№ 433
гр. Бургас, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201097 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т. Т. Д. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003740/27.01.2023 г., издадено
от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 6, т. 1
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в противоречие с
материалния закон, доколкото жалбоподателката не е извършила вмененото нарушение.
Твърди се, че са налице нарушения на процесуалните правила, като липсва посочване и
индивидуализация на точните обстоятелства на извършеното нарушение. Иска се отмяна на
санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. * – БАК, който поддържа жалбата. Посочва, че не са събрани годни доказателства,
които да установяват вината на неговата доверителка. В тази връзка изразява позиция за
негодност на предоставения видеозапис, доколкото той не е изготвен по предвидения за
това ред. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. В писмени бележки допълнително развива
доводите си, като достига до извод за правилност и законосъобразност на санкционния акт.
Моли за присъждане на разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на
жалбоподателката на 21.02.2023 г., а жалбата е депозирана на 28.02.2023 г). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 05.09.2022 г., около 16.36 часа жалбоподателката управлявала лек автомобил
„Мерцедес А160” с рег. № *, собственост на * в гр. Бургас, по ул. „Константин Фотинов“.
На кръстовището на пл. „Царица Йоанна“ свидетелката не се съобразила със светлинната
сигнализация и направила десен завой в посока към ж.п. гарата при положение, че
светофарната уредба светела с червен сигнал. Случаят бил записан от общинските камери за
видеонаблюдение, разположени на кръстовището, като в последствие записът бил изпратен
на Сектор „ПП“ по компетентност. Св. К. Н. – полицейски инспектор в Сектор „ПП“
прегледал записа и от него констатирал извършването от страна на водача на МПС на
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. За да установи самоличността на водача св. Н. изпратил
покана до собственика – *, който на 23.10.2022 г. декларирал (л. 11), че на процесната дата и
място автомобилът му е бил управляван от жалбоподателката Д.. След като получил тази
информация на 28.10.2022 г. св. Н. съставил срещу жалбоподателката АУАН с бл. №
337052, в който описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП. Актът бил предявен на Д. на 17.11.2022 г., като тя го подписала и получила препис от
него. В графата за възражения Д. посочила, че действително е преминала на червен
светофар, но това е било, за да предотврати ПТП с движещия се след нея автомобил, който
също преминал на червено.
Въз основа на АУАН на 27.01.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на възражението на Д., а също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбите на чл. 6, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП
наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира и показанията на
разпитания актосъставител, като ги окачествява като логични, последователни и
взаимосвързани.
Противно на становището на защитата настоящият състав цени изцяло приложените
по делото видеозаписи. Записите от охранителната камера на Община Бургас, представляват
веществено доказателство по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като имат
2
характеристиката на предмет, върху който са оставени следи от престъплението (в случая –
от нарушението). В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства
- записи от технически средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на
доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да
са повлияни от субективни емоции и нагласи” /Решение № 368/11 г. по н. д. № 1778/11 г. на
II н.о на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина
не следва да бъде омаловажавано от съда. Няма спор, че записите от видеокамерата не са
направени по реда на НПК и за целите на наказателното производство (респективно
административнонаказателното производство, по силата на чл. 84 ЗАНН). Несъмнено е
обаче, че е налице значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива
записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване
на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи от
охранителни камери, съдържащи информация за деянието, представляват годно веществено
доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите съдилища. Тези записи са т.нар.
„случайни” - не са създадени с цел да обслужват производството или да заместят извършени,
при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон, действия. Доколкото те
съдържат съществена за изхода на производството информация и достоверността им може
да бъде проверена чрез различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да
бъдат изключвани от доказателствената съвкупност (в този смисъл вж. Решение №
170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ н.о., Решение 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ н.о.
Решение № 384/22.12.2014 по дело №1103/2014 на ВКС, НК, I н.о., Решение №
602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 116 по НОХД № 766/2009 г. на ІІІ н.о на
ВКС и др.).
В конкретния случай записите са направени от камера, поставена преди процесната
дата, с цел охрана на обществения ред, която е насочена и снима обществено място -
кръстовище. В такъв случай, по мнение на съда записът може да се ползва легално в
производството, още повече че той беше предмет на оглед в хода на съдебното следствие, в
присъствието на пълномощника на жалбоподателката, който обаче по никакъв начин не
оспори достоверността на заснетите изображения. Въз основа на този запис съдът придоби
непосредствени впечатления от разигралите се събития, които напълно кореспондират с
показанията на разпитания свидетел и с отразените в АУАН и НП факти.
Между другото фактът, че жалбоподателката е преминала на червен светофар, се
потвърждава и от самата нея във възражението й срещу АУАН. Д. не отрича, че
действително не се е съобразила със сигнализацията, но излага твърдения, че причината за
това е, за да избегне ПТП – т.е. видеозаписът не е изолирано и единствено доказателство,
което да подкрепя „обвинителната“ теза, а тя се признава дори от санкционираната. Тук е
мястото да се посочи, че съдът не възприема твърденията на Д., че е налице крайна
необходимост (без изрично да я назовава), доколкото преминаването на червен светофар е
било продиктувано от стремежът да се избегне ПТП с движещия се след нея автомобил. От
приложения запис се вижда, че реална опасност от настъпване на инцидент не е имало –
3
двата автомобила са се движили с невисока скорост /продиктувана вероятно от
необходимостта да се направи 90-градусов десен завой/ и на достатъчно разстояние един
след друг. Вярно е, че след жалбоподателката на червен светофар е преминал и другият
автомобил, но това не може да освободи от отговорност Д., а е основание за санкциониране
и на другия нарушител от страна на компетентните органи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата
27.01.2023 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – полицейски инспектор в Сектор „ПП“, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво
да се защитава. Противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че деянието и
неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и
в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество съдът следва да посочи следното:
В разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е предвидено, че участниците в движението трябва
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
4
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали,
с пътните знаци и с пътната марК.вка. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП – червената
светлина на светофарната уредба означава – „Преминаването е забранено“. Водачите на
пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да
преминават линията, на която е поставен светофарът.
В случая безспорно се установява, че жалбоподателката, като водач на процесното
МПС не се е съобразила с червения светлинен сигнал на светофара и вместо да спре, тя е
преминала през кръстовището и е извършила десен завой. Ясно се вижда, че към момента на
навлизане на автомобила на жалбоподателката в кръстовището светофарът вече е светел с
червена светлина от около 2 секунди, поради което и не е налице изключението по чл. 31,
ал. 7, т. 4 ППЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 183, ал. 5, т. 1от
ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Видно от
санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който
е фиксиран и не може да се изменя.
Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателката. Видно от материалите по делото тя е посочена от
собственика на МПС-то, като водач на същото към датата на деянието, а съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като,
жалбоподателката е била посочена като водач на автомобила, а тя на свой ред не е подала
декларация за друго лице, което да е шофирало МПС-то, то правилно именно на нея е
съставен АУАН и издадено НП. Фактът на управление на МПС се потвърждава от самата Д.
във възражението срещу АУАН.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била
санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното
деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
учреждения се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
5
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003740/27.01.2023 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 6, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на Т. Т. Д. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА Т. Т. Д. с ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР
Бургас с БУЛСТАТ: ********* сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на установените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6