Р Е Ш Е Н И Е №201
гр. Габрово, 01.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември ................. през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №298 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Жалбоподателят С.В.П. *** е обжалвал Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №20-0304-000349/13.08.2020г. на
Полицейски инспектор към РУ Несебър при ОД на МВР Бургас. В жалбата си С.П.
излага, че обжалваната Заповед била постановена при съществено нарушение на
административно производствените правила, противоречие с материално правните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Не било посочено въз основа
на какви обективни критерии било прието от административния орган, че П. е
осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и
как било установено от органа, издал Заповедта, че са налице основания за
съмнение относно безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на
администртивните нарушения за да се приложи обжалваната ПАМ. Неправилно било
прието, че бил отказал да даде кръвна проба, като липсвали доказателства за
това. Не бил съставен талон за медицинско изследване към момента на проверката.
Липсвали мотиви въз
основа на които да се установява наличието на материално правните предпоставки
за издавъне на процесната ПАМ.
Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения
отмяна на обжалваната Заповед №20-0304-000349/13.08.2020 на Полицейски
инспектор към РУ Несебър при ОД на МВР Бургас.
Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно
заседание не се явява, като за него не се явява упълномощен по делото
процесуален представител, който взема становище по жалбата и изложените в нея
доводи.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
Със Заповед №20-0304-000349/13.08.2020г. на Полицейски
инспектор към РУ Несебър при ОД на МВР
Бургас на осн. чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП е постановил временно отнемане на
СУМПС на водача С.В.П. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки:
- временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач:
б) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи;
В случая така цитираното
нарушение- за управление на моторно превозно средство на водач който управлява
моторно превозно средство и който по време на проверка е отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози и не е изпълнил предписание за химико- токсикологично
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. При проверката е издаден талон за медицинско изследване
№0067518, като проверявания водач С.П. е отказал да го получи и е отказал да
даде кръвна проба и урина за установяване на употребата на наркотични вещества
или техни аналози.
За констатираното противоправно
деяние на С.В.П. е съставен АУАН №АА-387980 от 12.08.2020г., в който са описани
цитираните по- горе и установени по време на проверката фактически
обстоятелства.
Въз връзка с изискана информация
от съда от РУ Несебър при ОД на МВР Бургас относно това дали по отношение на
установеното с АУАН №АА-387980/12.08.2020г. е съставено НП и или образувано
наказателно производство спрямо С.П. и ако такива са налице, на какъв етап са,
е представено писмо изх. №304000-15944/28.10.2020г. в което е отразено, че по
посочения по- горе АУАН е издадено НП№20-0304-001523 по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и постановено лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. НП е изпратено на РУ Севлиево като
към момента същото не е връчено на С.П. и няма данни да е обжалвано.
Настоящият съдебен състав не
следва да обсъжда дали е правилно и законосъобразно издаден посочения по- горе
АУАН, тъй като той следва да бъде обсъждан в отделно производство и по друг
ред.
Предмет на съдебен контрол е
оспорената обжалваната
Заповед №20-0304-000349/13.08.2020г. на Полицейски инспектор към РУ Несебър при ОД на МВР Бургас.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на ИАА на така посочените
основания, като не се ограничава само с основанията посочени от оспорващия.
Съдът намира, че
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от
закона форма.
Съгласно чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, ал.1 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорвания акт е
издаден от Полицейски инспектор при РУ Несебър при ОД на МВР Бургас в това му
качество и е налице необходимата компетентност, в уверение на което е
представена като доказателство по делото Заповед №251з-209/18.01.2017г.
В обжалваната
Заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно
изложени в съдържанието на Акта за установяване на административното нарушение
и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е
издадена в предвидената от закона форма.
Настоящият състав
не констатира при издаване на обжалваната Заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на
материалноправни норми. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 171,
ал. 1, б. "б" от ЗДвП/Изм.
- ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на
нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи;
При тази
законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство и при извършена проверка от контролните
органи да откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Към момента на проверката е
установено именно това обстоятелство, като същото е надлежно описано в
съставения АУАН. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен
АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай
категорично се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал цитираното
МПС и при проврерката е отказал да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвидените в ЗДвП ПАМ, включително и тези като
настоящата имат за цел да превантират извършване на правонарушения, изброени
подробно в ЗДвП. В този смисъл целта на принудителните административни мерки по
посочения закон имат не толкова санкционен характер колкото възпиращо и
превъзпитаващо въздействие върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП се водачи на
МПС, като по този начин се осигурява безопасността на движението. В този смисъл
наложената ПАМ е в съответствие с целта на закона.
Впоследствие въз
основа на съставения АУАН и констатациите в него е издадено
НП№20-0304-001523 по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП с което е наложено наказание глоба
в размер на 2000 лева и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца по отношение на С.П..
Както беше
посочено по- горе, противоправното деяние е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното пред административно -
наказващият орган.
Съдът намира, че
не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед, тъй като безспорно са
установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да
е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане
целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на
власт. В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от
законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171,
ал.1 от ЗДвП/, поради което не е налице
основание за отмяна и по чл. 146,
т. 5 от АПК.
Факта, че
впоследствие е постановено НП въз основа на констатациите залегнали в
АУАН№АА387980/12.08.2020г. касаещи наказателната отговорност на дееца не влияе
на законосъобразността на оспорената Заповед. В текста на ЗДвП е записано, че
предвидената ПАМ се налага със срок до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Следователно с влизане в сила или отмяна на
постановеното наказателно постановление наложената ПАМ следва да отпадне по
силата на чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП.
По изложените
съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения
административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен,
законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви.
Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията му.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на С.В.П. следва да бъде оставена без уважение.
Заповед №20-0304-000349/13.08.2020 на Полицейски инспектор при РУ Несебър към
ОД на МВР Бургас е правилна и законосъобразна.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и предвид факта, че ответника по делото не е заявил искане за
присъждане на разноски, то такива не следва да се коментират в настоящия
съдебен акт.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на С.В.П. *** против Заповед №20-0304-000349/13.08.2020 на Полицейски
инспектор при РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 211 от АПК
в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :