№ 164
гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000234 по описа за 2022 година
С решение №29/17.06.2022г. по т.д. №72/2021г. ОС- Габрово е осъдил
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Х. П. Л.,
ЕГН ********** от гр. Севлиево, ********, сумата от 50 000лв., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно
транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от
28.10.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията в
останалата част- за сумата над 50 000лева до 80 000лева.
Присъдени са и разноски: ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е осъдено
да заплати: на адв. Н. Н. Д. от АК- София, сумата от 2 197,00 лв.- адвокатско
възнаграждание; по сметка за държавни такси на Окръжен съд Габрово
сумата от 2150 лева, от които 2 000 лв.- държавна такса и 150 лв.- за вещо
лице; Х. П. Л., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ********, е осъден да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 1 710 лева.
В законният срок срещу решението на ГОС са подадени въззивни
жалби от двете страни по делото, касаещи размера на определеното
обезщетение.
Жалбата на Хр. П. Л., чрез адв. Д., Г. и Р., е срещу решението на съда в
частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на обезщетение
1
за неимуществени вреди над присъдената сума от 50 000 лева до размер на
70 000 лева, със законна лихва за забава от 28.10.2021г., като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон- чл. 52 от ЗЗД. Излагат се
следните основни възражения: Определеният размер на застрахователно
обезщетение не бил съобразен със съдебната практика. Съдът не отчел, че
към настоящият момент при пострадалият продължавало да се установява
деформация на дясната подбедрица /в областта на вътрешен и външен глезен/
и имал широк белег с розовобял цвят. Той страдал от посттравматично
стресово разстройство и вече три години и половина след ПТП били налице
данни за нарушени психосоматични регулации и невротични тенденции. От
съдържанието на атакувания съдебен акт не ставало ясно поради каква
причина тези обстоятелства не са кредитирани при определянето на
справедливия размер на дължимото застрахователно обезщетение по реда на
чл. 52 ЗЗД и дори не са констатирани, като доказани в настоящия процес.
Съдът не обсъдил и не анализирал задълбочено всички налични доказателства
по делото, свързани с проявлението на търпените болки и страдания
вследствие на процесното ПТП. По този начин процедирал в отклонение от
задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД,
обективирана в Решение № 215 от 3.02.2017г. на ВКС по т. д. № 2908/2015г., I
т. о., ТК, според която, когато съдът е изброил релевантни за определянето му
факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и
обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за
справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Не били отчетени в пълна
степен конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. При определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се
вземе предвид и нарастваща инфлация в страната, като съответно се приложи
същата и актуализира размера на определеното обезщетение. ОС- Габрово не
присъдил законната лихва в унисон с Решение №167/30.01.2020г. по дело
№2273/2018г. по описа на ВКС, ІІ-po ТО, а именно както е претендирана в
исковата молба: законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху
претендирана главница за неимуществени вреди от датата на депозиране на
извънсъдебната претенция- от 28.07.2021г. до окончателното й изплащане,
което представлява законната лихва, която дължи самият застрахован, както и
законна лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, върху размера на
застрахователното обезщетение, което включва съгласно закона /главницата
за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 от КЗ/, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от 19.08.2021г. - изтичането на 15
работни дни от уведомяването на ответника, до окончателното й изплащане.
Претендирано е решението на първата инстанция да бъде отменено в
обжалваната част и допълнително да се присъдят на ищеца още 20 000 лева,
ведно със законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция, а именно от 28.07.2021г., до
2
окончателното й изплащане, което представлява законната лихва, която
дължи самият застрахован, както и законна лихва по чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ
считано 19.08.2021г.- изтичането на 15 работни дни от уведомяването на
ответника, до окончателното й изплащане. Претендира се също да бъде
отменено първоинстанционното решение и в частта, с която не е присъдена
законна лихва върху общия размер на присъдената главницата от 50 000 лева
и законната лихва по чл. 429 от КЗ, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ считано
19.08.2021г.- изтичането на 15 работни дни от уведомяването на ответника, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Жалбата на ЗД „Бул Инс“ АД е срещу решението на съда в частта, в
която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер над сумата от 40 000 лв., като неправилно. Съдът завишил
обезщетението за получените и претърпени от ищеца неимуществени болки и
страдания в противоречие с практиката на съдебно признаване на
обезщетения при сходни увреждания, присъждани от съдилищата в други
съдебни райони на територията на РБългария. За подобни увреждания
съдебната практика, включително и на други състави на решаващия съд, били
определяни обезщетения в значително по- нисък размер от претендираното от
ищеца по делото. Изхождайки от принципа за справедливост при определяне
на размера на дължимото обезщетение и съдебната практика при сходни
случаи реално съответстващ размер на дължимото обезщетение в случая била
сумата 40 000 лв. Съдът неправилно стигнал до извода за липса на
съпричиняване от страна пострадалия велосипедист Л. и настъпилите вреди
вследствие процесното ПТП Всички други доказателства по делото
действително установявали наличието на настъпило ПТП, участието на
ищеца в него и наличието на получени при същото увреждания, за лечението
на които и за възстановяването от които пострадалият е претърпял болки и
страдания и е бил налице дискомфорт във личното му физическо и
психическо състояние.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част над сумата
от 40 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законните последици. Претендират се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл.269 ГПК , намира следното:
Пред ОС- Габрово е предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 29.01.2019г.,
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, чиято вина е
установена с влязло в сила решение по НАХД № 130/2020г. по описа на РС-
Севлиево.
Във въззивната си жалба Хр. Л. поддържа, че определения от съда
размер обезщетение за неимуществени вреди не съответствал на установените
по характер и тежест увреждания, които е получил, вкл. битови несгоди във
връзка със самообслужването и придвижването му, остатъчните негативни
3
последици от увредата на десният му крак и трайния отпечатък върху живота
му в резултат от ПТП, в това число върху психиката му. Също така размерът
не бил съобразен с инфлационните процеси в страната, застрахователните
лимити и съдебната практика.
Застрахователната компания от своя страна счита във въззивната си
жалба, че определеното обезщетение е завишено в сравнение с определяното
в съдебната практика за този вид увреждане.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителната в полза на ищецът
част не е обжалвано до размер на 40 000 лева, въззивният съд в
правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че той е пострадало
лице от ПТП, станало на 29.01.2019г., от което са му причинени телесни
увреждания и неимуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП, чиято вина е
установена с влязло в сила решение по НАХД № 130/ 2020г. по описа на
Севлиевски районен съд. От задължителния за гражданския съд акт, в това
число относно авторството и вината за деянието, както и относно
съставомерните последици, съгласно чл. 413 ал.3 НПК е установено, че
Стоян Генчев Стоянов е действал противоправно, тъй като е нарушил
правилата за движение по пътищата- чл. 5, ал. 2 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП-
движейки се по улица без име, управлявал превозното средство без да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
и водачите на двуколесни пътни превозни средства- велосипедиста Х. П. Л.,
движещ се по път с предимство- ул. „Н.Д.П.“ и не пропуснал Л., който бил с
предимство, в резултат на което навлязъл от улицата без предимство с
управлявания от него автомобил на ул. „Н.Д.П.“, в участъка и до № 72 и с
предната дясна част на автомобила последвал удар между него и велосипеда,
управляван от Л., като по този начин по непредпазливост причинил на
велосипедиста Х. П. Л. от гр. Севлиево средна телесна повреда, изразяваща се
в многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица /тибия и фибула
в дисталната метадиафизарна част/, довело до трайно затрудняване
движението на десния долен крайник, като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което е извършил
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл.
второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК С. С. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в полза на държавния бюджет в размер на 1 000 лв., на
основание чл. 78а, ал. 4 във вр. с чл. 343г във връзка с чл. 37, ал.1, т .7 от НК е
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от
влизане на решението в сила. Решение № 39 от 10.06.2020 г. постановено по
НАХД № 130/2020г. по описа на Севлиевски районен съд е влязло в сила на
25.06.2020г.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза, изготвено въз
основа на представената по делото медицинска документация и след преглед
4
на пострадалия, е установено, че при станалото на 29.01.2019г. ПТП на Х. П.
Л. е причинено закрито многофрагментно счупване на костите на дясната
подбедрица в долната им трета /над нивото на десния глезен/. Същия ден е
предприето оперативно лечение на фрактурата посредством метална плака с
винтове за долна част на голям пищял. Поставена е гипсова имобилизация,
започваща от средата на дясното бедро и обхващаща стъпалото на десния
долен крайник, заменена в последствие с гипсова лонгета. Травмата е
причинила трайно затуднение на движението на десния долен крайник за срок
на обездвижване около 3 месеца и срок на нетрудоспособност 9 месеца.
Ищецът е опериран в ортопедично отделение на МБАЛ-гр. Габрово и му била
поставена метална остеосинтеза. Докато бил с гипсовата имобилизация /в
продължение на 2 месеца/ не можел да се обслужва и се нуждаел от чужда
помощ. През същите 2 месеца не излизал от дома си. След поставянето на
лонгетата започнал да се придвижва с две патерици- до м. септември 2019г.,
след това до ноември същата година се придвижвал с една патерица. Ищецът
е провел три курса на физиотерапия в медицински център в гр. Севлиево,
след което почувствал значително подобрение на състоянието на десния
долен крайник, досежно намаляване на болковия синдром и възстановяване
на обема на движения в дясната глезенна става. Възстановителния период при
ищеца е протекъл без усложнения. Свалянето на гипсовата имобилизация и
конците е станало в срок. Един месец след изписването му от лечебното
заведение на ищеца е прилагана ангикоагулантна терапия /профилактика на
тромбообразуването/.
Вещото лице е посочило, че обективно към настоящия момент се
установява деформация на дясната подбедрица /в областта на вътрешен и
външен глезен/. По вътрешно- предната повърхност на дясната подбедрица в
долна и отчасти средна трета се вижда широк белег, с розовобял цвят,
разположен на нивото на кожата с размери 20x2 см. Пострадалият движи
дясното стъпало в почти пълен обем без болка. Има палпаторна болка в
областта на дясната глезенна става. Травма с такъв интензитет е свързана със
силни болки в периода непосредствено след получаването й и през първите
три- четири месеца след това, както и в периода на възстановяване на
движенията в имобилизираната глезенна става. Пред първите два- три месеца
ищецът е приемал аналгетици /обезболяващи/, но се въздържал от постоянния
им прием. Към момента, Хр. Л. може да кара отново колело, но изпитва страх.
Ако ходи по-продължително време казвал, че изпитва болки в дясната
подбедрица и дясната глезенна става, кракът му отичал, чувствал тежест в
десния долен крайник /"все едно че имал поставен гипс"/.Сега усещал болки
предимно сутрин, преди да раздвижи кракът и при промяна на атмосферните
условия- застудяване на времето. След консултация с лекуващи го ортопед е
бил коментиран въпросът относно екстракцията или оставянето на металните
плаки и винтове. Но към настоящия момент ищецът нямал намерение да
предприема нова оперативна интервенция и такава не се налагала. Вещото
лице е посочило, че най- вероятно при ищеца ще останат неприятните
5
усещания и периодичните болки изпитвани от ищеца, както и белега ще
остане за в бъдеще във вида, в който съществува и към момента.
За установяване на търпените неимуществените вреди по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. С. Л. и Б. В.. Св. Л.а,
съпруга на ищеца, чиито показания подлежат на преценка по реда на
процесуалното правило на чл.172 ГПК, е посочила, че след операцията мъжът
й е бил под упойка, много стресиран, не е знаел какво се случва. Не е можел
сам да се обслужва и била необходима подлога, тоалетна количка. Бил много
притеснен, не искал да говори, бил безпомощен и безсилен, а това му е
тежало. Един месец бил с гипсиран крак. Всеки ден, в продължение на месец,
му биели инжекции за разреждане кръвта и пиел успокоителни за нерви,
защото изпаднал в депресия, приемал и болкоуспокояващи. Бил напълно
зависим от чужда помощ. Към настоящия момент не е превъзмогнал
станалото. От скоро е започнал да кара колело, но две години след
катастрофата го било страх да го прави. От показанията на св. Б. В. също се
установява, че преди катастрофата ищецът е бил весел, жизнерадостен,
винаги се е отзовавал, но след произшествието „изпаднал в депресия, не му
се е приказвало“. Тежко се възстановявал, около година кракът му отичал,
трудно се е движил. Дори и сега накуцвал и според свидетелят бил
възстановен на 80 %, но не повече.
От заключението на психологическата експертиза се установява, че
резултатите от психологичното изследване кореспондират с психиатричната
оценка и потвърждават поставената при първоначалния преглед диагноза-
„посттравматично стресово разстройство“. Вещото лице е заявило, че
негативните психологически последици, провокирани от преживяното на
29.01.2019г. ПТП, към момента са с по- слаба емоционална интензивност, но
пораждат адаптивни проблеми и затруднения при извършването на рутинни
битови и професионални дейности на пострадалия.
При така приетото за установено от събраните в производството
доказателства, въззивният съд прави следните правни изводи по посочения
спорен въпрос:
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното ПТП,
са установени в първоинстанционното производство и не са спорни между
страните. Гражданският съд следва да извърши съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства за всички причинени неимуществени вреди, което в
случая ОС- Габрово не е направил за конкретният казус, а само е цитирал, че
съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди.
Поради това въззивният съд излага самостоятелен анализ на
доказателствата по делото, при който намира следното по всеки от
посочените критерии:
- Брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания- при
6
процесното ПТП пострадалият е получил едно увреждане- закрито
многофрагментно счупване на костите на дясната подбедрица в долната им
трета /над нивото на десния глезен/.
- Проведено лечение и продължителност на лечебния период- на Хр. Л. е
проведено оперативно лечение на фрактурата посредством метална плака с
винтове за долна част на голям пищял. Поставена е гипсова имобилизация,
започваща от средата на дясното бедро и обхващаща стъпалото на десния
долен крайник, заменена в последствие с гипсова лонгета. Травмата е
причинила трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок на обездвижване около 3 месеца и срок на нетрудоспособност 9 месеца.
Бил е с гипсовата имобилизация /в продължение на 2 месеца/. След
поставянето на лонгетата започнал да се придвижва с две патерици - до м.
септември 2019г., след това до ноември същата година се придвижвал с една
патерица.
- Възстановителен период- протекъл е без усложнения. Свалянето на
гипсовата имобилизация и конците е станало в срок. Проведени са три курса
на физиотерапия в медицински център в гр. Севлиево, след което е настъпило
значително подобрение на състоянието на десния долен крайник, досежно
намаляване на болковия синдром и възстановяване на обема на движения в
дясната глезенна става. Пострадалият движи дясното стъпало в почти пълен
обем без болка. Към момента Хр. Л. може да кара отново колело. Негативните
психологически последици, провокирани от преживяното на 29.01.2019г.
ПТП, към момента са с по- слаба емоционална интензивност.
- Възраст на пострадалият – същият е бил на 65 години към момента на
инцидента.
- Допълнителни негативни психични изживявания /освен болките и
страданията/- докато бил с гипсовата имобилизация /в продължение на 2
месеца/ пострадалият не можел да се обслужва и се нуждаел от чужда помощ.
През същите 2 месеца не излизал от дома си. Силните болки са били в
периода непосредствено след получаването на травмата и през първите три-
четири месеца след това, както и в периода на възстановяване на движенията
в имобилизираната глезенна става. Негативните психологически последици,
макар и с по- слаба емоционална интензивност, са породили адаптивни
проблеми и затруднения при извършването на рутинни битови и
професионални дейности на пострадалият.
- Последици за здравето на Хр. Л.- въпреки значителното подобрение на
състоянието на десния долен крайник, досежно намаляване на болковия
синдром и възстановяване на обема на движения в дясната глезенна става,
същият има оплаквания от болки предимно сутрин, преди да раздвижи
кракът и при промяна на атмосферните условия- застудяване на времето, като
според вещото лице най-вероятно ще останат неприятните усещания и
периодичните болки изпитвани от ищеца, както и белега ще остане за в
бъдеще във вида, в който съществува и към момента.
7
Въззивният съд, като взе предвид:
Претърпените от пострадалият болки, включително интензивни, както и
неудобствата от физическо естество, присъщи на увреждането,
продължителността на болките и проведеното лечение, в това число
оперативно, търпените неудобства в битов план, вкл. и при
самообслужването, налагащо помощ на друг човек, обстоятелствата, при
които са причинени телесните увреждания, сравнително дългия оздравителен
период, дефинитивно неблагоприятното въздействие върху психиката на
пострадалият на последиците от ПТП, наличният козметичен дефект /широк
белег, с розовобял цвят, разположен на нивото на кожата с размери 20x2 см/,
както и, че възстановителния период при пострадалият Л. е протекъл без
усложнения, свалянето на гипсовата имобилизация и конците е станало в
срок, а както е посочило и вещото лице в СМЕ, той е възстановил и движи
дясното стъпало в почти пълен обем без болка, отново може и е започнал да
кара колело- физическата му активност е възстановена, а негативните
психологически последици, провокирани от преживяното на 29.01.2019г.
ПТП, към момента са с по- слаба емоционална интензивност,
при съобразяване на обществено-икономическите условия в страната към
момента на застрахователното събитие, към който момент следва да се
определи обезщетението /опр. № 309/31.05.2022г. по т.д.№301/2022г. І ТК и
др., цитирани в същото/,
намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което
отговаря на принципа на справедливостта прогласен в чл.52 ЗЗД , възлиза на
50 000 лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчита, че
получените травматични увреждания не са нелечими, като по същество от
заключението на СМЕ не може да се направи извод, че ще останат
неблагоприятни последици за здравето на пострадалият откъм обем на
движение и функции на крака му. Но в случая не може да се възприеме и
тезата на застрахователя, че справедливото обезщетение за процесното, макар
и едно травматично увреждане, макар и лечимо, но с дълъг оздравителен
период, свързани с негативен ефект върху цялостния живот на пострадалият,
възлиза на 40 000 лв. Не е доказано и съпричиняване от пострадалия за
настъпване на вредоносните последици- нито пред първата инстанция, нито
във въззивното производство застрахователят е конкретизирал в какво се
състои съпричиняването от страна на пострадалият, какво нарушение е
извършил той, а само формално е направено възражение, че такова е налице.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба на Хр. Л., че при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди не били отчетени в
пълна степен инфлационните процеси през 2022г., лимитите на
застрахователните обезщетения и съдебната практика по чл.52 ЗЗД .
Общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на
обществото се определя от икономическата конюнктура в страната към
8
момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимити
на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената в
тази насока съдебна практика за сходни случаи. Лимитите по застраховка
гражданска отговорност и инфлационните процеси не представляват
самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само
спомагателен характер, който в случая въззивната инстанция има предвид при
определяне размера на обезщетение от 50 000 лева за увреждане настъпило
2019г. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при
определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде
ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност
на фактическата обстановка.
С оглед изложеното, поради съвпадение в определеният размер на
обезщетението, решението на първата инстанция като краен резултат,
досежно посоченият размер на обезщетение за неимуществени вреди, следва
да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за лихва: Съгласно чл.429 ал.2 т.2 вр. ал.3
вр. чл.493 ал.1 т.5 КЗ върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди и законната лихва от датата на уведомяване за
настъпването на застрахователното събитие от самия пострадал.
С решението си, в диспозитива на същото, първоинстанционният съд е
присъдил законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди, считано от 28.10.2021г.- т.е. от предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя от пострадалият.
В исковата си молба ищецът е претендирал присъждане на законна лихва
върху претендираната главница за неимуществени вреди от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция, а именно от 28.07.2021г., която е
присъдена, както и още една законна лихва- на основание чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ, върху размера на застрахователното обезщетение, което е посочил, че
„включва съгласно закона главницата за неимуществени вреди и лихвата по
чл. 429, ал. 3 от КЗ, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от
19.08.2021г.- изтичането на 15 работни дни от уведомяването на ответника, до
окончателното й изплащане“. По тази втора претенция за лихва обаче няма
произнасяне от първоинстанционният съд- нито в мотивите, нито в
диспозитива на съдебният му акт, поради което ищцовата страна е следвало
да поиска допълване на решението, което не е направено. Поради това
въззивната инстанция не може да се произнесе по това искане за първи път,
както се претендира във въззивната жалба- да отмени първоинстанционното
решение и в частта, „с която не е присъдена още една законна лихва върху
общия размер на присъдената главницата от 50 000 лева- по чл. 429 от КЗ,
съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ считано 19.08.2021г.- изтичането на 15
работни дни от уведомяването на ответника, до окончателното й изплащане“.
Разноски за въззивна инстанция: И двете страни по делото са
представлявани и защитавани от адвокати. Направеното възражение за
9
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на застрахователя
е основателно- същото следва да бъде определено съобразно чл. 7 ал.2 т.3 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, по която следва да се
определи и възнаграждението на адвоката на пострадалият, съобразно чл. 38
ЗА. Застрахователят се е защитавал срещу въззивна жалба неоснователна за
сумата 20 000 лева, за което съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 1130 лева
без ДДС. Другата страна се е защитавала срещу въззивна жалба
неоснователна за сумата 10 000 лева, за което на процесуалният й
представител, съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, следва да се определи възнаграждение в размер на 830 лева
без ДДС. Т.е. по компенсация Х. П. Л. следва да бъде осъден да заплати на
застрахователя разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 280 лева
без ДДС- 336 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №29/17.06.2022г. по т.д. №72/2021г. на ОС-
Габрово
ОСЪЖДА Х. П. Л., ЕГН ********** от гр. Севлиево, ********, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 336 лева с ДДС
разноски за въззивната инстанция, съобразно изхода по делото.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл.280 ГПК , пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10