Решение по дело №753/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на ГД“ИН“ гр. София чрез юрк. Т.Ч. срещу Решение № 1573/19.02.2024г. постановено по АД № 1390/2023 г. на Административен съд - Пловдив в частта му в която жалбоподателят е осъден да плати на Т. А. А. сума в размер на 890 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неосигуряване на минимална жилищна площ за периода от 24.04.2023г. и 27.04.2023г. и нарушение, което се изразява в непредоставянето на стоматологична помощ за периода от 28.01.2023г. до 01.06.2023г. в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на Решението, както и че не е налице основание за присъждане на обезщетение в установения от съда размер, тъй като не са налице бездействия на администрацията на ГДИН, които водят до нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

Иска се отмяна на Решението в обжалваната му част и вместо него постановяването на ново Решение с което исковата претенция да бъде уважена в цялост, евентуално отмяна на Решението и връщането му на друг състав на Административен съд – Пловдив.

В о.с.з жалбоподателят не се явява и не се представлява

Ответникът по касационната жалба не е подал отговор, не се явява и не се представлява редовно призован.

Представителят на Окръжна прокуратура – прокурор П. дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба подадена от Т. А. А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София. [улица]за присъждане на сумата от общо 9 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в за периодите в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, съответно от 28.01.2023г. до 01.06.2023 г., изразили се в болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 284, вр. чл. 3 ЗИНЗС, вр. с чл. 3 от ЕКЗПЧ, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в Арест Пловдив и Затвора Пловдив, са заявени в исковата молба № 11986/01.06.2022 г. (л. 3-4), като исковете са следните : за Ареста Пловдив 4 000.00 лв. и за Затвора Пловдив 5 000.00 лева. Нарушенията, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: загуба на зъби, поради липсата на стоматологична помощ и лоши битови условия, мухъл, задух, липса на постелъчно бельо, прибори за хранене, мебели, лоша хигиена на тоалетни и бани, липса на парно отопление довело до неблагоприятни температури през зимата в помещениеята по настаняване на ищеца.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съобразно приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС първостепенният съд е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи които са изцяло законосъобразни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Правилно са установени от приобщените писмени доказателства в първоинстанционното съдебно производство, че от фактическа страна ищецът Т. А. А. е постъпил в Арест Пловдив от 28.01.2023г. до 20.04.2023 г. вкл., където е пребивавал в стая № 122 на етаж 1, с площ от 14,74 кв. м ., с отварящ се прозорец с размери 1,50 м . х 1,50 м. В това помещение е имало изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, съгласно стандартите за осветеност. Стаята разполага със собствен санитарен възел с размери 1,4 кв. м . и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите. За всеки л. св. е осигурено легло с размери 190х70 см., има маса за хранене с размери 60х60 см., два броя табуретки с диаметър 30 см . По време на престоя на А. в стаята не са настанявани повече от три задържани лица, включително с него. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично, коридорите и общите помещения се почистват и дезинфектират ежедневно, като това се осъществява от задържаните лица. По отношение на дизинфекцията на арестните помещения има сключен договор за ДДТ обработка на цялата площ на Арест Пловдив. Всяка стая в санитарният възел има постоянно течаща студена вода, а сутрин и вечер се подава и топла вода. Извеждането до банята става по месечен график по два пъти седмично минимум, а при възникнали ситуации от медицинско естество по съответното предписание. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани с водогреен газов котел, които се използват за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетяваща уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а с помощта на други торбини отвън се вкарва в килиите. Във връзка с местата за престой на открито има изградени три броя карета, с една трета плътна ламарина за навес, който да служи при влошени метеорологични условия.

Правилно е било прието също, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 21.04.2023 г., като за времето от 21.04.2023 г. до 27.04.2023 г. вкл., пребивавал в стая РЦ, която е с площ от 27,04 кв. м ., без площта на санитарния възел, с два отваряем прозорец с размери 0,49 м . х 1,20 м . и 1,00 х 1,20 м . и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,66 кв. м . с един отваряем прозорец с размери 0,34 м . х 1,20 м . В тази стая А. пребивавал за посоченото време заедно с още най-малко шест и най- много девет лица заедно с него, както следва :

• 21.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

• 22.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

• 23.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

• 24.04. 2023 г . – с девет л. св.;

• 25.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

• 26.04. 2023 г . – с шестима л. св.;

• 27.04. 2023 г . – с седем л. св.

За времето от 28.04.2023 г. до 22.05.2023 г. вкл., пребивавал в стая № 61 на пост № 5, която е с площ от 27,00 кв. м ., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,44 м. х 1,17 м. и 0,95 м. х 1,17 м. Санитарният възел с площ от 2,50 кв. м. бил с един отваряем прозорец 0,34 м. х 1,17 м. За периода от 28.04.2023 г. до 22.05.2023 г. вкл., са били настанени 4 л. св., а за периода от 23.05.2023 г. до 25.05.2023 г. в спалното помещение са били 5 л. св., и за двата периода включително с ответника по касационната жалба А..

За периода от 26.05.2023 г. до 01.06.2023 г. ищецът е настанен в стая № 15, пост № 6, която е с площ от 28,18 кв. м., с два отваряеми прозореца, с размери 0,99 х 1,15 м. и 0,45 м. х 1,15 м. Размерите на санитарния възел към стая № 15 са 2,69 кв. м., с един отваряем прозорец с размери 0,33 м. х 1,15 м. Стаята разполага с легла с размери 90/180 см. и шкаф са с размери 45/50 см. В санитарният възел л.св. има постоянен достъп до течаща студена вода. Осигурен му е достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода (л. 59) от съответната група, имат достъп до баня всеки работен ден.

Законосъобразно и обосновано е било прието от първата съдебна инстанция, че е нарушено изискването на чл. 3 ЗИНЗС за минимална жилищна площ като е налице пренаселеност в установения период на престой на ищеца от 22.04.2023 г. до 01.06.2023 г. в Затвора Пловдив като не са били спазени предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Обосновано първоинстанционният съдът е приел, че в нито един момент от разглеждания престой на ищеца в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив не му е предоставяна стоматологична помощ. Медицинското обслужване на лишените от свобода в Затвора Пловдив и Ареста Пловдив, съгласно предоставеното документи се осъществявало от АИППМП „Д-р Ж.Д.“, като в предоставения график няма данни да са извършвани на л. св. стоматологични прегледи и помощ при възникване на проблеми от областта на денталната медицина. Съгласно представеното работно време на АИППМП „Д-р Ж.Д.“ и извършващите медицинско обслужване лица не е посочен дентален лекар, а само общопрактикуващи лекари. С други думи казано, относимото в случая обстоятелство е не дали по принцип съществува медицински център на територията на Арест – Пловдив и Затвора Пловдив, а дали ищецът е имал конкретни здравословни проблеми, на които специализираните органи по изпълнение на наказанията да не са реагирали своевременно, съответно да не му е било осигурено адекватно медицинско обслужване. За възникналите стоматологични проблеми на ищеца А. се установява отчасти от разпита на свидетеля Н. А. З., който потвърждава, че ищецът А. е изпитвал болки в зъбите, които сам си е вадил, поради липса на стоматологична помощ в Ареста Пловдив и Затвора Пловдив. От страна на ответника не е предоставен медицински картон на ищеца А. или други доказателства за оказана му стоматологична помощ през посочения период.

При определяне размера на дължимото обезщетение първостепенният съд е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната е било прието по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт е било прието, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ и непредоставяне на стоматологична помощ съдът е определил обезщетение в размер на общо 890 лв., ведно със съответната законна лихва от датата на подаване на исковата молба, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища.

При постановяването на обжалваното Решение съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Стъпвайки на общоприетите житейски критерии за справедливост в чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки актуалната практика на Съда по правата на човека, законосъобразно първоинстанционният съд правилно е определил и размера на полагащото се на касатора обезщетение за спорния период.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 218 АПК, че касационният състав обсъжда само посочените в жалбата пороци, настоящият състав намира, че поради липса на изрично направени възражения от жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения, произнасяне в настоящото производство не се дължи и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на това основание. В случая искането на касатора е да се отмени решението като неправилно и необосновано. Тези касационни основания не се установиха да са доказани.

Искането за отмяна на Решението и връщането на делото за ново разглеждане е бланкетно и не е мотивирано с конкретни оплаквания поради което и съдът служебно не констатира такива.

Ето защо настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, нито за връщането му на съответния състав на Административен съд Пловдив с оглед липса на оплаквания в тази насока.

Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Ето защо решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХXI – състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1573/19.02.2024г. постановено по АД № 1390/2023 г. на Административен съд - Пловдив в частта му в която Главна дирекция "Изпъление на наказанията" към Министерство на правосъдието със седалище и адрес: гр. София, [улица] и адрес за призоваване: гр. Пловдив, [улица], Областна служба "Изпълнение на наказанията" е осъдена да плати на Т. А. А. с [ЕГН] сума в размер на 890 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неосигуряване на минимална жилищна площ за периода от 24.04.2023г. и 27.04.2023г. и нарушение, което се изразява в непредоставянето на стоматологична помощ за периода от 28.01.2023г. до 01.06.2023г. в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба - 01.06.2023г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.