Р Е Ш Е Н И Е
№ 2282
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Димитър Молев, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2479 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение №
1178/22.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1392/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХIII състав, с което
е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) - София да заплати
на С.А.К., ЕГН **********, сумата в размер на 3 870 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
Пловдив за периодите: 03.04.2018 г. – 03.05.2018 г.; 07.05.2018 г. – 10.05.2018
г.; 18.05.2018 г. - 29.08.2018 г.; 01.10.2018 г. - 15.09.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на входиране на исковата
молба, а именно 27.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен
искът за останалите периоди и в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 20 000 лв. Със същото решение ГДИН е осъдена и да заплати на
К. сумата в размер на 10,00 лева, представляваща внесена по делото ДТ, а на
адв. М. сумата в размер на 218,57 лв., възнаграждение за адвокат съгласно чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като е оставено без уважение искането на
ГДИН за присъждане на разноски.
Първата касационна жалба е подадена от С.А.К., чрез адв. М., като се твърди
неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния
закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените действия –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното
решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявения иск и вместо него да
постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния
предявен размер.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – гр. София счита същата за
неоснователна, което становище е изложено в депозираната от него касационна
жалба.
Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – гр. София, чрез процесуалния
си представител юриск. Ч., който обжалва решението в частта, с която дирекцията
е осъдена да заплати на С.К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 3 870 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са релевирани доводи,
че в обжалваните части решението е неправилно и необосновано - касационни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено в
обжалваната му част и бъде отхвърлен предявеният от К. иск или решението да
бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за
сумата над 500 лв. до присъдения размер от 3 870 лв.
Ответникът по тази касационна жалба – С.А.К. не изразява становище по
допустимостта и основателността на същата.
Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност
на така подадените касационни жалби.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите са подадени от надлежни по чл. 210 от АПК страни в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба на С.А.К.
против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лв. за понесени
от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Затвора
Пловдив и ЗООТ „Хеброс“ за периода 09.09.2017 г. - 15.09.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, затова, че: във всички затворнически килии, в които е
пребивавал при престоя си в Затвора Пловдив нетната площ, предоставяна му от
затворническата администрация не е надвишавала 3 кв. м.; липсвала каквато и да
е вентилация, чрез която да се пречиства въздухът; тоалетната към килията е
била в много лошо състояние; банята е била в лошо състояние; в стаите, в които
е пребивавал за посочения период, е имало само по един прозорец, с големина 1 кв.
м. на 0,50 кв. м.; изолация на външните и вътрешни стени на затвора напълно е
липсвала, поради което отоплението през
зимата било много трудно; спалното му и постелъчно бельо се сменяло
изключително рядко и не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и
спалните помещения; спрямо ищеца не се е водила никаква индивидуална и
корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора; в посочения период
са липсвали достатъчно шкафове за затворниците в килиите. Относно пребиваването
в ЗООТ (неправилно посочено като ЗОЗТ) „Хеброс“ съдът е приел, че възраженията
са относно настаняването му в общежитието при условията на пренаселеност, както
и че в килията му не е имало санитарен възел, не са му осигурени достатъчно
мебели в килията, както и че в същата е имало мухъл, дървеници и хлебарки.
За да постанови своето решение, съдът е описал събраните по делото
доказателства, цитирал е относимите правни норми и е приел, че по отношение на
началната дата на периода, за който се претендират неимуществени вреди за
престоя на лицето на територията на Затвора Пловдив, а именно от 09.09.2017 г.,
от цитираните в решението справки се установява, че ищецът е постъпил в затвора
на 11.09.2017 г., поради което и искът следва да бъде разгледан по същество
само за периода, в който е установено,
че лицето е пребивавало на територията на Затвора Пловдив.
На следващо място е прието, че предметът на делото е очертан в исковата
молба, според която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца претърпени
неимуществени вреди, които са последица от: липса на достатъчно жилищна площ, неосигуряване
на необходимото му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна.
С оглед доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд е
констатирал, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на
приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора Пловдив от 11.09.2017 г. до 31.12.2017 г., който период попада в
посочения в петитума на исковата молба, поради което и е приел, че за този
период (от 11.09.2017 г. до 31.12.2017 г.) ищецът е пребивавал в помещения,
които не отговарят на минималната жилищна площ за един лишен от свобода. Като
доказано е прието и че ищецът е пребивавал в помещения, които не отговарят на
минималната жилищна площ за един лишен от свобода и през следните периоди:
03.04.2018 г. – 03.05.2018 г.; 07.05.2018 г. – 10.05.2018 г.; 18.05.2018 г.
- 29.08.2018 г.; 01.10.2018 г. - 15.09.2020 г., което е самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Прието е обаче, че по делото не са установени данни да има гризачи и
дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитаните по делото
свидетели, като е мотивирано, че от страна на затворническата администрация са
представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, които е установено, че касаят целия исков период. Отделно
от това е посочено, че от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани
доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив,
в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Не е констатирано и нарушение на чл.
20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща студена вода, а по отношение на топлата е установено, че времето
за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на Затвора Пловдив
график за разпределение на времето на лишените от свобода. В този смисъл и
оплакванията на ищеца относно липсата на топла, студена вода и санитарен възел
са приети за неоснователни и недоказани.
При така установеното, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди само по отношение на конкретно
установените факти по делото относно пренаселеността на помещенията в Затвора
Пловдив, като конкретният размер на следващото се обезщетение е определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и
отчитайки периода на увреждането, характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, както и с практиката на ЕСПЧ. Отчетени са
обстоятелствата, съставляващи проявления на незаконосъобразната административна
дейност и периодът на исковата претенция – времето, през което ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив в пренаселени помещения, който е приет за такъв от
674 дни. Съобразно това и при прилагане на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС,
съдът е счел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца
за неимуществените вреди, настъпили за следните периоди: 03.04.2018 г. –
03.05.2018 г.; 07.05.2018 г. – 10.05.2018 г.; 18.05.2018 г. - 29.08.2018 г.;
01.10.2018 г. -15.09.2020 г. или общо 967 дни вкл. в Затвора Пловдив, възлиза
на 3 870 лева. За останалата част - за разликата над 3 870 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева исковата претенция е приета, че като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Същевременно обаче, в диспозитива
съдът е осъдил ГДИН да заплати на К. сумата в размер на 3 870 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреви по време на
престоя му в Затвора Пловдив за периодите 03.04.2018 г. – 03.05.2018 г.;
07.05.2018 г. – 10.05.2018 г.; 18.05.2018 г. - 29.08.2018 г.; 01.10.2018 г. -15.09.2020
г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на
входиране на исковата молба, а именно 27.05.2021 г. до окончателното й
изплащане. В полза на ищеца е присъдена заплатена ДТ, а на пълномощника му адв.
М. възнаграждение по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно
уважената част от иска и е оставено без уважение искането на ГДИН за присъждане
на разноски.
След като прецени наведените в касационните жалби доводи и въз основа на
служебната проверка за допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът
обаче не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като при
разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Установява се на първо място от исковата молба, че с нея са заявени
множество твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл.
284, ал. 1 от с.з., а именно Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, в каквато връзка
са и направени доказателствени искания. С оглед на това и предвид депозирания
от ответника отговор на исковата молба и представените с него доказателства, на
страните е следвало да бъдат дадени указания за разпределяне на
доказателствената тежест при съобразяване на обстоятелството, че производството
е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, поради което и на ищеца е
доказателствената тежест да докаже при условията на пълно доказване
осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС, а доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които
нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на
главно доказване от ищеца, а на оборване от страна на ответника по пътя на
обратното доказване, което също следва да бъде пълно. В тази връзка и на
ответника е следвало да се укаже, че тази оборима презумпция се простира и върху
причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен
резултат, т.е. тежестта да я обори в случая е на ГДИН, като може да стори това
с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
Все в тази насока, и с оглед правилното установяване на фактите по делото,
е следвало на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС от Затвора Пловдив и ЗООТ
„Хеброс“ да бъдат изискани и съответните доказателства, като се укаже, че на
основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства,
съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
Основателни в тази връзка са възраженията на касатора ГДИН – гр. София, че
не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на
администрацията, както и причинната връзка.
За пълнота е необходимо да се посочи още и че от данните по делото се
установява, че производството по адм. дело № 1392/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХIII състав, се е развило по искова молба на С.А.К.
против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 20 000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди за периода от 09.09.2017 г. до 15.09.2020
г., когато се твърди, че е пребивавал на територията на Затвора Пловдив от
09.09.2017 г. до 29.08.2018 г. вкл. и на територията на ЗООТ „Хеброс (погрешно
посочено както в исковата молба, така и в оспорено решение като ЗОЗТ „Хеброс“)
от 30.08.2018 г. до 15.09.2020 г., като конкретните оплаквания са свързани,
както следва:
- досежно Затвора Пловдив - непредоставяне на законоустановената нетна площ
от 3 кв. м.; липса на вентилация, чрез която да се пречиства въздухът; лошо
състояние на тоалетната в килията – неработещи казанчета, липса на прегради,
липса на работещи чешми и умивалници, тоалетната не е шумоизолирана; лошо
състояние на банята – работещи само 5-6 душа на 30-40 л.св., от които тече или
гореща или ледено студена вода, която е с лошо качество и не става за пиене;
наличие само на един прозорец в стаите, в които е пребивавал ищецът, който е с големина
1 кв. м. на 0,50 кв.м. (тук вероятно се касае до техническа грешка, като
най-вероятно ищецът е имал предвид 1 м. на 0,50 м.), който не осигурява
достатъчно светлина и свеж въздух, което създава на ищеца дихателни проблеми,
кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и
външна изолация, вследствие на което отоплението през зимата е затруднено; през
зимата на ищеца не са предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите му
за предоставяне на такива, е получавал отказ; спалното и постелъчното бельо се
сменяло изключително рядко, което създава предпоставки за развъждане на
насекоми и най-вече дървеници и бълхи в леглата на затворниците; не са
предоставяни препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; с ищеца
не е водена никаква индивидуална и корекционна работа, не му е дадена
възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова
работа, което е довело до поведенческа и личностна криза у ищеца; липса на
достатъчно шкафове за затворниците, а и малкото налични били изпочупени и
изтърбушени;
- досежно ЗООТ „Хеброс“ – настанен при условията на пренаселеност; липса на
санитарен възел в килията; липса на достатъчно мебели; наличие на мухъл,
дървеници и хлебарки.
В своето решение обаче първоинстанционният съд е обсъдил само една част от
наведените оплаквания (досежно пренаселеността, осигуряването на топла и
студена вода, наличието на осигурен достъп до санитарен възел и наличието на
гризачи и дървеници), поради което и възраженията на касатора К., настоящият
касационен състав намира за основателни. Достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че по отношение на всички останали наведени твърдения, както по
отношение на Затвора Пловдив, така и по отношение на ЗООТ „Хеброс“, липсва
произнасяне. Друг е въпросът, че съдът
погрешно е приел, че очертаният предмет на делото в исковата молба касае
твърдени от ищеца освен липса на достатъчно жилищна площ и неосигуряване на
необходимото му лечение, лекарства и съобразена със заболяването му храна,
каквито наведени твърдения, настоящият съдебен състав констатира, че липсват.
По отношение на твърдението за непредоставяне на законоустановената нетна
площ от 3 кв. м., решаващият съд е приел от една страна, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца в Затвора
Пловдив за периода от 11.09.2017 г. до 31.12.2017 г., поради което и за този
период (който настоящият съдебен състав установи, че е период от 112 дни) е
прието, че е налице пренаселеност.
На следващо място е приел за доказано и че ищецът е пребивавал в
пренаселени помещения и през следните периоди: 03.04.2018 г. – 03.05.2018 г.;
07.05.2018 г. – 10.05.2018 г.; 18.05.2018 г. - 29.08.2018 г.; 01.10.2018 г. - 15.09.2020
г. (които настоящият съдебен състав установи, че представлява период от общо 850
дни).
Или, така установените от първоинстанционния съд дни на пренаселеност, са
общо 967 дни.
Същевременно обаче, при определяне на следващото се обезщетение, съдът е
посочил веднъж, че ищецът е пребивавал в пренаселени помещения в Затвора
Пловдив за период от 674 дни, след това е посочил и конкретните периоди, а
именно: 03.04.2018 г. – 03.05.2018 г.; 07.05.2018 г. – 10.05.2018 г.;
18.05.2018 г. - 29.08.2018 г.; 01.10.2018 г. - 15.09.2020 г., които е приел, че
са общо 967 дни на пребиваване в Затвора Пловдив (при положение, че само така
посочени периодите представляват общо 855 дни).
Периодите на пребиваване на ищеца в пренаселени килии не се установяват и от
диспозитива на съдебното решение, където отново се посочват единствено и само
тези периоди - 03.04.2018 г. – 03.05.2018 г.; 07.05.2018 г. – 10.05.2018 г.;
18.05.2018 г. - 29.08.2018 г.; 01.10.2018 г. - 15.09.2020 г. Не става ясно и
каква е причината за съда да приеме, че за целия период от 18.05.2018 г. до 29.08.2018
г. ищецът е пребивавал в пренаселени помещения, при положение, че видно от
представеното по делото становище от Затвора Пловдив (л. 28-29 от адм. дело №
1392/2021 г. на ПАС), в тези период е пребивавал в спално помещение № 23, което
е с площ от 27,45 кв. м., т.е. за 6 л. св. и в периода от 17.08.2018 г. до
21.08.2018 г. (който е част от приетия за пренаселен) в това спално помещение
са пребивавали точно 6 л. св.
Не се установява също така и въз основа на какви данни съдът е приел, че не
е установено да има гризачи и дървеници в помещенията, в които е пребивавал
ищецът и дали този извод касае и помещенията в ЗООТ „Хеброс“, доколкото по
отношение на това затворническо заведение е налице само един протокол от
извършена ДДД обработка.
При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателни направените
оплаквания в двете касационни жалби – така констатираните неясноти и неточности
в атакуваното решение водят до извод, че същото е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд не е установил по
безспорен начин какви са били условията, при които е пребивавал ищецът в
Затвора Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“. Като е разгледал иска при неизяснена
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение
на съдопроизводствени правила, довело до порочно решение – необоснованост. При
тези съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да разпредели
доказателствената тежест, да изясни и установи точния период на пребиваване на
ищеца в Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“, като при необходимост, с оглед
правилното установяване на фактите по делото, на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС да изиска и съответните доказателства с указание, че на основание чл. 284,
ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства от съответното
затворническо заведение, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца
факти и обстоятелства. Едва след изясняване на всички релевантни обстоятелства,
съдът следва да формира извода си за наличие или липса на осъществяване на
твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
(по отделно за Затвора Пловдив и ЗООТ „Хеброс“), а при положителен отговор на
този въпрос, да извърши преценка за настъпването на твърдените неимуществени
вреди и причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат, след което да определи следващото се обезщетение при
съобразяване и с актуалната практика на ЕСПЧ.
С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на
разноските, като при новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същите.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1178/22.06.2022 г., постановеното по адм. дело № 1392/2021 г. по
описа на Административен съд - Пловдив, XIII състав.
ВРЪЩА делото на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав
на съда, съобразно дадените указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.