О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
12.06. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1235 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу М.И.Т., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
Исковете са допустими – налице е интерес от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за мобилни услуги от 31.12.2014 год.;
2.
Приложения – ценови листи от 30.12.2014 год. към Договора
3.
Сметка № **********/16.06.2015 год.;
4.
Сметка № **********/16.06.2015 год.,
5.
Фактура № **********/09.01.2015 год.;
6.
Фактура № **********/10.02.2015 год. ,
7.
Общи условия на МОБИЛТЕЛ
ЕАД /изм. и доп. във вр. с ЗИДЗЗП /ДВ, бр. 57/28.07.2015 год./
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 57/2018 год. на РС –
Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 57/2018 год. на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г.,
САК, срещу М.И.Т., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за мобилни услуги от 31.12.2014 год.;
2.
Приложения – ценови листи от 30.12.2014 год. към Договора
3.
Сметка № **********/16.06.2015 год.;
4.
Сметка № **********/16.06.2015 год.,
5.
Фактура № **********/09.01.2015 год.;
6.
Фактура № **********/10.02.2015 год. ,
7.
Общи условия на
МОБИЛТЕЛ ЕАД /изм. и доп. във вр. с ЗИДЗЗП /ДВ, бр. 57/28.07.2015 год./
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 57/2018 год. на РС – Лом
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 11.07.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
- чл. 79 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“
ЕАД и ответника, с клиентски номер при Оператора № *********, е бил сключен и
валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4364390 от дата 30.12.2014
год., за срок от 24 месеца, по тарифен план М-Тел Домашен телефон, с месечна
абонаментна такса от 5,90 лв. И за мобилен номер **********.
На 30.12.2014 год. Ответникът е добавил за ползване и
мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план Мобилен интернет
2,5 ГБ, с месечна абонаментна такса 13,90 лв., за срок от 24 месеца. В
системата на оператора и двата договора са въведени към един и същи
индивидуален потребителски номер на клиента и е издавана обща фактура.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1.
Фактура № **********/09.01.2015 год., за отчетен период на потребление 07.12.2014
-06.01.2015 год., на стойност 14,76 лв. и срок за плащане – 24.01.2015 год.,
2.
Фактура № **********/10.02.2015 год., за отчетен период 07.01.-06.02.2015
год., на стойност 14,76 лв. и срок за плащане – 25.02.2015 год.
3.
Фактура № *********/16.06.2015 год., за отчетен период
07.05.2015-06.06.2015 год., с начислена неустойка за предрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги в размер на 44,28 лв. и срок за плащане –
16.06.2015 год.,
4.
Фактура № *********/16.06.2015 год., за отчетен период
07.05.2015-06.06.2015 год., с начислена неустойка за предрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги в размер на 208,44 лв. и срок за плащане –
16.06.2015 год.,
Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство
е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение,
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за
заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да
претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане
на ищеца, в размер на 282,24 лв., от които: 29,52 лв. главница, представляваща
потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за
далекосъобщителни услуги № М4364390/30.12.2014 год., съгласно издадените
фактури и 252,72 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги.
Претендират се и направените разноски по водене на
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенциите си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията
си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение.
Р. СЪДИЯ: