№ 20436
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110125439 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на Антьни А. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. В. Т., бул. **********, чрез адв. В. Л. П. - С., от АК -В., срещу
Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ (БФПС), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 75, гр. София 1040, представлявано от Председателя на УС Георги
И. Аврамчев с посочено правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът твърди, че е български състезател по плуване, картотекиран към
БФПС. На 30.01.2024 г. Дисциплинарната комисия към БФПС (ДК)
постановила Решение № 1/30.01.2024 г., с което наложила на А. И.
дисциплинарно наказание: „лишаване от състезателни права за срок от две
години" (до 14.03.2026 г.) и глоба в размер на 1000 (хиляда) лева. Наказанието
било мотивирано с твърдения за извършени от ищеца дисциплинарни
нарушения по чл.26, ал.1 и 3 и чл.31, ал.1 и 3 от Дисциплинарния правилник
на БФПС. В решението на ДК като нарушение били посочени: непристойно
поведение и обида към длъжностно лице по време на спортно събитие, както
и медийни изяви (включително в социалните мрежи), в които ищецът
демонстрирал „неуважително отношение към дейността и приноса на БФПС и
нейните органи“ - като повторно нарушение. Именно поради характера им на
повторност ДК наложила най-тежкото предвидено наказание - ефективно
лишаване от състезателни права (спортна дисквалификация) за срок от две
1
години, съпроводено с глоба.
Ищецът твърди, че надлежно упражнил правото си на вътрешно
обжалване. На 14.03.2024 г. Апелативната комисия към БФПС (АК) се
произнесла с Решение № 1/14.03.2024 г., с което оставила в сила наложеното
наказание. С решението на АК дисциплинарната санкция влязла в сила в
рамките на БФПС, считано от 14.03.2024 г.
Освен вътрешното действие на санкцията, тя получила и международно
отражение. На 23.05.2024 г. Отсъждащият орган на звеното за почтеност към
Световната федерация по плувни спортове („World Aquatics Integrity Unit“)
издал решение, с което признал наказанието на БФПС в глобален мащаб. На
основание чл. 36.2 от Кодекса за почтеност на World Aquatics, наложеното на
ищеца наказание било признато за валидно във всички състезания и дейности,
организирани под егидата на World Aquatics (международната федерация). С
решението на международния орган се постановило, че в периода на
наказанието (14.03.2024 г. - 14.03.2026 г.) А. И. няма право да участва в
никакви спортни прояви или активности, организирани от World Aquatics,
нейните континентални организации, членове или признати органи.
Ищецът моли съда да признае за нищожни Решение № 1/30.01.2024 г. на
Дисциплинарната комисия към БФПС и на Решение № 1/14.03.2024 г. на
Апелативната комисия към БФПС, с които на А. А. И. е наложено
дисциплинарно наказание - лишаване от състезателни права за 2 години (до
14.03.2026 г.) и глоба в размер на 1000 лева. Моли съда да допусне
обезпечение - а именно спиране изпълнението (действието) на Решение №
1/30.01.2024 г. на ДК на БФПС и на Решение № 1/14.03.2024 г. на АК на
БФПС, до окончателното решаване на спора по същество.
Съдът като съобрази изложените в исковата молба твърдения и
направеното искане, намира предявения иск за недопустим.
Законът за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) урежда
обществените отношения, свързани с развитието и управлението на системата
на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-
туристическата дейност в Република България. Глава втора от Закона
определя кои са органите на управление, а именно: Министерски съвет и
Министъра на младежта и спорта, а глава трета от Закона регламентира
дейността на спортните организации. Налице е ясно разграничение между
2
държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта(глава
втора от закона) и спортните организации и техните органи на самоуправление
(глава трета от закона).
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗФВС спортните федерации са сдружения с
нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които са
получили спортен лиценз за един или сходни видове спорт. В спортните
федерации може да членуват само спортни клубове.
Съгласно чл. 27, чл. 1, т. 4 ЗФВС лицензираната спортна федерация
организира и провежда първенства и състезания по един или сходни видове
спорт, или повече от един спорт, практикувани на обединяващ принцип, и
определя класирането в тях. Нормата на чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗФВС предвижда, че
спортната федерация осъществява дейността си въз основа на приети от нея
правила за провеждане на състезанията от държавния спортен календар и на
други състезания по съответния вид спорт, което е израз на принципа за
самоуправление.
Процесните решения са взети на основание чл. 18, ал. 13 вр. ал. 16 от
Устава на Сдружението. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Устава управителен орган
на БФПС е Управителният съвет (УС), като в устава на сдружението е посочен
органът, който е компетентен да разгледа и съответно да отмени решение на
друг орган на сдружението, а именно – Общото събрание. Съгласно чл. 68, ал.
1 от Устава решенията на органи на БФПС, които противоречат на законите,
Устава или предходни решения на ОС, могат да бъдат оспорвани пред Общото
събрание (ОС) от заинтересувани членове или органи на БФПС по
предвидения в Устава ред.
Съдът съобрази актуалната съдебна практика, според която спорните
федерации са сдружения с нестопанска цел за осъществяване на
общественополезна дейност (чл. 18, ал. 1 от ЗФВС) и на съдебен контрол за
законосъобразност и съответствие с устава подлежат само решенията на
общото събрание, съгласно чл. 25, ал. 4 и, ал. 6 вр. чл. 37, ал. 1 от ЗЮЛНЦ.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ предвижда, че решенията на органите
на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или
предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред
общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или
на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-
3
късно от една година от датата на вземане на решението. Съгласно чл. 25, ал.
1, т. 12 от ЗЮЛНЦ в правомощията на общото събрание е да отменя
решенията на другите органи на сдружението. Решенията на общото събрание
на сдружението на основание чл. 25, ал. 4 и, ал. 6 от ЗЮЛНЦ подлежат на
съдебен контрол пред съответния окръжен съд по седалището на сдружението,
като споровете могат да бъдат повдигани от всеки член на сдружението или на
негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-
късно от една година от датата на вземане на решението. /Така определение №
3253 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 1717/2023 г., определение № 8301 от
29.09.2022 г. по адм. д. № 8779/2022 г., определение № 7837 от 09.09.2022 г. по
адм. д. № 6019/2022 г., определение № 7837 от 09.09.2022 г. по адм. д. №
6019/2022 г., решение № 8323 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 1772/2017
г., определение № 10017 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 7244/2020
г., определение № 12100 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 10503/2017
г., определение № 2547 от 28.02.2017 г. по адм. д. № 1060/2017 г. и др./
Следователно с разпоредбите на чл. 25, ал. и, ал. 6 от ЗЮЛНЦ е
предвиден специален ред за защита срещу решенията на органите на
сдружението, взети в противоречие със закона, устава или предходно решение
на общото събрание, като е регламентиран реда за тяхното оспорване, както и
че спорът може да бъде повдигнат от заинтересованите лица или от орган на
сдружението, при което защитата по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, се изключва
/ в този смисъл Определение № 646 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч.т.д. №
2543/2017 г., І т.о., ТК/, тъй като е налице друг път на защита, какъвто е
конститутивният иск и спрямо него установителният иск се явява субсидиарна
форма за защита.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск е наличието на правен интерес. Липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск, когато ищецът разполага с друг иск за защита, какъвто е
осъдителния или конститутивния иск, и спрямо тях установителния се явява
субсидиарна форма на защита. В случая ответникът е сдружение с
нестопанска цел и като такова за него следва да е приложим Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, който се явява специален по отношение
на общия ред. В чл. 25, ал. 5 и, ал. 6 ЗЮЛНЦ е предвиден специален ред за
защита срещу решенията на управителните органи на сдружението с
нестопанска цел, който изключва исковата защита по 124 ГПК. Когато
4
решението е на орган на сдружението заинтересованите членове могат да го
оспорват пред общото събрание, а когато решението е на общото събрание -
по исков ред, като и в двата случая оспорването трябва да бъде направено в
предвидените в закона преклузивни срокове.
По така изложените съображения съдът счита, че ненадлежно е
упражнено правото на иск с предявения установителен иск, като същият се
явява недопустим, поради което исковата молба следва бъде върната и да се
прекрати производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК исковата молба с вх. №
158245/07.05.25 г., постъпила от Антьни А. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В. Т., бул. **********, чрез адв. В. Л. П. - С., от АК -В., срещу
Сдружение „Българска федерация плувни спортове“ (БФПС), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски“ № 75, гр. София 1040, представлявано от Председателя на УС Георги
И. Аврамчев с посочено правно основание чл. 124 от ГПК поради
недопустимост на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25439/2025 г. по описа на
СРС, 143-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаване на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5