№ 154
гр. Шумен, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500070 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана частна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна срещу Разпореждане №
753/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 431/2022 г. на Районен съд гр. Велики Преслав с
което е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД Варна
за издаване на изпълнителен лист срещу М. Г. Г. само за разноски в
заповедното производство.
В частната жалба се твърди, че постановеното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя след образуване на
ч.г.д. № 431/22 г. длъжникът е изплатил претендираните от дружеството суми
по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но не
е заплатил сторените в заповедното производство деловодни разходи. Излагат
се съображения за неправилност на разпореждането с искане за неговата
отмяна, като се сочи несъобразяването от съда на приетото от ОСГТК на ВКС
в т. 10в от ТД № 4/2013 г. по отношение на дължимостта на разноските в
заповедното производство.
Ответника по частната жалба М. Г. Г. не депозира становище в
законоустановения срок.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото
производство.
Съдът, след като се запозна с доводите изложени в жалбата и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството по ч. гр. дело № 431/2022 г. по описа на
1
Великопреславският районен съд е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Енерго– Про
Продажби"АД, гр. Варна, ЕИК ********* против длъжника М. Г. Г., ЕГН
********** от гр. С..., за сумата 545. 59 лв., представляваща главница за
неплатена ел. енергия по фактури за периода 17.01.2022 г. до 15.02.2022 г. и
мораторна лихва в размер 23. 68 лв. за периода от датата на падежа на всяка
фактура до 28.07.2022 г. Претендирани са със заявлението и деловодни
разноски: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулстко възнаграждение. По
подаденото заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с № 227/18.08.2022 г., с която е разпоредил
осъждането на длъжника за сумите, представляващи главница за неплатена
ел. енергия, мораторната лихва и разноските по делото, от които 25 лв. ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Съобщението до
длъжника М. Г. Г. с приложената за връчване заповед за изпълнение
заповедния съд е изпратил на посочения в заявлението адрес настоящ и
постоянен адрес – гр. Смядово ул. Средец № 7. Съобщението се е върнало в
цялост с отбелязване от връчителя, че лицето е в чужбина. Съдът е
разпоредил да се залепи уведомление по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК.
Разпореждането е изпълнено, като уведомлението е залепено на входната
врата на адреса на длъжника на 26.09.2022 г. С разпореждане №
672/12.10.2022 г. районният съд е приел наличието на предпоставките на чл.
415 ал. 1 т. 2 ГПК и е указал на заявителя, че следва в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, за което да представи
доказателства в заповедното производство. Указанието е получено от
заявителя на 18.10.2022 г. На 09.11.2022 г. пълномощникът на "Енерго-Про
продажби" АД е уведомил съда, че длъжникът е изплатил претендираните
суми, но тъй като в заповедното производство са направени и разноски, е
поискал издаване на изпълнителен лист за деловодните разноски, съобразно
издадената заповед за изпълнение. С атакуваното в настоящото производство
Разпореждане № 753/09.11.2022 г. заповедният съд е оставил без уважение
искането за издаване на ИЛ за сторените от "Енерго–Про Продажби"АД, гр.
Варна разноски в заповедното производство. Според районния съд след като
са налице предпоставките на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК и на молителя е даден
едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си, и
този срок не е изтекъл, то и заповедта за изпълнение не е влязла в сила, тъй
като са налице предпоставките на чл. 416 ал. 1 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, ШОС че частната жалба
е процесуално допустима и основателна.
Въззивната инстанция не приема доводите на заповедния съд за
оставяне без уважение на молбата на заявителя за присъждане на разноски.
Неправилни и необосновани са указанията на заповедния съд към заявителя
за предявяване на иск при условията на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, предвид
наличните доказателства за извършено плащане от страна на длъжника на
2
сумите, претендирани като главница и лихва в заповедното производство. В
случая е налице признато от длъжника задължение по това парично вземане
към кредитора, извършено чрез фактическо плащане на същото в полза на
кредитора, макар и връчването на заповедта да е извършено при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК. Признанието е безспорно при изпълнението от страна на
длъжника на задължението по издадената срещу него заповед по чл. 410 от
ГПК. Плащането е станало на 08.10.2022 г., преди връчването на съобщението
и заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК. Неподаването на иск от
заявителя "Енерго–Про Продажби"АД за установяване на вземането по
подаденото заявление, не е поради пропуснат процесуален преклузивен срок
при съществуващо вземане. Заявителя не е подал иск поради липса на интерес
за кредитора от предявяването му, защото към този момент вземането вече е
погасено окончателно чрез извършено плащане след издаване на заповедта.
Тоест длъжникът по този начин признава валидността и законосъобразността
на издадената срещу него заповед за изпълнение и реално я е изпълнил.
Ефектът на възражението на длъжника, каквото законът приема и при
връчване по реда на чл. 47 от ГПК на същата срещу заповедта за изпълнение
в случая е преодолян с факта на изпълнение на задължението по нея към
кредитора. Поради това ШОС приема, че заповедта за изпълнение влиза в
сила с плащането на задължението към кредитора и е основание да се издаде
изпълнителен лист на заявителя само за непогасените разноски в заповедното
производство, защото само за тях заявителят има правен интерес, като исков
процес по чл. 422 от ГПК само за тях е недопустим.
Предвид изложеното ШОС приема, че следва Разпореждане №
753/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 431/2022 г. на Районен съд гр. Велики Преслав с
което е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД Варна
за издаване на изпълнителен лист срещу М. Г. Г. само за разноски в
заповедното производство следва да бъде отменено, като се постанови
издаване на изпълнителен лист за сторените от заявителя разноски в
заповедното производство.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 753/09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 431/2022 г. на
Районен съд гр. Велики Преслав с което е оставена без уважение молбата на
„Енерго-Про Продажби“ АД Варна за издаване на изпълнителен лист срещу
М. Г. Г. само за разноски в заповедното производство, като вместо това
постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в полза на "Енерго–Про
Продажби"АД, гр. Варна, ЕИК ********* за сумата 75 лв. разноски в
заповедното производство по ч. гр. дело № 431/2022 г. по описа на
Великопреславският районен съд, от които 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско
3
възнаграждение и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК с №227/18.08.2022 г. срещу длъжника М. Г. Г., ЕГН ********** от гр.
С...
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Великопреславският районен съд за издаване на
изпълнителен лист за посочените суми, съгласно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4