О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..
гр. Пирдоп, 05.12.2019 година.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Подписаният
Симеон Гюров, І-ви състав на Районен съд-Пирдоп (РСПп),
в закрито съдебно заседание на 05.12.2019
година, като разгледа докладваното гр. дело № 159/2019 г. по описа на РСПп,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 415, вр.чл.422 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба вх. № 216 от 05.03.2019 година на ...с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление - град Неделино, п.к. 4990, ул. „Дичо Петров” № 8, вх. Б,
представлявано от Румяна Росенова Петрова, чрез адвокат Н.И.С. ***, с Булстат *********, със седалище и адрес
на управление - град Златица, пл. Македония № 1, представлявана от кмета - инж.
Магдалена Иванова. В исковата молба се твърди, че със Заповед № 895/20.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК Районен съд Пирдоп, 3-ти състав в з.з. по ч.гр.д. № 709/2018г. е
разпоредил ОБЩИНА ЗЛАТИЦА, Булстат ********** да заплати на кредитора ...,
сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща частична главница
по вземане по фактура № 23/01.07.2015г., ведно със законна лихва от
06.11.2018г. до изплащане на вземането, ведно с 4 500 лева разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 07.02.2019 г.,
Община Златица е депозирала възражение срещу издадения съдебен акт. Твърди се, че възражението е изпратено чрез
„Български Пощи” ЕАД. Твърди се, че
изходящият номер и датата на изпращане на възражението са от 01.02.2019 г.
Твърди се, че писмото е пътувало от Пощенска станция, гр. Златица до Районен
съд Пирдоп, т.е. на разстояние един километьр, в рамките на една държава за
срок от една седмица. Твърди се, че в Пощенска станция гр. Златица върху
писмото некоректно е поставено клеймо /печат/ с дата 01.02.2019г. В исковата молба се твърди, че съгласно чл. 1 от договор
с регистьр 30 - 101-1 от 29.09.2014г., подписан между ищеца и Община Златица, ...е
поел задължението да извърши аварийно - възстановителни работи на три участька
от речните легла и дере на територията на Община Златица. В исковата молба се твърди, че в периода от
22.06.2015г. до 01.07.2015г. ищецът е извършил, съгласно договор 30 101-1 от
29.09.2014г., следните дейности : 1. Рязане на храсти и млада дървесина
растителност - ръчно извличане, 2.
резитба на клони на дървета, ръчно без автовишка / всички операции, 3.
извличане на дървета и пънове до 50 метра, 4. почистване на дъното от тиня и
наноси и укрепване на дъното / при утежнени условия / с багер. В исковата молба се твърди, че на 01.07.2015 г., с
приемно - предавателен протокол, подписан от страните, е прието, че в периода
между 22.06.2015г. и 01.07.2015г., са извършени дейностите по неотложно
аварийно -възстановителни работи по коритото на река Златишка, съгласно договор
30 - 101-1 от 29.09.2014г., а именно: 1. Рязане на храсти и млада дървесина
растителност - ръчно извличане, 2. резитба на клони на дървета ръчно без
автовишка / всички операции, 3. извличане на дървета и пънове до 50 метра, 4.
почистване на дъното от тиня и наноси и укрепване на дъното / при утежнени условия
/ с багер. В исковата молба се твърди, че всички извършени дейности са приети от ответника без забележки. В исковата молба се твърди, че на 01.07.2015г. от
ЕТ е издадена фактура № 23 със задължение 36 900.12 лева / тридесет и шест
хиляди деветстотин лева и дванадесет стотинки/, касаеща гореописаните извършени
работи. Твърди се, че независимо от това, Община Златица не си е заплатила
задължението към ищеца. Нещо повече: На 29.01.2018г., ищецът е отправил до
Общината и покана за доброволно изпълнение за същото. Твърди се, че на
14.03.2018 г., от страна на ...до ответника е отправено напомнително писмо за
престиране на задължението. Твърди се, че относно горецитираните не са
последвали отговори. В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил императивните условия на Правилника за
организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерски съвет. Твърди се, че искането за финансиране на
процесното вземане е отправено едва на 13.03.2017г. Твърди се, че Общината в
лицето на Кмета не е дала отговор , дали е получила исканата сума. Твърди се,
че обстоятелството, че ответникът искал финансиране от Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет по фактура № 23 -
издадена от ищеца и приложената към същото декларация от Кмета безспорно
доказвала претенцията на ищеца. Ищецът моли съда, да приеме настоящия иск за
частичен от вземането по Фактура № 23 от 01.07.2015 г., което вземане е в общ
размер от 49 482. 39 / четиридесет и девет хиляди четиристотин осемдесет и два
лева тридесет и девет стотинки / лв. Моли, да му бъде дадена възможност
допълнително предявения иск да бъде присъединен към настоящия. Ищецът моли
съда, да постанови решение, с което да осъди Община Златица да заплати на ...претендираната
в заповедното производство сума от 25 000 / двадесет и пет хиляди / лева, ведно
със законната лихва, считано от депозиране на молбата за издаване на Заповед за
изпълнение, разноските в заповедното производство и разноските в настоящото
производство.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 от ГПК се е възползвал от правото си
да даде писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил
доказателствени искания. Ответникът заявява в писмения отговор, че предявения
иск се явява изцяло неоснователен и недоказан по размер. В съдебно заседание
прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
Районен
съд-Пирдоп постанови
определение, с което откри ход по същество на спора, като след приключване на
устните състезания обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
По
делото са представени
и приети следните писмени доказателства: фактура №23/01.07.2015г.;
приемо-предавателен протокол от 01.07.2015 г.;
договор за аварийно възстановителни работи от 29.09.2014 г.;
искане за финансиране от 13.03.2017 г. на Община Златица до Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към МС;
покана за доброволно изпълнение от 29.01.2018г.;
напомнително писмо за плащане от 14.03.2018г.; Удостоверение изх.№ 233/22.07.2019 г.; копие от
Обр.242 и Обр.269 издадени от Пощенска станция гр.Златица, приложено е ч. гр. д. № 709/2018 г. по описа на РС - Пирдоп.
Видно
от представените и приети Удостоверение изх.№
233/22.07.2019 г.; копие от Обр.242 и Обр.269 издадени от Пощенска станция
гр.Златица, е че подаденото възражение по издадената заповед за изпълнение №895
от 20.12.2018 г. по ч.
гр. д. № 709/2018 г. по описа на РС – Пирдоп, е подадено извън преклузивния
двуседмичен срок от връчването и на ответника.
Предвид
горното, настоящият съдебен състав намира
следното:
По
въпроса дължи ли заповедният съд постановяване на нарочен акт, обективиращ
преценката му за спазване на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК,
настоящия състав препраща към т.5а на ТР №4 по тД№4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС,
като отговорът на поставения въпрос налага разграничаване на хипотезите на
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. И в двете хипотези длъжникът има право на защита
срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като
подадено след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, но редът за това е различен. На
самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане
като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение,
тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната
преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418,
ал. 5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг
ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл. 407 ГПК/. Заявителят
не може в рамките на заповедното производство да търси защита срещу преценката
на съда, че възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От една
страна, тази преценка на съда не е обективирана в акт, чиято обжалваемост е
изрично предвидена в закона, нито прегражда развитието на производството. От
друга страна, доколкото подаденото в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение има за последица възникване на интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането по чл. 422 ГПК, на общо основание исковият съд следва
да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на
подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на
заповедния съд, какъвто е и процесния случай, а именно установи се, че
възражението на ответника е подадено след изтичане на двуседмичния срок от
съобщението за издадената заповед за изпълнение №895 от 20.12.2018 г. по ч. гр.
д. № 709/2018 г. по описа на РС-Пирдоп, поради което настоящия съдебен състав следва
да отмени определението си в с.з. от 07.11.2019 г., с което е дал ход на
устните състезания и да постанови
определение, с което да прекрати производството по делото като недопустимо.
Така мотивиран, Районен съд-Пирдоп,
първи състав
О П Р
Е Д Е Л И:
Отменя
определение, постановено в съдебно заседание от 07.11.2019
г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания по гражданско дело № 159/2019
г. по описа на Районен съд-Пирдоп.
Прекратява
производството по гражданско дело № 159/2019
г. по описа на РСПп поради недопустимост на предявената искова претенция
по чл.415, вр.чл.422 ГПК.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: