Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Велико Търново, 5.06.2019 година
Великотърновски районен съд, гражданска
колегия, осми състав, в публично заседание на 09.05.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Радева
при секретаря В. Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 624 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Производство по чл. 135 от ЗЗД.
Делото
е образувано по искова молба на ищеца ,,Прокредит банк /България/” ЕАД, в която
е обективирано искане да бъде обявена за недействителна по отношение на
кредитора – ищец възмездна сделка, с която ответното дружество – длъжник
,,Емералд Груп” ООД / в несъстоятелност/, се е разпоредило под формата на апорт
в полза на другия ответник – ,,ВТ Роял Истейт” АД с два недвижими имота: УПИ
Х-59 в стр. кв. 24 по плана на с. Ялово, общ. Вeлико Търново, с приложена
улична регулация и уредени регулационни сметки, целият с площ 1780 кв.м. и
еднофамилна жилищна сграда с РЗП 140,44 кв.м. в завършен груб строеж, построена
в УПИ Х-126 в кв. 71 по плана на с. Плаково, общ. Вeлико Търново, с площ 638,30
кв.м. В подкрепа на исковата претенция се развиват твърдения, че въз основа на
Договор за банков кредит №110-299160 от 16.04.2007 г. ищецът е предоставил на
,,Емералд Груп” ООД /в несъстоятелност/, в качеството му на кредитополучател
кредитна линия размер на 150000 лева за срок от 36 месеца. Размерът на
месечните вноски, начинът на погасяване
и падежът по договора са подлежали на предоговаряне, обективирано в подробно
описани в исковата молба множество анекси. Поради неизпълнение на задълженията
за погасяване на месечните вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за
задълженията по него кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. №55/2013 г. на Районен съд Велико Търново. Предвид
направеното от длъжника възражение, вземанията са установени и по реда на чл.
422 от ГПК, за което е постановено влязло в сила Решение № 75/10.09.2014 г. по
гр. д. 526/2013 г. на Окръжен съд Велико Търново. Ищецът навежда , че на
28.11.2012 г. е вписано дружеството ,,ВТ Роял Истейт” АД с капитал 200610 лева,
разпределен в акции на приносител с номинална стойност 1 лев. Като се позовава
на Протокол № 1/15.11.2012 г. от учредителното събрание на дружеството обосновава,
че негови учредители са Стамен Михайлов Михайлов и ,,Емералд Груп” ООД /в
несъстоятелност/, което е внесло 200600
лева под формата на апорт на правото на собственост на имуществени обекти,
представляващи недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, собственост
на дружеството. Развива съображения, че с прехвърлянето на подробно описаните в
исковата молба недвижими имоти, а именно УПИ Х-59 по плана на с. Ялово и
еднофамилна жилищна сграда в завършен груб строеж, построена в УПИ Х-126 по плана
на с. Плаково, длъжникът – ответник е
намалил имуществото си и е увредил ищеца като кредитор. Аргументира, че е
налице знание за увреждането от страна и на двамата ответници. Моли съда да
постанови решение, с което да обяви за недействителна по отношение на него
сделката, с която е извършено възмездното разпореждане под формата на апорт на
коментираните недвижими имоти. С допълнителна искова молба ищецът развива
аргументи за наличие на увреждане, като обосновава, че всяко имуществено
разпореждане от страна на длъжника затруднява удовлетворяването на кредитора. В
тази връзка навежда твърдения, че в конкретния случай дори след принудително
изпълнение върху ипотекираните недвижими имоти, остава значителен непогасен
остатък от вземането. В съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща
представител, но в депозирано писмено становище на процесуалния си представител
адв. Бечева -Димитрова от САК поддържа иска.
Претендира разноски.
Ответникът
,,Емералд Груп” ООД / в несъстоятелност/, оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Твърди, че към момента на извършване на апорта е нямало как да знае
за задължението към ищеца в посочения по делото размер. Възразява, че по
отношение на ищеца е настъпило увреждане в смисъл на поставянето му в
по-неизгодно положение за удовлетворяване на вземането му, тъй като за
обезпечаване на задълженията са учредени две договорни ипотеки на три недвижими
имота. Освен това към момента на разпоредителната сделка дружеството е
разполагало и с другo имущество.
Поддържа, че номиналната стойност на придобитите акции е всъщност пазарната
цена на апортираните недвижими имоти, определена по законоустановения ред. Така
обосновава, че не е налице нито знание за увреждане, нито увреждащо кредитора
действие. Счита, че в случая не е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, а нормите на ТЗ, уреждащи свързаността, са неотносими към настоящия
случай. С допълнителен отговор на
исковата молба и становище от 10.04.2019 г. ответникът ,,Емералд Груп” ООД /в
несъстоятелност/, чрез адв.С. от ВТАК поддържа изложените доводи и съображения. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Синдикът
на ответното дружество ,,Емералд Груп” ООД / в несъстоятелност/ адв.Б. изразява
становище, в което
обосновава, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по
чл. 135, като основателен и доказан.
Ответникът
,,ВТ Роял Истейт” АД, не заeма становище и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от Договор за кредитна линия №110-299160 от 16.04.2007 г. ищецът – кредитор
предоставя на кредитополучателя – ответник, кредитна линия в размер на 150000
лева, за срок от 36 месеца, при условия подробно описани в договора, общите
условия и последващите анекси към същия. Предвид неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а
кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 45 по ч.гр.д. №
55/2013 г. по описа на Районен съд Велико Търново и изпълнителен лист. След депозиран установителен иск, предявен по реда на чл. 422
от ГПК, вземането е установено по основание и размер, като с влязло в сила
Решение №75/10.09.2014 г. по гр.д. № 526/2013 г. Окръжен съд Вeлико Търново е
приел за установено, че ,,Емералд Груп” ООД , дължи
на ,,Прокредит банк /България/” ЕАД сумата от 126491,54 лева – главница по
договора за кредитна линия, сумата от 5956,24 лева – наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 29.09.2012 г. – 07.01.2013 г., сумата от 4195,93
лева – просрочена лихва за периода 09.09.2012 г. – 28.11.2012 г., ведно със
законната лихва от 08.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.
Установява се също от приетия и вложен като доказателство по делото Протокол №
1/15.11.2012 г., че на 15.11.2012 г. е проведено учредително събрание на ,,ВТ
Роял Истейт” АД с учредители ,,Емералд Груп” ООД и
Стамен Михайлов Михайлов. Видно от т. 1 от дневния ред от учредителното
събрание и чл. 6 от устава на новоучреденото дружеството, е взето решение
капиталът му да бъде 200610 лева, разпределен на 200610 акции на приносител с
номинална стойност от 1 лев. Ответното дружество "Емералд Груп" ООД е направило
непарична вноска – право на собственост върху девет броя недвижими имоти, между
които и процесните два, с обща стойност на имотите 200600 лв. и съответстващи
на 200600 акции на приносител с право на глас. Извършените непарични вноски са
оценени по реда на чл. 72, ал. 2 от ТЗ от три независими вещи лица, като
паричната им стойност е както следва: УПИ Х-59 по плана на с. Ялово – 5870 лева
и еднофамилната жилищна сграда в завършен груб строеж, построена в УПИ Х-126 по
плана на с. Плаково – 8400 лева. По
делото е приложено нотариално заверено съгласие за извършване на непарична
вноска в капитала на дружеството в съответствие с чл. 73 от ТЗ. Новоучреденото
акционерно дружество е вписано в Търговския регистър на 28.11.2012 г. По делото
са приложени справки по лице от Службата по вписванията – Велико Търново,
отнасящи се за периода от 01.01.1992 г. до 19.12.2014 г., от които се
установява, че ответното дружество – длъжник е притежавало имущество извън
това, включено в апортната вноска, а именно: ПИ 14218.76.3, нива, гр. Габрово,
с площ 6090 кв.м., учредено право на строеж от 29.05.2006 г., касаещо УПИ
IХ-2911 в гр. Велико Търново, УПИ III-6368, кв. 612, с учредено право на строеж
от 18.09.2006 г., от което строителство са извършвани продажби; учредено право
на строеж от 17.05.2008 г. върху УПИ III-2362, кв. 90, в гр. Велико Търново и
договор за отстъпено право на строеж от 16.07.2008 г. От представените
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 509, том III, рег. № 4091, дело 268, от 2007 г. и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 231, том II, рег. № 2897, дело 79 от 2010 г. – и двата
на нотариус № 347, се установява надлежно обезпечение на кредита. Част от
вземането на кредитора е удовлетворено посредством извършена публична продан на
ипотекираното имущество, видно от приложените по делото: съобщение за изготвено
постановление за възлагане от 22.01.2014 г., постановление за възлагане на
недвижим имот от 21.01.2014 г., протокол за извършено разпределение от
10.02.2014 г., удостоверение № 11792/08.05.2015 г., съобщение за изготвено постановление
за възлагане от 23.12.2014 г., постановление за възлагане на недвижим имот от
23.12.2014 г. и протокол за извършено разпределение от 01.06.2015 г., към която
дата след извършеното разпределение, дължимият остатък по образуваното
изпълнително дело е 119021,52 лева. С оглед твърденията за свързаност между
лицата е представена справка от ТД на НАП – Велико Търново, видно от която
Стамен Михайлов Михайлов е бил в трудово правоотношение с длъжника – ответник.
По делото е приложено извлечение от Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, според което същият е представител на ,,ВТ
Роял Истейт” АД и е част от съвета на директорите на дружеството, както и
съдружник в ,,СКС груп” ООД, в което дружество съдружник е и Стоян Феодоров
Китанов, който от своя страна е съдружник в ,,Емералд Груп” ООД – в
несъстоятелност. От изисканата справка за предоставяне на данни по Наредба
№14/2009 г. се установява, че Цвета Ванева Велчева, която е член на съвета на
директорите на ,,ВТ Роял Истейт” АД, е сестра на Стефан Ванев Хаджипетков,
който е съдружник в ,,Емералд Груп” ООД – в несъстоятелност. С решение №129/
9.01.2015 г. по т.д.№ 110/2014 г. на
ВТОС срещу ответното дружество "Емералд Груп" ООД е открито
производство по несъстоятелност.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът
е процесуално допустим. По същество е основателен.
Чрез
конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД се упражнява уреденото в полза на
кредитора потестативно право да иска да бъдат обявени за недействителни /в
смисъл на непораждащи действие, непротивопоставими/ спрямо него действията, с
които длъжникът го уврежда. Това право възниква по силата на закона и
основателността на иска, с който същото се упражнява, е поставена е в зависимост
от наличието на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД.
Първата такава е наличието на действително и непогасено вземане в полза на
кредитора, възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се
иска /извън хипотезата на чл. 135, ал.
3 от ЗЗД/. Необходимо е още извършването на увреждащо кредитора действие, което
може да бъде възмездно или безвъзмездно, както и субективен елемент – знание у
длъжника за увреждането на кредитора, а в случай, че действието е възмездно –
знание и у третото лице, с което длъжникът договаря. В настоящия случай
възникването на вземане по Договор за кредитна линия №110-299160 от 16.04.2007
и приложените по делото анекси е факт, който не се спори от страните и се явява
доказан по безспорен начин от обстоятелството, че по реда на чл. 422 от ГПК е
постановено влязло в сила Решение № 75/10.09.2014 г. по гр. д. 526/2013 г. на
Окръжен съд Велико Търново. Видно от представената по делото документация,
моментът на възникване на вземането, а именно сключването на договора на
16.04.2007 г., предхожда извършеното възмездно разпореждане със сочените
недвижими имоти, фактическият състав на което окончателно се осъществява с
вписването в Търговския регистър на 28.11.2012 г. Предвид липсата на възражение
и съответно проведено доказване за междувременно удовлетворяване, респективно
погасяване на вземането, чрез установените в договора и закона способи, съдът
счита, че е налице първата посочена предпоставка за уважаване на иска по чл.
135 от ЗЗД, а именно наличието на действително и непогасено вземане в полза на
кредитора. Втората предпоставка изисква длъжникът да е извършил конкретно
действие, което уврежда кредитора. Последното като съзнателен волев акт, част
от обективната действителност, може да има разнообразни проявления: договор,
едностранна правна сделка и други юридически действия. Непаричната вноска в
акционерно дружество представлява именно такова действие, тъй като е особен вид
отчуждаване на вещи с транслативен ефект за правото на собственост, което се
осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в търговско
дружество. С апортиране на недвижими имоти в капиталово търговско дружество, те
излизат от патримониума на длъжника и стават собственост на дружеството, като
собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството,
а срещу апортната вноска в конкретния случай, длъжникът получава акции от
новоучреденото дружество. Във връзка с качествените характеристики на
разглежданото действие, т.е. дали същото има увреждащ кредитора ефект, следва
да се има предвид, че в резултат на апортиране на недвижим имот се затруднява
удовлетворяването на кредитора, тъй като се намалява ликвиден актив от
имуществото на длъжника, а се придобиват акции на приносител, стойността на
които изцяло зависи от имущественото състояние на новоучреденото дружество,
представляващо динамична величина. При това длъжникът е придобил един финансов
актив, спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо,
отколкото срещу недвижими имоти. В подкрепа на това следва да се посочи, че по
силата на действащата към момента на извършване на апортна вноска нормативна уредба, се предвиждаше облекчена
възможност за разпореждане с придобитите акции на приносител, които се
прехвърляха и залагаха с предаването им – чл. 185, ал. 1 от ТЗ / доп. – ДВ, бр.
58 от 2003 г., отм. – ДВ, бр. 88 от 2018 г./. По посочените съображения не може
да бъде уважено направеното от ответника възражение, че не е налице увреждане,
поради това, че имотите са оценени по законоустановения ред от три независими
вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията и така формираната пазарна оценка съответства на номиналната
стойност на акциите, т.е. трансформацията на имуществени права е еквивалентна. На
следващо място, следва да се има предвид, че според трайно установената съдебна
практика всяко отчуждаване на имущество от страна на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора, като е правно ирелевантно дали
след разпореждането длъжникът притежава имущество, извън това, с което се е
разпоредил, и на каква стойност е то /така Решение № 407 от 29.12.2014г. по
гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 328 от 23.04.2010г. по гр.д.
879/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 639 от 06.10.2010г. по гр.д. 754/2009
г. на ВКС, ІV г.о. и др./. Нещо повече, дори когато вземането на кредитора е
обезпечено, какъвто е и настоящият случай, разпоредителното действие също има
увреждащ характер, тъй като за удовлетворяване на дълга служи цялото длъжниково
имущество и длъжникът не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение /така
Решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 407 от 29.12.2014 г. по
гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
В подкрепа на изложеното се явява и обстоятелството, че в случая, видно от
приложените по делото доказателства, имуществото, предмет на ипотечното право,
е продадено от съдебен изпълнител, като неговата стойност не е достатъчна да
покрие дълга, останал в значителна стойност. В този смисъл неоснователни се
явяват наведените възражения за липса на увреждане, предвид това, че длъжникът
е разполагал с други имоти и за обезпечение на вземането са били учредени
договорни ипотеки. С оглед изложеното доказана е и втората предпоставка, а
именно увреждащо кредитора действие. Третата предпоставка за възникване на
правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора – ищец
действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на субективен
елемент и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или
безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице. Относно
знанието на длъжника по смисъла на чл. 135 от ЗЗД това е без значение – когато
длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това се разпорежда със своето
имущество, същият съзнава увреждането, тъй като с това действие обективно
намалява имуществото си, служещо за обезпечение на кредитора. По отношение на
длъжник – юридическо лице, знание за увреждане е налице, ако физическите лица
от състава на съответния орган знаят за него /така Решение №13/19.02.2015 по
г.д. №4606/2014 на ВКС, IV г.о./.
Последното е налице в настоящия случай, тъй като видно от представения договор
за кредитна линия, същият е сключен от управителя на дружеството – длъжник,
като същото физическо лице, отново в качеството си на управител, участва в
учредяването на дружеството в чиито капитал са апортирани недвижимите имоти. В
Решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. 3484/2014 г. на ВКС, II т.о.,постановено
по реда на чл.290 от ГПК е подробно разяснен въпросът за характера на
учредителния апорт в светлината на предявен отменителен иск. Според цитираната
съдебна практика учредителният апорт при учредяване на акционерно дружество има
характер на сделка - решение, която е насочена към постигане на една цел -
учредяване на акционерно дружество. Поетите от всеки учредител права и
задължения не са насрещни, а са насочени към акционерното дружество. Чрез
апорта в акционерното дружество,
който представлява особен вид
отчуждаване на вещ с транслативен ефект, се постига целения резултат- участие в
акционерното дружество. Когато апортът
се извършва преди акционерното дружество да е учредено, за настъпване на
транслативния ефект не е необходимо волеизявление от страна на нововъзникналото
дружество. При учредяване на акционерно дружество не е необходимо изследване на
знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от страна на
новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната вноска, нито
от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя, който извършва
апорта. Предвид изложеното се налага изводът, че при предявен иск за обявяване
за недействителен спрямо кредитора на изпълнен учредителен апорт не е
необходимо установяване на знание за увреждане на кредитора нито от страна на
дружеството в процес на учредяване, нито от останалите учредители, а само от
учредителя, който извършва апорта. Въз основа на изложените съображения
доказана се явява и третата предпоставка за уважаване на иска. На така
направения извод не влияят доводите на ответника – длъжник, че до получаване на
уведомление от банката за настъпилата предсрочна изискуемост не е могъл да
знае, че извършеното разпоредително действие уврежда кредитора. Безспорно в
случая към датата на разпореждането изискуеми са били само част от вноските, а
предсрочната изискуемост е настъпила в един по-късен момент. В случая следва да
се има предвид обаче, че според закона и установената съдебна практика е
достатъчно вземането да е действително, без да необходимо същото да е изискуемо
/така Определение № 442 от 09.05.2016 г. по гр. д. № 1836/2016 г. на ВКС, III
г.o., Решение № 122 от 21.07.2016 г. по т. д. № 3484/2014 г. на ВКС, II т.о./.
Освен това на длъжника е било ясно, че с преустановяване на плащанията ще
настъпи предсрочна изискуемост на задължението му и в този смисъл с наведеното
възражение ответникът се домогва да черпи права от собственото си противоправно
поведение. С оглед изложеното, всички елементи от фактическия състав,
обуславящи основателност на предявения
отменителен иск, са налице и същият следва да бъде уважен. Следва да се обяви
относителната недействителност по отношение на ищеца на извършения апорт на
процесните недвижими имоти от "Емералд Груп" ООД в капитала на "
ВТ Роял Истейт" АД .
При този изход на делото и на основание на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сторените по делото
разноски, които съобразно списък по чл. 80 от ГПК са: държавна такса в размер
на 570,80 лева, такса за вписване на исковата молба в размер на 14,27 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1149,72 лева, общият размер на които е
1734,79 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за относително
недействителен по отношение на ,,ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ,,Тодор Александров” № 26, апорта на правото на
собственост на следните недвижими имоти: УПИ Х-59 в стр.кв. 24 по плана на с.
Ялово., общ. Велико Търново, с приложена улична регулация и с уредени
регулационни отношения, целият с площ от 1780 кв.м., при граници: улица, УПИ
VIII-60, УПИ IХ-59, УПИ ХI-58, всички в кв. 24 по плана на селото; еднофамилна
жилищна сграда с РЗП 140,44 кв.м. в завършен груб строеж, построена в УПИ
Х-126, кв. 71 по плана на с. Плаково, общ. Вeлико Търново., с площ 638,30
кв.м., който апорт е извършен от ,,ЕМЕРАЛД ГРУП” ООД с ЕИК *********, /сега в несъстоятелност/ със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. ,,Цар Калоян” № 13, в
капитала на ,,ВТ РОЯЛ ИСТЕЙТ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Александър Стамболийски“ № 3.
ОСЪЖДА ,,ЕМЕРАЛД ГРУП” ООД / в несъстоятелност/ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. ,,Цар Калоян” № 13 и
,,ВТ РОЯЛ ИСТЕЙТ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Александър Стамболийски“ № 3, да заплатят на ,,ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. ,,Тодор Александров” № 26, сумата от 1734,79 лева /хиляда седемстотин тридесет и четири
лева и седемдесет и девет стотинки/
направени разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: