№ 28
гр. Троян , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20204340100653 по описа за 2020 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, предявен от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3,
представлявано от управителя Ивелина Цанкова Кавурска, пълномощник юрисконсулт И.
К. Т., с която е предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК против
М. М. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ж. к.
„Лъгът“ № 5, вх. Б, ет. 7, ап. 19. Претендира се установяване съществуването на вземане, за
заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
107/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираните вземания се
основават на Договор за паричен заем № 5480997/05.11.2018 г., сключен между М. М. Й. и
„Вива Кредит“ ООД, като в последствие вземането е прехвърлено от страна на „Вива
Кредит“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК **
по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 01.12.2016г. Не е посочено длъжникът да е бил уведомяван за извършената цесия.
Ищецът е направил искане посоченото уведомление да бъде връчено на ответника с
исковата молба, като е приложил уведомление за извършената цесия, което е представил с
молбата.
1
В ИМ се твърди, че по силата на посочения договор „Вива Кредит“ ООД е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 300.00 лева. Кредитополучателят е
следвало да върне сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер 41.60 лв. и
такса за експресно разглеждане в размер на 124.25 лв., общо 590.10 лева, на 7 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 84.30 лева, като падежът на първата вноска е бил на
05.12.2018 г., а падежът на последната – 03.06.2019г. Твърди се, че ответникът не е
извършвал никакво плащане по сключения договор, като с изтичане на крайната падежна
дата задължението му е станало изцяло изискуемо.
В молбата се сочи, че върху неплатеното главно задължение е начислена лихва за
забава, която се претендира в общ размер 11.32 лева за периода от 06.12.2018 г. до
28.01.2020 г.
Ищецът претендира и неустойка в размер на 124.25лв. за непредставено обезпечение
чрез поръчителство или банкова гаранция, както и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 145.00лв.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на М. М. Й., ЕГН **********, наличието на вземане
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК **, за
сумата 300.00 – триста лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
5480997/05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 41.60 – четиридесет и един лева и шестдесет стотинки,
представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 03.06.2019 година, сумата
11.32 – единадесет лева и тридесет и две стотинки, представляваща законна лихва за
периода 06.12.2018 г. до 28.01.2020 г., за забава за периода от 14.05.2017 г. до 05.12.2019 г. ,
неустойка в размер на 124.25 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 124.25 лв. и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 145.00 лв.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските
в заповедното производство.
С протоколно определение от 24.02.2021г. съдът прекрати производството в частта на
претенциите за неустойка в размер на 124.25 лева, такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 124.25 лева и разходи и такса за извънсъдебно събиране в размер на
145.00 лева на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска в тази част.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се
представлява от назначения особен представител адв.Х.В. от АК-Ловеч, който не е
представил отговор в указания едномесечен срок и не е взел становище по предявения иск.
Не е ангажирал доказателства.
В съдебно заседание за ищцовото дружество “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
2
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител и
същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба -
становище чрез пълномощника юриск.Йордан Методиев, в която се поддържа предявения
иск и се моли същият да бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени
направените в производството разноски.
За ответника М. М. Й. в съдебно заседание се явява назначения му особен
представител - адв.Х.В. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен и недоказан. Адв.В. оспорва процесуалната легитимация на ищцовото
дружество, като доводите, които изтъква в тази връзка са, че уведомлението за извършената
цесия не е връчено надлежно на ответника, тъй като е връчено с ИМ на него в качеството му
на особен представител. Освен това посочва, че договорът не е подписан от нито една от
страните, за които се твърди, че са го сключили.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 107/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се
установява, че на 07.02.2020 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като с влязло в сила разпореждане № 248
от 11.02.2020г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта на претендираната
неустойка в размер на 124.25 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на
124.25 лева и разходи и такса за извънсъдебно събиране в размер на 145.00 лева, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 36 от 11.02.2020г. г., с която е
разпоредено М. М. Й. да заплати на кредитора сумата 300.00 – триста лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 5480997/05.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 41.60 –
четиридесет и един лева и шестдесет стотинки, представляваща договорна лихва за периода
от 05.12.2018 г. до 03.06.2019 година, сумата 11.32 – единадесет лева и тридесет и две
стотинки, представляваща законна лихва за периода 06.12.2018 г. до 28.01.2020 г., сумата
25.00 – двадесет и пет лева, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата
50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника Й. по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си.
По делото е представен e Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5480997
от 05.11.2018 г. за сумата 300.00 лева, в който е посочено, че същият представлява
електронен документ, сключен при условията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Уговорено е заемната сума да се заплати
от кредитополучателя на 7 месечни вноски с последна падежна дата 03.06.2019г. В договора
3
е уговорен фиксиран лихвен процент 40.27 % и ГПР 49.42%. Усвояването на сумата е
посочено, че е чрез Easy Pay.
По искане на ищеца е изискано от третото лице Easy Pay разписка №
070000811297087 от 05.11.2018г., от която е видно, че М. М. Й. е получил сума в размер на
300.00 лв. с наредител „Вива Кредит“. В разписката са отразени личните данни на
ответника, като същият саморъчно е изписал имената си и се е подписал. Посоченият
документ не е оспорен от адв.В.-особен представител на ответника.
По искане на ищеца е назначена и приета съдебно - счетоводна експертиза, от чието
заключение, неоспорено от страните, се установява, че размерът на неизплатената
главница по процесния договор за кредит е в размер 300.00 лв., а размерът на
дължимата договорна лихва за периода от 05.12.2018г. до 03.06.2019 г. възлиза на 41.60
лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава за периода от 06.12.2018 г.
/датата, следваща първата падежна вноска/ до 28.01.2020 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, е в размер на 11.32 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният
установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване
на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно
основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него
парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената
сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните
4
задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
цедента и ответника са установили помежду си облигационни правоотношения,
произтичащи от сключения между тях договор за заем.
Във връзка с възражението на адв.В., че договорът не е подписан, съдът счита същото
за неоснователно, като намира, че договорът е подписан при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ, съгласно която разпоредба, електронен подпис е електронен подпис по смисъла
на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, където в чл.3 т.10 е дадена дефиниция -
„електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни
в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва. Ал.4 на посочената разпоредба урежда, че правната сила
на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В случая договор за паричен
заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5480997 от 05.11.2018 г. е уговорено, че същият е сключен
между заемодателя „Вива кредит“ ООД-титуляр на електронно изявление и заемателя М. М.
Й. – автор на електронно изявление.
С оглед констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът не е
погасил вноските по договора за заем, сключен при условията и по реда на действащия
Закон за потребителския кредит, следва да се приеме за доказана и основателна претенцията
на ищеца за установяване на вземането за главница в размер на 300.00 лв., договорна лихва
в размер на 41.60 лв. за периода от 05.12.2018г. до 03.06.2019 г., обезщетението за забава в
размер на 11.34 лв. за периода 06.12.2018 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 05.02.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 107/2020 г. по описа на РС – Троян.
С оглед изложеното предявения иск следва да се уважи като основателен и доказан.
Ответникът Й., чрез особения си представител адв.В., оспорва активната
легитимация на ищеца като цесионер на вземанията на „Вива Кредит” ООД с довода, че
уведомлението за извършената цесия е връчено на особения представител, а не на самия
ответник.
Съдът намира възражението за неоснователно. В случая цесията е съобщена на
назначения на длъжника особен представител с връчване на исковата молба и приложенията
към нея, поради което е породила действие и ищецът е активно легитимиран да предяви
положителния установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Адв.В.
не оспорва валидността на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от
цедента върху цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е
регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,
5
което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня , когато то е било съобщено на
последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до
недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника
и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В случая от назначения на
ответника особен представител не са изложени доводи, че е платил изцяло или
отчасти задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди
съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява
носител на процесното вземане и цесията е произвела действие спрямо ответника от датата
на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
На следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС
относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според нея
уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче
следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с
връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по
чл.99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г. и Приложение № 1 от
02.09.2019г.
Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената цесия може да
бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, за да
породи действие на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. На съдебния състав е известна
противоречивата на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по
тълкувателен път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г.
обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на своето решение
ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК,
ал.1 - 5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал.1 - 5.
Отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията
се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в
6
нотариалното производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за
извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при
сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. 50
ЗННД във вр. с чл.47 ал. 1 – 5 ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита
за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес, съдът му е
назначил особен представител в лицето на адв. Х.В., който е получил препис от исковата
молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия,
като макар и да не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен
представител е взел участие в с.з. по делото до края на устните състезания, т.е. правата на
длъжника са били изцяло охранени.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на 34, ал.1 от ГПК, както и
господстващото в правната теория становище, че особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител. В
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за които се
изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от
иска, признаване искания на другата страна, получаване на пари или други ценности, както
и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Няма пречка обаче
особеният представител да приема материалноправни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца,
т.е. между страните в процеса. Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането
си в рамките на исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, регламентиран в чл.9 от ГПК.
Поради изложените съображения съдебният състав счита, че връченото на особения
представител на ответника уведомлението за извършената цесия е породило действие на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски. В производството ищецът
е заплатил ДТ в размер на 25.00 лв., 200.00 лв. за ССчЕ и претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00лв., което съдът определя на осн. чл.78, ал.8 ГПК във вр.
чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00
лв. Ответникът следва да заплати и разноски за възнаграждението за назначения му особен
представител в размер на 300.00 лв., както и разноските в заповедното производство в общ
размер 75.00 лв.
7
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. М. Й., ЕГН **********, наличието
на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
**, за сумата 300.00 / триста /лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
5480997/05.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 41.60 / четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2018 г. до 03.06.2019 година, сумата
11.32 / единадесет лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща законна лихва за
забава за периода 06.12.2018 г. до 28.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 107 по описа на Троянски районен съд аз
2020г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК М. М. Й., ЕГН **********, с адрес: ** ,
да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3, ,
сумата 625.00 / шестотин двадесет и пет/ лева, представляваща разноски в настоящето
исково производство.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК М. М. Й., ЕГН **********, с адрес: **,
да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, етаж 3,
сумата 75.00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 107/2020г. по описа на Троянски районен съд.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8