Решение по дело №12595/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 595 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗK „Л.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Х.Н.В.:

  - 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.12.2011 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 29.12.2011 г. до окончателното изплащане;

- 658,78 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.12.2011 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 29.12.2011 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат В.Н. – 1 261,29 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 850,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Х.В. е със съдебен адрес – адвокат В.Н.,***, а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на Х.В. срещу З. „Л.И.“ АД:

1. иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

2. иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 658,78 лева до пълния предявен размер от 673,41 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Х.В. да заплати на З. „Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК 96,08 лева разноски по делото и 230,59 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 925,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5] Х.В. заявява в искова молба от 14.10.2016 г., че на 29.12.2011 г. е участвал в участвал в ПТП, предизвикано от П.А.. От това ПТП Х.В. е получил: 1. открита черепно-мозъчна травма; 2. контузия на мозъка; 3. линейно счупване в дясна слепоочна кост; 4. счупване на черепната основа в дясна черепна ямка с натичане на кръв от дясното ухо; 5. оток на мозъка; 6. множество контузии и охлузвания по лицето. От уврежданията ищецът е претърпял неимуществени вреди за 200 000,00 лева и имуществени вреди за 673,41 лева.

 

[6] Гражданската отговорност (ГО) на П.А. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). Ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова ищецът моли съда да осъди Л.И. да му заплати посечените суми (исковата молба, л. 2-4).

 

2. На ответника

 

[7] Л.И. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. ПТП не е било причинено от П.А., а от водача на автомобил, в който е пътувал ищецът;

2. не всички твърдени увреждания са вследствие на ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищецът е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е пътувал в автомобил, управляван от водач без свидетелство за правоуправление. Затова Л.И. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 93-95).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] Х.В. е бил роден на *** г. Не се спори, че К. В. е негов брат. На 06.03.2011 г. К. В. е бил лишен от право да управлява МПС до 09.12.2011 г. (справката, л. 107).

 

[9] На 29.12.2011 г. К. В. е управлявал лек автомобил «ФОЛКСВАГЕН» по пътя от гр. Гоце Делчев към село Н.Л.. На предната дясна седалка в автомобила е пътувал Х.В.. Когато са наближили складовата база «Топлика», от нея е излязъл товарен автомобил «МЕРЦЕДЕС», управляван от П.А.. Поради неспазеното предимство от П.А. е настъпил удар между лекия автомобил «ФОЛКСВАГЕН» и товарния автомобил «МЕРЦЕДЕС» (решенията на СГС и САС по делото, по което Л.И. е участвал като трето лице, л. 138-144).

 

[10] Вследствие на удара Х.В. е получил: контузия на главата и мозъка; линейно счупване на слепоочната кост вдясно с малък епидурален хематом под фрактурната линия; малка хеморогична контузия на мозъка вдясно високо челно; дифузен мозъчен оток; множество контузии, охлузвания по лицето и разкъсно-контузна рана на задната стена на ушния канал; перфорация на тъпанчевата мембрана; минимално намален слух вдясно (заключението на д-р С., л. 152-156). Не се спори, че към този момент ГО на П.А. е била застрахована при ответника Л.И. (вж. и полицата и справката от Гаранционен фонд, л. 80-81).

 

[11] Х.В. е бил приет по спешност в болницата в гр. Гоце Делчев в тежко общо състояние. Той е имал количествени промени в съзнанието – дълбоко сомнолентен, без словесен отговор, реагиращ на механични дразнения, със спонтанно дишане, без латерализираща неврологична симптоматика,13 точки по Глазгоу кома скала. На следващия ден той е бил преместен в Пирогов, където е продължило медикаментозното лечение. На 04.01.2012 г., седмия ден след злополуката, състоянието на пострадалия вече е било стабилизирано, той е бил в съзнание, контактен, задоволително ориентиран, спокоен, без неврологичен дефицит. Той постепенно е бил вертикализиран и раздвижен, както и захранен през устата.

 

[12] Ищецът е бил изписан от болницата на 12-я ден в добро общо състояние, критичен, ориентиран, без оплаквания, с нормален соматичен и неврологичен статус, трайно афебрилен, раздвижен до самостоятелна походка. Той е приемал храна и течности през устата. Той не е имал късни посттравматични усложнения (заключението на д-р С., л. 152-156). Няколко месеца за него се е грижила майка му, като той не е ходил на училище. След случилото се, той е станал по изнервен и избухлив (показанията на свидетелката В., л. 163-164).

 

[13] Към настоящия момент Х.В. е клинично здрав, с пълно възстановяване, със социално адекватен слух, без остатъчен неврологиен дефицит. За лечението си Х.В. е заплатил 656,78 лева (заключението на д-рС.; разходните докумени, л. 75-79). Не се спори, че Л.И. не е изплащал на Х.В. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от описаните увреждания.

 

[14] Х.В. е освободен от заплащането на държавна такса (л. 90). Той е заплатил 375,00 лева на вещи лица и е бил представляван безплатно от адвокат (л. 123). Л.И. е заплатил 125,00 лева на вещо лице (л. 113) и е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] Х.В. е предявил искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По исковете по по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм)

 

[16] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

           

[18] Съдът установи, че:

1. Х.В. е участвал в ПТП, което е било покрит лист по застраховка ГО;

2. от това ПТП Х.В. е получил увреждания, от които е претърпял болки, страдания и неудобства;

3. П.А. е причинил ПТП (в тази им част мотивите на решението на 13-ти с-в на СГС са задължителни за настоящия съд), а неговата ГО е била застрахована при Л.И.;

4. Л.И. не е изплатил обезщетение на Х.В..

 

[19] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 29.12.2011 г.

[20] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[21] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[22] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[23] Съдът установи, че към 29.12.2011 г. Х.В. е бил на 16 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП Х.В. е получил: контузия на главата и мозъка; линейно счупване на слепоочната кост вдясно с малък епидурален хематом под фрактурната линия; малка хеморогична контузия на мозъка вдясно високо челно; дифузен мозъчен оток; множество контузии, охлузвания по лицето и разкъсно-контузна рана на задната стена на ушния канал; перфорация на тъпанчевата мембрана; минимално намален слух вдясно.

 

[24] Х.В. е бил приет по спешност в болницата в гр. Гоце Делчев в тежко общо състояние. Той е имал количествени промени в съзнанието – дълбоко сомнолентен, без словесен отговор, реагиращ на механични дразнения, със спонтанно дишане, без латерализираща неврологична симптоматика,13 точки по Глазгоу кома скала. На следващия ден той е бил преместен в Пирогов, където е продължило медикаментозното лечение. На 04.01.2012 г., седмия ден след злополуката, състоянието на пострадалия вече е било стабилизирано, той е бил в съзнание, контактен, задоволително ориентиран, спокоен, без неврологичен дефицит. Той постепенно е бил вертикализиран и раздвижен, както и захранен през устата.

 

[25] Ищецът е бил изписан от болницата на 12-я ден в добро общо състояние, критичен, ориентиран, без оплаквания, с нормален соматичен и неврологичен статус, трайно афебрилен, раздвижен до самостоятелна походка. Той е приемал храна и течности през устата. Той не е имал късни посттравматични усложнения. Няколко месеца за него се е грижила майка му, като той не е ходил на училище. След случилото се, той е станал по изнервен и избухлив. Към настоящия момент Х.В. е клинично здрав, с пълно възстановяване, със социално адекватен слух, без остатъчен неврологиен дефицит.

 

[26] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната от 2009 г. до 01.05.2012 г. не се е променяла съществено. Така например размерът на минималната работна заплата е бил: 240,00 лева от 01.01.2009 г. до 01.09.2011 г.^[3]; 270,00 лева от 01.09.2011 г. до 01.05.2012 г.^[4] (увеличението е от е 12,5 %).

 

[27] При разпита на д-р С., в отговор на въпроси на съда, тя е съпоставила три други случая относно контузия на мозъка от 2011 г. с настоящия случай. Първият случай е бил по решение на САС 87-2016-1-ви с-в по гр. д. 3117/2015 г. – с това решение САС е определил обезщетение от 55 000,00 лева, преди отчитане на съпричиняване, на 44-годишен пострадал от ПТП на 25.10.2011 г.[5]. Освен черепно-мозъчната травма обаче, ищецът е имал още: разкъсно-контузно рани по челото и носа; разкъсно-контузна рана на лявото ухо и зад него, довела до загрозяване; счупване на носните кости; счупване на лявата половина на долната челюст. Това решение на САС е било постановено по въззивна жалба срещу решение на настоящия съд по гр. д. 5135/2012 г.

 

[28] Вторият случай е бил по решение на САС 250-2016-4-ти с-в по гр. д. 3470/2015 г. - с това решение САС е определил обезщетение от 65 000,00 лева на 65-годишна пострадала от ПТП на 20.11.2011 г.[6]. Освен черепно-мозъчната травма обаче, ищцата е имала още счупване на голямото възвишение на лявата раменна кост и счупване на дясната ключица. Това решение САС е постановил по въззивна жалба срещу решение на настоящия съд по гр. д. 10 117/2013 г.

 

[29] Третият случай е бил по решение на САС 877-2016-8-ми с-в по гр. д. 167/2016 г. - с това решение САС е определил обезщетение от 120 000,00 лева, преди отчитане на съпричиняване, на 20-годишен пострадал от ПТП на 14.09.2011 г.[7]. Освен черепно-мозъчната травма обаче, ищецът е имал още: фрактура на дясната голямо-пищялна кост; счупване на костите на лявата подбедрица; контузия на гръден кош с респираторен дисстрес синдром; наранявания по лицето и тялото. Това решение САС е постановил по въззивна жалба срещу решение на настоящия съд по гр. д. 9 770/2013 г. Вещото лице С. е заявила, че черепно-мозъчните травми по първите два случая, разгледани от САС, са по-тежки от настоящата черепно-мозъчна травма, а тази по третия случай е малко по-лека от настоящата.

 

[30] Съдът отчита всички установени обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението. Съдът също отчита, че по първите две решения на САС черепно-мозъчните травми са били по-тежки, както и ищците по тях са били получили и други увреждания. По третото решение на САС черепно-мозъчната травма е била по-лека от процесната, но ищецът е имал други много сериозни счупвания на краката. Затова съдът приема, че 45 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Х.В.. Ето защо съдът уважава иска за 45 000,00 лева, а го отхвърля за разликата над 45 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[31] Съдът установи, че Х.В. е направил и 658,78 лева. Затова съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и 658,78 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 673,41 лева.

 

[32] Л.И. е възразил, че Х.В. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е пътувал в автомобил, управляван от водач лишен от правоуправление. Съдът не установи това обстоятелство. Затова възражението на Л.И. е неоснователно. По делото са налице данни, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, но Л.И. не е направил такова възражение и затова съдът не обсъжда това обстоятелство.

 

2. По разноските

 

[33] Ищецът търси разноски. Х.В. е направил такива за 375,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на Х.В. за 45 658,78 лева при предявен размер от 200 673,41 лева. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на Х.В. 85,32 лева разноски по делото (375,00х45 658,78/200 673,41), а на адвокат В.Н. 1 261,29 лева адвокатско възнаграждение (200 673,41-100 000,00х0,02+3 530,00х45 658,78/200 673,41). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Л.И. следва да заплати и 1 850,00 лева държавна такса по сметка на СГС (0,04х45 000,00+50,00).

 

[35] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 125,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете на Х.В. за 155 014,63 лева при предявен размер от 201 673,41 лева. Затова съдът осъжда Х.В. да заплати на Л.И. 96,08 лева разноски по делото (125,00х155 014,63/201 673,41044,92) и 230,59 лева юрисконсултско възнаграждение (300,00х155 014,63/201 673,41).

 

Съдия: