Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 164/13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Петя Видова
и с участието
на прокурора
Олег Димитров разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №116/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение от 18.12.2019г.,
постановено по АНД №337/2019г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно
постановление №19-0243-000692/11.07.2019г. на Началника на РУП Берковица, с
което на Р.Т.Т. *** на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100
(сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно. В съдебно заседание касатора поддържа жалбата си и моли да бъде
отменено обжалваното решение.
Ответника не взема становище по
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно
нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, за което законосъобразно по
отношение на административнонаказаното лице е ангажирана
административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. В мотивите
си въззивния съд е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора писмени доказателства, въззивният
съд е приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи
относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и
установяването на административното нарушение, както и относно точната правна
квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен
състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на
основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и
настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН, който касатора е отказал да получи. Следва да се посочи, че нито пред
първата инстанция, нито в касационното производство бяха ангажирани
доказателства, които да дават основание да се приеме, че нарушението, което е
свързано с неизпълнение на задължение на водача да спре при подаден сигнал със
„стоп“ палка, не е извършено от касатора. Твърдението, че контролните органи
имат лично отношение към касатора, тъй като е управлява мотор не е подкрепено с
доказателства, тоест то не може да бъде възприето от настоящия съдебен състав,
който обоснована мотивите си с попълнените по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на
целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може
да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спре при дадено
указание от контролен орган е маловажно административно нарушение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
ОСТАВЯ
в сила Решение от 18.12.2019г., постановено по АНД №337/2019г. по описа на
Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: