжник валидно се е отказал преди сключването на договора за заместване в дълг и това негово изявление е неоттегляемо.Възражението, че ищецът не е разполагал със заемната сума към момента на сключване на договора за заем е неотносимо, евентуално, неоснователно, тъй като ищецът е доказал наличието на доходи за периода 2001-2007г.

При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло обжалваното решение.При правилно определяне на предмета на делото, изведен от въведените твърдения и заявения петитум-оспореното парично вземане в заповедното производство на ищеца спрямо ответника, произтичащо от договор за заем от 05.08.2008г. и анекс към него от 18.01.2019г., е правилна дадената от първоинстанционния съд материално-правна правна квалификация на предмета на делото – чл.240 и чл.86, ал.1 ЗЗД, и са разгледани предявените по реда на чл.422, във вр. чл.415, ал.1 ГПК специални установителни искове, липсва нарушение на диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки.

Неоснователно е въведеното в отговора на ИМ възражение за недопустимост на иска, основано на довода, че претенцията за вземането е била погасена по давност към момента на подаване на заявлението, тъй като същото е по съществото на спора, а не по допустимостта на иска.

Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното решение в неговата цялост, само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност, а именно следните:Оспорени са, като необосновани, мотивите за доказаност на наличие на доходи на ищеца и неговата съпруга за предоставяне на заемната сума.Оспорени са и мотивите за неоснователност на възражението за погасителна давност на претенцията за вземането с доводи, че давностният срок е започнал да тече на 05.03.2008г. и е изтекъл на 06.03.2013г., преди образуване на заповедното производство.Оспорени са и мотивите, че ответникът няма право да противопостави на ищеца възражението да погасителна давност, което е имал старият длъжник, както и за неоснователност на възражението за нищожност на договора за заместване в дълг.

При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор се приема следното:

По силата на представения с исковата молба/ИМ писмен договор за паричен заем от 05.03.2008г., с нотариална заверка на подписите от същата дата ( л.4 ), сключен между, от една страна, ищеца М.А., като заемодател, и, от друга страна, трето неучастващо по делото лице Е. А., брат на ищеца, като заемател, ищецът се е задължил да предаде в брой в деня на подписването на договора на заемателя парична сума в размер на 100 000лв., предназначена за реконструкция на фурна в гр.Д., обл. К., със застроена площ от 500кв.м. (чл.1 и чл.2), а заемателят, третото лице, се е задължило да върне на ищеца заемната сума в срок до три дни след поискването й (чл.3), заедно с възнаграждение под формата на лихва, в неуговорен размер (чл.8, т.3), като връщането на заемната сума и изплащането е уговорено да се осъществят чрез оформяне на разписка (чл.4).Тъй като посоченият писмен договор е частен свидетелстващ писмен документ, подписан от ищеца М.А. и третото неучастващо по делото лице Е. А., на осн. чл.180 ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила, че изявленията са направени от посочените лица, следователно, е доказано, това не се оспорва, постигането на 05.03.2008г., на насрещни и съвпадащи волеизявления на ищеца и третото неучастващо лице по съществените елементи на договор за заем за потребление на парична сума в размер на 100 000лв. с уговорен падеж след покана.С оглед така уговорения падеж за връщане на заемната сума и на осн. чл.114, ал.2 ЗЗД, давностният срок на претенцията за това вземане, който, на осн.чл.110 ЗЗД, е общият 5-годишен, е започнал да тече на 05.03.2008г.

Тъй като договорът за заем за потребление е реален договор, предаването на заемната сума е част от фактическия състав на сключването му и, тъй като същото се оспорва от ответника, доказването й е в доказателствена тежест на ищеца.В тази връзка, както основателно се поддържа от ответника, тъй като в представения с ИМ писмен договор за заем от 05.03.2008г. се съдържа само обещание за бъдещо предаване от ищеца на третото неучастващо лице на заемната сума в размер на 100 000лв., следва да се направи извод, че предаването на заемната сума не е било извършено към момента на нотариалната заверка на подписите на страните на 05.03.2008г.Противно на неоснователно поддържаното от ответника, това не изключва предаването на заемната сума да е извършено в същия ден, но в момент, последващ извършване на нотариалната заверка на подписите.

Предаването на заемната сума от ищеца на третото лице на 05.03.2008г. въз основа на договора за заем от с. дата се установява от представения с ИМ писмен анекс към договора за заем от 18.01.2019г. ( л.5 ), в частта, с която се създава нова ал. към чл.2, че заемната сума е предадена на заемателя в деня на подписване на договора за заем от 05.03.2008г.Тъй като посоченият писмен анекс към договор за заем е частен свидетелстващ документ, същият има с обвързваща съда доказателствена сила, на осн. чл.180 ГПК, за това, че изявленията за предаването-получаване на заемната сума по договора за заем от 05.03.2008г.са направени от страните по договора за заем от 05.08.2008г., чиито подписи са нотариално удостоверени. Без значение е, че тези изявления са направени 11 години след сключване на договора – след постигане на съвпадащите волеизявления и нотариалната заверка на подписите на договора за заем от 05.03.2008г. и фактическото предаване на сумата.Неотносимо към спора за връщане на заемната сума, както е законосъобразно прието в обжалваното решение, е възражението ищецът да не е разполагал в брой към 05.03.2008г.със сума в размер на 200 000лв., какъвто е общият размер на заемните суми по договора за заем от 05.03.2008г., представен с ИМ, и договора за заем от 05.03.2008г., представен с отговора на ИМ.

Поради изложеното, следва да се приеме, че са доказани предпоставките на фактическия състав на заемното правоотношение по договора за заем от 05.08.2008г. между ищеца и третото неучастващо лице Е. А., поради което е доказано възникването на паричното задължение на третото неучастващо лице Е. А. по отношение на ищеца за връщане на заемната сума в размер на сумата 100 000лв., възникнало по сключения между тях договор за заем от 05.03.2008г. и анекса от 18.01.2019г.

На следващо място, се спори във връзка с постигнатата между страните по договора за заем – ищеца и третото неучастващо лице Е. А. договореност в представения с ИМ писмен анекс към договора за заем от 18.01.2019г. с нотариална заверка на подписите от с. дата, в частта, с която се определя падеж на задължението на третото лице за връщане на заемната сума на ищеца в размер на 100 000лв. в срок до 15.01.2020г.

Спецификата на казуса изисква да се съобрази, в какъвто смисъл изрично възразява ответникът, че анексът от 18.01.2019г. не само е сключен 11 години след нотариалната заверка на подписите на ищеца и третото лице в договора за заем, но и повече от 5 години след изтичане на давностния срок на претенцията на ищеца за връщане на заемната сума, който е започнал да тече на 05.03.2008г., както се посочи по –горе, и е изтекъл на 05.03.2013г.

Противно на неоснователно поддържаното от ответника, с анекса страните не са постигнали договореност за удължаване на давностния срок за претенцията за вземането на ищеца за заемната сума.Ето защо е неоснователно въведеното от ответника възражение за нищожност по см. на чл.113 ЗЗД.

Приема се, независимо, че това не е посочено изрично, че с изявлението си в анекса третото неучастващо лице, заемателят Е. А., е извършил пълен отказ от давност за претенцията завземането за заемната сума, поради следните съображения:

За отказа от погасителна давност съдебната практика (Решение № 18619.06.2013г. по гр.д.№ 927/2012г.) приема, че представлява неформално едностранно изявление от длъжника, (адресирано до кредитора), което може да се извърши както по време, но и преди висящия процес, но е винаги съзнавано (длъжникът, като знае същността на правото си, трябва да иска настъпването на правните последици от непозоваването на погасителната давност); може да бъде както изрично, така и мълчаливо, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било за цялото или за част от паричното задължение, поради което не може да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения; като, за да е валидно, следва да е извършено след изтичане на давностния срок.

В разглеждания случай, в анекса към договора за заем от 18.01.2019г. се съдържа извършено след изтичане на давностния срок за претенцията за вземането изявление от третото неучастващо лице, Е. А., адресирано към кредитора – ищеца, че ще изпълни задължението си по отношение на ищеца за връщане на заемната сума в размер на 100 000лева в срок до 15.01.2020г.От съдържанието на това изявление на третото лице в анекса следва несъмнен извод, че същото не желае да се ползва от последиците на изтеклата погасителна давност и то касателно цялото задължение по договора за заем от 05.03.2008г. и анекса към него от 18.01.2019г. Ето защо, следва да се приеме, че с анекса валидно е извършен мълчалив пълен отказ от изтеклата погасителна давност за цялото парично вземане на ищеца, произтичащо от договора за заем и анекса, предмет на делото, и валидно е уговорен нов падеж до 15.01.2020г., откогато започва да тече новият 5- годишен давностен срок за претенцията за вземането.

Като законосъобразни, следва да се възприемат оспорените в жалбата мотиви, че ответникът е заместил третото неучастващо лице в задължението му спрямо ищеца, възникнало по договора за заем от 05.03.2008г. и анекса от 18.01.2019г. по силата на представения с ИМ тристранен писмен договор за заместване в дълг от 18.01.2019г. между ответника и страните по договора за заем, с нотариална заверка на подписите от с. дата, рег.№ ***, който е последващ спрямо регстрационния номер на нотариалната заверка на подписите на анекса към договора за заем от същата дата, 18.01.2019г., а старият заемател Е. А. е освободен от задължението, поради следните съображения:

По отношение на договора за заместване в дълг от 18.01.2019г. е въведено от ответника в преклузивния срок за отговор възражение за нищожност, поради липса на предмет, с довод за погасяване по давност на претенцията за вземането по договора за заем, както и поради липса на съгласие за заместване от ответника.

За правната фигура на заместването в дълг правната доктрина приема следното: Същото е договор със страни или кредитора и новия длъжник, или стария и новия длъжник с одобрение на кредитора, по силата на който едно задължение се поема от трето лице, а старият длъжник се освобождава(чл.102 ЗЗД); предпоставка за действителността му е наличието на действителен стар дълг, като в противен случай заместването в дълг е нищожно, поради липса на предмет и основание чл.26, ал.2 ЗЗД; най-важната последица от заместването в дълг е, че задължението преминава върху новия длъжник и кредиторът може да иска вземането си само от него, но смяната на длъжника не променя съдържанието на правоотношението – за разлика от новацията, задължението остава такова, каквото е било в момента на заместването, поради което новият длъжник може да противопостави на кредитора всички възражения, които произтичат от прехвърленото правоотношение( чл.102, ал.3 ЗЗД) започналата да тече срещу стария длъжник давност се зачита, остават в сила дадените от стария длъжник залог и ипотека (чл.102, ал.2, изр. ЗЗД), като след заместването старият длъжник продължава да отговаря не лично, а като трето лице, обезпечило чужд дълг запазват се и акцесорните права – лихви и неустойки, обезпеченията, дадени от трети лица се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник (чл.102, ал.2, изр.1 ЗЗД), но новият длъжник не може да прихваща задължението си с насрещно вземане на стария длъжник, поради липса на идентичност на страните, както и не може да противопостави възраженията, от които старият длъжник се е отказал преди заместването – напр. отказ от давност, саниране на унищожаема сделка.

Противно на неоснователно поддържаното от ответника, в договора за заместване в дълг се съдържат ясни и недвусмислени изявления на страните по договора за заем и ответника, от съдържанието на които се извежда извод за заместване на третото неучастващо лице от ответника в задължението му към ищеца по договора за заем от 05.03.2008г. и анексите и за освобождаване на третото неучастващо лице от задължението.Ето защо, е неоснователно възражението за нищожност на договора за заместване в дълг, поради липса на съгласие.

Тъй като, както вече се посочи, с анекса към договора за заем от 18.01.2019г.е бил валидно извършен от третото неучастващо лице Е. А. пълен отказ от изтеклата давност за претенцията за цялото вземане на ищеца по договора за заем и е уговорен нов падеж на задължението за връщане на заемната сума до 15.01.2020г., от този момент, на осн. чл.114, ал.1 ЗЗД, принципно започва да тече 5- годишен давностен срок за претенцията за това вземане на ищеца.Поради изложеното, тъй като към момента на сключване на договора за заместване в дълг вече е бил извършен от стария длъжник, третото неучастващо лице, валиден отказ от изтеклата погасителна давност, на ищеца е непротивопоставимо заявеното в настоящото производство възражение от ответника за изтекла погасителна давност.

Възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за заемната сума към момента на подаване на заявлението в заповедното производство е неоснователно, тъй като, както се посочи, принципно давността за претенцията за вземането на ищеца за заемната сума започва да тече на 15.01.2020г., а заявлението в заповедното производство е подадено на другия ден на 16.01.2020г.За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че материално-правна последица на подаване на заявлението в заповедното производство е прекъсване на давността.

Не са заявени в преклузивния срок за отговор от ответника, относими към сега поставения спор, възражения във връзка с представения с отговора на ИМ писмен договор за заем от 05.03.2008г. с нотариална заверка на подписите от с. дата, сключен между, от една страна, ищеца М.А., като заемодател, и, от друга страна, ответника Н.А., като заемател, с който ищецът се е задължил да предаде в брой в деня на подписването на договора на ответника парична сума в размер на 100 000лв., предназначена за реконструкция на къща в гр. Д., обл. К., със застроена площ, а ответникът се е задължил да върне заемната сума в срок до три дни след поискването й (чл.3), заедно с възнаграждение под формата на лихва в непосочен в договора размер (чл.8, т.3), като връщането на заемната сума и изплащането ще се осъществят чрез разписка за плащане (чл.4), а заявеното възражение, че ищецът не е разполагал със заемната сума в брой е неотносимо.

По тези съображения, искът е основателен и следва да се уважи. При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, като законосъобразно, обжалваното решение се потвърждава.

Отговорност за разноски:С оглед инстанционния резултат, въззивникът дължи направените от въззиваемия разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 3500лв., доказани с договора за правна помощ (л.24, 25), като е неоснователно заявеното от въззивника възражение за прекомерност, с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от това, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20183/23.11.2020г., постановено по гр.д.№ 20205100100067 по описа на ОС - К., с което се признава по отношение на Н.А.А., ЕГН **********,***, че съществува вземането на М.Р.А., ЕГН **********,***, произтичащо от Договор за заместване в дълг от 18.01.2019г. в размер на сумата от 100 000лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за паричен заем от 05.03.2008г. и Анекс към същия от 18.01.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.01.2020г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 7 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.01.2020г. по ч.гр.д. № 17/2020г. по описа на РС- Момчилград и се осъжда Н.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.А., ЕГН **********,***, сумата в размер на 3 765лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер на 2 000лв., представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.А., ЕГН **********, разноските за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 3500лв.(три хиляди и петстотин лева).

Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: