Решение по дело №66/2015 на Районен съд - Трън

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 май 2016 г. (в сила от 18 октомври 2017 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20151740100066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. Трън, 20.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ТРЪН, I-ви състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

 

при секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гражданско дело № 66 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по постъпила искова молба от

ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ", гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ; № 136, с ЕИК но БУЛСТАТ№ *********, представляван от Л.В. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника й, старши юрисконсулт Стефан Гачев

 СРЕЩУ: Р.А.П.,***, п.к. 2499

 с искане да бъде установено, със силата па присъдено нещо, че към 20.12.201Зг. Държавен фонд "Земеделие" има изискуемо вземане срещу Р.А.П., с ЕГН: ********** за следните суми: 24 446.00 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева), представляваща главница предоставеното на длъжника финансова помощ/първо плащане по договор 14/112/04125 от 12.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/; сума от 571,53 лв. (петстотин седемдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляващи лихви за периода 27.09.2013г. до 19.12.2013г, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК - 20.12.2013г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл, 78, ал, 1 от ГПК направените разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 1 200.53 /хиляда и двеста лева и петдесет стотинки/ лева.

Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД.

 

Ищецът, твърди че на основание Договор № 14/112/04125 от 12.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен между ДФ „Земеделие" Разплащателна агенция, гр. София и Р.А.П., последната е получила безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 446 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест/ лева, представляваща първо плащане по този договор. По силата на договора физическото лице се е задължило да извърши инвестициите, основните дейности и цели, описани в Приложение № 1 към Договора и бизнес плана /неразделна част от договора/, в срок до 12.02.2013 г. /т. 3.1 от договора/.

Първоначално със сключването на договора, бенефициентът се е задължил да закупи транспортно средство - трактор, като единствен заявен и одобрен дълготраен материален актив /ДМА/, както и изпълни заложените основни дейности и цели, съгласно одобрения бизнес-план. Основно задължение на Фонда пък е това, след като бъде подадена заявка за второ плащане в предвидения договорен и нормативно Установен срок, да извърши необходимите проверки и ако посочените инвестиции в таблицата за инвестиции в дълготрайни материални активи са изпълнени съгласно , договора, да оторизира, респективно изплати второто плащане по него отново в същия размер.

По силата на същия договор и па основание разпоредбите на чл. 24, ал. 2 /действаща към момента на сключването на договора/ и чл. 7, ал. 1 от 11аредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „ Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., физическото лице се е задължило да подаде заявка за второ плащане не по - късно от един месец от изтичане на срока по т. 3.1 от договора /12.02.2013 г./, т.е. пай - късно до 12.03.2013 г. Видно от представената квитанция за прием от 11.03.2013г., П. се е явила в РРА /регионалната разплащателна агенция/гр. София, като е входирал такава заявка с ИД 14/112/04125/3/01 по утвърден образец и респективно приложила към нея изискуемите документи, досежно доказването на изпълнението на одобрените и по- рано инвестиции, основни цели и дейности.

При обработката на така входираната заявка за второ плащане и представените към нея доказателства, експертите от РРА при ОД на ЛФЗ София са установили следната фактическа обстановка: към заявката в приложение № 4 са представени пет броя договори за аренда на земеделски земи, сключени през 2008 г. /ведно с анекси за продължаване срока на действие до 2018г./ за недвижими имоти - ниви, за имоти с № № 027001; 027035; 027012; 027054 и 027039, находящи се в землището на с. Л.р., общ. Трън. Видно от заявлението за подпомагане по мярка 112, подадено на 02.04.2009г. { от Р.П., в раздел VIII „Декларации"/страница 7-ма/, същата с посочила, че е декларирала цялата притежавана и ползвана земеделска земя. В чл. 33, ал. 2, т.1, предложение първо от Наредба № 9 от 03.04.2008г., респ. в т. 4.8 б."б" от договора е разписано, че Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени суми, заедно със законните лихви към тях, когато ползвателят па помощта е представил декларация с невярно съдържание.

Според ищеца при обработка на заявката за второ плащане следва да се прилагат разпоредбите от Наредба № 9/2008г. /редакцията ДВ бр. 23 от 20.03.2012г./, като в конкретния случай той твърди, че П. към 02.04.2009г. е ползвала на годно правно основание /договори за аренда на земеделска земя, вписани по надлежния ред/ имоти с № № 027001; 027035; 027012; 027054 и 027039, а същевременно не ги е декларирала, т.е. налице са предпоставки за заобикаляне целите и изискванията на Наредба № 9/2008г. Тези имоти не са били декларирани към 02.04.2009г. - датата на подаването на заявлението за кандидатстване по програмата, тоест не са били включени при изчисленията за първоначалния икономически размер на стопанството, а впоследствие при заявката за второ плащане същите са включени и за тях е поискано да участват при определяне нарастването на икономическия размер на стопанството, което е нарушение на нормативно и договорно изискване. В този смисъл не може да се вземат предвид горепосочените имоти при изчисляване нарастването на икономическия размер на земеделското стопанство, при разглеждането на заявката за второ плащане. В случая е налице обективно, формално несъответствие между декларираното обстоятелство с обективната действителност, лесно установимо и Доказуемо чрез представените от самия ползвател писмени документи (договори, скици и Др.). Арендуваната и непосочената в заявлението земя следва несъмнено да се счете за „ползвана" по смисъла на изр. пето от раздел VIII. „Декларации" от заявлението за подпомагане, защото от представените арендни договори се установява, че същите са влезли в сила преди датата на подаване на заявлението, не съдържат никакви Допълнителни условия или ограничения относно предаването на фактическата власт Върху земите на арендатора и същите могат да бъдат ползвани по предназначение.

На следващо място, макар неизпълнението на цитираното в горния абзац задължение да не предпоставя наличие на умишлена форма на вина у ползвателя, ищеца счита, че такава безспорно е налице, тъй като ползвателят лично е подписал и доказателствени и други документи, относими към случая и изискуеми съгласно вътрешните процедурни правилници на ДФ „Земеделие" Разплащателна Агенция.

Предвид горното, ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция с Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията, с наш изх. № 01-6500/8625 от 21.08.2013г. и Заповед № 03-220-РД/116 от същата дата 21.08.2013г., подписани от директора на областна дирекция на ДФ „Земеделие", гр. София е прекратил процесния договор на посочените в него основания. Директорът на областната дирекция е надлежно оправомощен от изпълнителния директор да отказва второ плащане и да прекратява договора /вж. заповед за делегиране на правомощия, вх. № 03 - РД / 1869 от 19.12.2012 г. Според ищеца видно от обратна разписка с баркод ********** на куриерска фирма Стар Пост е, че цитираните уведомително писмо за отхвърляне ма плащанията и заповедта за отказ от плащане и прекратяване на договора, които обективират идентично съдържание и воля са връчени на 27.08.2013г. От тази дата се начислява законна лихва за забава, поради неизпълнение на поетото задължение за връщане на първото плащане. В същите се съдържа описание на констатираните неизпълнения на нормативно и договорно установени клаузи, както и съдържа недвусмислено едностранно волеизявление на изправната по договора страна за едностранното прекратяване чрез разваляне на така възникналата облигационна връзка между страните. Предвид не плащането в срок от страна на длъжника- получател на първото плащане по договора, ДФ "Земеделие" е предприел действия за принудително събиране на вземането си, депозирайки заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 20.12.2013г., въз основа на извлечение от задължението по партидата на длъжника - извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е подал отговор на исковата претенция.

В отговора си ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна и недоказана, като твърденията на ищеца в исковата молба са голословни. Освен това според ответника Уведомлението изх. № 01-6500/8625 от 21.08.2013 г. подписано от Директора на ДФЗ - ОД София, чрез което едностранно ДФ «Земеделие» е прекратил Договор № 14/112/04125/ 12.02.2010 г. е издадено от некомпетентен орган и е постановен в разрез с материалното и процесуално законодателство. Липсва материалната компетентност за издаването на това уведомление, респ. на Заповедта № 03-220-РД/116 от 21.08.2013 г., като и двата документа не са подписани от компетентното за това лице в рамките на неговите длъжностни задължения и законови правомощия, вкл. и от служител без наличната му материално правна компетентност, като това е съществен порок на акта, който го прави нищожен. Сочи също, че това уведомление не е връчено по надлежния ред на ответницата. Твърди, че е изпълнила задълженията си произтичащи от договора и не е допуснала и извършила вменените й нарушения на подзаконовите актове.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован редовно призован изпраща представител, който подържа така депозираната искова претенция, моли да бъде уважена изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител изразява становище, че исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни съображения развива в писмени бележки, които отразяват и направените доводи за неоснователност на иска, обективирани в отговора на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не се спори, а и от приложените доказателства се установява, че ответника по делото е регистриран като земеделски производител.

Безспорно между страните по делото- Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ гр. София и ответникът Р.А.П. с постоянен адрес ***, в качеството на земеделски производител е възникнало договорно правоотношение, съгласно представеният договор №14/112/04125 от 12.02.2010г., за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г.

Съгласно този договор, ДФЗ предоставя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00лв., за период от 3 години, за изпълнение на всички инвестиции, основните дейност и цели, заложени в бизнес плана по проекта и включени в Приложение №1. Договорено било помощта да бъде изплатена на два етапа, всеки в размер на 24 446,00лв. Ползвателят, или ответника поел пък задължение да извърши всички инвестиции, основните дейност и цели, в срок до 12.02.2013г., след който срок следвало да подаде заявление за второто плащане по договора. В същия договор подробно страните са уредили правата и задълженията си, отговорността при неизпълнение в т.ч. за неизпълнение на бизнес плана и инвестициите, укриване на факти и обстоятелства, деклариране на неверни данни и др., обстоятелствата, които я изключват, прекратяването на договора и т.н. Съгласно Приложение №1, основната инвестициа, които е следвало да осъществи ответника е закупуване на Трактор. Освен това ответника следвало да увеличи икономическия размер на земеделското стопанство минимум 3 ИЕ, както и да увеличи обработваемата площ на земеделското си стопанство

От приложеното заявление за подпомагане, се установява, че ответника е посочил, че обработва имоти с №027044, №027045, №027046 и 027077, находящи се в землището на с. Л.р., общ. Трън, от които имоти първите три ползвала на основание договор за аренда, а последния на основание договор за наем /договорите са приложени като доказателства по делото/. Във връзка с този договор са приложени и формуляри за наблюдение и оценка и анкетни карти, на проектите по мярка 112 карти и др. документи свързани с подписване на този договор и отпускане на тези средства.

Не се спори, а и видно от приложената с исковата молба преписка, първата сума в размер на 24 446 лв., е била преведена на ответника по банкова сметка.

***е от страна на ответника била извършена проверка от ДФЗ, дали същият е изпълнил задълженията си по така сключения договор. В тази връзка по делото са приложени много документи-договори за аренда, анекси към тях, скици на имоти, анкетни формуляри, платежни документи, декларации, сертификати, удостоверения и др.

По време на проверката, административният орган констатирал, че ответника не е изпълнил свои задължения по договора. Предвид на което със заповед № 03-220-РД/116/21.08.2013 г. на Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр. София е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключения с ответника договор №17/112/04125 от 12.02.2010г., тъй като ответника декларирал неверни данни и обстоятелства във връзка с притежаваната и ползвана от него земеделска земя, което било неизпълнение на т. 4.21 от Договора -неизпълнение на чл.8, ал.1, т.1 предл.3 вр. с чл.3, ал.2, т.2 от Наредба №9 и чл.4.4, б."а", предл.1 от Договора.

Със същата заповед на основание чл. 33, ал.1 от Наредба № 9/03.04.2008 г във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД договора бил прекратен, като е посочено, че ответника дължи връщане на сумата 24 446 лв.. Липсват доказателства дали посочената заповед е връчена надлежно на ответника и кога. Видно от приложената обратна разписка /л. 23 от делото/ на 21.08.2013г. от ДФ Земеделие е изпратена на Р.П. с адрес *** пратка с непосочено съдържание, която е била получена на 27.08.2013г. от лице с фамилия „Симов“.

Поради не плащане от страна на ответника, ищецът заявил вземането си пред съда, по реда на заповедното производство като депозирал заявление по реда на чл.417 от ГПК. Въз основа на депозираното заявление е образувано и ч.гр. д. №183/2013г. по описа на Районен съд гр. Трън. Предвид така депозираното заявление и представеното извлечение срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 605/10.12.2013г. на парично вземане против ответника, за сума в размер на 24 446лв, представляваща главница по Договор № 17/112/04125 от 12.02.2010г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г., лихва за забава в размер на 571,53 лв. върху размера на главницата за периода от 27.09.2013г. до 19.12.2013г., ведно със законната лихва от 20.12.2013г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски по делото.

В срок, последната е подала писмено възражение, с което оспорила издадената заповед, като в изпълнение на процесуалната си възможност, след дадени указания, ищецът е предявил и настоящия установителен иск, в срока по чл.422 ГПК.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 ГПК,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в размер от 24 446лв, представляваща главница по Договор № 17/112/04125 от 12.02.2010г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013г. и сума в размер на 571,53лв- лихва за забава върху размера на главницата за периода от 27.09.2013г. до 19.12.2013г, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.422 от ГПК, като предявен в предвидения едномесечен срок от съобщаването за постъпилото възражение от и спрямо надлежните страни, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумата по издадената заповед.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна по следните съображения:

Страните по делото са били обвързани от валидна облигационна връзка по силата на договор № 17/112/04125 от 12.02.2010 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Няма спор, а и от представените доказателства е видно, че ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 24 446.00 лева, което е първо плащане по договора. Установи се категорично, че при подаване на заявката за второто плащане по договора, административният орган извършил проверка, относно това дали са изпълнени задълженията по него от страна на ответника. Това било необходимо, за да може да се прецени налице ли са основания за вторият етап за плащане по този договор. Установи се, че след извършената обстойна проверка, административния орган направил констатации във връзка с неизпълнение на поети от ответника задължения, което го и мотивирало да издаде заповед, както за отказ за извършване на второто плащане по този договор, така и прекратил договора, на основания посочени както в нормативен акт, така и в самия договор. Постановено било получената сума от 24 446лв. да бъде върната от ответника , в 7 дневен срок, считано от получаване на заповедта.

В конкретният случай ищецът, следва да докаже качеството си на кредитор  и факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, като предмет на установяване в настоящото производство е съществува ли ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от сочения от него ответник. Изпълнителното основание, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист е извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ "Земеделие" за предоставяне на субсидия по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година. Това извлечение се позовава на сключения между страните договор, и представлява част от него. Въпреки, че заповедта на административния оран за прекратяване на процесния договор и връщане на получената субсидия, не е посочена в извлечението, то тя също е неразделна част от него, поради факта, че това е акта, с който са установяват дължимите суми по този договор. Това е акта, въз основа на който вземането е станало изискуемо и е издадено извлечението от задължението по партидата на ответника.

С оглед наведените в отговора от срана на ответника възражения за нищожност на издадената заповед № 03-220-РД/116/21.08.2013 г. на Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр. София, съдът намира, че следва да изследва дали същата е влязла в сила и кога. По своята същност посочената заповед е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по делото няма данни същия да е обжалван. На следващо място съгл. 149, ал. 5 от АПК „Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.“ Резонно в случая се поставя въпроса компетентен ли е в случая Районен съд в хода на настоящето висящо производство да изследва този въпрос. В случая ако се приеме, че е допустимо, то разглеждането на административния акт би представлявало косвен съдебен контрол. Този въпрос е изключително актуален, тъй като по две тълкувателни дела ВКС е обсъждал именно възможността за косвен съдебен контрол /Тълкувателно решение № 5/2011 г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК/. С посочената практика на ВКС значително се разширяват възможностите за косвен съдебен контрол, и дори се повдига въпроса за възможността общите съдилища да имат възможност в хода на образувано производство относно спор за собственост да преразглеждат съдебни актове във връзка с възстановяване правото на собственост. По отношение за възможността за съдебен контрол по отношение на необжалваеми актове се занима и Конституционния съд, който в Решение № 14 от 4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г., приема, че „че чрез въвеждането на необжалваемост по чл. 120, ал. 2 от Конституцията законодателят не може да изключи възможността за съдебна защита срещу нищожните административни актове – когато накърняването на законността засяга устоите на конституционно установения и доразвит от текущото законодателство административноправен ред (например при липса на законова компетентност на издателя или неспазване на предписаната от закона форма). Засегнатите от такива актове лица винаги трябва да могат да се позовават пред съда на опорочаването им от тежки и радикални нарушения на правния ред, обуславящи тяхната невалидност. Само по този начин те ще разполагат с онова ефективно средство, чрез което да постигнат преустановяване на конститутивния ефект на фундаментално опорочения административен акт, а доколкото са претърпели вреди от неговото изпълнение – да получат заместваща облага. Обратното би означавало флагрантно да бъдат потъпкани принципите на правовата държава по смисъла на чл. 4 от Конституцията.“ На следващо място, както се посочи, заповед № 03-220-РД/116/21.08.2013 г. на Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр. София не е обжалвана, поради което и по отношение на нея няма влязъл в сила съдебен акт и сила на пресъдено нещо.

По изложените аргументи и предвид наведените твърдения за нищожност на заповедта съдът намира, че следва изследва този въпрос. По смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Законът за подпомагане на земеделски производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, поради което той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Освен това, изпълнителният директор на фонда е посочен като компетентен орган за издаването на заповедите за изплащане или за отказ за изплащане на финансовата помощ и в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3 април 2008г. Устройственият правилник, който приема Министерският съвет, регламентира структурата и организацията на работа на фонда и неговата администрация. Правомощията на административните органи не са елемент от организацията на работата и не биха могли да бъдат предмет на регулиране с подзаконов нормативен акт. Необходимо е разграничение между правомощията на административните органи и организацията на работата и структурата на тяхната администрация, които се уреждат с устройствените правилници. Такова разграничение е ясно направено с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за администрацията, която гласи: "Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация." Като носители на държавна власт, административните органи разполагат с определен обем от права и задължения, които представляват тяхната компетентност. Компетентността на административните органи, както е записано чл. 4, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, се определя със закон. По правило със закон се регламентират онези обществени отношения, които се поддават на трайна уредба. Що се отнася до необходимостта от трайно уреждане на компетентността на административните органи, тя произтича от динамиката и значимостта на изпълняваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност, свързана с решаването на широк кръг от въпроси от всички сфери на обществения живот.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 03-220-РД/116/21.08.2013г. на Директора на Областната дирекция на ДФЗ гр. София е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна и не поражда правни последици. Предвид на посоченото и тази заповед не може да удостоверява ликвидно и изискуемо вземане на ищеца към ответника. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед пълнота на настоящето решение съдът намира, че следва изрично да се посочи, че в хода на настоящето производство ищецът не ангажира доказателства, че ответницата не изпълнила задълженията си по договора и е декларирала неверни данни. Видно от съдържанието на текста на декларацията, за която се твърди, че е декларирано невярно обстоятелство „Декларирала/а съм цялата притежавана и ползвана земеделска земя …“ Видно от самото съдържание на обстоятелствата, които се декларират лицата, трябва да декларират цялата земя, която притежават, тоест земята на която са собственици и земята която ползват. В случая термина ползва, следва да се разбира като обработване на земята. Възможно е при тълкуване на термина „ползва“ в този термин да се внесе и смисъла, че декларатора има по отношение на тази земя учредено право на ползване, което е вещно право. Следва да се посочи, че с наемането, респ. арендуването на земя между наемодателя и наемателя, респ. арендодадателя и арендатора възниква облигационно правоотношение, в резултат на което не се учредява право на ползване, което както се посочи е вещно право. При посоченото облигационно правоотношение се отдава земята за временно възмездно ползване. Предвид посочената неяснота, която не може и не следва да бъде отстранявана чрез тълкуване, още повече, че дори и при тълкуване на всички точки в раздел III Декларации, не може еднозначно да се стигне до смисъла на термина „ползвана“. Предвид на това и съдът в хода на производството даде указания и двукратна възможност на ищеца да представи доказателства, че ищеца действително е ползвал – обработвал земите за които се твърди, че не е декларирал. Въпреки това ищеца не ангажира такива доказателства. Видно от приетите писмени доказателства ответницата е декларирала като обработван имот още от 2008г. имот №027039 по друга програма имот – за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания 2009г. От посоченото обаче не може да се направи категоричния извод кое от двете декларирания е невярно. Ако в хода на настоящето производство бяха събрани доказателства, че във връзка със заявеното за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания 2009г. е била извършена проверка на имот №027039 при която е установено, че той действително е бил обработван, то за съда щеше да е безспорно, че декларираните обстоятелства в глава III Декларации в договора се неверни и щяха да се налице предпоставките за уважаване на иска. Както вече се посочи, такива доказателства обаче не бяха ангажирани, независимо от изричните указания на съда и дадената възможност за представянето на такива..

Предвид този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, поради което съда следва да осъди ищецът да заплати на ответника направените разноски в размер на 900,00 заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ", гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ; № 136, с ЕИК *********, представляван Изпълнителен директор против Р.А.П. с ЕГН **********,*** иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД  за признаване за установено, че Р.А.П. с посочен адрес и ЕГН ДЪЛЖИ на Държавен фонд "Земеделие" гр.София 24 446.00 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева), представляваща главница предоставеното на длъжника финансова помощ/първо плащане по договор 14/112/04125 от 12.02.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/; сума от 571,53 лв. (петстотин седемдесет и един лева и петдесет и три стотинки), представляващи лихви за периода 27.09.2013г. до 19.12.2013г, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК - 20.12.2013г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл, 78, ал, 1 от ГПК направените разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в общ размер на 1 200.53 /хиляда и двеста лева и петдесет стотинки/ лева, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №183/2013г. на Районен съд гр. Трън., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ", гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ; № 136, с ЕИК *********, представляван Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.П. с ЕГН **********,***, СУМАТА 900,00в. (деветстотин лева), представляваща направени разноски по настоящото дело за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: