МОТИВИ към Присъда №
80 от 31.10.2019 г. по НЧХД № 123/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Д.К.М., ЕГН **********
*** е предявил частно обвинение срещу Г.С.А. ***,,Г.Д.“ за престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК.
В тъжбата се сочи, че на 20.11.2015 г. между
17.00 и 18.00 ч. в с. Б. на ул. ,,Г.Д.“ подсъдимият му е нанесъл удар с лопата
в лявата челна теменна област, с който му причинил леки телесни повреди с
разстройство на здравето, изразяващи се в ,,Комоцио церебри. Цервикоартрозис химипарезис синистра“. Твърди се,
че в резултат на нанесения му удар по главата получил силен световъртеж, гадене
и повръщане, главоболие, а впоследствие се появила слабост в цялата лява
половина на тялото, затруднила се походката му, като намаляла и мускулната му сила.
С тъжбата са
предявени граждански искове за заплащане на сумите, както следва: 15 000 лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди – претърпени силни болки и страдания в следствие
на причиненото на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в сътресение на мозъка; 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на получената
вследствие на удара ,,пареза“, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 20.11.2015 г. до
окончателното им изплащане. Претендира и
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание на 12.12.2016 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане предявените граждански искове и е конституирал тъжителя Д.К.М. като
граждански ищец. Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението, счита
го за доказано, както от обективна, така и от субективна страна и моли на
подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание. Претендира гражданските искове
да бъдат уважени изцяло.
Подсъдимият не
е дал обяснения. В последната си дума желае да бъде оправдан. Защитникът му адв. И.И. излага доводи, че обвинението
не е доказано и пледира съдът да признае подсъдимия за невиновен, както и да
бъдат отхвърлени гражданските искове като неоснователни и недоказани.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, както и заключение на съдебно-медицинска
експертиза, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.С.А.
е роден на *** ***, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, ***, ***,
с професионално техническо образование, ЕГН **********.
На 20.11.2015
г. около 17.00-18.00 ч. тъжителят се
намирал пред къщата на сина си, находяща се в с. Б.
на ул. ,,Г.Д.“ № 21. В този момент пристигнал подсъдимия Г.А. с джип ,,Лада
Нива“, теглещ каруца. А. слязъл от автомобила, след което двамата си разменили
реплики. Подсъдимият попитал тъжителя защо не е гласувал за него, а М. - защо е
унищожил лозите в двора на сина му. След този вербален спор, А. взел лопата от каруцата
си и ударил М. по главата. В резултат на удара последния паднал на земята. В този момент съпругата на
тъжителя - Р.М. била с внучето си в двора на къщата, откъдето видяла случващото
се между тях, включително и удара с лопата, който подсъдимия нанесъл на съпруга
й. Свидетел на инцидента станал и С.М., който се намирал в близост до спирката
и видял конфликта между двамата, както и свидетелката М.. Свидетелят М. се
обадил на тел. 112, а подсъдимият през това време се качил в автомобила си и
потеглил в неизвестна посока. На място пристигнал полицейски патрул в състав
полицейските служители С. и Д.. За оказване на съдействие на същите се отзовали
и служителите от криминална полиция Д. и Д.. Пред полицейските служители пострадалият
съобщил, че А. го е ударил с лопата по главата. На мястото на инцидента
пристигнал и екип на Бърза помощ и пострадалият бил закаран с линейка до МБАЛ
,,Св. Иван Рилски“ гр. Дупница, където бил приет на лечение в хирургично
отделение до 24.11.2015 г., когато бил изписан с окончателна диагноза ,,Комоцио церебри“. След тази дата
постъпил в УМБАЛ ,,Софиямед“ в отделение по
неврохирургия, където останал на лечение до 01.12.2015 г. и бил изписан с
окончателна диагноза ,,Комоцио церебри.
Цервикоартрозис химипарезис
синистра“. Представена
е епикриза, видно от която М. е постъпил на лечение в
хирургично отделение на МБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ ЕООД на 20.11.2015 г., изписан
на 24.11.2015 г. с окончателна диагноза: ,,Комоцио церебри“. Видно от представена по делото епикриза, М. е постъпил на лечение в Отделение по
неврохирургия при УМБАЛ ,,Софиямед“ на 24.11.2015 г.,
изписан е на 01.12.2015г. с окончателна диагноза: ,,Комоцио
церебри. Цервикоартрозис химипарезис синистра“. С
постановление от 28.12.2015 г. на районен прокурор при РП гр. Дупница е
отказано образуване на досъдебно производство по преписка вх. № 2619/2015 г. по
описа на ДРП, предвид представената медицинска документация от която се
установявало, че при инцидента М. е получил ,,комоцио
церебри“, което травматично увреждане представлявало
лека телесна повреда по см. на чл. 130 от НК и съгласно разпоредбата на чл. 161
от НК, наказателното производство за това престъпление се възбуждало по тъжба
на пострадалия.
Съдът е приел
и присъединил като доказателство по делото медицинска документация на тъжителя М.,
представена от хирургично отделение към МБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ гр. Дупница;
медицинска документация с болничен престой на тъжителя в УМБАЛ ,,Софиямед“ ООД, отделение по неврохирургия от 24.11.2015 г.
до 01.12.2015 г.; експертни решения на името на Д.К.М., издадени за периода
1989 г. – 28.05.2015 г., представени от Регионална картотека за медицински
експертизи при РЗИ гр. К.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска експертиза от д-р И.И.К.
от която се установява, че в резултат на травмата на главата, Д.М. е получил
леко мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно степенно разстройство на
съзнанието – зашеметяване, замайване. Описаните увреждания са причинени от
действие на твърди, тъп предмет и е възможно да се получат по време на
инцидента по посочения начин – удар с предмет – с лопата по главата/в случая с
тъпата част и сравнително по-малка сила, предвид липсата на външни увреждания
по кожата/, както и чрез удар с ръка /при ,,сборичкване“ с друго лице/, както и
при падане на земята при сборичкването. Тези увреждания са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за
възстановяване от получените увреждания е до 30 дни. Същите не са довели до
продължително разстройство на съзнанието. Д.М. е хронично болен пациент с
множество съпътстващи /придружаващи/ заболявания. В съдебно заседание на
21.03.2019 г. вещото лице е дало допълнителни обяснения, според които ,,хемипарезата“ е възникнала на по-късен етап - през
2016-2017 г. и според експерта не е налице категоричност, че това увреждане се
намира в причинно-следствена връзка с травмата по главата вследствие на нанесения
удар.
По делото е
приложена справка за съдимост видно, от която подсъдимият не е осъждан.
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка, като взе предвид писмените
доказателства по делото: медицинска документация за престоя на тъжителя в
хирургично отделение при МБАЛ ,,Св. Иван Рилски“ гр. Дупница; медицинска
документация с болничен престой на М. в УМБАЛ ,,Софиямед“
ООД, Отделение по неврохирургия от 24.11.2015 г. до 01.12.2015 г.; експертни
решения на името на М., издадени за периода 1989 г. – 28.05.2015 г., представени
от Регионална картотека за медицински експертизи при РЗИ гр. К.; постановление
за отказ да се образува досъдебно производство, справка за съдимост на Г.А., съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.И.К.,
както и показанията на разпитаните свидетели.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Р.М.,
В.С., И.Д., П.Д., А.Д. и С.М.. Същите не си противоречат и установяват приетата
от съда фактическа обстановка и последователност на събитията. Съдът кредитира
показанията на свидетелите М. и М., които предават лични възприятия от
протеклите събития на инкриминираната дата, същите установяват по категоричен и
безспорен начин механизма на получаване на телесните увреждания, констатирани
от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. И.И.. Свидетелката М. в детайли пресъздава случилото се между
двамата – първоначално възникналия вербален спор, който прераснал във физическа
саморазправа, изразила се в нанасяне на удар с лопата от А. в областта на
главата на тъжителя. Същата сочи, че в резултат на удара, лопатата се счупила,
като дръжката останала в ръцете на подсъдимия. Действително, тъжителя и
свидетелката Р.М. са съпрузи, но от това не следва непременно, че посоченият
свидетел е недобросъвестен при свидетелстването си пред съда и дава показания
изцяло в полза на тъжителя или във вреда на подсъдимите. Законодателят не е
въвел този род връзки между свидетелите и някоя от страните като пречка за
свидетелстване (чл. 118 НПК), от което следва, че такава заинтересованост не се
презюмира. Разбира се, наличието на особени отношения
между свидетеля и някоя от страните, следва да се съобразят при оценката на
показанията на тези лица, но без наличие на обективни данни за тяхната
недостоверност или логически противоречия, не може да се направи предварително
извод в тази насока. Съдът кредитира показанията на св. М., в частта относно
разправията между тъжителя и подсъдимия и ,,сборичкането“
им на земята, както и видимите наранявания на М. в областта на челото. След ставането
си от земята М. се обърнал към свидетеля с думите ,,Преби ме“. Данни за
физическо съприкосновение между двамата се съдържат и в показанията на
свидетелката М.М., в резултат на което М. получил
,,олющване“ в областта на челото. Съдът кредитира като достоверни и показанията
на същата в частта, в която сочи, че свидетелят С.М. е присъствал на мястото на
инцидента, като не дава вяра на твърдението й, че този свидетел е пристигнал
едновременно с пристигането на линейката, тъй като от разпита на св. М. стана
ясно, че е присъствал на инцидента от самото му начало. Съдът не кредитира
изнесеното от тази свидетелка, че тъжителят не е бил наранен от А., а е получил
нараняването си след като последният го хванал и ,,го засукал на едната
страна“, а в същото време е твърдяла, че не е видяла в какво се е ударил М..
Съдът кредитира показанията на св. М.Н. в частта, в която твърди, че е имало
сдърпване между М. и А. и не кредитира заявеното от нея, че тъжителят е получил
ожулването по лицето вследствие на падането си на земята. Свидетелите М., М. и Н. са единни и последователни по отношение на
заявеното от тях, че тъжителят е бил ударен с лопата по главата от А., като св.
М. при разпита си е заявил, че непосредствено след инцидента М. се обърнал към
него с думите ,,преби ме“, като няма съмнение, че казаното се отнася за А.. Съдът
кредитира като обективни и незаинтересовани и показанията на св. Н. в частта, в
която твърди, че е видяла сдърпването между двамата, както и последващите действия на А., тръгвайки да нанесе удара с
лопата по главата на М.. Относно авторството на деянието, съдът изцяло
кредитира и показанията на полицейските служители В.С. и А.Д., които са се
отзовали на подадения сигнал. На място те са установили пострадалия, възприели
са и получените от него наранявания по главата, както и обяснението на
пострадалия за възникналия конфликт с А., последван от удар с лопата по главата
на тъжителя. Полицейските служители са възприели и намиращата се на мястото на
инцидента счупена дръжка от лопата, която се намирала на 5-6 метра от
пострадалия. В тази част показанията на същите изцяло се подкрепят от
показанията на св. М., която е категорична, че в резултат на удара по главата
на съпруга й, лопатата се счупила. Съдът кредитира и показанията на св. И.Д. и П.Д.,
които са оказали съдействие на колегите от полицейския патрул, който е изпратен
на мястото на инцидента. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С., Д.,
Д. и Д., които имат непосредствени възприятия относно
състоянието на пострадалия след инцидента. Показанията на тези свидетели
съдържат, както първични доказателствени факти (същите непосредствено са
възприели следите от нанесения удар), така и производни такива, доколкото добросъвестно са съобщили
разказаното от пострадалия. За вероятния механизъм на
причиненото травматично увреждане категорично свидетелства и заключението на
назначената СМЕ на д-р И., както относно уврежданията
на пострадалия, така и относно приетия механизъм за получаване на
травмата. С оглед гореизложеното, съобразявайки се с всички тези доказателствени средства съдът отхвърли защитната теза за
недостоверност на показанията на св. М., пряк очевидец на
удара, както и защитната теза за недоказаност на обвинението, изключена
от обективните травматични увреждания по пострадалия, установени от експерта.
С оглед на
така установеното, съдът счете, че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна следното:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Обект на престъплението са обществени отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. От събраните по делото
доказателства се установи, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК чрез действия – чрез нанасяне на удар с
лопата в лявата челно-теменна област е причинил на Д.М. лека телесна повреда,
изразяваща се в ,,Комоцио церебри“
– леко мозъчно сътресение протекло с краткотрайно степенно разстройство на
съзнанието – зашеметяване, замайване, което представлява лека телесна повреда
по см. на чл. 130, ал. 1 НК, която е причинила разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Полученото увреждане е пряка и
непосредствена последица от действията по осъществяване на изпълнителното
деяние.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Начина на извършване на деянието – удар с лопата в лявата челно-теменна област,
обективира умисъла да се причини болка и страдание на
пострадалия.
С оглед
гореизложеното, съдът счете, че подсъдимият Г.А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвиденото
за извършеното от А. деяние, наказание в чл.
130, ал. 1 НК, е ,,лишаване от свобода“ до две години или ,,пробация“. При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дееца.
По отношение на подсъдимия са налице
условията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от НК. Същият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII,
раздел IV от НК. За
престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода”
за срок от две години или пробация, от деянието не са
причинени имуществени вреди. Предвид горното, съдът е освободил подсъдимия от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ,,глоба” в
размер на 1000 лв.
Размерът на
наказанието е определен при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като такива са преценени ниската степен на обществена опасност на дееца,
неговата възраст /на 62 г. към датата на деянието/ и семейна ангажираност.
Такова по вид
и размер наказание, съдът приема, че е съобразено със степента на обществена
опасност на деянието и дееца, справедливо е и ще въздейства на подсъдимия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а на останалите членове
на обществото - предупредително-възпиращо.
Относно
повдигнатото обвинение за причинена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в ,,Цервикоартрозис химипарезис синистра“:
В хода на
съдебното следствие не се събраха достатъчно категорични доказателства, че
вследствие на нанесения удар с лопата в лявата челно-теменна област подсъдимият
да е причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в ,,цервикоартрозис химипарезис синистра“.
От изготвената
по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р И.И.
се установи, че в резултат на травмата на главата, Д.М. е получил леко мозъчно
сътресение, протекло с краткотрайно степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване, замайване. Не е налице категоричност и убеденост, че в резултат
на получената травма на главата е причинена и горепосочената лека телесна
повреда. В подкрепа на този извод е и изявлението на експерта в съдебно
заседание на 21.03.2019 г., че ,,хемипарезата“ се е
проявила в един по-късен период, а именно 2016-2017 г., но независимо от това
не са налице убедителни данни за наличието на причинно-следствена връзка между
получената при инцидента травма на главата и посоченото в тъжбата увреждане.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 304 НПК, съдът оправда подсъдимия по
повдигнатото му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК за причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в ,,Цервикоартрозис химипарезис синистра“.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените
граждански искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.**от
ЗЗД и в задължението всеки да репарира
вредите, които виновно е причинил другиму. По безспорен начин по делото бе
доказано виновното и противоправно поведение на
подсъдимия, както и, че
деянието му съставлява престъпление. Налице е причинна връзка между деянието на
подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. Установено е, че в резултат на противоправното деяние на подсъдимия, гражданският ищец е
претърпял неимуществени вреди. При това положение следва да се приеме, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на подсъдимите за обезвреда на причинените неимуществени вреди.
Определянето на размера на
обезщетението следва да се извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по
справедливост”, като се отчетат редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен
случай. В конкретния случай съдът отчита вида, характера и тежестта на
телесното увреждане, а именно: ,,Комоцио церебри“ – леко мозъчно сътресение протекло с краткотрайно
степенно разстройство на съзнанието – зашеметяване, замайване. Настоящият
състав на съда отчете и обстоятелството, че увреждането е осъществено чрез удар
в областта на главата, където са разположени множество сетивни органи. Съобрази
и обстоятелството, че периодът за пълно възстановяване е около 30 дни, през
които пострадалият е търпял болки и страдания.
При определяне
на обезщетението за причинената травма, освен експертното заключение на в.л.
д-р И., съдът съобрази и данните, съдържащи се в показанията на свидетелката Р.М.,
сочещи, че полученото увреждане е оказало значимо въздействие върху здравословното
състояние на съпруга й. Същата заявява, че и преди инцидента съпругът й е
получавал пристъпи на високо кръвно налягане, световъртеж, гадене и лек
главоболие, които значително се засилили след причинената му травма.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият съдебен състав счете,
че размерът на справедливото обезщетение се равнява на 1 000 лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15 000 лв. искът бе
отхвърлен като неоснователен. Съдът уважи и акцесорното
искане за законна лихва върху присъдената сума за обезщетение, считано от датата
на увреждането – 20.11.2015 г. до окончателното й изплащане.
По втория
граждански иск: Доколкото съдът намери повдигнатото частно обвинение по чл.
130, ал. 1 от НК за причинена лека телесна повреда, изразяваща се ,,Цервикоартрозис химипарезис синистра“ за
недоказано, то не е доказан и основния елемент на непозволеното увреждане – противоправното поведение, поради което и отхвърли като
неоснователен гражданския иск за заплащане на сумата в размер на 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК, за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в ,,цервикоартрозис химипарезис синистра“, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 20.11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Като взе
предвид разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и ал. 4 от НПК, съдът се произнесе по
разноските на страните.
Съдът осъди
подсъдимия Г.А. да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сумата в размер
на 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданският
иск; на тъжителя Д.К.М. разноски по делото в общ размер на 662 лв., от които 12
лв. внесена държавна такса, 150 лв. за вещо лице и 500 лв. адвокатски хонорар.
Съдът осъди
тъжителя Д.К.М. да заплати на подсъдимия Г.С.А. разноски по делото в общ размер
на 520 лв., от които 500 лв. адвокатски хонорар и 20 лв. внесен депозит за
свидетели.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: