Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 229 Година
2018,18.07. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На четвърти юни Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа
докладваното от съдията
търговско дело номер 26 по описа за 2016 година
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Дека-Трейд“ ООД,ЕИК ********* ,със седалище гр. Пловдив чрез пълномощника си и съдебен адресат адв.
Росица Попова с адрес на
кантората гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо“ 56,ТЦ „Гранд“, ет.3, офис 3-65 е
предявил иск против
„Термолукс-Радиатори“ ООД,ЕИК *********
със седалище гр. Бургас за установяване съществуването на изискуеми
свои вземания към ответното
дружество с общ размер от 411552 лв. по
споразумение за разсрочено изпълнение на парично задължение от 16.03.2012 год. с нотариално заверени подписи
на страните по него. Твърди, че общата сума е формирана като сбор от следните вземания: 300000 лв.,
представляваща главница по посоченото по-горе споразумение, и 111552 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху горната главница за периода от 26.03.2012
год. до 17.11.2015 год. Твърди, че за събиране на тези вземания се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК под №
4463 от 19.11.2015 год. и изпълнителен лист от 20.11.2015 год. по ч.гр.д.№
7738 по описа за 2015 год. на
Районен съд гр.Бургас,с които също така му е присъдена и законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в
съда-18.11.2015 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8231,04 лв. Проследява
хронологията на взаимоотношенията между себе си, трето за производството по
настоящото дело лице ,също търговец с
фирма „Термо лукс“ ООД и взаимоотношенията между третото лице и ответника, като
излага съображенията, които според него
са довели до подписване на споразумението от 16.03.2012 год. Представя и
ангажира доказателства. Претендира
разноските в заповедното и в
настоящото исково производство.
Предявените искове
са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79,ал.1,предл.1 във вр. с чл.
286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Термолукс-Радиатори“
ООД, ЕИК ********* със седалище гр.
Бургас чрез вписания си в електронния
търговски регистър управител Красимир Янкулов
и посочени съдебни адресати адв. Веселина Балбазанова и адв. Лора
Станкова с адрес на кантората гр.Бургас, ул. “Хаджи Димитър“ № 17,ет.2 оспорва
и основателността на предявените искове. Оспорва истинността на представеното
със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение споразумение за
разсрочено изпълнение на парично задължение. Твърди,че нотариалната заверка не е надлежно извършена,
като са нарушени изискванията на чл.19,ал.2 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори, посочва конкретните нарушения. Оспорва истинността на
подписите на нотариус Даниела Кръстева ,скрепяващи отделните листове. Счита,с
оглед на изложените оспорвания,че дори и формално на въпросната дата 16.03.2012
год. действително да са удостоверени подписите на лицата, то страниците с
волеизявленията на същите са подменени. Позовава се и на нарушение на целостта
на документа, съставен от множество страници, както и на липса на логическа
връзка в съдържанието му, при включване
в следваща страница на волеизявление на физическо лице. Прави евентуално
възражение за нищожност на споразумението, като счита, че от съдържанието му не може да се установи ясно какви точно правоотношения урежда и с какъв точно
погасителен способ. Заявява също така, че към датата на сключване на
споразумението не съществуват конкретизираните едва с исковата молба по
основание и размери задължения, както от страна на „Термо Лукс“ ООД към „Дека
Трейд“ООД, така и от страна на „Термолукс-Радиатори“ ЕООД към „Термо Лукс“ ООД.
Счита, че доколкото не съществуват такива задължения между посочените страни и
предвид липсата на реално самостоятелно задължение от страна на ответника към
ищеца, то така поетото със споразумението задължение за заплащане на сумата от
300000 лв. се явява без основание, тъй като е поето с цел погасяване на
несъществуващи в правния мир задължения. Смята, че поради липса на основание за
задължаване по процесното споразумение, то е нищожно, тъй като не е сред
лимитативно изброените абстрактни сделки. Намира,че споразумението е нищожно и
поради това, че липсват волеизявления на страните, обективиращи постигнато
съгласие между тях относно това с плащането на процесната сума от страна на
ответника към ищеца кои точно задължения
ще се считат за погасени и кои точно задължения остават за плащане от страните.
Посочва липса на волеизявления на ищеца и третото лице по споразумението, че са
съгласни да се погасят посочени в констативната част задължения. Оспорва представителната власт на физическото лице, подписало от името на ищеца
споразумението. Оспорва с подробни съображения наличието на твърдените в
исковата молба други правоотношения между трите търговски дружества, довели до
подписване на споразумението според ищеца. Като цяло оспорва съществуването на
твърдените от ищеца правоотношения и счита, че са съставени множество
документи, целящи да създадат привидност
на валидни и съществували
правоотношения. Прави последно евентуално възражение за погасяване на всички
задължения по давност, ако се приеме, че със сумата от 300000 лв. се цели
погасяване на задължения, станали изискуеми преди повече от 5 години. Представя
и ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Възражението на ответното
дружество с оглед на всички изложени от него факти, развити оспорвания и съображения и посочени от самия ответник в писмения му отговор правни квалификации
преценени в тяхната съвкупност , се
свежда до такова с правно основание в чл.26, ал.2 предл. последно от ЗЗД.
Ищецът е депозирал в срок допълнителна искова молба.
Освен становище по възражението за недопустимост на предявените искове, ищецът
изразява становище и по оспорванията на ответника, които намира за
несъстоятелни, като развива подробни съображения по всяко от тях .Счита, че споразумението
има правна характеристика на спогодба по чл.365 от ЗЗД и претендира за
приложимост за разпоредбите, които я регламентират. Счита за неотносими
доказателствените искания, както и приложените към писмения отговор писмени
доказателства, поради това, че касаят отношения между страните преди подписване
на споразумението. Прилага нови доказателства, прави ново доказателствено
искане.
Ответникът е депозирал в срок
допълнителен отговор, в който
отново оспорва правния характер
на споразумението, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК, като спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Въвежда ново
основание за нищожност на споразумението, а именно представляващият ответното
дружество към момента на подписване на споразумението е действал във вреда на
представлявания, като развива подробни съображения за това. Прави евентуално
възражение за изцяло погасяване на задълженията ,ако такива се приеме, че са
съществували между участниците в тристранното споразумение-търговски дружества.
Оспорва и твърденията на ищеца, че в посочените в допълнителната искова молба
протоколи е налице признание на задължения
към ищеца от страна на ответното дружество. Разяснява причините, поради
които в отчета му за 2015 год. е включено процесното задължение към ищеца.
Оспорва представени от ответника с допълнителния отговор писмени доказателства,
прави нови доказателствени искания.
Евентуалното възражение, въведено
с допълнителния отговор е с правно основание в чл.40 от ЗЗД.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото се признават от
страните следните обстоятелства: на 18.11.2015 год. ищецът по настоящото дело е
инициирал със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК заповедно производство против ответното дружество и
физическото лице К.Т.А. въз основа на
документ по т.3 на чл.417 от ГПК, а именно споразумение с нотариална заверка на
подписите, относно съдържащи се в него задължения за заплащане на парични суми,
по повод на което е било образувано ч.гр.д.№ 7738 по описа за 2015 год. на
Районен съд гр.Бургас.; документът по т.3 по чл.417 от ГПК, представен в
заповедното производство е идентичен по
съдържание с преписа от документ, приложен в заверени копия на листи от 16 до
18 вкл. по настоящото дело; заявлението е било уважено изцяло като е била
издадена заповед № 4463 от 19.11.2015 год. за изпълнение ,а на 20.11.2015 год.
въз основа на нея и изпълнителен лист; възражение в срок, съдържащо общо
оспорване на задължението по издадената заповед за изпълнение е подадено само
от ответното дружество.
Ищецът основава претенцията си на представеното по делото споразумение за
разсрочено изпълнение на парично задължение от 16.03.2012 г. и заявява, че то
съдържа извънсъдебно признание на ответника за съществуването на задължението
му. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. В случая ищецът в производството е заявил, че вземането му
произтича именно от сключената между
него , ответника и трето неучастващо по делото лице договореност ,предмет на
заповедното производство по ч.гр.д.№
7738 по описа за 2015 год. на Районен съд гр.Бургас, поради което на изследване
подлежат правоотношенията, които я предхождат, тъй като формират нейното съдържание.
Правното
твърдение на ищеца е, че целта и смисъла на
споразумението от 16.03.2012 год. е с него да бъдат уредени съществуващи между
страните правоотношения.
В процесния
документ-споразумение от 16.03.2012 год.,
подписалите го страни заявяват, че имат трайно установени търговски
взаимоотношения, във връзка с които са останали неуредени финансови отношения,
които те желаят да разрешат. Посочено е,
че „Термолукс-радиатори“ ООД дължи на „Термо лукс“ ООД сума в размер на
350 000 лева, а от своя страна „Термо лукс“ ООД дължи на „Дека Трейд“ ООД
сума в размер на 635 220,57 лева. Постигнато е съгласие
„Термолукс-радиатори“ ООД да заплати разсрочено на „Дека Трейд“ ООД сума в
размер на 300 000 лева, с което е посочено, че ще се счита, че отношенията между трите
договарящи дружества се уреждат частично
до размера на тази сума. В документа липсва каквато и да е индивидуализация на вземанията на „Дека
Трейд“ ООД и „Термо лукс“ ООД,като не е посочено нито основанието за
възникването им, нито съдържанието на вземането, нито дали се касае до едно
вземане или до сбор от множество
вземания,формиращи посочените като дължими
две суми от 350000 лв. и от
635220,57 лв. При това положение само от съдържанието на споразумението
не се установява какви точно финансови взаимоотношения то цели да уреди,
включително какви задължения ще се
погасят с плащането на сумата от 300000 лв. и какви ще продължат да съществуват
и ще останат неудовлетворени.
Следователно, за да
се установи волята на страните по
процесното споразумение,то самото е недостатъчно ,като следва да се извърши тълкуване на клаузите
му, във връзка с въведените
фактически и правни твърдения от ищеца в
исковата му молба и събраните по делото
доказателства за взамоотношенията между
страните, както за периода предхождащ сключването на споразумението,
така и след това.
В исковата молба е направено уточнение ,като
е заявено, че задълженията,които
споразумението цели да уреди са следните: на „Термолукс-радиатори“ ООД към
„Термо лукс“ ООД ,произтичащи от сключен договор за сътрудничество от
15.02.2008 год. между двамата търговци,
и представляващи получени от ответника средства за изграждане на производствена
база,а задълженията на „Термо лукс“ ООД към „Дека Трейд“ ООД са формирани като
сбор от множество -127 броя търговски сделки за покупко - продажби на стоки,
индивидуализирани по вид, количество, единична и обща цена в представени по
делото проформа – фактури,изготвени в
периода 08.01.2008 год. до 31.12.2009 год.
Ответникът, на първо място ,е
оспорил съществуването на споразумението
от 16.03.2012 г. с аргументи извлечени от приложеното заверено от адвокат
ксерокопие на този документ по делото ,включително и с твърдения за невалидност на извършената нотариална заверка
на подписите, отново развити на базата на приложеното заверено от адвокат
ксерокопие, поради което в хода на производството са събрани доказателства във връзка с оспорването.
Изискан е и е
представен заверен препис от съхранявания в архива на нотариус Даниела
Гогошева Кръстева, рег. № 528 на НКРБ, оригинал на споразумение за разсрочено
изпълнение на парично задължение под рег.
№ 517/16.03.2012 г.,нотариална заверка на подписите на което тя е осъществила-листи от 424 до 426
вкл. от делото. От представения документ се установява, че той е напълно
идентичен по съдържание с приложения към
исковата молба екземпляр. Следователно, не се
установява твърдяната от ответника подмяна на страниците с волеизявленията на
страните, нито
твърденията за несъществуване на един единен документ, съставен именно от тези
страници и листи. Нотариалното удостоверяване на подписите
на страните представлява официален
свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и
обстоятелства и извършени действия пред него. Като официален
свидетелстващ документ нотариалното удостоверяване се ползва с обвързваща съда
формална и материална доказателствена сила за удостоверените с него факти на
основание чл. 179 ГПК.Не е
оспорена истинността на представения от
нотариус Даниела Кръстева заверен препис ,а и той е приобщен към доказателствения
материал по делото по реда на чл.192 от ГПК. Що се отнася до съдържанието на
документа, то е видно, че между двата, находящи се в кориците на делото
екземпляра /представения от ищеца и представения от нотариуса/ няма никаква
разлика, т.е. установено е съдържанието
на документа и не са събрани доказателства то да е било манипулирано,
подменяно и т.н., каквито доводи са наведени от ответника. Несъстоятелно е и
възражението за извършване на нотариалното удостоверяване в разрез с правилата
на чл.19,ал.1 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. От приложения от
нотариуса заверен препис от споразумението е видно, че нотариалната заверка е
извършена изцяло в съответствие с изискванията на горния законов текст,като разминаванията с
документа на листи от 16 до 18 вкл. се
дължи на начина на изготвяне на завереното от адвоката ксерокопие на споразумението за нуждите на делото,а не на
нарушения на правилата на подзаконовия нормативен акт за оформяне на нотариални
заверки, допуснати от нотариуса. При това положение, доводите на ответното
дружество са несъществуване на документа по чл.417 ,т.3,предл.2 от ГПК,послужил в заповедното производство
като основание за издаване на заповед за изпълнение са несъстоятелни.
Във връзка със следващите доводи и възражения на ответника, по делото
са събрани множество доказателства – документи, свидетелски показания и
експертизи, целящи да установят дали съществуват
в действителност задълженията описани в споразумението,за да се
приеме,че то е валидно и произвежда правно действие.
Установено е по делото, че на
15.02.2008 год, „Термо лукс“ ООД и „Термолукс радиатори“ ООД е сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност, с
който страните са декларирали
намерението си за сътрудничество в областта на производството и търговията с
гофрирани тръби, полиетиленови маркучи и полипропиленови тръби. По този договор
ответникът се е задължил да осигури
производствен терен в гр. Айтос, подходящ за строителство на производствено
база /сграда/, както и да организира и извърши строителството й с парични средства, предоставени от „Термо
лукс“ ООД. Поето е и задължение, след приключване на строителството „Термолукс
радиатори“ ООД да прехвърли на „Термо лукс“ ООД ½ ид. ч. от поземления
имот и построената в него сграда като компенсация на предоставените от
последния средства за строителство на сградата. Твърди се,че в изпълнение на поетите с договора
задължения ответното дружество е
закупило терен, ведно с построения в него производствен обект -монолитна сграда
със застроена площ от 420 кв. м.,като
сделката е обективирана в нотариален акт № *** от *** г. Стойността на
закупеният имот по нотариален акт – земя и сграда – е общо 144 000
евро,като от съдържанието на нотариалния
акт,а и от извършената по делото комбинирана съдебна експертиза се
констатира,че част от продажната цена от 115200 евро,респ. 225311,62 лв., е
изплатена чрез теглен кредит от
банка,съгласно договор за кредит № 24 от 24.04.2008 год. Във връзка с
установяване на изграждането на пристройка към производствената сграда /в
изпълнение на договора за сътрудничество/ и периода, в който е изградена тази
нова сграда са извършени съдебно – икономическа и съдебно техническа
експертиза, разпитан е свидетел. Вещите лица по комбинираната съдебно техническа
и счетоводна експертиза са констатирали, че в имота на ответника, освен
сградата описана в горепосочения нотариален акт, е изградена и пристройка ,
която е на два етажа и е със застроена площ от 276,43 кв.м. Съгласно изготвено
от вещите лица КСС за този пристроен обект, общата стойност на извършените
строителни работи, включително материали и труд за изграждането
му по средни стойности към
2008-2009 год. е 231 762,35 лева с ДДС. Сградата не е обособена и
заприходена като отделен актив в счетоводството на дружеството.При счетоводното
отчитане на осъществяването на строителството
на пристройката също така ,не е използвана сметка 613“Разходи за
придобиване на дълготрайни активи“/ независимо от възприетия начин на
строителство,по стопански начин или чрез възлагане,именно това е коректната счетоводна сметка на
отразяване/. Експертите са установили, също така, не само че ответното
дружество не е приложило горната сметка
по отношение на изграждането на пристройъката,а е натрупвало всички извършени
последващи разходи свлед закупуване на основната сграда по нот. акт от
24.04.2008 год. по една обща сметка 217 „Довършителни и ремонтни работи“. По
тази счетоводна сметка съгласно оборотните ведомости, ответникът е отчет по
години извършени последващи разходи без ДДС както следва: за 2008 год.-166 хил.
лв.,за 2009 год.-46 хил. лв. и за 2010 год.-14 хил. лв. ,като не е открита в счетоводството и аналитична сметка, по която да са отчетени
разходи по изграждане и заприходяване на този самостоятелен актив. Освен това,
за пристройката,вещите лица заявяват,че не могат да потвърдят по категоричен и
безспорен начин,че от общата сума по счетоводна сметка 217 „Довършителни и
ремонтни работи“ са извършени разходи в размер на 109566,59 лв без ДДС въз основа
на подробно изследвани първични документи. От заключението е видно,че
документално ,спазването на изискванията за
законност на извършеното строителство ,е оформено в периода 2013-2014
год.,като документацията се намира в Община Айтос. Същевременно, при съпоставка
на тази документация със счетоводството на съответните дружества,фигуриращи в
нея,става ясно,че в периода от 2008 год. до датата на въвеждане на пристройката
в експлоатация с удостоверение от 27.03.2014 год. не са издавани фактури към ответното дружество във връзка със
строителство на пристройката.Установено е, че на 23 и 24 април 2008 г., на
ответника са отпуснати три броя кредити от „Сосиете Женерал Експересбанк“ АД на
обща стойност - 200 000 евро и 143 000 лева. Кредитът от 143000 лв. е
предоставен за срок до 22.04.2009 год. и
е усвоен,кредитът от 84800 евро с равностойност от 165854,38 лв. , усвоен в
периода 22.05.2008 год. до 07.07.2008 год.
е бил с предназначение за финансиране на довършително- ремонтни дейности по новозакупен
производствен обект,представляващ триетажна монолитна сграда с РЗП 1260 кв.м.
,а кредитът от 115200 евро –за закупуване на недвижим имот-земя и триетажна
мономилта сграда в него. Следователно,общо отпуснатите парични средства по договорите за кредит ,с които ответното
дружество е разполагало в периода 2008-2009 год. е 534166 лв.Вещите лица по
съдебно икономическата експертиза, проследявайки паричните потоци в
счетоводството на ответното дружество са дали заключение, че не могат да
потвърдят по безспорен начин, че осчетоводената като разход сума по дебита на
сметка 217 „Довършителни и ремонтни работи“ за период от 10.12.2009 год., е
разход съотносим към строителството на пристройката. Същевременно е установено, че описаните по
делото КСС дейности са реално извършени, но не са осчетоводени в счетоводството
на ответника като разход за извършването им. Свидетелят Ю.Г. е заявил, че през
месец октомври 2008 г. е изготвил проект
за процесната пристройка и е присъствал при заливането на плочата й. Твърди, че
е присъствал по време на строителството, което е започнало най – късно през
месец ноември 2008 г., като паралелно с изграждането на пристройката,
собственикът е извършвал ремонт и на съществуващата стопанска сграда,но
документите за снабдяване с официален документ за въвеждане в експлоатация и
ползване са съставени по-късно през 2013 год.
При така установените факти, съдът
намира,че ответникът е изградил
пристройката с площ от 276,43 кв.м. към
закупената от него сграда именно в периода 2008-2009 год., като за строителния процес са били изготвени частни свидетелстващи и диспозитивни
документи няколко години по-късно и по-точно през 2013 год. ,находящи се в
Община Айтос за целите на въвеждане на новия обект в експлоатация ,което е
станало с издаването на удостоверение през 2014 год.
Недоказани останаха ,обаче,
твърденията на ищеца, че процесната пристройката е изградена със средства
предоставени от „Термо лукс“ ООД на ответника „Термолукс радиатори“ ООД. За
доказване на този факт, по делото са представени разписки, 48
на брой, които съдържат изявление за получаване от касата на „Термо
лукс“ ООД на суми, които ще се използват за финансиране на разходите по
строителство на производствена сграда в процесния терен на „Термолукс
радиатори“ ООД. Посочените разписки са частни документи, като записаните в тях парични суми не са осчетоводени в нито едно от двете
дружества, дори и задбалансово,независимо,че в
текстовете на чл.6,и чл.9 от договора за сътрудничество и съвместна
дейност от 15.02.2008 год. самите
дружества са декларирали да водят счетоводно отчитане,при това
самостоятелно.Разписките имат присъщата за
всеки документ формална доказателствена сила,а именно,че съдържат волеизявленията
на лицата,които са ги подписали, но не обвързват съда с материална доказателствена сила,т.е. не може да се
приеме,че записаното обективира
действителното вътрешно формирано волеизявление на автора.Следователно,за да
бъде зачетено отразеното в тях е необходимо да са налице други
доказателства,които потвърждават залегналото в тях съдържание.Такова
потвърждение не е налице в нито едно от останалите събрани по делото
доказателства.
Вещото лице по допуснатата съдебно –
икономическа експертиза е изследвало
наличността на средства в касата на
„Термо лукс“ ООД,от където да бъде направен извод за възможността такива
да бъдат предоставени на ответното дружество
за изграждане на сграда, съгласно ал.3 на чл.5 от договора за съвместна
дейност ,както и има ли данни в ГФО на
дружеството за 2008 и 2009 год. да са заделяни собствени парични средства за
инвестиране в строителство.Експертът е констатирал,че през 2008-2009 год. в
счетоводството на „Термо Лукс „ООД не са
отразени плащания на суми към ответното
дружество по договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.02.2008
год.,към края на 2011 год. в счетоводството на „Термо Лукс“ ООД не е отразено
вземане от ответника по договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 15.02.2008 год.,в счетовосдството на
„Термо Лукс“ ООД не е отразено вземане от ответното дружество в размер на 350000 лв. по договор за
сътрудничество и съвместна дейност.
Установено е и че паричните наличности по счетоводни данни на „Термо
Лукс“ ООД изобщо не са били достатъчни за предоставяне на сумите по
разписките, а в публикуваните в Търговския регистър счетоводни баланси няма
данни дружеството да е заделяло собствени парични средства за инвестиране в
строителство, под каквато и да е форма.Разпитаната по делото свидетелка
Джелил е виждала единствено разписките
като документи,но не е присъствала
никога на предаване на парични средства по тях.От друга страна
ответникът е усвоил парични средства по
три броя банкови кредити,сключени на дати 23.04.208 год. и 24.04.2008 год. , с
част от които е закупил имота описан в нотариален акт № *** от *** г., а с
друга част е извършил ремонт на закупената сграда.Налице е обаче и сума от
143000 лв. усвоена по договор за кредит
,която съотнесена към изчислената от вещите лица стойност на процесната
сграда от 231762,35 лв. с ДДС ,а
193135,29 лв. без ДДС,води до извод,че ответното дружество е разполагало с достатъчно средства, с които и да финансира само строителството на
процесната сграда.Същевременно е видно,че
стойността на процесната сграда,изчислена на база съставена от вещите
лица количествено -стойностна сметка към 2008-2009 год. е с около 120000 лв.
по-малко от сумата от 350000 лв.Не на
последно място твърденията за
предоставяне на сумата от 350000 лв.,за което са съставени само разписки , се
опровергава и от изявлението на
ищеца в молбата му на лист 754 от делото,с
която заявява,че е извършило доставки въз основа на 127 броя проформа фактури на обща стойност 635220,57 лв.,които не е
осчетоводило отново с цел да финансира строителството на процесната
пристройка-лист 754 от делото. При така установените противоречиви факти, съдът
намира за недоказано твърдението, че процесната сграда е изградена със средства
предоставени от Термо лукс“ ООД в размер на 350000 лв.-предмет на
споразумението от 16.03.2012 год. Следователно за предоставяне на обща сума от
350000 лв. са съставени единствено
частни писмени документи и
съществуването на това задължение не се потвърждава от нито едно от останалите
събрани по делото доказателства.
Недоказани останаха и твърденията
на ищеца за наличието на задължения от „Термо лукс“ ООД към ищеца „Дека Трейд“
ООД в размер на 635 220,57 лева. За доказване на твърдението, че
задължението е възникнало в резултат на множество търговски покупко-продажби на
стоки са представени единствено проформа – фактури. Посочените документи, не
могат да установят осъществяването на твърдените търговски сделки.
Представените проформа – фактури, като частни свидетелстващи доументи, по силата на чл. 180 ГПК са доказателство,
че изявлението, които се съдържа в тях е направено от лицето, което ги е
подписало, но не и относно верността на това изявление, не и относно верността
на фактите, за които е направено изявлението. Частният свидетелстващ документ не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които този
документ свидетелства, ако с него издателят му удостоверява изгодни за себе си
факти. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на
заинтересованата страна. В конкретния случай позоваването на изходящи от страна
на ищеца документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за
издателя им факти, не обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са
верни. В съдебно
заседание, вещото лице по изслушаната съдебно – икономическа експертиза,
подробно е разяснило, какво представлява
проформа фактурата и значението й с оглед на счетоводните стандарти – с нея не
може да бъде удостоверявано сключването на сделки, тя представлява единствено
оферта за сключването на такава. Съгласно установените счетоводни нормативи и
правила всяка една стопанска операция трябва да бъде документирана в
счетоводните регистри на дружеството в отчетния период, в който се е случила
самата стопанска операция. Тъй като ищецът не е извършил осчетоводяване на
сделките, каквото задължение му е вменено по закон, не може да черпи права от
собственото се противоправно поведение. Свидетелката С., която е служител във
фирмата на ищеца заявява, че единствено за процесния период - 2008-2009 год., част от сделките между от „Дека Трейд“ ООД и „Термо лукс“
ООД не са оформяни счетоводно, като
решението за това е вземал управителя на дружеството във всеки конкретен
случай, но от показанията й не се установява, това да се отнася именно до
стоките описани в представените по делото проформа - фактури. Ищецът твърди, че
е отправял покани до „Термо лукс“ ООД за
заплащане на дължимите суми, а последния ежегодно е потвърждавал размер на
задълженията, за които липсват данни да са осчетоводени като вземания на
дружеството ищец. В връзка с оспорването на тези документи, както и
представените по делото протоколи за водене на преговори, по делото е изслушано
заключение на вещи лица, от което е видно, че всеки един от тези документи е
отпечатан на едно и също печатащо устройство, при ползването на една и съща
тонер касета. Като се има предвид периода, за който се отнасят документите –
2009 – 2012 год., възниква основателно съмнение, че те са изготвени по едно и
също време, тъй като оставените от печатащото устройство белези по тях са едни
същи, а експертите заявяват, че с времето при ползване на устройството следата,
която то оставя по хартията се променя. При така установените факти не се
наличие на задължение от „Термо лукс“ ООД към ищеца „Дека Трейд“ ООД по
представените проформа фактури.Без значение е и
констатацията на експерта-икономист,че ищецът е разполагал с достатъчно
стокова обезпеченост,за да е в състояние да извърши реално
доставките по проформа-фактурите.Касае
се за извод,извършен на база нередовно водена счетоводна документация,който не
се подкрепя от нито едно от останалите събрани по делото доказателства.В тази
насока и по отношение на вземанията по проформа-фактурите важи установеното по
отношение на разписките-създадени са
частни свидетелстващи документи за доставки,непредставляващи по
същността си първични счетоводни документи и неотразени в счетоводството на
ищеца.Без значение в тази насока са и показанията на разпитаните свидетели,тъй
като нито един от тях не е извършил
проверка или сравнение между документираното в проформа-фактурите и фактически
извършените доставки.
Съдът намира с оглед на всичко
изложено по-горе,че споразумението от
16.03.2012 год. не обективира валидна договореност,която да има за последица
възникване на задължение в тежест на ответното дружество към ищеца. В случая
предмет на споразумението са отношения,
за които се твърди, че са възникнали в резултат на договорни отношения, но
лисват безспорни доказателства за съществуването на тези отношения и техния
вид,не е посочено нито кога, нито на какво основание са възникнали описаните
задължения между страните. Липсва постигнато съгласие и кои вземания на „Дека
Трейд“ ООД ще бъдат погасени, предвид факта, че са налице множество такива,
възникнали по различно време. Липсва постигнато съгласие и кои вземания на
„Термолукс радиатори“ ООД, ще бъдат погасени от поетите с подписаните от
ответника разписки и как ще бъде изпълнен остатъка от задължението в размерна
50 000 лева. Не е ясно и защо страните се споразумяват, уреждането на
финансовите им задължения да е частично и кога и как ще бъде платен остатъкът
от сумите, при положение, че този вид споразумения по принцип се сключват
именно за да се уредят окончателно и в цялост задълженията между договарящите.
Липсва уредба на отношенията между „Термо лукс“ ООД и „Дека Трейд“ ООД. Поети
са задължения единствено от ответника.При това положение съдът намира,че
споразумението от 16.03.2012 год. ,въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.418 от ГПК е
привидно,като цели да създаде документ за възникнало задължение,без в действителност
такова да е породено,тъй като не се установява
между страните по него да са съществували декларираните в него неуредени
финансови отношения.
Предвид изложеното, ищецът не доказа съществувалите до подписването на
споразумението валидни правоотношения между страните, по отношение на които то
има установително и преобразуващо действие. При така
изложените съображения, процесното
спразумение е нищожно на основание
чл. 26, ал.
2,изр.1 предл. последно от ЗЗД и ответника не
дължи претендираната от ищеца сума.
Ангажираните
по делото доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност водят до извод за
неоснователност на претенцията както по основание, така и по размер, поради
което иска следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск,
неоснователен се явява и предявения иск за забава.
По разноските по делото:
Ответникът, чрез пълномощниците
си е отправил искане за присъждане на разноски за настоящото
производство като е представен и списък на разноските. Съгласно приложения
списък, разноските на „Термолукс радиатори“ ООД са в размер на 28 500
лева, от които 19 000 лв. за
адвокатско възнаграждение, което съвпада със залегналото такова в договора за правна защита и съдействие /л.
874 и 875 от делото/, 1 200 лева за съдебно – икономическа експертиза, 800
лева за съдебно – техническа експертиза и 7 500 лева за разноски в
заповедното производство. Ищецът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, както в настоящото, така и в заповедното
производство, както и възражение за липса на доказателства, че то е реално
заплатено. Съгласно даденото
разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, вписването в договора за правна помощ е
достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението, като в тази част
договорът има характер на разписка. От горните данни се установява, че договорената сума от
19 000 лв. в настоящото производство и сумата от 7 500 лева в заповедното производство са реално
заплатени, тъй като в договорите за правна защито и съдействие е посочено, че
те служат като разписка, с оглед
доказване на извършеното плащане. Съдът изчисли
дължимия съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения хонорар на
сумата от 9 761,04 лв., и 20
% ДДС върху него в размер на 11 713,25 лв.,при което получената сума
от 19 000 лв. се оказва с 7 286,75 лв. по-висока от минималната. С оглед
на това, че делото се характеризира с фактическа сложност - всички факти между
страните са спорни, изготвени са и са изслушани три вида експертизи с
допълнителни заключения към тях, разпитвани са свидетели и т.н., спорът не е
съсредоточен само в правни доводи, поради което сумата от 7 286,75 лв., въпреки,
че е значително по висока от минималния
адвокатски хонорар, се явява обосновано
договорена. Ето защо възражението за прекомерност на тази сума не следва да се
уважи. Не така стои въпроса с претендираната сума от 7 500 лева адвокатски
хонорар в заповедното производство. Съдът изчисли дължимия съгласно чл.7,ал.7 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар в размер на
5 856,63 лева. Защитата по това производство не се характеризира с
фактическа и правна сложност, подаденото възражение е бланкетно и не обосновава
присъждането на по- висок хонорар от минимално определен в Наредбата. При това
положение на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 26 856,63 лв.,наместо търсените
28 500 лева лв. за заповедното и настоящото производства.
По изложените
съображения и на основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.79,ал.1,предл.1 във вр. с
чл. 286 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дека-Трейд“
ООД,ЕИК ********* ,със седалище гр. Пловдив
чрез пълномощника и съдебен
адресат адв. Росица Попова
с адрес на кантората гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо“ 56,ТЦ „Гранд“,
ет.3, офис 3-65 против
„Термолукс-Радиатори“ ООД,ЕИК *********
със седалище гр. Бургас искове за
установяване съществуването на
изискуеми вземания към ответното дружество с общ размер от 411552 лв. ,от които 300 000 /триста
хиляди/ лева,представляващи главница,
дължима по споразумение за разсрочено изпълнение на парично задължение от
16.03.2012 г. с нотариална заверка на подписите и
111 552 /сто и единадесет хиляди петстотин петдесет и два/
лева,представляващи обезщетение за
забава, начислено върху главницата от 300000 лв. за периода от 26.03.2012 г. до 17.11.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното
изплащане на главницата,за които е
издадена заповед № 4463 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
19.11.2015 год. и изпълнителен
лист от 20.11.2015 год. и двата по
ч.гр.д. № 7738/2015 г. на Районен съд гр.Бургас.
ОСЪЖДА „Дека-Трейд“
ООД, ЕИК ********* ,със седалище гр. Пловдив, бул „Васил Априлов“ 170 да заплати на „Термолукс-Радиатори“
ООД,ЕИК ********* със седалище гр.
Бургас, ул. „Иван Вазов“ № 75, сумата от 5 856,63 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Дека-Трейд“
ООД, ЕИК ********* ,със седалище гр. Пловдив, бул „Васил Априлов“ 170 да заплати на „Термолукс-Радиатори“
ООД,ЕИК ********* със седалище гр.
Бургас, ул. „Иван Вазов“ № 75, сумата от 21 000 лева,
представляваща направени за настоящото първоинстанционно производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия: