РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
220/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).
1. Делото първоначално е образувано пред Районен съд - гр. Русе под № 3/2019
г.(1) В материалите са изпратени по подсъдност на настоящия съд и е
образувано настоящото дело(2).
2. Предявени са кумулативно обективно
съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД (правоприемник на „О.Ф.Б." ЕООД), представлявано от
юрисконсулт Д.З. (л. 55)1,
в качеството му на цесионер, за
установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 474/21.10.2011 г. за изпълнение на парично
задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 554/2011 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), издадена в полза на
цедента "БАНКА ДСК"
ЕАД, с която на ответника е разпредено
да заплати:
2.1.
равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Договор за
издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г.,
сключен между "Банка
ДСК" ЕАД, в качеството и на кредитодател и ответника, в качеството му на
кредитополучател, в размер на 3
000 лв.;
2.2. законната лихва чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.10.2011 г.) до окончателното изплащане на задължението.
3. В условията на евентуалност са предявени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца:
3.1.
равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, по Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г. в размер на 3 000 лв.;
3.2. законната лихва чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на исковата молба пред Районен съд – гр. Русе (31.12.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
3.3. Твърди се, че между ищеца и длъжникът е бил сключен Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г. с кредитен лимит от 3 000 лв..
3.4. Поради непогасяване на дължимите по договора суми на 21.10.2011 г. била настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
3.5. На 12.06.2012 г. вземанията по кредита били цедирани на ищеца.
4. Ответникът Р. Х.И. е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК чрез адв. Е.Г.
от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 721 и л. 82) с който заявява, че
оспорва изцяло заведените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва и
размера на иска.
4.1. Оспорва
се датата на сключване на договора.
4.2. Оспорва
се предаването на кредитната карта на кредитополучателя.
4.3. Оспорва
се настъпването на предсрочната изискуемост.
4.4. Оспорва
се извършената цесия.
4.5. Направено
е възражение за нищожност на упълномощаването на цесионера на уведоми
длъжниците за извършената цесия от името на цедента.
4.6. Направено е правопогасяващо възражение за погасяването на вземанията по давност на осн. чл. 110 и сл. от ЗЗД.
4.7. Направено
е възражение за нищожност на Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г.
4.7.1. поради непредставяне на преддоговорна информация;
4.7.2. тъй
като основното съдържание не било посочено в самия договор;
4.7.3. ОУ
били изготвени на шрифт, различен от този на договора.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
5. На неустановена дата (в договора е посочена дата „27.08.02.2008 г.”) между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството й на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” (л. 37)1 с кредитен лимит от 3 000 лв. Въз основа на този договор е издаден изпълнителния лист по заповедното производство.
6. На 27.08.2008 г. между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството й на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за издаване и кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (л. 37)2 с желан кредитен лимит от 3 000 лв.
7. Представени са Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК (ОУ) и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК”, с които кредитополучателя е запознат, видно от приложените документи в оригинал с Молба вх. № 48/07.01.2020 г.
8. На 12.06.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството им на цедент и ищеца в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на вземания (л. 11)1. Видно от Приемо - предавателния протокол към договора, процесното вземане е включено в обхвата на цесията (л. 26)1. Цедентът е упълномощил цедсионера да уведоми длъжниците за извършената цесия (л. 28)1. До длъжника е отправено уведомление за цесията (л. 29, 30)1, което не получено (известието за доставяне е изключено от доказателствения материал - л. 222).
9. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза
(СИЕ) (л. 42) 2, която е
установила размера на заплатените от ответника суми.
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
10. Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от цесионера „О.Ф.Б.” ЕАД, който е частен правоприемник на
заявителя – кредитор по договора за банков кредит. При това положение ищецът не
е активно процесуално легитимиран да предяви установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК за вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, тъй като няма специалното качество „банка” и не може да се ползва от този
ред за принудително изпълнение спрямо длъжника (Решение № 1 от 1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о.;
Решение № 65/19.07.2017 г. по в. т. д. № 40/2016 г. на Окръжен съд - гр.
Силистра).
11. В тази връзка исковата молба по
установителните искове следва да бъде върната като недопустима.
12. Поради прекратяването на производството по
установителния иск на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК издадената заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена с оглед разясненията, дадени в т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
13. Последното налага разглеждането на
евентуалните искове.
13.1.
Съгласно т. 11б
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
13.2. Точно това е направено от ищеца, който е предявил искове за осъждане на ответниците в условията на евентуалност да му заплатят процесните суми в случай, че съдът отхвърли исковете по чл. 422 от ГПК. Правният му интерес да заведе евентуалните искове произтича от приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение, че предмет на установителното производство по чл. 422 от ГПК е вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, възникнало въз основа на фактически състав, който вече се е осъществил към момента на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
13.3. В конкретният случай в евентуалният иск се въвежда друг фактически състав, влияещ върху изискуемостта на вземането, като, ако съдът не приеме довода на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаването на заявлението, евентуалното искане сезира съда да се произнесе по настъпване на предсрочната изискуемост след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (с връчването на препис от исковата молба).
13.4. Освен това следва да се отбележи, че за разлика от установителният иск, осъдителният не е ограничен при прилагането на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК само по отношение на факти, който влияят върху дължимостта на вече възникналото вземане, поради което при него могат да бъдат взети предвид и факти, настъпили след подаването на исковата молба, касаещи и настъпването на изискуемостта на вземането. Следователно ищецът има интерес да се подсигури срещу евентуално отхвърляне на установителните искове, като предяви осъдителен иск с цел да обхване и вземанията, базирани на същото договорно основание, но при фактически състав, предвиждащ настъпването на изискуемостта след подаването на заявлението.
13.5. В тази връзка съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на евентуалният иск, чието основание (като фактически състав, водещ до възникване на вземането) не е идентичен с установителният иск.
II.
По основателността на осъдителните искове
14. Възражение
за непораждане на действие на договора за кредит поради
непредоставянето на заетата сума на заемателя.
14.1. Ответникът
изрично е оспорил факта, че кредитната карта по процесният договор (договори)
му е предоставена.
14.2. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за предоставянето на картата, въпреки дадените в доклада по делото указания.
14.3. Нещо повече, в Раздел III на договора от 27.08.2008 г. (л. 37)2 изрично е предвидено попълване на номер на картата, вид, дата и час на получаването ѝ, което не е извършено.
14.4. Предаването на кредитната карта на кредитополучателя в случая е от изключително значение, тъй като предоставянето на заетата сума се извършва именно чрез легитимирането на кредитополучателя с картата и приложения към нея идентификационен номер (PIN) при всяка една транзакция. Следователно държателя на картата ще е формално легитимиран да усвоява суми от името на кредитополучателя, поради което следва да бъде доказано по безспорен начин, че именно ответника я е получил.
14.5. Доколкото договорът за кредит е реална сделка, непредоставянето на заетата сума на кредитополучателя, води до невъзникване на облигационното правоотношение.
15. За пълна яснота следва да бъде отбелязано, че дори при възникването на облигационното правоотношение договорът за кредит би се оказал недействителен по смисъла на чл. 14 от ЗПК (отм.) поради следните съображения:
15.1. Не
са ангажирани доказателства кредиторът да е уведомил потребителя за всички
условия на потребителския кредит преди сключването на договора, т. е. да е
предоставена преддоговорна информация съгл. чл. 6, ал. 1 от ЗПК (отм.).
15.2. Цялата
информация, свързана с начина на усвояване на кредита (лихвен процент,
минимални суми за погасяване и т. н.) не са предвидени в договора, а в отделни
документи - ОУ и Условия, в нарушение на чл. 10, във вр. с чл. 6, ал. 3 от ЗПК
(отм.).
15.3. Следва да се отбележи освен това, че в ОУ не е
посочена минимална сума, с която кредита следва да се револвира,
нито методика за определянето ѝ. Последното се явява съществен реквизит
на договора съгл. чл. 10, т. 2 от ЗПК (отм.), доколкото специфика на договора
за предоставяне на кредит чрез използване на кредитна карта предвижда след
усвояване на определени суми последните да се възстановяват (револвират) чрез
месечни вноски, които имат минимален размер. Съгласно в ОУ тази
сума се определя в месечни извлечения, които кредитодателя изготвя. По делото
не са ангажирани доказателства за изготвянето, а още по - малко за получаването
от ответника на такива извлечения.
16. Невъзникването
на процесните вземания за кредитодателя - цедент изключва възможността същите
да са преминали върху ищеца - цесионер.
17. С оглед гореизложеното, съдът намира, че
осъдителните искове се явяват неоснователни.
Разноски
18. С оглед изхода на делото на осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
19. От ищецът е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеният адвокатски хонорар, което обаче, с оглед голямата фактическа и правна сложност на делото, не следва да бъде уважено.
20. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ВРЪЩА като недопустима исковата молба по отношение на предявените искове за установяване спрямо ответника Р. Х.И., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, на съществуването на вземанията на ищеца „О.Ф.Б." ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:***, в качеството му на цесионер и частен правоприемник в процеса, предмет на Заповед № 474/21.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 554/2011 г. на Районен съд - гр. Тутракан в полза на цедента "БАНКА ДСК" ЕАД, с която на ответника е разпредено да заплати: равностойността на заета сума (главница) по Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството им на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева); както и законната лихва върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.10.2011 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 220/2019 г. на Районен съд – гр. Тутракан по отношение
на исковете, предмет на връщането на исковата молба.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 474/21.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 554/2011 г. на Районен съд - гр. Тутракан в полза на цедента „БАНКА ДСК” ЕАД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца „О.Ф.Б." ЕАД, с ЕИК ****, искове за осъждането на ответника Р. Х.И., ЕГН **********, да заплати равностойността на заета сума (главница) по Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 27.08.2008 г. в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева); както и законната лихва върху главницата от момента на подаването на исковата молба пред Районен съд – гр. Русе (31.12.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ищеца
„О.Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК ****, да заплати на ответника
Р. Х.И., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението в частта, с която исковата молба е върната и заповедта за изпълнение е обезсилена, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.
Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в двуседмичен срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: