РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. П., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Андреана Т. Динкова
в присъствието на прокурора ГАЛИН ГАВРАИЛОВ
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.М.Н., защитник на подс.Н.Т. срещу присъда № 60 от
13.07.2021г по НОХД №1946/2021г на Районен съд – П.. С присъдата първоинстанционният
съд признава подс. Н.Т. за виновна в извършване на престъпление по чл.212, ал.1, пр.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК, и я осъжда по реда на чл.54 от НК на две години и шест месеца лишаване
от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години,
по реда на чл.66, ал.1 от НК. Съдът признава подсъдимата за невиновна и я оправдава
частично по отношение на деянието с предмет мобилен телефон Галакси Ес 9 Голд на
стойност 1609,90лв. Разноските са присъдени в тежест на подсъдимата.
В жалбата от адв.Н. се твърди, че фактическата обстановка е била неправилно приета
от първостепенния съд. Възразява се, че личните данни на са били предоставени на
кредитното дружество по-рано, още преди подсъдимата да разполага с личната й карта,
което според защитата е нямало как да се случи. Твърди се, че действията на подсъдимата са
извършвани по молба на свид.Д.. Сочат се обстоятелства от показанията на свид.Д., които
според защитата всяват съмнение в достоверността им. Твърди се, че наложеното на
подсъдимата наказание е прекомерно завишено поради наличие на многобройни
смекчаващи вината й обстоятелства. Иска се присъдата да бъде отменена изцяло, като
1
неправилна, незаконосъобразна и несправедлива.
В допълнението към жалбата се твърди, че първостепенният съд е кредитирал
твърдението на свид.Д., че е видяла действия на подсъдимата насочени към дамската й
чанта, без това твърдение да е подкрепено с доказателства по делото. Поддържа се
твърдението, че данните на свид.Д. са предоставени на кредитното дружество по-рано. Иска
се подсъдимата да бъде оправдана.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и подсъдимата поддържат
жалбата и изложените в нея доводи, като излагат съображения за неправилен анализ на
доказателствата от страна на първостепенният съд.
В последната си дума подсъдимата Т. твърди, че е невинна.
П.ският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на
страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения
срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След оценка и анализа на доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Н.Т. била съпруга на кума на свид. Т. Д.. Двете били семейни
приятелки и заедно гледали малолетните си деца като често излизали на разходки и си
ходели на гости. Подсъдимата възнамерявала да изтегли паричен заем от дружество,
предоставящо бързи кредити, като решила да стори това на името на своята приятелка
свид.Д. без нейното знание и съгласие. Свид. Т. Д. притежавала български документ за
самоличност - лична карта №**** издадена от МВР гр. П., с валидност до 07.08.2023г.
На 10.08.2018г. сутринта подс. Т. посетила обичайно свид. Д., в дома й в гр. П., ЖК
„Т.“, ****, тъй като двете планували да излязат заедно с децата си на разходка. В дома на
приятелката си подсъдимата застанала до детската количка, на която била поставена
дамската чанта на Д.. Докато свид.Д. се приготвяла из дома си за излизане, подсъдимата
издебнала удобен момент, в който незабелязано взела от дамската чанта на Д. личната й
карта.
След като тръгнали на разходка подс.Т. помолила свид.Д. да минат първо през
магазин „Триумф“, находящ се в ж.к. „Т.“ на бул. „Ш.“ №1, където се намирал и офис на
дружество за бързи кредити Вива кредит ООД. Подс.Т. заявила на свид. Д., че ще влезе в
търговския обект, тъй като имала да свърши свои задачи и искала да посети намиращо се в
обекта химическо чистене. Свид. Д. заедно със своите децата останала извън търговския
обект. В обекта подс. Н.Т. посетила офиса на „Вива кредит“ ООД, където влязла заедно с
дъщеря си. Подс. Н.Т. била облечена с бяла блуза, на гърба си носела червена чанта, а
косата й била вързана на опашка. В същия ден на работа в офиса била свид. Г.А.. По рано
2
същия ден подс. Т. била кандидатствала за кредит в размер на 600 лв чрез обаждане на кол-
центъра на същото дружество, заявявайки имената на свид. Т. Д. и своя телефонен номер.
По този начин процедурата по проучване и одобрение на кредита била извършена от
служители в кол – центъра на „Вива кредит“ ООД. В офиса на дружеството подсъдимата
казала на свид. А., че била кандидатствала за кредит и е одобрена. Свид. Г.А. поискала
личен документ на подс. Т., за да провери данните й в системата. Подсъдимата предоставила
на свид. Т. Д. личната карта на свид. А., която от своя страна подготвила документите за
отпускане на кредита. Свид.А. предоставила на подс. Т. да подпише тези документи, а
именно- договор за паричен заем „Вивакредит План“ №****, сключен между „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК ** – гр. София, представлявано от управителя Д. Д., чрез Г.А., КОД
**** на длъжност кредитен консултант, като заемодател и Т. Н. Д., ЕГН:**********, л.к.
№**** с постоянен адрес в гр.К. и настоящ адрес в гр.П., кв.Т., ****, като заемател, по
силата на който заемодателят се задължавал да предаде в собственост на заемателя сумата
от 600 лв., която сума заемателят се задължавал да върне при посочените в договора
условия. Договорът бил подписана от свид. А. за заемодател и от подс. Н.Т. за заемател,
която собственоръчно вписала и трите имена на Т. Н. Д.. Подс. Н.Т., представяйки се за Т.
Д., подписала декларация за обработване на личните данни и копие на личната карта на Т.
Д., в които документи собственоръчно изписала и трите имена „Т. Н. Д.“. Накрая бил
съставен и разходен касов ордер №**** който ордер подс. Т. подписала лично в графа
получил сумата над името на „Т. Н. Д.“. След като подсъдимата подписала всички
документи, свид. А. й предоставила сумата от 600 лв. по усвоения кредит. Подс. Т. взела
паричната сума и напуснала обекта, след което се присъединила към свид.Д. без последната
да подозира за случилото се.
Междувременно, тъй като свид.Д. възнамерявала същия ден да посетят магазин на
търговска верига „Технополис“ за да остави своя вещ за ремонт, тя се сетила, че може да й е
нужна личната й карта. Свид.Д. потърсила личната си карта в чантата си, но не я открила.
Свид. Д. позвънила на съпруга си да провери в неговите вещи, но същият й казал, че я няма
при него. Свид. Д. се притеснила и споделила това на подс. Т. когато последната се върнала.
Подс.Т. не признала на свид. Д., че личната й карта е у самата нея. Вместо това двете, без
децата, се върнали в жилището на свид. Д., за да търсят личната й карта. Подс.Т. използвала
този момент за да върне личния документ на свид.Д., като в един момент докато търсели
заедно документа из жилището на Д., подс. Т. извикала, че е намерила личната карта на
секция в една от стаите там. На свид.Д. й се сторило странно, че документът й е намерен на
място, проверено вече от нея, но не обърнала внимание на това. Двете отново излезли и се
отправили към магазин „Технополис“ в ж.к. „Т.“ в гр. П..
След като свид. Д. си свършила работата в магазин „Технополис“, подс. Т. я
помолила да минат през офис на мобилния оператор „Теленор“, находящ се до бл. в ж.к.
„Т.“. Подс. Т. посетила този офис, а свид. Д. останала отвън с децата. В същия ден в
посочения офис изпълнявали трудовите си задължения и свидетелите М.П.Ч. – заместник
управител на обекта и И.Я.А. – продавач консултант. Подс. Т. се представила за свид. Т. Д. и
3
като цитирала единния граждански номер /ЕГН/ на свид. Д., поискала да й бъде извършена
справка дали може да вземе мобилен телефон на изплащане. Свид. М.Ч. поела обслужването
на подс. Т., проверила в служебната система на мобилния оператор и обяснила на подс. Т.,
че има неплатена фактура на името на Т. Д.. Казала й, че едва след заплащането й може да се
провери дали може да се вземе мобилен телефон на изплащане. След като получила тази
информация подс.Т. напуснала обекта. Съпругът й дошъл да вземе нея и детето и тримата си
тръгнали.
Около 16:00ч. на същата дата - 10.08.2018г., подс. Т. отново влязла в офиса на
„Теленор“, находящ се до бл. в ЖК „Т.“, в който отново били свидетелите М.Ч. и И.Я. –
служителки в обекта. Подс. Т. заявила, че сметката била платена и желае да се извърши
проверка дали може да вземе мобилен апарат на изплащане. Свид. М.Ч. извършила проверка
и заявила, че може да се вземе телефон на изплащане. Подс. Т. си избрала мобилен апарат
марка „Самсунг“ модел „Галакси Ес 9 Блек“ на стойност 1 609,90 лв. Свид. М.Ч. изготвила
на името на Т. Н. Д. Договор за мобилни услуги – Заявка №****, договор за лизинг – Заявка
№**** и Декларация – съгласие от 10.08.2018г., в които подсъдимата Н.Т. собственоръчно
изписала трите имена – „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места – за потребител и
лизингополучател. Подс. Т. получила мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Блек“ на
стойност 1 609,90 лв. /цена на устройството съгласно договора /в брой, без абонамент//,
собственост на „Теленор България“ ЕАД и напуснала търговския обект.
На 16.08.2018г. в гр.П. подс. Н.Т. отново посетила същия офис на „Теленор
България“ ЕАД в ж.к. „Т.“. Тя била облечена по същия начин, както на 10.08.2018г., а
именно с бяла блуза, на гърба си носела червена чанта, а косата й била вързана на опашка. С
нея била и дъщеря й. В посочения търговски офис отново на работа били и свидетелите
М.Ч. и И.Я. – служителки в обекта. Този път подс. Т. била обслужена от свид. И.Я., която я
познала от предходното й посещение в обекта. Подс. Т. заявила на свид. Я., че иска да вземе
още един мобилен апарат на изплащане, като пак посочила името и данните на Т. Н. Д..
С оглед желанието на подс. Т. били изготвени Договор за мобилни услуги – Заявка
№****, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №**** и
Договор за лизинг – Заявка №****. Въз основа на тях подсъдимата следвало да получи
мобилен телефон - „Самсунг Галакси Ес 9 Голд “ на стойност 1 609,90 лева /цена на
устройството съгласно договора/ в брой. В посочените документи подс. Н.Т.
собственоръчно изписала трите имена – „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места - за
потребител и лизингополучател. Посоченият от подсъдимата в документите телефонен
номер **** бил на друг оператор и трябвало да бъде прехвърлен в мрежата на „Теленор“.
При проверката му при другия оператор се установило, че този телефонен номер бил
канселиран и не може да се прехвърли в мрежата на „Теленор“. Поради това подсъдимата
подписала Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на номер/а в мрежата на
„Теленор“ №GLOB****, поради което и мобилният телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Голд “
не й бил предоставен. В посоченото Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на
номер/а в мрежата на „Теленор“ №GLOB**** подсъдимата също собственоръчно изписала
4
трите имена на свид. Д. и се подписала на съответното място – за потребител.
С оглед желанието на подс. Т. да вземе мобилен телефон отново същия ден, но малко
по – късно, били изготвени Договор за мобилни услуги – Заявка №****, Заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №****, Допълнително споразумение
към Договор за мобилни/фиксирани услуги №****, Договор за лизинг от 16.08.2018г. и
Декларация – съгласие от 16.08.2018г., в които като потребител и лизингополучател била
вписана отново Т. Н. Д.. В посочените документи подс. Н.Т. собственоръчно изписала трите
имена на свид.Д.– „Т. Н. Д.“ и се подписала на съответните места – за потребител и
лизингополучател. След подписване на тези документите подс. Н.Т. получила мобилен
телефон „Самсунг Галакси Ес 9 + Пърпъл“ на стойност 1 759,90 лева /цена на устройството
съгласно договора /в брой, без абонамент//, собственост на „Теленор България“ ЕАД, след
което напуснала търговския обект.
В края на месец август 2018г. свид. Т. Д. проверила сметката си към мобилния
оператор „Теленор“ и установила, че тя е много завишена. След справка до мобилния
оператор разбрала, че на нейно име са взети мобилни апарати на изплащане. Свид.Д.
посетила офиса на мобилния оператор, находящ се в гр. П., ЖК „Т.“ до бл. и там след
разговор със свид.Я. и свид.Ч.а разбрала, че именно подсъдимата Н.Т. е подписвала
документи за лизинг от нейно име. Свид. Д. подала на 04.09.2018г. жалба до 05 РУ към
ОДМВР - П..
През месец септември 2018г. свид. Т. Д. получила и покана за доброволно
изпълнение от „Вива Кредит“ ООД поради неплащане на вноските по изтегления на нейно
име от подс. Т. кредит. Свид. Д. знаела, че няма такъв кредит, поради което решила да
провери какво се е случило, като посетила офиса на „Вива кредит“ ООД, от където кредитът
бил изтеглен. Установено било, че оставеният телефон за контакт на кредитополучател е
****. Същият номер се ползвал от подс. Н.Т.. В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че
ръкописните текстове „Т. Н. Д.“, ръкописният текст „Вярно с оригинала“, както и
подписите, положени от името на Т. Н. Д., в представените за изследване документи на
„Теленор България“ ЕАД и „Вива кредит“ ООД, са изпълнени от Н. СТ. Т.. В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена и стоково – оценъчна експертиза.
Съгласно заключението й стойността на мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 + Пърпъл“
по средни пазарни цени на вторичния пазар без ДДС, към момента на извършване на
престъплението е 1209, 57 лева. В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена още една стоково – оценъчна експертиза. Съгласно заключението й стойността на
мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Блек“ по средни пазарни цени на вторичния пазар
без ДДС, към момента на извършване на престъплението е 1262,16 лева, а стойността на
мобилен телефон „Самсунг Галакси Ес 9 Голд“ по средни пазарни цени на вторичния пазар
без ДДС, към момента на извършване на престъплението е 2596,32 лева.
Описаната фактическа обстановка е била правилно установена от първостепенния съд
5
въз основа на пълен, ясен и обоснован анализ на приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, както и заключения на изготвени експертизи.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доказателствените изводи на
първостепенния съд по въпросите за съставомерността на деянията, авторството и
виновността на дееца, вида и размера на наложеното му наказание.
Тъй като въззивният съдебен състав споделя изцяло оценката на доказателствата,
направена от първостепенния съд, не следва да преповтаря същата в настоящия съдебен акт.
При проверката на възраженията на защитата, въззивният съдебен състав установи
следното:
Правилно първостепенният съд е кредитирал в пълнота показанията на свид.Т. Д., с
изключение на тази им част, която е била в противоречие с показанията й от досъдебното
производство, приобщени чрез прочитане по годен процесуален ред. Показанията на свид.Д.
са ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви, напълно потвърдени от приложените
по делото писмени доказателства - Договор с „Теленор“ за мобилни услуги – Заявка №****,
договор за лизинг – Заявка №**** и Декларация – съгласие от 10.08.2018г., Договор за
мобилни услуги – Заявка №****, Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“
– Заявка №****, Договор с „Теленор“ за мобилни услуги - Заявка №****, Заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на „Теленор“ – Заявка №**** и Договор за лизинг – Заявка
№****, Заявление за оттегляне на заявлението за пренос на номер в мрежата на „Теленор“
№GLOB****, Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги
№****, Договор с „Теленор“ за лизинг от 16.08.2018г. и Декларация – съгласие от
16.08.2018г. протокол за оглед на веществени доказателства- четири видеозаписа от офиса
на Теленор, ведно с приложен фотоалбум, договор за паричен заем с „Вива кредит“ ООД
№****на името на свид.Д., писмо от Вива кредит ООД с посочени данни за кандидата за
кредит. Показанията на този свидетел се потвърждават и от изводите на изготвената съдебно
– графорогична експертиза, според които ръкописните текстове „Вярно с оригинала“ и „Т.
Н. Д.“, както и подписите положени от името на Т. Д. в изследваните документи на Теленор
България ЕАД и Вива Кредит ООД са изпълнени от подсъдимата Т.. Показанията на свид.Д.
кореспондират в по-голямата им част и с обясненията на самата подсъдима.
Единственото противоречие в показанията на този свидетел, констатирано от
първостепенният съд, се отнася за момента, в който подсъдимата е стояла в дома на свид.Д.,
до количката със закачената на нея чанта, в която се е намирала личната карта на Д.. Според
показанията на свид.Д. от досъдебното производство, в онзи момент появявайки се в стаята,
тя е забелязала подсъдимата да издърпва рязко ръката си от чантата й. Това обстоятелство
свид.Д. не споделя пред съда, като вместо това заявява, че не е възприела други действия на
подсъдимата, освен местоположението й. Правилно първостепенният съд при анализа на
констатираното противоречие е кредитирал казаното от свидетелката на досъдебното
производство. Очевидно е, че противоречието не се дължи на тенденциозност или
недобросъвестност на свидетеля, тъй като се касае за детайл от събитията на една от
инкриминираните дати, логически съотносим към всички останали, споделени от свид.Д.
6
обстоятелства, включително обстоятелството за установената от нея по-късно същия ден
липса на личната й карта. Казаното от свид.Д. на досъдебното производство обяснява защо
личната й карта не е била в нейно владение на инкриминираната дата, като косвено се
потвърждава и от обстоятелството, съобщено от Д. пред съда, а именно че след като се
върнали да търсят документа, той е бил открит от подсъдимата в дома й и то на място, на
което свид.Д. вече е била проверила преди нея. При последвалите реализирани от
подсъдимата действия в офиса на дружеството „Теленор“, тя не е представяла личната карта
на Д. за разлика от посещението й в кредитното дружество. Това се обяснява от
обстоятелството, че подсъдимата вече не е разполагала с личната карта на Д., тъй като и се
наложило да й я върне, след като Д. установила липсата й.
Несъмнено на 10.08.2018г личната карта на свид.Д. се е намирала у подсъдимата, тъй
като последната я е използвала в офиса на Вива кредит ООД, където е оставено и заверено
копие от нея. Подсъдимата не отрича този факт, но твърди, че личната карта на Д. й е била
предоставена лично от нея с тази цел. Това твърдение на подсъдимата, съдът счита за
недоказано по делото, тъй като остава изолирано от останалите доказателства и
некореспондира с тях. Липсват доказателства, които да установяват у свид.Д. да са
съществували намерения да се задължи пред процесните търговци, макар и представяйки
себе си чрез данните на друго лице, така както твърди самата подсъдима. Тези обяснения на
подсъдимата са в логическо несъответствие с останалите, установени по делото факти,
видно от които в един и същи ден -10.08.2018г по договорите за кредит и лизинг при две
различни търговски дружества е била задължена Т. Д., която обаче не се явявала лично в
офисите на контрагентите си без наличие на логична обективна причина за това. Не се
установява по делото да са съществували обективни пречки за свид.Д. да реализира сама
тези действия, както твърди подсъдимата. Също така не се установяват убедителни
основания, които да обясняват логически действията на подсъдимата, изложени в
обясненията й. Житейски нелогично е, ако свид.Д. е искала да получи кредит от
дружеството за бързи кредити, да се обажда на кол-центъра от телефона на подсъдимата-
факт, който подсъдимата конкретно не разяснява при ползваното от нея право да даде
обяснения. Не става ясно от обясненията й и как Д. е разбрала, че е одобрена, след като
връзката с дружеството е била установена от телефона на подсъдимата, а последната не сочи
да я е уведомявала за това. Напълно нелогично е също така подсъдимата да предостави на
кредитното дружество своя личен телефонен номер, при положение, че тя самата уж не е
възнамерявала да има отношение към получените на името на Д. пари, а единствено я е
прикривала пред служителката в местния офис за да не бъде разпозната от нея тъй като
била позната на съпруга й.
Внимание заслужава и противоречие между обясненията на подсъдимата и
показанията на свид. А.. Посоченият свидетел казва пред първостепенния съд, че за кредита
е кандидатствано по телефона същия ден, когато подсъдимата се е явила за усвояването му,
а подсъдимата твърди, че това се е случило 1-2 дни преди 10.08.2018г. Казаното от свид.А.
дава ясен отговор на възраженията на защитата как подсъдимата е успяла да се представи в
7
кол-центъра на кредитното дружество с данните на Д.. По този въпрос, както бе посочено
по-горе, подсъдимата също дава обяснения, макар и различни от казаното от свид.А., на
които обяснения обаче очевидно защитата сама не се доверява, щом счита обстоятелствата
за неизясни.
Следва изрично да се отбележи обаче, че начинът, по който е била взета личната
карта на Д. няма съществено значение за предмета на доказване но делото, каквото му
придава защитата, доколкото е несъмнено, че това е станало без съгласието й, както и е
безспорно, че именно подсъдимата е ползвала същата и данните от нея при реализиране на
инкриминираните деяния. По същите мотиви, с оглед реализираното деяние, няма
придаваното му от защитата доказателствено значение и обстоятелството в кой момент е
реализирано обаждането до кол-центъра на Вива кредит ООД. Независимо от това свое
становище, при анализа на доказателствата, настоящият съдебен състав намери за
неоснователни възраженията на защитата по отношение на възприетите от свид.Д. действия
на подсъдимата в дома й. Действително свид.Д. не е видяла подсъдимата да взема нещо
конкретно от чантата й, но и е направило впечатление необичайно поведение, както и
движение на подсъдимата, което косвено обосновава извода, че в този момент тя е
придобила фактическа власт върху документа за самоличност. Доказателствата в
показанията на свид.Д. по отношение на това обстоятелство се намират в логическа
взаимовръзка помежду им – липсата на личната карта възниква след тези действия на
подсъдимата, документа междувременно е използван от нея и впоследствие същият е открит
в дома на свид.Д. от самата подсъдима.
По отношение на възраженията на защитата за предоставен ваучер на Теленор на
подс.Т. от самата свид. Д. с цел да придобие тя на името на последната мобилен телефон,
съдът намира същите за неоснователни. Нито един доказателствен източник, освен
обясненията на подсъдимата, не установява свид.Д. да е придобивала такъв ваучер и да го е
предоставяла с тази цел на подсъдимата. Съдът вече изрази становище защо не кредитира
обясненията на подсъдимата, с изключение на тези им части, които се потвърждават от
останалия доказателствен материал. Към това следва да се добави, че това твърдение на
подсъдимата съществено противоречи на показанията на свид.Д. в цялост, в които, за
разлика от обясненията на подсъдимата, се открива ясна логическа последователност.
Действията на подсъдимата сочат, че изложените от нея обяснения в
некредитираните им части не съответства на обективната истина по случая. Освен на
10.08.2018г, когато подсъдимата посетила две различни търговски дружества, представяйки
се с личните данни на свид.Д., тя сторила същото и на 16.08.2018г. по идентичен начин.
Това последователно реализирано във времето нейно поведение дава възможност да се
проследят и установят нейните представи и реализирани намерения тъй като, както е добре
известно от наказателно правната теория, за умисъла на дееца се съди по обективни факти,
каквито са осъществените в обективната действителност негови действия. От тези действия
се установява поведение, резултат на няколко последователно формирани решения, изразило
се в реализиране на престъпление като форма на усложнена престъпна дейност, при което
8
дадените обяснения от подсъдимата се явяват недостоверни, както поради своята
нелогичност, така и поради противоречието им с останалите приобщени по делото
доказателства. По тези съображения съдът не възприе възраженията на подсъдимата по
отношение на вината й.
Така изложените съображения напълно подкрепят изводът на първостепенният съд за
правната страна на престъплението и неговата правна квалификация.
За осъщественото от подсъдимата престъпление първостепенният съд й е определил
и наложил наказание по реда на чл.54 от НК, като изрично е посочил, че не са налице
основания за приложение на чл.55 от НК. Този извод на районният съд е правилен. Към
изложените от него мотиви за наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
следва да се добави и още едно отегчаващо такова, а именно злоупотребата с доверие /в
житейския смисъл на това понятие/ от страна на подсъдимата спрямо свид.Д.. Фактите по
делото сочат, че двете са били близки приятелки и често подсъдимата е гостувала у свид.Д.,
като освен приятелството е съществувала и друга връзка между семействата им - кумуване
на съпруга на подсъдимата спрямо семейството на Д.. Тези близки отношения между двете
семейства са създали отношения на доверие между подсъдимата и свид.Д., възползвайки се
от което подсъдимата е извършила престъплението. Поради това действията на подсъдимата
се отличават с по-голяма степен на морална укоримост от други обикновени случаи.
Съобразно данните, даващи характеристика за личността й, отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността й обстоятелства, не са налице обективни основания за определяне
на по-леко наказание, каквото искане, при условията на алтернативност прави защитата.
Видно е, че определеното наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от
свобода е ориентирано в много голяма степен до минимума, предвиден в санкцията на
наказателноправната норма от две години. Така определеното по вид и размер наказание от
страна на първостепенният съд се явява правилно и законосъобразно, съответно на данните
по делото и изискванията на чл.36 от НК. По тези съображения възраженията на защитата за
явна несправедливост на наложеното наказание следва да се приемат за неоснователни.
Основателно първостепенният съд е приложил отложено изпълнение на наказанието
по чл.66, ал.1 от НК, като размерът на определения изпитателен срок от четири години е
съобразен с характеристиката на личността на подсъдимата в насока възможността да се
въздейства успешно спрямо нея с оглед поправянето й.
Първостепенният съдът съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК е присъдил
направените по делото разноски в досъдебната фаза на процеса в тежест на подсъдимата.
Такива разноски в хода на съдебното производство не са били направени.
С оглед изложеното, въззивният съдът счита депозираната жалба за неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният първостепенен
съдебен акт, следва на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК от НПК да бъде потвърден,
като правилен и законосъобразен.
9
По тези съображения П.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 60 от 13.07.2021г на Районен съд – П. по НОХД
№1946/2021г на. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10