№ 6
гр. Ихтиман , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Л. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Х. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Л. Георгиев Административно
наказателно дело № 20201840200374 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установена от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на Е. Г. К., ЕГН **********, като законен представител на „К. С. Ф.“ ООД, ЕИК
*********, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1800лв..
В жалбата се твърди, че нарушение не е извършено, както и че чл. 10, ал. 1 от
ЗДвП визира две отделни нарушения и не е ясно за кое от двете е наказан
жалбоподателят, поради което се иска отмяна на ЕФ. Претендират се разноски
За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява
представител, като в изложените съображения и в писмено становище се поддържа, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 28.06.2020г., в 09,35. с устройство №10011, представляващо елемент от
1
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било
регистрирано движението на товарен автомобил Р. „М.“, рег. №*******, с обща
техническа допустима маса 16000, собственост на „К. С. Ф.“ ООД, по АМ Тракия, км
34+899 с посока на движение нарастващ километър. АНО е приел, че има маршрутна
карта, но декларираната (заплатената) категория е по-малка от установената (над 12
тона), поради което е издаден процесният електронен фиш, с който на Е. Г. К., ЕГН
**********, като законен представител на „К. С. Ф.“ ООД, ЕИК *********, за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 1800лв..
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимарано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Жалбата е основателна по следните съображения:
При издаване на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което същият следва да бъде отменен.
На първо място съгласно чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП електронния фиш съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. В конкретния случай в ЕФ липсва надлежно описание на
нарушението.
В конкретния случай в ЕФ е посочено, че за процесното ППС „не е заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС“.
В тази разпоредба обаче са предвидени повече от един вид такси, които следва
да бъдат заплащани- в т. 1 такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса,
а в т. 2 такса за изминато разстояние- тол такса. От ЕФ не може да се установи коя
такса се твърди, че не е заплатена. Това нарушава правото на защита на лицето да
разбере за какво нарушение е наказано, т.е. кой вид такса не е заплатена, и
същевременно препятства проверката на съда дали съответната такса е заплатена или
не.
Наред с това при описание на нарушението не е посочено какво е
изпълнителното деяние- допускане от страна на собственика на движение на ППС без
заплатена такса (чл. 187, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или управление от водач на ППС, за което
не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминато разстояние
2
съгласно ЗП (чл. 179, ал. 3а от ЗДвП). Същевременно в ЕФ като нарушени са цитирани
както чл. 187, ал. 2, т. 2 от ЗДвП , така и чл. 179, ал. 3а от ЗДвП . Това нарушава
правото на защита на лицето да разбере в какво точно се изразява вмененото му
нарушение и същевременно препятства проверката на съда дали е осъществено
съответното изпълнително деяние.
На второ място от ЕФ се установява, че субект на нарушението е Е. Г. К., ЕГН
**********, като законен представител на „К. С. Ф.“ ООД, ЕИК *********, т.е.
наказано е физическо лице. Същевременно наложеното наказание е „имуществена
санкция“. Глобата и имуществената санкция са самостоятелно регламентирани и
въведени с различни нормативни разпоредби правни институти. Съгласно чл. 83, ал. 1
от ЗАНН на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. След като субект на нарушението е физическо
лице, то наложеното наказание следва да е глоба, а не имуществена санкция. В случая
с налагане на имуществена санкция на физическо лице е допуснато съществено
нарушение на материалния закон.
Следва да се посочи също така, че е налице и недопустимо смесване при
изброяването на санкционните разпоредби, тъй като са посочени както чл. 179, ал. 3а и
чл. 187а, ал. 1 ЗДвП (адресирани до физически лица- водач или собственик, и
предвиждащи наказание „Глоба“), така и 187а, ал. 2, т. 2 ЗДвП (адресирана до ЮЛ и
ЕТ и предвиждаща „имуществена санкция“).
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение (л. 3 от делото). От представеният договор за правна помощ и
съдействие се вижда, че уговоР.то и платено възнаграждение е в размер на 298 лв..
Тези разноски следва да бъдат в тежест на АНО.
АНО не следва да бъде осъждан да заплати сумата от 50лв., представляваща
държавна такса, заплатена при депозиране на жалбата, тъй като такава не се дължи при
обжалване на ЕФ по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Тази сума може да бъде върната при
изрично искане на жалбоподателя в този смисъл, каквото не е налице до този момент.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установена от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Е. Г. К., ЕГН
**********, като законен представител на „К. С. Ф.“ ООД, ЕИК *********, за
нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 1800лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК *********, адрес: гр. София 1606, бул. „Македония“ № 3,
да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, като законен представител на „К. С. Ф.“ ООД,
ЕИК *********, сумата от 298 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4