Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Елена
Чаушева и с участието на прокурора СТАНИСЛАВ СТОЙКОВ изслуша докладваното от
съдия Петър Сантиров ВНОХД № 3842 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
присъда от ДЕВЕТИ МАЙ 2018 г. по Н.О.Х.Д. № 11247/ 2017г. по описа на СРС, НО,
93-ти с-в подсъдимият Б.Е.Е. е признат за виновен в това, че: 21.09.2016г.,
около 16.35 ч. от паркиран на адрес в гр.София, бул.„Тодор Каблешков“, от лек
автомобил марка „Субару Форестър“, с ДК № *******, чрез използване на
неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи - един брой платнена
чанта, на стойност 8.00 лв., съдържаща тефтерче, технологична книга на
английски език, два чифта диоптрични очила, един брой токан, един брой
електронен преводач- всички на обща стойност 109.20 лв. от владението на Д.Б.Б.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54,
ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното
наказание за изпитателен срок от три години. На основание чл.189 от НПК
подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото
Недоволни
от присъдата са останали подсъдимият и защитникът му.
В
подадената от защитника въззивна жалба се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Алтернативно се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо,
като смята, че е приложим разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Самата жалба е
формална, не съдържа никакви аргументи в подкрепа на схематичните твърдения на
защитата. В срока за допълване не е постъпило такова писмено.
Пред въззивният съд прокурорът от СГП излага доводи затова,
че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена. Изцяло подкрепя мотивите на СРС, като правилно изтъква, че поради
липсата на доводи в жалбата не е необходимо допълнително подробно
аргументиране, извън мотивната част на присъдата.
Защитника
на подсъдимия в съдебното заседание преповтаря доводите изложени в пледоарията
на друг защитник пред СРС. Не изтъква никакви нови аргументи. Не излага никаква
критика на мотивите на първостепенния съд.
Подсъдимият
поддържа казаното от неговият защитник.
Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, не констатира основания за
нейната отмяна.
Присъдата на СРС е правилна и законосъобразна. Съдът е
положил всички усилия, за да изясни правилно всички обстоятелства по делото.
При постановяване на присъдата са спазени основните принципи на НПК, залегнали
в нормите на чл.13 /разкриване на обективната истина по реда и със средствата
на НПК/, чл.14 /по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото/, чл.18 /непосредственост/.
Изяснени са обстоятелствата по чл.102 от НПК. Съдът е възприел фактическа
обстановка, правилно изведена от доказателствената съвкупност по делото.
Доказателствата и доказателствените източници са обсъдени подробно и
задълбочено, при спазване нормите на НПК и правилата на формалната логика.
Анализирани са свидетелските показания, противоречията в тях, както и доводи
защо едни показания се ценят за сметка на други. Посочени са писмените
доказателства и въз основа на кои от тях съдът е формирал съжденията по фактите
и правото. Позовал се е на извършените и приети експертизи. В резултат на
цялостната си аналитична дейност СРС е стигнал до правилно установена
фактическа обстановка. Правните изводи на съда са пряко изводими от тази
фактическата обстановка и са съобразени нормите на НК, теорията и практиката.
Независимо от това, че се солидаризира с всички изводи на
първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция извърши самостоятелен анализ
на всички материали по делото, което е нейно задължение съгласно нормата на
чл.314, ал.1 от НПК. При този анализ съдът достигна до следните изводи:
Подсъдим
по делото е Ж.П.А.. Същият е роден на ***г.
в гр.София, не е осъждан, българин, български гражданин, неженен, с постоянен
адрес ***, с ЕГН: **********.
Пострадалият
св.Д.Б.притежава л.а. марка „Субару Форестър“ с ДК № *******. На 21.09.2016г.
той управлявал същия в гр.София и го паркирал на ул.„Тодор Каблешков“ пред
ресторант „Рибката“ около 16.35ч. След паркирането излязъл от колата и заключил
с дистанционното управление и отишъл в близо намиращото се фотостудио. На
задната седалка оставил своята мъжка платнена чанта с намиращите с в нея вещи,
описани подробно в обвинителния акт и присъдата на СРС. След излизането на Б.на
улицата до него спрял л.а. марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с ДК № *******,
собственост на подс. Б.Е.. След паркирането подсъдимият се приближил до
автомобила на св.Б.и с неустановено по делото техническо средство отключил
задна лява врата на автомобила, взел чантата и се върнал в своята кола, след
което потеглил. Б.се върнал в колата си, отключил я с дистанционното и потеглил
към дома си. След като паркирал пред дома установил липсата на чантата. Тогава
се върнал обратно до ресторанта, където бил паркирал преди това и след проведен
разговор с управителя на заведението прегледал записа от охранителната камера
намираща се на фасадата на ресторанта, както и камера, разположена на фасадата
на заложна къща „Щедрите“. На записа той видял описаните по-горе действия на
подсъдимия, след което сигнализирал органите на 06 РУ-СДВР. На 29.09.2016г. с
Протокол за доброволно предаване били предадени записите от охранителните
камери.
Фактическата обстановка, приета от съда се установява от
съвкупният доказателствен материал по делото, като съдът обсъди доказателствата
както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Показанията
на св. Д.Б.следва да се кредитират изцяло, както правилно е приел и подробно
обосновал и съставът на първостепенния съд. Следва да се приемат изцяло
изготвените и изслушани в хода на производството пред СРС експертизи:
Заключение на СОЕ; Заключение на видеотехническа експертиза, изготвена в хода
на ДП в едно с протокол № 296/2016г.; Заключение на назначена в хода на
съдебното следствие тройна видеотехническа експертиза в едно с протокол №
73-Ф/2018г.; Протокол за доброволно предаване от 29.09.2016г.; Протокол за
вземане на образци за сравнително изследване; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Справка от централната база на
КАТ-СДВР и свидетелство за съдимост на подс. Е..
Възпроизведените
по-горе фактически констатации на първостепенния
съд са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Според въззивния съд към
решаващия състав не могат да се отправят упреци във връзка с
установяване на фактологията на
деянията, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са
изпълнени отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна степен.
Описаните по-горе факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и
категорично от събраните по делото доказателствени материали, като въззивната
инстанция не намира никакви основания да
ги променя.
В
този смисъл трайно установената съдебна практика е категоричана - РЕШЕНИЕ № 372
от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС, че: „Когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста.”.
По
доказателствената база не е налице спор между страните нито в хода на
производството пред СРС, нито във въззивната жалба, нито в становището пред
въззивната инстанция. Ето защо настоящият състав изцяло се солидаризира с
изводите на СРС и не намира за необходимо да ги преповтаря.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка и настоящата
съдебна инстанция подобно на предходната приема, че подс. Е. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна е налице отнемане от владението на св.Б.на
чужда движима вещ. Вещта е собственост на св.Б.. Прекъсването на чуждата
фактическа власт от страна на Е. е станало с помощта на използване на неустановено
по делото техническо средство Ето защо правилно деянието е квалифицирано и по
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял
настъпването на съставомерния резултат.
Подсъдимият е знаел, че веща е чужда, че я отнема от вледението на друго
лице, че установява своя фактическа власт, както е съзнавал, че е използвал
техническо средство.
И настоящата инстанция не приема доводите на защитата, че
деянието не може да се квалифицира по чл.195, ал.1, т.4, тъй като не бил
установен точния вид на техническото средство. В тази насока и константната
практика и правната теория приемат, че това не е задължително условия, ако от
другите обстоятелства по делото безспорно се установява, че отварянето на
автомобила е било невъзможно без използването на такова техническо средства. В
тази насока СРС е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция.
Действително техническото средство не е намерено нито е установено точно какво
е било то. Но от факта, че автомобилът е бил заключен с дистанционно
управление; че подсъдимият е отворил вратата и взел чантата се налага единственият
извод, че това е било възможно чрез използването на техническо средство.
Доколкото е ноторно известно, че в голямата си част такива технически средства
са самоделни, то е напълно ненужно, а и невъзможно да се посочи точно какво е
било това средство.
По отношение доводите
за приложението на чл.9, ал.2 от НК и настоящият състав не намира основание да
приложи тази разпоредба. В подкрепа на тази теза защита сочи единствено
размерът на отнетото имущество. Това, обаче може да бъде само едно от обстоятелствата,
които следва да се съобразят при преценка за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Наред
с това се взимат предвид вида и характера на извършеното престъпление, способа
на извършването му, мястото /публично/ и времето /в светлата част на
денонощието/. Правилно СРС е приел, че
предвид всички факти и обстоятелства, установени по делото за извършеното
престъпление и личността на подсъдимия не е приложима тази разпоредба на НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Нормата
на чл.195, ал.1 предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до
десет години.
Не
са налице, обаче, нито изключителни нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, ето защо правилно наказанието следва да се определи не при
условията на чл.55, а при условията на чл.54 от НК. Ето защо наказанието следва
да е „лишаване от свобода“, а размерът да е към законноустановения минимум от
една година.
Отчитайки,
че подсъдимият не е осъждан и за неговото поправяне не се налага същия да търпи
ефективно наказанието, то са налице предпоставките изпълнението на наказанието
да се отложи за срок от три години на основание чл.66 от НК. И настоящия
съдебен състав, подобно на СРС, смята, че това наказание и този изпитателен
срок са достатъчни за постигане целите на наказанието, предвидени в нормата на
чл.36 от НК.
С
оглед изхода на делото присъдата следва да се потвърди и в частта за
разноските.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав на СГС намери за неоснователна въззивната
жалба на защитника на подсъдимия за отмяна на първоинстанционната присъда като
неправилна и незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, СГС, НО, 17-ти въз. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от ДЕВЕТИ МАЙ 2018 г. по Н.О.Х.Д. № 11247/2017г. по описа на СРС, НО,
93-ти с-в, като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1. 2